№ 122
гр. П., 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на тридесети април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20244400600195 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 10/23.01.24 г., постановена по НЧХД № 1844/23 г. РС-П.
признал подсъдимата В. Л. Г. за невинна в това, че на **.**.**** г. в искова
молба подадена до Районен съд - гр. П., въз основа на която е било
образувано гр. д № 1472/2023 г. по описа на Районен съд - гр. П. е приписала
на И. Л. П. престъпление, извършено в условията на домашно насилие,
каквото не е реализирал, като на основание чл. 304 от НПК я оправдал по
повдигнатото и обвинение за престъпление по чл. 147, ал.1, предл.2 от НК.
Отхвърлил, като неоснователен предявеният от И. Л. П. против В. Л. Г.
граждански иск с правно основание чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД за сумата от 8
000,00 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от инкриминираното деяние, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането **.**.****г. до
окончателното изплащане на сумата.
Осъдил на основание чл.190, ал.1 от НПК тъжителя И. Л. П. да заплати
по сметка на Районен съд - П. сумата от 320,00 лева, представляваща
1
държавна такса върху предявения граждански иск.
Осъдил на основание чл.190, ал.1 от НПК тъжителя И. Л. П. да заплати
на В. Л. Г. сумата от 800,00 (осемстотин) лева, представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Недоволен от присъдата е останал частния тъжител И. П., който я
обжалва, като навежда доводи, че същата е неправилна.Моли въззивната
инстанция да постанови решение,с което да отмени присъдата и да постанови
друга,с която да осъди оправданата подсъдима и да уважи предявения
граждански иск. Алтернативно отправя искане към ОС да отмени присъдата
на РС и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Ответницата по въззивната жалба, чрез защитника си, изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а постановената присъда е правилна.
Моли въззивния съд да постанови решение, с което да я потвърди и да осъди
въззивния жалбоподател да й заплати направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Предвид обстоятелството, че въззивната жалба е бланкетна, а и
впоследствие въззивния жалбоподател и неговия повереник не развиват
конкретни доводи досежно неправилността на присъдата, ОС намира, че
следва в съответствие с изисквнето на чл.314 от НПК да извърши цялостна
проверка на правилността на съдебния акт и конкретно да отговори на
въпроса съществуват ли пороци които го определят като неправилен.
В този ред на мисли на първо място въззивната инстанция следва да
провери допуснати ли са от първоинстанционния съд съществени нарушения
на процесуалните правила. При тази проверка прави впечатление, че
разглеждайки делото първоинстанционния съд е съобразил и спазил всички
основни принципи на наказателния процес, събрал е всички относими към
процесния случай доказателства чрез допустимите от НПК доказателствени
2
средства, които впоследствие е коментирал подробно и задълбочено. В с.з.
пред въззивния съд по време на пренията повереникът на въззивния
жалбоподател изразява становище, че РС е ограничил правото на страната на
защита, като не е допуснал сочените от нея доказателства. Тези доводи не се
споделят от настоящата инстанция. Безспорно основен принцип в
наказателния процес е разкриването на обективната истина. Това обаче
означава събиране на доказателства, които са допустими, относими и
необходими. Направените пред предходния съд искания за събиране на
доказателства са били допустими, но неотносими към настоящия казус,
поради което правилно РС не е счел за процесуално целесъобразно да събере
посочените от частния тъжител доказателства, в какъвто смисъл е произнесе
и ОС.
На второ място не може да се приеме, че присъдата е необоснована.
При постановяване на съдебния акт първоинстанционния съд е съобразил и
коментирал всички събрани в хода на наказателното производство
доказателства, въз основа но които е изградил правилни фактически изводи. В
съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, тъй като е преценил, че в
едната си част доказателствените материали са протИ.речиви, е изложил
подробни доводи кои от тях кредитира и кои-не и защо, като тези му доводи
въззивният съд оценява като правилни.
Прочее настоящата инстанция напълно споделя изводите на
предходната относно фактическата обстановка.
По категоричен начин е установено,че тъжителят и подсъдимата са
бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила съдебно решение,
постановено по гр. д. № 4987/2016г. по описа на РС-П.. Двамата са родители
на детето Л. И.в П., роден на *** година, като след развода родителските
права били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на
лични контакти със сина му.
Отношенията между бившите съпрузи (тъжител и подсъдима в
настоящото наказателно производство от частен характер) се характеризират
с конфликтност и нетолерантност, поради което и двамата често се обръщат
за съдействие към различни институции – Съд, Прокуратура, Полиция и
други.
Родителите на подсъдимата и семейството на тъжителя живеят в един и
3
същ жилищен блок, съответно във вх. "***" и вх, "***" на бл. №*** в ж.к.
"***" в гр. ***.
На **.**.**** година, подсъдимата В. Г. заедно с мъжа, с когото живее
на семейни начала – свидетелят П.С. П. отивали в дома на родителите и, за да
им помогнат за пренасяне на електроуред. Пред блока в същото време бил
тъжителят, който изнасял багаж. Заедно със своя баща бил и синът им Л..
Подсъдимата се зарадвала, че вижда детето си и спътникът и му свирнал с
клаксона на автомобила, с който се придвижвали за поздрав, но Л. се обърнал
с гръб. Тази негова реакция силно притеснила майка му и тя слязла от
автомобила и отишла до него, за да разбере как се чувства. Попитала го как е,
защото до скоро бил болен и казала, че трябва да внимава да не изстине.
Бившият и съпруг бил гърбом към тях, а след като се обърнал първоначално
казал: „Здрасти“, след което с рязък, заповеднически тон започнал да крещи
срещу подсъдимата, че трябва да запише час за зъболекар на детето, да я
нарича „тъпа овца“ и да я псува. Дори заметнал с един чувал към нея, но се
възпрял преди да я удари. Свидетелят П. я дръпнал, за да тръгнат, тъй като
детето било силно разтревожено от случилото се и в негов интерес било
инцидента между родителите му да бъде преустановен незабавно.
Подсъдимата изпитала чувства на притеснение за оказаното
негативното емоционално въздействие върху психиката на детето, което
ставало свидетел на проявено от родителя му грубо и унизително отношение
към майка му и от факта, че в присъствието на баща си, синът и дори не
смеел да я поздрави. Изпитала също така и чувства на обида и опасение, че
това по вид поведение не е с инцидентно проявление в техните
взаимоотношения. Поради това на следващия ден посетила Дирекция
„Социално подпомагане“ в гр. П., където била консултирана да подаде искова
молба срещу бившия си съпруг с правно основание чл. 8, т.1 във вр. с чл.4,
ал.1 във вр. с чл. 5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от Закона за защита от домашно
насилие.
Подсъдимата Г. приела дадения и съвет и на **.**.**** година
депозирала пред П.ски районен съд искова молба за защита по ЗЗДН, в която
посочила, че последния акт на психическо насилие от страна на И. Л. П. е
осъществен на **.**.**** година и поискала спрямо него да бъдат
постановени съответни мерки за закрила. Към исковата молба била
4
приложена и Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН.
Въз основа на посочения иск в П.ски районен съд било образувано гр. д.
№ 1472/2023 година. Скоро след това подсъдимата В. Г. направила своя,
лична преценка, според която евентуалното провеждане на разпит на детето и
пред съда ще доведе до повишаване на неговите тревожност и ранимост и
допълнително ще повлияе негативно на крехката му психика, поради което с
Молба вх. №7806 от 22.03.2023г. оттеглила подадената искова молба и с
Определение №1321/23.03.2023г., постановено по гр. д. 1472/2023г. на РС-П.
посоченото дело било прекратено.
Запознавайки се с изнесените в исковата молба твърдения, частният
тъжител се почувствал засегнат, тъй като счел, че подсъдимата му е
приписала престъпление като посочила, че е извършител на акт на домашно
насилие. Фактът на депозиране на исковата молба пред съда и скорошното и
оттегляне бил възприет от него не като желание за търсене на защита и
възстановяване на нарушени права, а като цел на подсъдимата В. Г. да го
оклевети, да засегне доброто му име в обществото и да бъде отстранен от
работата му като военнослужещ.
В хода на съдебното следствие пред РС са ангажирани гласни
доказателства чрез разпит на две групи свидетели – първата, обхващаща
показанията на Н. С. П. и И. Ц. Х. и втората, включваща показанията на П.С.
П. и П.Ц.В..
Правилно предходния съд е приел, че трябва да цени с доверие
показанията на свидетелите П. и Х., отразяваща техните лични и
непосредствени впечатления досежно релевантните за делото факти, като
обективни и непротИ.речиви. Двамата не са присъствали на инцидента между
подсъдимата и тъжителя на **.**.**** година, но като близки на тъжителя
лица, съответно майка и приятел/колега са били запознати с обтегнатите
отношения между бившите съпрузи, за депозираните от всеки от всеки от тях
множество жалби до различни институции, както и че подаваните от
подсъдимата жалби и молби са били причина И. П. да се чувства напрегнат и
притеснен. Тъжителят споделял със своя приятел, че се тревожи да не би в
резултат на същите да бъде отстранен и от работа като военнослужещ. В този
смисъл са и показанията на свидетелката Н. П. (майка на И. П.), която твърди,
че след като сина и получил призовка за образуваното гр. д. 1472/2023г. по
5
описа на РС-П. получил главоболие, вдигал високо кръвно не можел да спи,
поради което след няколко дни посетил личния си лекар. В този смисъл е
приобщената към доказателствената съвкупност по делото Справка вх.
№1809/19.01.2024 година, изготвена от д-р В. Б., в която е посочено, че
частният тъжител е посещавал кабинета на личния си лекар в периода от
23.03.2023г. до 24.08.2023г. с оплаквания за напрегнатост, главоболие и
несистемно повишаване на кръвното налягане и му били предписани
медикаменти на билкова основа, които не са психотропни и не изискват
отсъствие от работа. Отразено е също така, че в резултат на приеманите
медикаменти симптомите отзвучали. В съответствие с изложеното в
цитираната справка е и информацията, съдържаща се в Писмо с вх.
№299/04.01.2024г. на Командира на военно формирование 52090 от
29.01.2023г., а именно, че от **.**.****г. до 24.08.2023г. старшина (тъжител в
настоящото производство) И. Л. П. не е ползвал отпуск поради заболяване.
Правилна е и преценката на РС, че в останалата част свидетелските
показания на свидетелите Н. С. П. и И. Ц. Х. не следва да бъдат кредитирани,
тъй като съдържат техни субективни предположения и лични оценки.
В мотивите към постановения съдебен акт, предмет на проверка в
настоящето производство, РС е коментирал и показанията на свидетелите от
втората група, които, както счита и настоящата инстанция следва да бъдат
приети с доверие като логични и убедителни. Двамата възпроизвеждат свои
преки наблюдения относно възникналия между тъжителя и подсъдимата
конфликт на **.**.**** година.
Свидетелят П.С. П. излага пред съда възприятията си, според които на
посочената дата отивал с подсъдимата към дома на родителите и в ж. к. „***“
в гр. П., като се придвижвали с лек автомобил. Твърди, че подсъдимата
видяла пред блока бившият си съпруг, който товарел багаж в едно камионче и
че там е и сина и Л. и радостно помахала на детето, а самият той му свирнал с
клаксона, но то обърнало гръб. Посочва, че тази реакция натъжила и
притеснила подсъдимата и тя слязла от автомобила, за да види какво се
случва. Свидетелят лично възприел проявеното от тъжителя към подсъдимата
грубо отношение, изразяващо се в отправяне към нея на израза „тъпа овца“,
псувни, замахване с чувал и крещейки и да се маха, както и че В. Г. се
разтреперила и уплашила. Посочва, че поради случилото се посетила
6
Дирекция „Социално подпомагане“ в гр. П., където била консултирана да
подаде искова молба срещу бившия си съпруг по реда на ЗЗДН, което и
сторила. Споделя, че след образуване на делото двамата разговаряли, като
подсъдимата преценила, че в хода на образуваното гражданско дело ще се
наложи детето да бъде разпитвано пред съда, като се обезпокоила, че това ще
е в негова вреда, тъй като би повишило тревожността му и взела решение да
оттегли молбата.
Свидетелят П.Ц.В. излага пред съда своите впечатления досежно
отправените от тъжителя към подсъдимата в присъствието на детето псувни и
обиди на висок тон на **.**.**** година. Същият лично възприел и факта, че
след инцидента подсъдимата била много разстроена и треперела.
При постановяване на присъдата РС взел предвид и обясненията на
подсъдимата В. Л. Г. имайки предвид дуалната им същност-същите освен
доказателствено средство са и средство за защита. Преценявайки ги
самостоятелно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен
материал предходния съд е достигнал до правилния извод, че следва да бъдат
приети с доверие като непротИ.речиви, логични и убедителни. Дадените от
подсъдимата обяснения кореспондират изцяло с възприетата от
първоинстанционния и въззивния съд фактическа обстановка, подробно
описана по-горе и подкрепена от останалите анализирани по делото
доказателства.
Видно от приложеното гр. д. №1472/2023г. по описа на РС-П. е че на
**.**.**** година подсъдимата е депозирала пред П.ски районен съд искова
молба за защита по ЗЗДН, в която посочила, че последния акт на психическо
насилие от страна на И. Л. П. е осъществен на **.**.**** година и поискала
спрямо него да бъдат постановени съответни мерки за закрила. Установява се
също така, че към исковата молба била приложена и Декларация по чл. 9, ал.3
от ЗЗДН, както и че въз основа на посочения иск в П.ски районен съд било
образувано гр. д. № 1472/2023 година. Видно е че с Молба вх. №7806 от
22.03.2023г. подсъдимата оттеглила подадената искова молба, а с
Определение №1321/23.03.2023г., постановено по гр. д. 1472/2023г. на РС-П.
посоченото дело било прекратено. Обстоятелството, че тъжителят не е
съгласен с изнесените обстоятелства в исковата молба, въз основа на
образуваното гр. д. № 1472/2023г. по описа на РС-П. се установява и от факта,
7
че същият е депозирал жалба пред РС-П. с твърдения за осъществен състав на
престъпление по чл. 313, ал.1 от НК от В. Л. П., въз основа на която в РП-П. е
образувано и се провежда досъдебно производство. В този смисъл са
приобщените към доказателствения материал по делото заверени копия на
всички материали по пр. пр. №5351/2023г. по описа на РП-П..
На трето място с оглед преценката за материална законосъобразност на
съдебния акт следва да се съобрази и обективната и субективна страна на
престъплението клевета. По делото е безспорно установено, че подсъдимата
В. Л. Г. (П. по време на брака и с тъжителя) на **.**.**** година депозирала
пред П.ски районен съд искова молба за защита по ЗЗДН, в която посочила,
че последния акт на психическо насилие от страна на И. Л. П. е осъществен на
**.**.**** година и поискала спрямо него да бъдат постановени съответни
мерки за закрила. Към исковата молба била приложена и Декларация по чл. 9,
ал.3 от ЗЗДН. Въз основа на посочения иск в П.ски районен съд било
образувано гр. д. № 1472/2023 година. Скоро след това подсъдимата В. Г.
направила своя, лична преценка, според която евентуалното провеждане на
разпит на детето и пред съда ще доведе до повишаване на неговите
тревожност и ранимост и допълнително ще повлияе негативно на крехката му
психика, поради което с Молба вх. №7806 от 22.03.2023г. оттеглила
подадената искова молба и с Определение №1321/23.03.2023г., постановено
по гр. д. 1472/2023г. на РС-П. посоченото дело било прекратено.
Клеветата по смисъла на НК и съдебната практика представлява
„разгласяване” на неистинско позорно обстоятелство за другиго или
„приписване на престъпление”, за която алтернатива е повдигнато
настоящото частно обвинение. За да е налице клевета по смисъла на
наказателното право от обективна страна е необходимо разгласените факти и
обстоятелства, освен позорящи, да бъдат и неистински, като същото важи и за
преписваното престъпление. От обективна страна, за да е налице състав на
престъпление по чл.147, ал.1, предл.2 от НК следва да се извърши преценка–
дали действията на подсъдимата представляват „приписване на
престъпление” на другиго. От субективна страна, за да е налице това
престъпление деецът трябва да съзнава, че твърдените обстоятелства, са
неверни. Т.е. само в този случай се приема, че е налице съзнателно
приписване на престъпление, или разгласяване на неистинско позорно
8
обстоятелство за другиго, за което се носи наказателна отговорност. Когато
обаче за него те са верни, респ. деецът има субективната увереност, той няма
умисъл за приписване на престъпление или разгласяване на неистински
позорни обстоятелство за другиго. В конкретния случай от обективна страна
съставът на престъплението по чл.147, ал.1 от НК не е осъществен поради
това, че в депозираната от подсъдимата искова молба, послужила за
образуване на гр. д. №1472/2023г. по описа на РС-П. на И. Л. П. не е
преписано престъпление. Напротив със същата Г. изрично е направила искане
„моля да бъдат приложени разпоредбите на чл. 18 от ЗЗДН във вр. с чл. 5 от
същия закон и да постановите съответните мерки за закрила по същия закон
против И. Л. П.“. Подсъдимата е била убедена в истинността на твърденията
си, изложени в исковата молба. В този ред на мисли може да се заключи, че В.
Л. Г. е изразила мнение по подлежащи на установяване факти и
обстоятелства, изключващи умисъла за „приписване на престъпление”. Целта
й е била, с тази искова молба да бъде сезиран съда да окаже търсена закрила в
обхвата на неговата компетентност . Фактът на влошените отношения между
бившите съпрузи не може да презюмира наличие на субективна причина у
подсъдимата да оклевети тъжителя, като му припише престъпление. и
разгласи неистински позорни обстоятелство. В случая подсъдимата е нямала
такова намерение, а е целяла само да потърси закрила на собствените и на
детето си интереси. Постоянна и неизменна е практиката на съдилищата, че
когато подсъдимият действа с такова съзнание, той не може да носи
отговорност за нанесена клевета.
Освен това в конкретния случай е приложима и разпоредбата на чл.147,
ал.2 от НК, доколкото в настоящия процес са доказани всички факти
изложени от подсъдимата в депозираната от нея молба по ЗЗДН.
Решавайки въпроса за наказателната отговорност на подсъдимата РС
правилно е отхвърлил и предявения от гражданския ищец против
подсъдимата граждански иск. Основание на гражданския иск в наказателното
производство е престъплението. След като подсъдимата е оправдана, тъй като
не е извършила вмененото й престъпление то и предявения спрямо нея
граждански иск е неоснователен. Не е налице нито един от петте елемента за
ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимата-деяние, което да е
протИ.правно, вреди претърпени от пострадалия, причинна връзка между
9
деянието и вредите и вина на делинквента.
С оглед гореизложеното съдът намира,че въззивната жалба е
неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд е правилна и следва
да бъде потвърдена.
При този изход на процеса въззивният жалбоподател следва да бъде
осъден да заплати на ответницата по въззивната жалба деловодни разноски за
защита пред настоящата инстанция в размер 800 /осемстотин/ лв., а по сметка
на ОС-П.-д.т. за завеждане на ВНЧХД пред ОС-П. в размер 7,50 лв. и д.т.
върху гражданския иск в размер 160 лв.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10/23.01.24 г., постановена по НЧХД №
1844/23 г. по описа на РС-П..
ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.1 от НПК въззивният
жалбоподател И. Л. П. да заплати по сметка на Окръжен съд - П. сумата
160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща държавна такса върху
предявения граждански иск и сумата 7,50 лв. /седем лева и петдесет
стотинки/, представляваща държавна такса за завеждане на ВНЧХД пред
ОС-П..
ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.1 от НПК въззивният жалбоподател
И. Л. П. да заплати на ответницата по въззивната жалба В. Л. Г. сумата от
800,00 (осемстотин) лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10