Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
гр. Велико
Търново, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в открито заседание на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10182/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от И.Д.Д. с ЕГН **********,***, чрез *** С.С. от САК, срещу Решение № 159/ 29.06.2020 г. по АНД №
29/ 2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С решението на районния
съд е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К № 3102254, издаден от ОДМВР – гр.
Велико Търново, с който на И.Д.Д.,
за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от същия закон, му е
наложена глоба в размер на 400,00 лева. С подробно развити доводи касаторът
твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в
нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила
- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди, че в ЕФ липсва посочване на датата на
издаване и връчване на фиша, на органа, пред който същият може да се обжалва,
както и на срока за обжалване. Отделно от това сочи, че в ЕФ липсва посочване
на административно-наказващият орган, който го е издал, няма данни за неговата
длъжност, както и подпис на същия, което препятства възможността да бъде
проверена компетентността му да налага административни наказания. Извън това
изтъква, че в ЕФ липсва словесно описание на нарушението. Поддържа оплакване и
за това, че в ЕФ не се цитира посоката
на движение на заснетия автомобил, не
е изложена фактическа обстановка, от която да може да се установи в
населено или извън населено място е направено нарушението. От настоящата
инстанция се иска да разреши спора по същество, като отмени решението на ГОРС и
потвърдения с него електронен фиш. В съдебно заседание, касаторът редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба,
Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Изтъква, че по въпроса за необходимите реквизити на ЕВ е налице утвърдена
съдебна практика, като в случая фишът отговаря от формална страна на
установените от закона изисквания. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде
оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Фактическата обстановка по делото е
правилно изяснена от районния съд. На дата 22.12.2017 г. в 19:23 часа, на ПП
I-4 /София – Варна/, км. 153+343, община Лясковец, в посока към гр. София, при
ограничение 90 км/ч за извън населено място, моторно превозно средство – лек
автомобил БМВ 750Д ХДРАЙВ с рег. № ***, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД,
предоставен за ползване на „Фортланд“ АД, със законен представител Д.В.С.-С.,
се движел със скорост 131 км/ч (определена след приспадане на толеранс от 3 %).
Скоростта била фиксирана с автоматизирано техническо средство /АТС/ тип
стационарна система за видеоконтрол „MultaRadar
SD 580”,
за което е изготвен снимков материал. На Д.В.С.-С., в качеството й на законен
представител на дружеството-ползвател, е издаден Електронен фиш Серия К №
1881102, връчен на дата 01.10.2019 година. На 14.10.2019 г. от Д.В.С.-С. е била
депозирана декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, съгласно която на 22.12.2017
г. МПС с рег. № *** било управлявано от И.Д.Д.. Към декларацията било
представено и копие на СУМПС на Д.. След представяне на декларацията ЕФ К №
1881102 бил анулиран. На И.Д.Д. бил издаден Електронен фиш Серия К № 3102254,
връчен на дата 28.11.2019 година. Жалбата срещу него е подадена на 11.12.2019
г. чрез ОПП СДВР до Районен съд Горна Оряховица. Няма данни и не се твърди
касаторът да е предприемал действия по чл. 189, ал. 5 – ал. 7, вр. с чл. 188,
ал. 2 от ЗДвП. Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа
на събраните по делото документи, вкл. представените с административната
преписка доказателства за годността и техническата изправност на АТС и
методическите указания, снимковия материал, справка за собствеността на
автомобила, декларация от ползвателя на автомобила и датата на връчване на
фиша.
С жалбата пред районния съд нарушителят
е оспорил констатациите във фиша, като е навел доводи, че до 01.12.2017 г. е бил
изпълнителен директор на дружеството – собственик на МПС, като от момента на
заличаването му като представител няма общо с дружеството и не е управлявал
автомобила. Изброените в жалбата възражения са били преценени като
неоснователни от решаващия състав. Същият въз основа на приобщените по делото
доказателства, вкл. изслушаните свидетелски показания, е приел за безспорно
установени противоправното деяние, времето и мястото на извършването му и
годността на техническото средство да установи това нарушение. Намерил е, че
административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на И.Д.Д.,
тъй като от доказателствата по делото е безспорно установено, че същият е бил
член на директорите и единствено той е
управлявал процесния автомобил. Посочил е, че е без значение дали към
22.12.2017 г. Д. е бил законен представител на дружеството, доколкото след
попълване на декларация от законния представител на дружеството – ползвател на
превозното средство е установено, че именно Д. е управлявал процесното МПС. При
така изяснените обстоятелства, решаващият състав е намерил подадената от И.Д.Д.
жалба за неоснователна, като е преценил, че извършеното от същия деяние
осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл.
182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП /в редакцията към 22.12.2017 година/. След задълбочен
анализ на събраните доказателства, въззивният съд е формирал извод за
законосъобразност на проведената процедура по издаването на електронен фиш,
установяващ и санкциониращ посоченото деяние, правилност на дадената
квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по
индивидуализиране на наказанието.
Постановеното от Районен съд – Горна
Оряховица решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Въззивният съд е формирал изводите
си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства,
както и всички, наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Същият е
изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването
на допустими и относими доказателства. Във въззивното производство И.Д. не е
оборил фактическите установявания в административнонаказателното производство,
правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното
решение. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било
постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като
за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на
обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на районния съд не е
постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият състав е отговорил на
всички направени с жалбата възражения и ги е отхвърлил като неоснователни.
Касационният съд споделя фактическите и правните изводи на въззивната
инстанция, като съответстващи на данните от събраните по делото доказателства и
на материалния закон.
В случая нарушението на ЗДвП е
установено и санкционирано по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тази процедурата
по ангажиране на административнонаказателната отговорност е различна от
описаната в ЗАНН относно установяването на административните нарушения и
ангажирането отговорността на нарушителя. Началото на производството по
издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение
посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по
см. на чл. 40 и сл. от ЗАНН. Специалният начин на установяване на
административното нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2,
т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от
министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. законово
регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на
съответните технически средства при установяването на деяния от вида на
процесното. В този смисъл е и нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изрично
установяваща като годни веществени доказателства в административнонаказателното
производство снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с
технически средства или системи
от посочения вид, т.е. възможно е нарушението да бъде доказано и само с данните
от тях, обективирани на хартиен носител. От друга страна изявлението, записано
/обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа
на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани технически
средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в
административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона
електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление.
Независимо от въпросната аналогия, електронният фиш не следва да съдържа
реквизитите на НП по чл. 57 от ЗАНН, а тези, въведени със специалната норма на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, които в случая са налице. Както правилно е констатирал
въззивният съд електронният фиш съдържа всички нормативно регламентирани
реквизити и е изготвен по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи,
поради което възражението относно липсата на реквизити, в това число издател, е
неоснователно. Самият ЕФ се издава „в отсъствието на контролен орган“ и
съставлява типизиран документ, издаден от техническо средство и съдържащ
електронно изявление, или законодателят изрично е предвидил, че същият няма
персонален издател. Изложеното обосновава разбирането на законодателя, че няма
да се посочва конкретното лице, издало фиша. Несъгласието на касатора със
законово определените реквизити на електронните фишове не може да бъде
преодоляно в рамките на настоящото производство.
Неоснователно е оплакването, че в
издадения електронен фиш не се съдържа словесно описание на вмененото
нарушение. Видно от същия е, че нарушението е описано като управление на МПС
БМВ 750Д ХДРАЙВ с рег. № *** по ПП I-4 /София – Варна/, км. 153+343, община
Лясковец, в посока към гр. София, със скорост 131 км/ч, след приспаднат
толеранс от 3 %, при ограничение на скоростта 90 км/ ч за извън населено място.
Съдът счита, че по-конкретизирано описание на нарушението от горното не може да
съществува.
Неоснователно е и заявеното в
касационната жалба оплакване, че от ЕФ не става ясно каква е посоката на
движение на заснетия автомобил и дали нарушението е заснето в населено или
извън населено място. Видно от цитираното по-горе словесно описание, в същия
изрично е отразено на кой участък от кой именно път се е движил касаторът и
каква е била посоката му на движение, както и обстоятелството, че въведеното
ограничение на скоростта касае движение по пътя извън населено място. За място
на извършване на нарушението е посочен главен път I-4, км. 153+343, посока гр.
София, поради което съдът намира, че описанието е изчерпателно.
В разглеждания случай електронният фиш е
съставен на основание снимков материал за заснето нарушение по ЗДвП, а именно
движение с превишена скорост, като нарушението е установено с АТС – стационарна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „MultaRadar SD 580“. От АНО са представени удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 на Български институт по
метрология и Протокол за проверка № 2-ИСИ/ 26.01.2017 г. на Български институт
по метрология, от които се установява, че същата е одобрен тип средство за измерване,
с установена изправност. При доказаната годност и изправност на техническата
система, няма основание да се приеме, че някои от отразените в него параметри,
са неверни, а електронният фиш се явява редовно съставен. Същият е връчен на нарушителя, който не е предприел процедурата
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Не се
установяват нарушения, допуснати в производството по установяване на
административното нарушение и ангажиране на съответната отговорност, нито
ограничаване правото на защита на дееца.
Ограничението
на скоростта за движение в процесния участък от пътя, съобразно чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, е 90 км/ч, тъй като същият се намира извън населеното място. След
проверка на направените записи от системата, е установено, че е регистрирана
скоростта на движение на автомобила, който е предоставен за ползване на касатора. Тъй като производителят на
системата дава толеранс от +/- 3 % на засечени скорости над 100 км/ч, то
контролният орган е определил, че превишението е от 41 км/ч над въведеното за
този участък ограничение от 90 км/час (т.е. при показания на техническото
средство 135 км/час, е определена скорост на движение от 131 км/ч, изцяло в
полза на водача). В този смисъл извършеното от касатора деяние е безспорно
доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната от
водача на автомобила скорост с въведеното със закона ограничение. То
осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма
на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за
извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. Като е достигнал
до същите изводи, районният съд е постановил решението си при правилно
приложение на закона.
При така изложеното, настоящият състав
преценява, че обжалваното решение на РС – Горна Оряховица не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 159 от
29.06.2020 г., постановено по АНД № 29 от 2020 г. по описа на Районен съд –
Горна Оряховица.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.