РЕШЕНИЕ № 416
18.05.2018 г., гр. Пещера
Пещерският
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на двадесети март две
хиляди и осемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Евгения
Млячкова
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 387 по описа на съда за 2017 г.
Производството е образувано по иск за
разваляне на договор за прехвърляне на имот издръжка и гледане, като ищецът
твърди, че той и починалата му вече съпруга на 30.07.1999 г. са сключили
договор за покупко-продажба на недвижим имот с техния внук – С. В.Б., тогава
малолетен, представляван от баща си С. В.Б., по силата на който договор
ответникът придобива следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот по плана
на с. Розово, общ. Брацигово, обл. Пазарджик, представляващ застроено и
незастроено дворно място с площ от 450 кв. м., ведно с простроените в нея
масивна жилищна сграда и масивна сграда, съставляващо парцел ІХ-112 в кв. 2 по
плана на с. Розово, при граници и съседи: от две страни улици, парцел Х-113,
парцел У11-111, срещу задължението на купувача след навършване на пълнолетие и
при материална възможност да се грижи и подпомага в издръжката на продавачите,
за което е бил съставен нотариален акт № 182, том І, нотариално дело №
500/30.07.1999 г.
Твърди се, че независимо от поетите
ангажименти и задължения вече от преди около три години до този момент
ответникът не ги изпълнява, оставил е ищеца на произвола на съдбата. Твърди, че
от началото на 2012 г. ответника е заминал за Англия. Преди това ответникът е
живял в гр. Брацигово и не се е интересувал от ищеца или от баба си, починала
през 2010 г. Излагат се твърдения за влошено здравословно състояние и нужда от
постоянни физически грижи за ищеца. Заявява, че разчита на асистент, различен
от внука му – неговата дъщеря. Казва, че без чужда помощ не може да се справи в
ежедневието си и , че с нищо нито той, нито покойната му съпруга не са
предизвикали поведението на ответника. Първоначално е поискано разваляне на
договора за целия имот. С молба от 12.05.2017 г. след дадени от съда указания
ищецът е уточнил, че иска разваляне на договора до размера на притежаваните от
него идеални части към момента на сключването му.
Предявеният иск е с правна квалификация
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Ответникът не е бил намерен на адреса си
и му е назначен особен представител. Особеният представител депозира отговор, в
който заявява, че искът е недопустим като предявен след изтичане на
петгодишната погасителна давност, защото според особения представител тя тече
от момента на навършване на пълнолетие на ответника. Също така изразява
становище и за неоснователност – не са представени доказателства за
материалната възможност за даване на издръжка. Сочат се противоречия в исковата
молба. Отделно се сочи основание за недопустимост на иска в частта, прехвърлена
от съпругата на ищеца, починала на 08.08.2010 г.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител, особеният представител на ответника поддържа изложеното в
отговора.
Фактическата обстановка по делото не е
спорна, установява се от писмените доказателства и е следната:
С нотариален акт от 30.07.1999 г. ищецът
В.Б. и неговата съпруга Е. И. Б.прехвърлили на малолетния си към този момент
внук В.Б. – ответника, представляван от баща си като законен представител, притежаваното
от тях дворно място в с. Розово заедно с построените в него две сгради, една от
които жилищна, срещу задължението му „след навършване на пълнолетие и при
материална възможност да се грижи и подпомага в издръжката продавачите, като
това право в момента те ще упражнят срещу бащата на купувача“.
Ответникът по делото, наричан в
нотариалния акт купувач, е навършил пълнолетие на 28.08.2004 г. Няма данни в
нито един момент той да е полагал грижи за баба си или дядо си или да им е
давал издръжка. След развода на родителите си внукът е живял отначало с майка
си в гр. Брацигово, а впоследствие е заминал за чужбина и в момента пребивава
там.
Е. Б. е починала на 08.08.2010 г. и
нейни наследници са ищецът и двете ѝ деца – синът С. Б., баща на
ответника, и дъщерята В. Б..
Ищецът е пенсионер поради възраст и
осигурителен стаж. Пенсията е единственият му доход, размерът ѝ не е
установен по делото. През 2012 г. (на 72-годишна възраст) е прекарал мозъчен
инсулт, след който е останал с трайни двигателни (левостранна хемипареза) и
координационни нарушения. Поради това и поради общото му здравословно състояние
му е определена трайно изгубена работоспособност 100% с чужда помощ. За него се
грижи дъщеря му В. Б., която е била определяна и за негов личен асистент по
програми за предоставяне на социална услуга.
Настоящият иск за разваляне на договора
е предявен на 04.04.2017 г.
От правна страна съдът направи следните
правни изводи:
По редовността на исковата молба във
връзка с изложените от особения представител на ответника доводи за
противоречия в нея съдът се е произнесъл в открито заседание.
Особеният представител е направил
възражение за погасяване на задължението по давност, която според него е
започнала да тече с навършването на пълнолетие на ответника. Задължението за издръжка
и гледане наистина се погасява на общо основание с 5-годишна погасителна
давност. Тя обаче тече ден по ден за всеки период на неизпълнение, докато задължението
съществува, т.е. задължението очевидно не е изцяло погасено по давност с
изтичането на пет години от сключването на договора или в настоящия случай – от
навършването на пълнолетие от ответника, тъй като изпълнението е продължително
във времето, а не се дължи еднократно към деня на началото на давността. След
08.08.2010 г. задължението към починалата Е. Б. за в бъдеще се е погасило
поради нейната смърт и е останало да съществува само задължението за издръжка и
гледане на В.Б.. Към 2017 г. не е било погасено по давност единствено правото
да се иска разваляне за неизпълнение към Б., и то само за периода след 2012 г.
Във връзка с възражението за
недоказаност на материалната възможност на длъжника да изпълнява задължението
по договора съдът намира, че неизпълнение е налице. Вярно е, че договорът
съдържа уговорка за задължение „при материална възможност да се грижи и
подпомага в издръжката продавачите“, а няма събрани доказателства за
материалните възможности на ответника. Тази уговорка според съда обаче следва
да се разбира в смисъл, че изразът „при материална възможност“ се отнася само
за подпомагането в издръжката – за грижите, изразяващи се във физическо
гледане, материална възможност не е необходима, а ако страните не бяха имали волята
да уговорят и физически грижи, не биха употребили израза „да се грижи“ отделно
от израза „да подпомага в издръжката“. Това е достатъчно, за да се приеме, че е
налице виновно неизпълнение на задължението за грижи. Физическото състояние на
дядото от 2012 г. насам е такова, че той има нужда от чужда помощ за битовото
си обслужване, но дори да беше физически самостоятелен, това не отменя
задължението на внука по договора да се грижи за него, тъй като липсва условие
грижи да се полагат само при физическа неспособност на дядото (каквато така или
иначе е налице).
По отношение на неизпълнението преди
04.04.2012 г. погасителната давност за правото да се иска разваляне е изтекла,
но съдебната практика без колебание приема, че задължението за издръжка и
гледане е неделимо по време и съдържание, ако не е уговорено друго, т.е.
договорът подлежи на разваляне изцяло дори при частично неизпълнение. Поради тази
неделимост договорът следва да се развали, както и е поискано, за целия размер,
съответстващ на прехвърленото от ищеца, т.е. за размер 1/2 идеална част от
имота – дела на Б. в прекратената със смъртта на неговата съпруга съпружеска
имуществена общност (от данните по делото следва, че имотът е бил притежаван от
двамата съпрузи при условията на СИО).
Ищецът не е претендирал разноски.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Разваля
договора, сключен с нотариален акт № 182 от 30.07.1999
г., том І, нот. дело № 500/1999 г. на съдия по вписванията при Пещерския
районен съд, вх. рег. № 280/30.07.1999 г., с който ищецът В.С.Б., ЕГН **********,
и неговата съпруга Е. И. Б., двамата от с.
Розово, общ. Брацигово, прехвърлят срещу задължение за грижи и подпомагане в
издръжката им на ответника В.С.Б., ЕГН **********,***, следния недвижим имот:
застроено и незастроено дворно място с площ 450 (четиристотин и петдесет)
кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда и масивна сграда,
съставляващо парцел ІХ-112 (девет римско-сто и дванадесет) в кв. 2 (втори) по
плана на с. Розово, при граници: от две страни улици, парцел Х-113, парцел
VІІІ-111, до размер 1/2 идеална част от договора, съответно от имота,
съответстващ на правата, прехвърлени от В.С.Б., поради неизпълнение на договора
от страна на ответника.
Осъжда В.С.Б.,
ЕГН **********,***, да заплати по сметката на Пещерския районен съд сумата 400
лв., представляваща възнаграждение на особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: