№ 143
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ан. Хр. М.
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600399 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения В. Б. К. за възобновяване на наказателното
производство по н.о.х.д. № 452/19 г. по описа на Районен съд – Враца и на наказателното
производство по в.н.о.х.д. № 474/2021 по описа на Окръжен съд Враца. В искането се
твърди, че при разглеждане на делото и постановяване на първоинстанционния и въззивния
съдебен акт са допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК, което е основание за
възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Излагат се подробни
съображения за това: че доказателствата по делото не установявали осъденият да е
извършил престъплението по чл. 234, ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение; че
съдебните актове на районния и окръжния съд са в нарушение на чл. 303, ал. 1 и чл. 305, ал.
3 НПК, защото присъда почива на предположения, а в мотивите липсвал пълен и всестранен
анализ на противоречивите доказателства; че липсвали доказателства за това намерените в
гаражната клетка инкриминирани кашони да представляват тютюневи изделия, тъй като
липсвала експертиза, която да отговори на въпроса дали намерените в 10 броя кашона
предмети представляват тютюневи изделия от вида на цигари или просто външно приличат
на цигари; че в досъдебното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи в дефекти на обстоятелствената част на обвинителния акт, в който
било описано, че вместо в лекия автомобил вещите били намерени в гаражна клетка; че
наказанието е явно несправедливо и трябва да бъде определено при условията на чл. 55, ал.
1
1, т. 1 НК – при наличие на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства – да се
намали на 6 месеца лишаване от свобода, като се намали и срокът на изпитателния срок; че
изключителните смекчаващи обстоятелства са – младата възраст, полагането на грижи за
малолетно дете и за жена, с която живее на семейни начала, липсата на доходи и предишни
осъждания, добрите данни за личността, включително обстоятелството, че е постигал
призови класирания като бивш национален състезател по лека атлетика.
В обобщение, в искането се поддържа, че съдът приложил неправилно материалния закон,
тъй като е признал осъдения за виновен при липса на доказателства за това; че са допуснати
съществени процесуални нарушения в досъдебното и съдебното производство –
противоречия в обвинителния акт и непълнота и противоречивост на съдебния акт на
районния съд.
В искането се отправя молба за отмяна на постановените актове на районния и
окръжния съд и за оправдаването на осъдения по повдигнатото му обвинение; алтернативно
се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния или въззивния
съд при наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати при предходното
разглеждане на делото; алтернативно се иска намаляване на наказанието лишаване от
свобода с приложение на чл. 55 НК, намаляване размера на изпитателния срок и неналагане
на наказанието глоба.
Осъденият К. и неговият упълномощен защитник поддържат подаденото искане за
възобновяване на наказателното производство. В защитната си реч адвокат П.П. изразява
обобщеното си становище, че доказателствата по делото не установявали по несъмнен начин
неговият подзащитен да е извършил престъплението по чл. 234, ал. 1 НК, за което е осъден.
Според защитника по делото няма доказателства, че намерените, в автомобила на осъдения
при полицейската операция предмети, представляват тютюневи изделия по смисъла на
подробно цитираните от него легални дефиниции от Закона за акцизите и данъчните
складове и Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия; че е недопустимо
предметът на престъплението да бъде установен посредством предположения и фикции,
доколкото намерените кутии само приличали на цигари, но без изследването им по
експертен път и чрез необходимите специални знания, този съществен факт е приет за
доказан от съдилищата по фактите по недопустим за наказателния процес начин; че по
делото не е назначена физико-химическа експертиза, която в случая е била задължителна на
основание чл. 144, ал. 1 НПК, доколкото съдът не е разполагал с необходимите специални
знания, за да установи, че иззетите по делото предмети са тютюневи изделия; че намерените
кутии са на марки цигари, които не се разпространяват в страната, така че да се асоциират с
тютюневите изделия. Поради недоказаност на обвинението защитата претендира за отмяна
на актовете на съдилищата по същество и за оправдаването на осъденото лице;
алтернативно се иска отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане,
защото отказът на съда да назначи физико-химическа експертиза представлява съществено
процесуално нарушение. Защитникът пледира за това, че съдилищата по фактите не се
изпълнили задължението за пълно, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата
2
по делото, като не са назначили физико-химическа експертиза на предмета на
престъплението, а такава е била задължителна, като в този смисъл се позовава на Решение
№177/2017 г. по н.д. № 668/2016 на Върховния касационен съд на Република България.
Поддържа се също, че по делото са допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в осъждане на извършителя по недоказано обвинение – в обвинителния акт и
присъдата се приемало, че осъденият държал предмета на престъплението в гаражна клетка,
а действително било установено, че девет от десетте кашона се намирали в автомобила,
управляван от осъдения, а само един бил разтоварен в гаражната клетка. Твърди се също, че
свидетелят С. И. не е допуснат надлежно до повторен разпит, на който съдът се е позовал,
тъй като съдебният протокол от 12.8.2020 г. за допускането на този свидетел не е подписан
от председателя на съдебния състав. Настоява се, че е налице и друго съществено
процесуално нарушение, а именно липса на мотиви към съдебните актове. В случай, че не
приемат изложените съображения защитникът отправя искане за намаляване на размера на
наказанието и на изпитателния срок, поради несъразмерност на наложеното наказание с
установените смекчаващите отговорността на осъдения обстоятелства.
В лична защита осъденият К. поддържа заявеното от защитника си; заявява, че е невинен по
обвинението, за което е осъден; счита, че последните показанията на свидетеля С. И. са
лъжа, защото той бил заловен на 5.4.2020 г. с голямо количество контрабандни цигари,
поради което и променил първоначалните си показания.
В съдебното заседание на апелативния съд представителят на САП изразява становище за
неоснователност на искането за възобновяване на наказателното производство, тъй като не
се установяват основанията на чл. 425 НПК – не са допуснати претендираните процесуални
нарушения, нито такива на материалния закон, а наложеното наказание е справедливо.
В последвана си дума осъденият К. моли да бъде оневинен или делото да бъде върнато за
ново разглеждане.
Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:
Искането на осъдения В.К. е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по
чл. 420, ал. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок, срещу акт,
подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.
Разгледано по същество, искането на осъдения е основателно, макар и не на всички
посочени в него основания.
С присъда № 260032 от 25.6.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 452/2019 г., РС Враца, 4.
наказателен състав, се е произнесъл по обвинението на В.К. за извършено от него
престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, като го е признал за виновен по обвинението и при
3
условията на чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на 2 години,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложена за изпитателен срок от 4
години, както и глоба в размер на 15 000 лева. На основание чл. 243, ал. 3 НК съдът е отнел
в полза на държавата веществените доказателства – предмет на престъплението, както и се е
произнесъл по останалите веществени доказателства – 6 броя СД и 4 снимки да бъда
унищожени, документи и лек автомобил да бъдат върнати на собственика им В. К. М..
На основание чл. 189, ал. 3 НПК К. е осъден да заплати направените разноски - в полза на
ОДМВР Враца – 388.65 лв. и в полза на РС Враца – 40 лв.
Присъдата на РС Враца по н.о.х.д. № 452/2019 г. по описа на същия съд била обжалвана от
защитника на подсъдимия пред ОС Враца, като с решение № 1 от 5.1.2022 г. по в.н.о.х.д. №
474/2021 г. въззивният съд на основание чл. 338 от НПК я потвърдил изцяло.
САС намира, че при посочените данни са налице предпоставките за възобновяване на
наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
На първо място, следва да се отбележи, че в случаите, когато в наказателното производство
са постановени съдебни актове от първата и въззивната инстанции, на проверка по реда на
глава тридесет и трета от НПК подлежи въззивният съдебен акт. Поради това релевираните
основания за възобновяване трябва да се изследват с оглед осъществената от втората
инстанция контролна дейност.
Възраженията в искането за възобновяване обхващат касационните основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 – т. 3 НПК, като измежду тях от приоритетно значение е оплакването за допуснати
процесуални нарушения, доколкото в разглеждания случай наличието на такова еднозначно
предопределя крайния изход на делото.
1.САС установи наличието на процесуални нарушения при първоинстанционното
разглеждане на делото, които са били пропуснати от въззивната инстанция при
постановяване на решението по в.н.о.х.д. № 474/2021 г. по описа на ОС Враца, както и
такива, които се били допуснати при въззивната проверка. Претенциите на искателя срещу
законосъобразността на проведеното въззивно съдебно производство са основателни.
Обобщено, възраженията на осъденото лице се свеждат до това: че са допуснати съществени
процесуални нарушения в досъдебното и съдебното производство – противоречия в
обвинителния акт и непълнота и противоречивост на съдебния акт на районния и въззивния
съд.
Основна част от доводите на осъдения засягат дейността на Окръжния съд във връзка с
процеса по допускане, събиране и оценка на доказателствата – твърди се, че
доказателствата по делото не установявали да е извършил престъплението по чл. 234, ал. 1
НК, за което му е повдигнато обвинение; че съдебните актове на районния и окръжния съд
са в нарушение на чл. 303, ал. 1 и чл. 305, ал. 3 НПК, защото присъда почива на
предположения, а в мотивите липсвал пълен и всестранен анализ на противоречивите
доказателства; че липсвали доказателства за това намерените в инкриминираните кашони и
гаражна клетка да представляват тютюневи изделия, тъй като липсвала експертиза, която да
4
отговори на въпроса дали намерените в 10 броя кашона предмети представляват тютюневи
изделия от вида на цигари или просто външно приличат на цигари.
Навеждат се също и доводи, че в досъдебното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи в дефекти на обстоятелствената част на обвинителния
акт, в който било описано, че вместо в лекия автомобил вещите били намерени в гаражна
клетка.
Обобщено, може да се приеме, че значителна част от недоволството на осъдения и неговата
защита е породено от несъгласието им с резултата от оценката на гласните доказателствени
средства и най-вече възприемането за достоверни на показанията на свидетеля С. И., дадени
в повторния му разпит пред първоинстанционния съд, както и показанията на свидетелите-
полицейски служители Х. П. и Н. Н..
В това отношение апелативният съд следва да напомни, че необосноваността не е сред
касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК, приложими в производството по
възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Въззивният съд като съд по фактите е в
суверенното си право да възприеме по вътрешно убеждение релевантната фактология по
делото, основано на доказателствата по делото и закона. Съдът по възобновяване няма
правомощия да събира доказателства, нито да подлага на преоценка събраните от
инстанциите по фактите доказателствени материали. В предмета на производството по глава
33 от НПК се включва проверка, доколко в процеса по допускане, събиране и оценка на
доказателства са съобразени изискванията на процесуалния закон, съответно дали са
допуснати такива пороци в доказателствената дейност на съдилищата по фактите, които
могат да бъдат оценени като съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
При така изложените принципни положения относно съдържанието и обхвата на съдебната
проверка в производството по възобновяване на наказателни дела, апелативният съд
подложи на контрол процеса по оценка на доказателствения материал, осъществен от
въззивния съд, но само доколкото са спазени процесуалните правила за това. Съдът в
процедурата по глава 33 от НПК не е овластен да извършва собствен доказателствен анализ
като по този начин подменя вътрешното убеждение на съдилищата по фактите.
Първото нарушение, допуснато от Окръжния съд е, липсата във въззивното решение на
собствен анализ на доказателствените материали, събрани по делото, което се е налагало
освен поради задълженията на второинстанционния съд като съд по фактите, но и защото
към доказателствената оценка на противоречивите гласни доказателствени средства са били
насочени основните доводи в жалбата на защитника на осъдения. В този смисъл решението
на втория съд не отговаря на процесуалните изисквания за неговото съдържание, очертани в
чл. 339, ал. 2 НПК, защото на възраженията на защитата е отговорено непълно и формално,
без да се подложат на цялостна преоценка доказателствените материали от
първоинстанционното производство. Съдът се е задоволил да преповтори избирателно
коментара на първия съд относно част от доказателствените материали – показанията на
свидетелите Н. Н., Х. П., С. И. и съвсем повърхностно обясненията на осъденото лице.
5
При това Окръжният съд е пропуснал да отстрани допуснато от първата инстанция
процесуално нарушение при оценката на показанията на свидетелите – полицейски
служители Х. П. и Н. Н., с което сам е допуснал нарушение на процесуалните правила,
представляващи гаранция за законосъобразното формиране на вътрешното убеждение на
съдилищата по фактите.
В мотивите на въззивното решение е посочено, че доколкото П. и Н. не са извършвали
действия по разследването, то за тях не съществува пречка да свидетелстват. Съобразно чл.
118, ал. 1, т. 3 НПК полицейските служители, които са присъствали при извършване на
оглед, претърсване и изземване могат да свидетелстват в процеса. В този смисъл принципно
за двамата служители на МВР не съществува процесуална пречка да имат качеството на
свидетели в съдебното производство. Проблемът е, че по съществения за делото въпрос,
дали тези свидетели са възприели и могат ли надлежно да възпроизвеждат в производството
извънпроцесните признания на осъдения, въззивнният съд, както преди това и
първоинстанционният съд са изложили незаконосъобразни мотиви.
Съществено значение при оценката на показанията на Н. и П. има обстоятелството, че към
момента на провеждане на полицейската операция и разговора им с осъдения към него вече
е било отправено подозрение, че е извършител на деянието. Това се установява от
показанията на всички полицейски служители, разпитани по делото – Д. Н., В. А., Х. Х., М.
М. и Х. Н.. Видно от техните показания служителите на ОД на МВР Враца и ТД НС Враца
са участвали в полицейска операция по подаден сигнал, че осъденият К. държи акцизни
стоки. Н. и П. са се намирали пред гаражната клетка, ползвана от осъдения, очаквайки го да
се появи и да проверят дали превозва акцизни стоки, респективно да запазят
местопроизшествието до пристигането на разследващите органи.
Казано по друг начин показанията на свидетелите Н. и П. съдържат извънпроцесуалните
самопризнания на осъдения, които обаче са дадени в противоречие с основните положения,
гарантиращи правото на защита – К. не е запознат с правото си да не се самоуличава, както
и не му е осигурен защитник. Така в решение от 25 октомври 2013 г. (Решение № 391 от
25.10.2013 г. на ВКС по н.д. № 1220/2013 г., III н.о.) Върховният касационен съд
постановява, че свидетелските показания на полицейски служител относно самопризнанието
на обвиняемия са предназначени да „заменят“ самото самопризнание, което е направено в
нарушение на процедурните изисквания. В този смисъл това доказателствено средство е
имало за цел да „заобиколи закона“. Подобен подход е приложен и в решението Д. М. срещу
България на ЕСПЧ от 8 март 2018 г. – § 64 - § 72.
В решение № 147 от 9.10.2018 г. на ВКС по н.д. № 737/2018 г., III н.о. се приема, че
законосъобразността на позоваването на извънпроцесуалните признания на подсъдимия е
поставено под сериозно съмнение, особено след осъдителното решение на ЕСПЧ по делото
Д. М. срещу България.
Поради тези съображения САС счита, че показанията на свидетелите П. и Н. в частта, в
която възпроизвеждат извънпроцесните признания на осъдения е трябвало да бъдат
6
изключени от доказателствата по делото, доколкото те възпроизвеждат незаконосъобразно
снети самопризнания на осъдения К.. В останалата част показанията на двамата свидетели
запазват процесуалната си годност. Като не е отстранил допуснатото от първата инстанция
нарушение при оценка на доказателствата, Окръжният съд на свой ред е допуснал
съществено процесуално нарушение. Констатираното нарушение няма как да бъде
отстранено от апелативния съд, доколкото като съд по правото, не е овластен да извършва
собствена оценка на доказателствата, респективно да подменя вътрешното убеждение на
съдилищата по фактите. Нарушението е съществено, защото тази част от показанията на
свидетелите П. и Н. е залегнала в решаващите мотиви на съда, за да приеме субективната
съставомерност на деянието.
Наложително е било въззивният съд да извърши цялостен анализ и съпоставка на гласните,
писмените и веществените доказателства и доказателствени средства, за да изведе
наличието или липсата на съществените съставомерни признаци на деянието от обективна и
субективна страна. Като се е задоволил да преповтори част от мотивите на първата
инстанция по тези въпроси, Окръжният съд практически не е изложил собствени
съображения по главните въпроси, имащи значение за правилното решаване на делото.
Наред с това въззивният съд не е обсъдил подробно защитната версия на осъдения, като
съвсем схематично е отбелязал, че тя се опровергава от показанията на свидетеля С. И.,
както и от направеното от него признание пред свидетелите П. и Н.. Видно от материалите
по делото свидетелят С. И. е бил разпитван многократно от първия съд, съответно
депозираните от него показания са съдържали противоречиви и взаимно изключващи се
твърдения, което е налагало задълбочено и подробно обсъждане на всички негови
показания, съответно съпоставянето им с останалите доказателствени материали по делото.
Изобщо са останали извън вниманието на въззивния съд показанията на Р. К., Б. К., И. И.,
които е следвало да бъдат обсъдени в контекста на защитната версия на осъденото лице.
Окръжният съд не е отстранил и друг порок, допуснат от първата инстанция в процеса на
оценка на доказателствата – при анализа на обясненията на осъдения (л. 271 гръб от
съдебното дело по н.о.х.д. № 452/2019 г.), районният съд се е позовал на обясненията на К.
от досъдебното производство, без да е налице преди това приобщаването им в
доказателствения материал по делото по надлежния процесуален ред. Като не е отстранил
това нарушение, въззивният съд е допуснал на свой ред съществено процесуално нарушение
при оценка на доказателствата.
В този смисъл въззивният съд е нарушил чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, като е ценил от
една страна недопустими доказателствени средства, а от друга не е подложил на пълен и
всестранен анализ противоречивите доказателствени материали по делото.
С оглед тези доводи САС прие, че изложената от въззивния съдебен състав аргументация не
съответства на стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК, което не позволява безпрепятствено да се
установи волята на решаващия орган и не осигурява възможността за пълноценна проверка
7
на процесуалната съответност при формирането на вътрешното му убеждение.
2. Същевременно неоснователни са доводите на защитата, че в случая Окръжният съд не е
изпълнил задължението си за пълно и цялостно изследване на релевантните факти,
доколкото не назначил физико-химическа експертиза на иззетите по делото тютюневи
изделия. Не са били налице условията на чл. 144, ал. 1 НПК за задължително назначаване на
експертиза – такова искане страните не са отправяли нито в първоинстанционното, нито във
въззивното производство, а и за съда не е съществувала служебно задължение за това. В
този смисъл позоваването от защитата на Решение №177/2017 г. по н.д. № 668/2016 на
Върховния касационен съд на Република България, не е валидно, доколкото видно от
съдебния акт на върховната съдебна инстанция, съображенията на съда са изведени при
съвсем различна фактология – касае се за държане на жълто-кафява тревиста маса в насипно
състояние, чийто вид и съдържание без експертно изследване е било невъзможно. В
настоящия случай естеството на държаните от осъдения вещества би могло да се установи и
при съответния анализ на приобщените по делото гласни, веществени и писмени
доказателства и доказателствени средства. Във всеки случай, според САС назначаването на
физико-химическа експертиза не е било задължително, но при новото разглеждане на делото
от въззивния съд, назначаването на физико-химическа експертиза е изцяло в неговите
суверенни правомощия.
Не е налице е другото поддържано от защитата процесуално нарушение – противоречивост
и непълнота на обвинителния акт в частта за описание на фактите, свързани с мястото на
държане на предмета на престъплението. Според обвинението осъденият държал
инкриминираните акцизни стоки в ползвана от него гаражна клетка, докато според защитата
доказателствата по делото установявали, че само един кашон бил в гаражната клетка, а
останалите девет били в управлявания от К. автомобил. Цялостното описание на
релевантната фактология в обстоятелствената част на обвинителния акт е непротиворечиво
по отношение на мястото на държане на предмета на деянието – фактът, че част от вещите
са се намирали в автомобила, а последният е бил паркиран в гаражната клетка,
формалнологически означава, че щом превозното средство е било в гаража, то и
намиращите се в него предмети, също са били там. Следователно обстоятелствата по
обвинителния акт са описани ясно и без противоречия, поради което правото на осъдения на
защита по фактите на обвинението не е затруднено или нарушено.
Неоснователно е и възражението на защитата за допуснато съществено процесуално
нарушение при допълнителния разпит свидетеля С. И.. Твърди се, че свидетелят С. И. не е
допуснат надлежно до повторен разпит, на който съдът се е позовал, тъй като съдебният
протокол от 12.8.2020 г. за допускането на този свидетел не е подписан от председателя на
съдебния състав. В цитираният неподписан съдебен протокол не е даден ход на делото, не са
допускани нови доказателства, а е постановено свидетелят И. да бъде призован за
следващото съдебно заседание. В съдебното заседание, в което е проведен повторният
разпит на свидетеля макар и да няма изрично произнасяне на съда за допускането му, фактът
8
на фактическото му провеждане е показателен за волята на решаващия съдебен състав.
Пропускът на съда, макар и процесуално нарушение не следва да се квалифицира като
съществено.
Констатираните от САС съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд,
изпълват основанието за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 5, вр с
чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което е безпредметно обсъждането на останалите доводи на
защитата и осъдения за нарушения на материалния закон и за явна несправедливост на
наказанието.
По изложените съображения и на основание чл. 425 НПК Софийският апелативен съд,
наказателно отделение, ІІ състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в.н.о.х.д. № 474/2021 г. по описа на
Окръжен съд Враца.
ОТМЕНЯ решение № 1 от 5.1.2022 г. по в.н.о.х.д. № 474/2021 г. на Окръжен съд Враца и
връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното
заседание.
Настоящото решение е окончателно, а за изготвянето му да се съобщи на осъдения К., на
неговия защитник адвокат П. и на САП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9