Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260210
30.05.2022 г.,
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански
състав
На 11.05.2022 г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
Секретар: Петя Цонкова
като разгледа докладваното от съдия Виделина Куршумова в.гр.дело № 2863 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ на МВР – гр. София, против Решение № 260684 от 02.10.2020г. постановено по гр.д.№ 5571 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на М.Д.И.,
ЕГН ********** следните суми: сумата от 1584,51 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд от 221 часа, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода
01.04.2017 г.- 31.03.2020г. вкл., както и сумата от 241,03 лева мораторна лихва
за периода 01.07.2017 г. – 22.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноски за адв.
възнаграждение в размер на 400 лева.
В жалбата се излагат оплаквания, че
решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на действащата нормативна уредба за процесния период. Поддържа
приложението на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, както и за неприложимост на общата уредба, уреждаща
трудовите правоотношения. Позовава се на обилна съдебна практика. Моли се да се
отмени първоинстанционното решение. Претендира се присъждането на направените
по делото разноски, както и се прави възражение за прекомерност на разноските
на другата страна.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна М.Д.И., ЕГН **********, чрез
пълномощника по делото адв. Ю.С., с който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Излагат се съображения по оплакванията в жалбата, както и доводи
за правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение. Иска се
решението да бъде потвърдено, както и да се осъди жалбоподателя да заплати
разноските по делото.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР вр.
с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че през периода 01.04.2017
г. - 31.03.2020г. е полагал труд в Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Пловдив, която е на
структурно подчинение на ГДПБЗН в МВР. Твърди, че през процесния период е
изпълнявал служебните си задължения на 24 - часови смени, полагал труд и през
нощта, съгласно месечни графици, при сумарно отчитане на работното време. Посочва, че през периода е положил общо
1 223 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1, 143 възлиза на
1 397, 89 часа, при което е налице извънреден труд и за същият следва да
му бъде заплатена сумата от 874, 45 лева, ведно с лихва за забава в размер на 100
лева, изчислена върху всяко неплатено задължение - допълнително възнаграждение,
считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата
на предявяване на иска, ведно със законна лихва върху главницата до
окончателното й изплащане.
По реда на чл.214 ГПК е допуснато
изменение на главницата от 874, 45 лева на 1 584, 51 лева и на мораторната
лихва от 100 лева на 241, 03 лева.
Ответникът с отговора си по реда на
чл.131 ГПК е оспорил предявените искове с довода, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е приложима по отношение работещите по трудово
правоотношение по КТ, но не и към заетите
лица по ЗМВР, който регламентира специална уредба. Поддържал е, че на осн. член 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Позовал се е
на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.,
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурства, времето за отдих и почивки на държавните служители, която намира
за приложима. Приема за неоснователно преобразуването на нощните дни в дневни и
преизчисляването на извънреден труд по ставка 1, 143, доколкото последното не е
уредено в ЗМВР, Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Заповед на министъра на
вътрешните работи. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
С обжалваното решение районният съд е
приел, че Законът за държавния служител намира субсидиарно приложение по
отношение на неуредените положения в ЗМВР. Според РС в наредбите на министъра
на вътрешните работи липсва правило за превръщането на
отработените нощни часове в дневни, но понеже тези размери на допълнителни
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба, следва да бъдат прилагани
правилата на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Предвид
на това и констатациите в заключението на ССчЕ за отработени от ищеца 1545 часа
нощен труд, като разликата от 221 часа
се явява извънреден труд, който не е бил заплатен от ответника и чиято стойност
възлиза на 1584, 51 лева, РС е уважил исковете за заплащането на допълнително възнаграждение за посочения
размер. С решението си РС е уважил претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД като е
присъдил мораторна лихва върху уважената главница в размер на 241, 03 лева.
съгласно заключението на ССчЕ.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо и при постановяването му не
е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и
съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи.
От фактическа страна по делото се
установява и между страните няма спор, ищецът е бил служител в МВР като през процесния период 01.04.2017 г. - 31.03.2020г. е полагал труд на 24
часови дежурства, както и че отчитането на работното време е установено при
сумирано изчисляване на работното време
- тримесечно. В тази връзка се представя служебна бележка, Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра
на МВР,протоколи за отчитане на работното време и платежни бележки.
По
делото е допусната и приета като
доказателство съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно която за процесния период ищецът
е положил 1545 часа нощен труд, който не е бил преизчислен с коефициент от 1,
143 в дневен труд и след преизчисляването му за същия се дължи сумата от 1584,
51 лева, ведно с мораторна лихва от 541, 03 лева.
С оглед на така приетата фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според
действащата разпоредба на чл.187 от ЗМВР
през процесния период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр.
1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на
чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда.
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период са
действали Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-36/ 07.01.2020 г. /за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР/. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Аналогично е и предвиденото в чл. 3, ал. 2 на наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., където е посочено, че е възможно полагане на труд
през нощта между 22, 00 часа и 6, 00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. И в двете наредби липсва
изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни,
за разлика от действалата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 е регламентирала, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22 часа и 6 часа за
отчетния период се умножава по 0, 143. В цитираните наредби, действали през
процесния период е предвиден редът за отчитането на отработеното време между 22,
00 и 06, 00 ч. с изготвяне на протокол и лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове, но без да е предвидено специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР.
Основното
възражение на ОД на МВР е, че по отношение
на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на
вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР,
които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се
касае за специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Действително в действащия ЗМВР няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов – ДВ,
бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), но доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1
– 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
В цитираните наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме становището на
въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата разрешава
полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без
да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е
положен. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване
на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд.
Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР.
Изложените от съда съображения не се
променят от възприетото в Решение от 24.02.2022 г. по дело С- 262/ 2020 г. на Съда на Европейския
съюз. Съгласно цитираното решение член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. В случая, в българското
законодателство до изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/ 2020 г. (в сила от 11.07.2020 г. ) не съществува норма,
определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в
системата на МВР, поради което отговорът на въпроса по т. 1 от
решението на СЕС не променя становището на настоящата инстанция, което е
изложено по-горе в мотивите.
Съображенията на въззивната инстанция не се
променят и от възприетото в
т. 2 от цитираното решение на СЕС. Според последното чл. 20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително
за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. В мотивите на решението
се приема, че що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането,
следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разликата в
третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий,
тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври
2020 г., Veselības ministrija, C‑243/19, EU:C:2020:872,
т. 37 и цитираната съдебна практика). Приема се, че възприетото
становище, че в член 187,
алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и
през нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност на
труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване. Според СЕ подобен аргумен не отразява допустима от
закона цел, годна да обоснове разлика в третирането. Посочва се, че няма пречка за държавите членки да вземат
предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален
или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на
мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе
си да представляват цел от общ интерес. В решението се сочи, че ако не е
основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би
била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от
6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 71
и цитираната съдебна практика). В аспекта на изложеното отново следва да се има предвид, че до изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/ 2020 г. (в
сила от 11.07.2020 г.) няма определена нормална
продължителност на нощния труд по ЗМВР. Същевременно, съдът намира, че доводите на жалбоподателя касателно естеството на извършваната дейност, с което се обосновава
различното третиране, не могат да бъдат възприети като обективен и разумен
критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане преобразуването на
часовете положен нощен труд в дневен. Това е така, защото посочените по-горе
придобивки са свързани именно със специфичния характер на длъжността, а не
конкретно с полагането на нощен труд. Показателно в тази връзка е, че до м.
август 2016 г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали преобразуване на
нощните часове в дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано с
никаква допустима от закона цел. Но дори и да се приеме, че подобна цел е
налице, както бе посочено по-горе в полза на служителите в МВР не са предвидени
мерки за защита и компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
на ПОС
намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание и за размера
на 1 584, 51 лева, както и за
мораторната лихва в размер на
241, 03 лева, съобразно заключението на ССчЕ.
Ето
защо, настоящият съдебен състав на ПОС
намира, че РС - Пловдив е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна.
При този изход на делото, основателно е
искането на въззиваемата страна за заплащане на разноските по делото, за които
се представя договор за правна защита и съдействие за изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева. Във въззивната жалба е направено
възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което се явява основателно, тъй като делото не се отличава с
правна и фактическа сложност и
минималният размер на възнаграждението по Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 358 лева.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260684 от 02.10.2020г. постановено по гр.д.№ 5571 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
на МВР – гр. София, да заплати на М.Д.И.,
ЕГН **********, сумата в размер на 358 лева
/ триста петдесет и осем лева/ - разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.