ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1626
гр. Пловдив, 19.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502954 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
С определение № 263683/04.10.21г.,постановено по гр.д.№ 6685/20г.на
ПдРС,10-ти гр.с.е върната насрещната искова молба с вх.№
264306/10.09.20г.,подадена от Т. П. Г.,ЕГН-********** против М. Г. К.,ЕГН-
********** и В. Г. К.,ЕГН-********** и е прекратено производството по
делото.
Подадена е частна жалба от Т. П. Г. чрез пълномощника му адв.Л.В.,с
която се иска отмяна на постановеното определение като незаконосъобразно
и неправилно и връщане на делото на ПдРС за продължаване на
съдопроизводствените действия по насрещния иск по съображения,изложени
в частната жалба.
Ответниците по частната жалба М. и В. К. чрез пълномощника им
адв.Н.А. в депозиран писмен отговор изразяват становище за
неоснователност на същата.
ПдОС, след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против
обжалваемо определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.
1
Разгледана по същество,същата е основателна по следните
съображения:
Пред първоинстанционният съд е предявен иск от М. Г. К. и В. Г. К.
против Т. П. Г. с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР.С писмения си
отговор,депозиран на 10.09.20г.ответникът Г. е предявил при условията на
евентуалност,в случай на уважаване на иска на К.,насрещен иск по чл.109 от
ЗС за установяване на собствеността му върху реална част от около 6 кв.м.от
ПИ 47295.124.758,заключена между т.3,3а и 3б от скица № 5 към исковата
молба и осъждането на М. и В. К. да премахнат навлизащата част от сградата
им в неговия имот.Направено е искане за назначаване на СТЕ относно
стойността на строителните работи за премахване на евентуално навлизащата
част от сградата на ищците по първоначалния иск в имота на Г..
С протоколно определение от 24.06.21г.районният съд е оставил без
движение насрещната искова молба,подадена от Т.Г. с указание в
едномесечен срок да отстрани констатираните нередовности,вкл.да посочи
цената на всеки от исковете в случай,че поддържа претенция по два отделни
иска; да формулира съответен петитум,а именно-дали се претендира само
установяване на собственост върху реална част от имота на ищеца,погрешно
заснета към този на ответника или иска и предаване на владението върху тази
част или пък се претендират само действия,попадащи в хипотезата на чл.109
от ЗС.Освен това е указал да се представят доказателства за данъчната оценка
на спорната реална част от имота.
С уточнителна молба от 20.07.21г.ищецът по насрещния иск е
конкретизирал,че не предявява иск за собственост върху площта от 6 кв.м.,а
само иск за премахване на частта от сградата на К.,навлизаща в неговия
поземлен имот.
С обжалваното определение районният съд е върнал насрещната
искова молба,като е приел,че не са отстранени всички констатирани
нередовности на същата-молбата уточнявала единствено в какво се състои
искането,но не била посочена нито цената на предявения иск,нито били
налице доказателства за внасяне на държавната такса.
Настоящата инстанция намира,че ПРС неправилно е върнал насрещната
искова молба и е прекратил производството по нея.
С уточнителната молба Г. е посочил,че предявява насрещен иск на
2
осн.чл.109 от ЗС.С ТР №4/06.11.17г.по т.д.№ 4/2015г.на ОСГК на ВКС,т.1 е
прието,че когато негаторния иск съдържа осъдителен петитум-претендира се
от ответника да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да
бездейства) или да извърши определени незаместими действия,искът е
неоценяем и размерът на дължимата такса съгл.чл.71,ал.1,изр.2 от ГПК се
определя от съда,а когато се претендира ответникът да бъде осъден да
извърши определени заместими действия,(какъвто е настоящия
случай),цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и
труд,необходими за осъществяване на действията,върху който размер се
определя дължимата такса,а когато оценката представлява затруднение-от
съда по реда на чл.70,ал.3 от ГПК.
В случая определянето на цената на иска представлява затруднение,тъй
като се касае за парична оценка на материали и труд,необходими за
премахването на само част от сграда,разположена върху 6
кв.м.площ.Несъмнено за ищеца по насрещния иск представлява затруднение
да посочи цена на иска,поради което и той е поискал и изготвянето на
оценъчна СТЕ,която да определи стойността на строителните работи по
премахването на евентуално навлизащата част от сградата на К. в неговия
имот.В случая не е следвало да се задължава Г. да представя доказателства за
данъчната оценка на спорната реална част, тъй като цената на иска не се
определя по данъчната оценка,а,както се посочи по-горе съобразно
цитираното тълкувателно решение,съобразно паричната оценка на разходите
за материали и труд,необходими за премахването на спорната част от
сградата.
По приложението на чл.70,ал.3 от ГПК е формирана трайно
непротиворечива съдебна практика на ВКС в смисъл,че когато за ищеца
съществува затруднение да посочи цената на иска в момента на
предявяването му,същата се определя приблизително от съда,а след
окончателното й определяне се решава и въпросът за държавната
такса,събира се невнесената или се връща надвзетата.
Районният съд е следвало след уточнението на иска да го квалифицира
като такъв с правно основание чл.109 от ЗС и вместо да връща насрещната
искова молба и да прекратява производството по нея,да определи цената на
иска при условията на чл.70,ал.3 от ГПК.
3
По изложените от ответниците по частната жалба съображения по
пункт II от отговора им настоящата инстанция не следва да се
произнася,доколкото тези съображения не касаят изложените в атакуваното
определение на ПдРС мотиви,които са предмет на настоящото обжалване.
Предвид горното определение № 263683/04.10.21г.следва да се отмени
като незаконосъобразно и делото следва да се върне на първоинстационният
съд за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на
подадената насрещна искова молба,като определи цената на иска по реда на
чл.70,ал.3 от ГПК.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно определение №
263683/04.10.21г.,постановено по гр.д.№ 6685/20г.на ПдРС,10-ти гр.с.,с което
е върната насрещната искова молба с вх.№ 264306/10.09.20г.,подадена от Т.
П. Г.,ЕГН-********** против М. Г. К.,ЕГН-********** и В. Г. К.,ЕГН-
********** и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на ПдРС за продължаване на съдопроизводствените
действия досежно насрещната искова молба за определяне цената на
насрещния иск по реда на чл.70,ал.3 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4