№ 42
от 16.03.2022 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 332 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Делото е образувано по жалба от И.Р.А., с ЕГН **********
и адрес: ***,
срещу Заповед № РД 04-1377/11.10.2021
г., издадена от кмета на община Дупница, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ ѝ е наредено да
премахне незаконен строеж – „Реконструкция и надстройка на едноетажна сграда с
обслужващо предназначение”, пета категория, изграден в урегулиран поземлен имот
(УПИ) II-253, кв. 36 по регулационния план на с. Самораново,
община Дупница, представляващ поземлен имот (ПИ) с идентификатор 65245.2.477 по
кадастралната карта (КК) на с. Самораново, одобрена със Заповед № 300-5-61/2004 г. на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с административен
адрес на имота: с. Самораново, ул. „Бор” № 2. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на заповедта на основанията по чл. 146, т. 4 и
5 от АПК. Твърди се, че извършеното преустройство представлява текущ ремонт и
не може да са квалифицира като незаконен строеж. Иска се отмяна на заповедта.
Жалбата се поддържа от процесуалния
представител по пълномощие на И.А. – адвокат Г.М.. Претендират се направените
разноски по делото съгласно представения списък на разноските.
Ответникът – кметът на община Дупница, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт И.К., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение, и прави възражение за прекомерност за възнаграждението, платено на адвокат М..
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 195, том Х, дело №3295/1997 г. по описа на нотариус при Районен съд – Дупница, Б. С. Ч.и Т. В. Ч. са дарили на И.Р.А. ½ идеална част от УПИ II-253, кв. 36 по регулационния план на с. Самораново, като са си запазили правото да ползват дворното място до края на живота си. Във връзка с молба с вх. № 94-И-852/02.11.2018 г. от А. *** е издал Удостоверение за търпимост № УТ-133/09.11.2018 г. на едноетажна сграда с обслужващо предназначение с идентификатор 65245.2.477.3, със застроена площ от 70 кв. м, изградена в УПИ II-253, кв. 36 по регулационния план на с. Самораново, одобрен със Заповед № 511/14.03.1968 г. на председателя на Кюстендилски окръжен народен съвет (ПИ с идентификатор 65245.2.477 по КК на с. Самораново). В удостоверението за търпимост е посочено, че сградата с обслужващо предназначение е построена преди 1970 г. съгласно представената декларация от И.А. с нотариална заверка на подписа от 02.11.2018 г.
В Община Дупница е получено заявление с вх. № 94-А-7/03.01.2020 г. от М. Н. Ч., съсобственик на УПИ II-253, кв. 36 по регулационния план на с. Самораново (съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 84, том VII, дело № 1183/2006 г. по описа на нотариус с рег. № 527), чрез пълномощника ѝ А. К. Ч., в което е посочено, че в поземления имот се извършва реконструкция на паянтова постройка. Във връзка със заявлението на 23.01.2020 г. е извършена проверка на място от служители от отдел „Устройство на територията” към Община Дупница, при която е установено, че в имота е извършен строеж от пета категория – „Реконструкция и надстройка на едноетажна сграда с обслужващо предназначение”, на сграда с идентификатор 65245.2.477.3. Със Заповед № РД-04-590/11.06.2020 г., издадена от кмета на община Дупница, е спряно изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи и е забранен достъпът до строежа. Заповедта е обжалвана от И.А. и с Решение № 266/19.11.2020 г., постановено по административно дело № 279/2020 г. по описа на Административен съд– Кюстендил, влязло в сила на 09.12.2020 г., жалбата е отхвърлена като неоснователна.
В декларации от И.А. с нотариална заверка на подписа от 17.03.2020 г. и 14.05.2020 г. е посочено, че от месец юни 2018 г. тя и семейството ѝ извършват ремонт на сградата с обслужващо предназначение с идентификатор 65245.2.477.3 по КК на с. Самораново, който ремонт представлява възстановяване на тухлени стени, укрепване на обрушена стоманобетонна плоча и ремонт на покрива – подмяна на изгнили греди и счупени керемиди.
На 30.06.2021 г., в присъствието на Г. М. Д. – пълномощник на И.А., е извършена проверка на място от служители от отдел „Устройство на територията” към Община Дупница, резултатите от която са обективирани в Констативен акт № 7/30.06.2021 г. В акта е посочено, че строежът – „Едноетажна сграда с обслужващо предназначение”, с идентификатор 65245.2.477.3 по КК на с. Самораново, който е признат за търпим строеж съгласно Удостоверение за търпимост № УТ-133/09.11.2018 г, издадено от главния архитект на община Дупница, е реконструиран, пристроен и надстроен в периода от месец юни 2018 г. до 14.05.2020 г., като са изпълнени следните видове работи: върху съществуващ каменен зид по западната и северната фасади на сградата е изпълнен стоманобетонов пояс и тухлена зидария над него за достигане на по-голяма светла височина от 2,60 м до стоманобетоновата плоча; част от ограждащите стени по източната фасада на сградата са премахнати и заменени с нови, изпълнени с тухлена зидария от тухли четворки, с височина 2,60 м; съществуващият дървен гредоред е премахнат и е излята стоманобетонова плоча с дебелина 10 см, над която е изграден надзид с тухлена зидария, с височина 1,50 м, обрамчен с вертикални и хоризонтални стоманобетонови пояси; изпълнена е нова многоскатна дървена покривна конструкция с греди, покривни ребра и дъсчена обшивка с хидроизолационно покритие; изпълнена е топлоизолация по фасадите на сградата; към сградата от югоизточната страна е изградена пристройка с размери 5,20 м/4,00 м, с височина 2,60 м (кота стреха), като пристройката е изпълнена с дървена конструкция – колони, греди, покривни ребра, дъсчена обшивка с едноскатен покрив и покритие – аквапанел. В констативния акт е отразено, че реконструкцията, пристройката и надстройката на сградата са извършени без необходимите строителни книжа и документи. Актът е подписан и от пълномощника на И.А., като му е връчен препис от същия. Въз основа на констативния акт кметът на община Дупница е издал процесната заповед. В мотивите на заповедта е посочено, че сградата с идентификатор 65245.2.477.3 по КК на с. Самораново, е реконструирана и надстроена в периода от месец юни 2018 г. до 14.05.2020 г., като строежът не е завършен. Не са изпълнени електрическите, водопроводите и канализационните инсталации, както и вътрешната и външната мазилки и покривното покритие. За изпълнени са приети строителните и монтажни работи, посочени в Констативен акт № 7/30.06.2021 г., като по отношение на пристройката е посочено, че е функционално свързана чрез отвор за врата в тухлената зидария на ограждащата стена на подпокривното пространство на реконструираната сграда. Обоснован е извод, че строежът е изграден без строителни книжа и документи в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Препис от заповедта е връчен на И.А. на 18.10.2021 г.
По делото е назначена съдебна техническа експертиза, в заключението по която вещото лице сочи, че не може с категоричност да се отговори на въпроса дали има промяна на конструктивните елементи на процесната едноетажна сграда, поради липсата на проектна документация на строежа, в това число заснемане на съществуващото положение преди започване на строителните и монтажни работи. Не може с категоричност да се посочи кои от елементите ѝ са нови и кои са били съществуващи, както и да се определи с категоричност степента на намеса върху конструкцията ѝ. Видимо всички елементи (стоманобетонови колони, греди, плоча) от конструкцията на строежа изглеждат нови, с изключение на ограждащите каменни зидове с височина 1,90 м, разположени от три страни на приземния етаж. Ако се приеме, че при ремонтните дейности са подменени, новоизградени или частично ремонтирани елементи от конструкцията на сградата (стоманобетонови колони, греди, плоча, дървена покривна конструкция), то извършването на тези дейности е в противоречие с определението за текущ ремонт по § 5, т. 43, б. „а” от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ и представлява основен ремонт или реконструкция в зависимост от степента на намеса по конструктивните елементи. Към момента на изготвяне на заключението строежът не е завършен и не се експлоатира, и не могат да бъдат представени доказателства за промяна на функционалното предназначение на сградата. При изслушването му в съдебното заседание по делото вещото лице заявява, че процесната постройка не може да се определи като двуетажна – тя е едноетажна постройка с обособено подпокривно пространство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган. Дадената правна квалификация в
съдържанието на акта по чл. 225а, ал.
1 и чл.
223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, с оглед на
категорията на процесния строеж – пета, определя като компетентен
орган кмета на община Дупница. Заповедта е издадена в предвидената от закона
писмена форма. Същата съдържа всички реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2
от АПК.
Процесната заповед обаче е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В противоречие с чл. 35 от АПК административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Недопустимо е допълване на фактически основания, включително с използване на специални знания, едва на етапа на съдебното производство. Процесната едноетажна сграда с обслужващо предназначение попада в режима на § 53, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИДЗУТ; обн., ДВ, бр. 101 от 2015 г.). Съгласно посочената норма търпимите строежи по § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби на ЗУТ и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.; изм., бр. 66 от 2013 г. и бр. 98 от 2014 г.), които нямат постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен план, могат при спазване на изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват носещите конструкции. По делото липсват данни в хода на административното производство да са направени и обективирани по надлежния ред фактически установявания за състоянието на едноетажната сграда с обслужващо предназначение към датата на издаване на удостоверението за търпимост, за да се прецени спазени ли са изискванията на § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ (обн., ДВ, бр. 101 от 2015 г.) с процесните строителни и монтажни работи. В жалбата с вх. № 94-475/25.06.2020 г. по описа на Община Дупница (срещу Заповед № РД-04-590/11.06.2020 г., издадена от кмета на община Дупница) А. твърди, че през 2012 г. е извършено заснемане на сградата от Google maps, от което може да се установи какво е представлявала същата, височината ѝ и материалите, от които е изградена, и въз основа на което заснемане може да се направи съпоставка с процесните строителни и монтажни работи. Неизясняването от административния орган на всички факти и обстоятелства от значение за спора е съществено процесуално нарушение, доколкото е нарушило правото на защита на адресата на заповедта. Издаването на процесната заповед в нарушение на чл. 35 от АПК е довело до невъзможност да се приложи правилно и материалният закон. При липсата на направени и обективирани по надлежния ред от административния орган фактически установявания за състоянието на едноетажната сграда с обслужващо предназначение към датата на издаване на удостоверението за търпимост заключението на същия, че извършените в периода от месец юни 2018 г. до 14.05.2020 г. строителни и монтажни работи представляват реконструкция по смисъла на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ, е хипотетично.
По изложените съображения съдът намира, че Заповед № РД 04-1377/11.10.2021 г., издадена от кмета на община Дупница, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Независимо
от изхода на спора на И.А. не следва да се присъждат
претендираните разноски по делото съгласно представения списък на разноските, а
именно – адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, доколкото същите не
са доказани като реално извършени. По делото е представено само пълномощно, в
което е вписано, че на 04.11.2021 г. А. е заплатила на адвокат М.
възнаграждение в размер на 400,00 лева, но не е посочен начинът на плащането му
– в брой или по банкова сметка, ***ява реално изплатено адвокатско
възнаграждение (вж. в т. см. Определение № 670/16.01.2019 г. на ВАС по адм.
дело № 15642/2018 г., IV о.).
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД 04-1377/11.10.2021 г., издадена от кмета на община Дупница.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: