№ 424
гр. Разград, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20223330100686 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл. по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и чл.34 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба Ц.С.Ч.., с която е предявен иск срещу Ш.С.Х.. за заплащане на
сумата 1 671,75 лева на основание чл. 34 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба., която представлява невърнатия остатък от предоставения заем
в размер на 3 000 лева. В условията на евентуалност, ако първият иск е неоснователен,
предявява иск срещу Ш.С.Х.., ЕГН ********** да заплати сумата от 1 671,75 лева на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба. И отново в условията на евентуалност – иск за сумата от 1 671,75 лева на
основание чл. 59 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Твърди, че между страните по делото са сключени два сключени договора за заем, че на дата
30.04.2018 г. ищецът предоставил на ответника като физическо лице сумата от 1 000 лева с
уговорена лихва в размер на 430,04 лева, като този дълг е напълно погасен; на дата
20.07.2018 г. предоставил втория заем от 3 000 лева, като уговорената лихва била 3 375,60
лева, че по този договор ответницата е върнала сума общо в размер на 1 328,25 лева;
предоставяните по този начин заеми станали обект на разследване от страна на органите на
реда, за което е образувано ДП № 3303М-160/2019 г. по описа на ОДМВР- Разград; че
между ищеца и прокуратурата е подписано споразумение, по силата на което се признал за
виновен за това, че за периода от 22.03.2018 г. до 22.08.2019 г. като физическо лице и като
управител на „Интертравел България“ ЕООД без съответното разрешение съгласно
Параграф 1, т. 20, чл. 1, ал. 2, чл. 2, ал. 1, чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции
/ЗКИ/ е извършвал по занятие банкови сделки по чл. 2, ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква
такова разрешение и без да е вписан в регистъра при БНБ по чл. За, ал. 1 от ЗКИ, като е
предоставял парични кредити в български лева на различни физически лица срещу
задължението на същите да върнат получената в заем сума ведно с определена от него лихва
върху нея, което представлява престъпление по чл. 252, ал. 2 във вр. е ал. 1 от НК. ;
споразумението е одобрено по нохд № 276/2021 г. по описа на ОС - Разград.Заемите, които
предоставил на ответницата, според ищеца попадат в инкриминирания период и са изрично
посочени в споразумението. Счита, че след като делото приключило е останал открит
въпросът с предоставената главница по договора от 20.07.2018 г., която не е погасена
напълно. За връщане на същата изпратил покана за доброволно връщане на даденото, която
е получена от ответницата на дата 13.12.2021 г. Срокът за погасяване на задължението
според ищеца е 10.01.2022 г., като към момента на завеждане на настоящото дело Ш.Х. не е
заплатила нищо. Прилага Споразумение с Окръжна прокуратура - Разград, което е
подписано на дата 07.09.2021 г.;Протокол от ОСЗ от дата 13.10.2021 г. по нохд № 276/2021
г. по описа на Окръжен съд - Разград, в което бе одобрено постигнатото
1
споразумение;Покана за доброволно изпълнение;Доказателства за връчването на поканата.
Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК. Същият не се явява в о.с.з. и
не изпраща представител, респ. не заявява становище.
Предвид искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, съдът счита, че
предпоставките за постановяване на същото са налице – на ответника му е указана тази
възможност, той не е представил становище и не е изпратил представител в о.с.з., като освен
това представените по делото доказателства / вкл. и представения в о.с.з. договор за заем/
обосновават извод, че исковете са основателни, поради което следва да бъде постановено
неприсъствено решение.
Основателно е и искането на ищеца за присъждане на съдебни разноски.На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в размер на
466,87 лв. /350 лв. адвокатско възнаграждение и 116,87 лв. държавна такса/.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за заем, сключен между Ш.С.Х.., ЕГН
**********, с адрес: Обл. Разград, Общ. Цар Калоян, ****** и Ц.С.Ч.., ЕГН
**********, c адрес: гр. Разград, ****** на 20.07.2018 г. за сумата 3000 лв.
ОСЪЖДА Ш.С.Х.., ЕГН **********, с адрес: Обл. Разград, Общ. Цар Калоян,
****** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.С.Ч.., ЕГН **********, c адрес: гр. Разград,
****** сумата от 1 671,75 лева /хиляда шестстотин седемдесет и един лева и
седемдесет и пет стотинки/ представляващи невърнат остатък от сумата 3000
лв., получени по договора за заем, на основание чл. 34 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от 08.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и
сумата 466,87 лв. /четиристотин и шестдесет и шест лева и осемдесет и седем
стотинки/ разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване като постановено при условията на
чл.239 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на ответника.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
2