Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
Гр. Добрич, 22.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ДОБРИЧ, V-ти състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
при секретаря Мария
Михалева, разгледа докладваното от съдия Милева административно дело №7 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал.
5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Производството по делото е образувано по жалба на Р.С.А. ***, подадена чрез адв.
Хр. Х. - ДАК, срещу Заповед № 20 - 0282 - 000293/20.11.2020 г. на ВПД Началник група към ОД на МВР Бургас, РУ Карнобат.
Със заповедта, на основание чл. 22 от ЗАНН, му е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т.1, б “б" от ЗДвП - временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят счита заповедта за неправилна, тъй като същата следва едно порочно
производство по нейното издаване и прави искане да
бъда отменена. На първо
място се твърди, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Релевират се
доводи, че не е управлявал посоченото моторно превозно средство, като се
излагат подробни съображения за допуснатите процесуални нарушения при издаване
на АУАН. Счита, че липсват доказателства за издаване на процесната ПАМ, тъй
като преди това следва да бъде издадена наказателно постановление. Правят се
искания за събиране на гласни доказателстав.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява се
от адв. Х., който поддържа жалбата и моли да се отмени
заповедта като неправилна и незаконосъобразна. Излага съображения, че
все още няма издадено наказателно постановление, поради което и не е установена вината на доверителя му.
Няма искания по доказателствата. Моли, да се отмени процесната заповед.
Ответникът - ВПД
Началник на група към ОД на МВР гр. Бургас, РУ Карнобат, редовно уведомен, не се явява, не се представлява. Представено е писмено
становище, в което се излагат подробни съображения във връзка с
неоснователността на жалбата. Представена е заповед относно компетентността на
издателя на Заповедта за налагане на ПАМ.
Административен съд - Добрич намира, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК. Заповедта е издадена на 20.11.2020 г.
Връчена е лично на жалбоподателя на същата дата, жалбата е
подадена чрез административния орган на 24.11.2020 г. Т.е., жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, имаща
интерес от обжалването.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображенията
за това са следните:
На 20.11.2020 г. около 00,10 часа в гр. Карнобат, в промишлена
зона – Север, по ул. „Индустриална“, по посока на движение бул. „Москва“ към ЖП
гара, гр. Карнобат, Р.А. като водач на МПС – „Форд Фокус“ с рег. №ТХ 0640 ХН,
собственост на X=D=е спрян от органите на реда и отказва да му бъде извършена
проверка с техн. Средство Дрегер 7510, с фабр. №ARNА – 0188 за установяване на употребата на алкохол и не изпълнява
предписанието за мед. изследане за концентарция на алкохол в кръвта му. Издаден
му е талон за мед. изследване №091058.
По делото е приет като доказателство Талон изследване, в който е отразено, че лицето отказва да
му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер, както и отказва кръвна
проба.
Издаден е АУАН №311153
от 20.11.2020 г. от мл. автоконтрольор при ОД на МВР Бургас, РУ Карнобат, в
което е описана фактическата обстановка. Акта е съставен в присъствието на един
свидетел. Описани са извършените от А. три нарушения.
В резултат е издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 20 - 0282 -
000293 от 20.11.2020 г.
на ВПД Началник група при
ОДМВР Бургас, РУ Карнобат, на основание чл.
22 от ЗАНН, с която на Р.С.А. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.,, б „б" от ЗДвП
- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
При така изложените фактически данни, като съобрази
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, при което се налагат
следните изводи:
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т.1, 2, 4, т. 5, б. "а" и т.
6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В случая заповедта е издадена от началник на служба за
контрол, а именно на ВПД Началник група към ОД МВР Бургас, РУ Карнобат, с
оглед на което се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа
на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен
орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
разписаните със закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите
основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са
посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на
заповедта.
Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно
производство насочено към водач на МПС за шофиране след употреба на наркотични вещества. Ангажирането на административно-наказателната или
наказателна отговорност на водача за допуснатото нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, респ. - наказателната му отговорност е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 1, б. " б. " ЗДвП. Прилагането на ПАМ не съставлява
административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се
издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и
съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен
акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено
състезателно производство се решава независимо и самостоятелно
административноправен спор и се налага санкция за извършено административно
нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно
НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН ). Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е
вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два
вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава
II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се
прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за
реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на
конкретно правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на
ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на
предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК.
Редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна
доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни
факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Със съставянето му се
образува административнонаказателно производство по Раздел II, Глава трета на ЗАНН - Арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Бидейки част от
производство по установяване правопораждащия отговорността на водача състав на
административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на
компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се
решава въпросът за отговорността му (Глави VI и VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН ).
Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с
АУАН правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя за
възможността за налагането й. Независимо, че двете производства са
самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ
факт - извършено нарушение на ЗДвП.
Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б. " от ЗДвП в действащата към
датата на издаване на заповедта редакция, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на
хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух,
или е под въздействието на наркотични вещества
или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или
да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от
кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
При тази законова регламентация, необходима
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е отказ за проверка с
техническо средство или да се даде кръв за медицинско изследване. Нарушението на водача следва да е констатирано със
съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който като е посочено по-горе,
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното.
При наличието на предвидените в закона материалноправни
предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана
компетентност.
Предвид горното оспорената заповед е материално
законосъобразна. Не са налице съществени процесуални нарушения при издаването
й. В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие
с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като действа
възпиращо и на останалите водачи. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява
и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се
преустановят административните нарушения от водача, управлявал след употреба на наркотично вещество, тоест тя има и преустановителен ефект. Именно с
оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението,
мярката се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето
на компетентния орган относно осъществяването на административната или
наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения
максимален 18 - месечен срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е
решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото
прекратително условие, с което е обвързано нейното действие.
По изложените съображения, следва да се приеме, че
правилно административният орган е наложил на жалбоподателя принудителна
административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните
предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171, т.1, б.“б " от
ЗДвП, поради което подадената жалба, като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 4 от ЗДвП, Административен съд - Добрич, V състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба Р.С.А. ***,
срещу Заповед № 20 - 0282 - 000293/20.11.2020 г.
на ВПД Началник група
към ОД на МВР Бургас, РУ Карнобат.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгл. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: