РЕШЕНИЕ
№
………….2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на двадесет
и осми февруари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №2279 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К.М.И.,
ЕГН ********** *** против Наказателно постановление №19-1006-004215 от 30.10.2019
г. на Началник група в с-р ПП при ОД на МВР Пазарджик, с което на същата за нарушение на чл.145, ал.2
от ЗДвП, на основание чл.177, ал.6 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева.
Поддържа
се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката, поддържа жалбата. Сочи нови
доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР Пазарджик не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, пададена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН, но посъщество ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 22.10.2019 г. в 15,45 часа в гр.П.., ул.“..“ №…, като преобретател на регистрирано
управлява МПС – л.а „…” с ДК
№… по договор за
покупко-продажба по регистрация МПС №4783, не е изпълнила задължението си да го регистрира в
едномесечен срок в службата по регистрация по постоянен адрес.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията
на жалбоподателката, показанията на свидетеля С.Л.-актосъставител и писмените
доказателства представени по делото.
Разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП, постановява задължение за приобретателя
на регистрирано пътно превозно средство да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния
адрес или адрес на регистрация на собственика в срок до един месец от придобиването.
Не е спорно по делото, че жалбоподателката е придобила
собствеността върху цитирания лек автомобил по силата на договор за
покупко-продажба № 4783 от 12.09.2019 г., нотариално заведен на същата дата.
Именно от тази дата е започнал да тече едномесечния срок по
чл.145, ал.2 от ЗДвП за изпълнение на задължението на преобратателката за
регистрацията на МПС в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес на собственика.
Както се установява от обясненията на жалбоподателката и
показанията на свидетеля Л., жалбоподателката е подала заявление за регистрация
и автомобилът е регистриран на името на новия собственик на 22.10.2019 г., т.е.
10 дни след изтичане на законовия срок.
При тези съдът прие, че е формално е осъществен фактическият
състав на чл.142, ал.1 от ЗДвП.
При определяне на
обществената опасност на конкретното деяние, следва да се изхожда от цялата
съвкупност на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, при които е
извършено нарушението и кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно
увредените отношения с конкретното деяние.
В ЗАНН
липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай", но в
случая, предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери
приложение тази, дадена в чл.93, т.9 от НК, а именно извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния
вид. Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да се приеме за
осъществен състав на административно нарушение, деянието разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид, при което налагането на административна
санкция дори и в
минимален размер, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.
За да направи този свой извод съдът
съобрази събраните по делото доказателства за причините поради, които
жалбоподателката не могла да извърши регистрацията на авмобила в законовия
срок.
По делото са представени 2 бр.
болнични листове, от които е видно че жалбоподателката ебила в отпуск по болест
в периода от 19.09.2019 г. До 22.10.2019 г. поради увреждане на
междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия,което заболяване
несъмнено й е пречело да се придвижва. Освен това същата още в последния ден на
болничните се явявила и е подала заявление за регистрация на автомобила. Нена
последно място следва сда се отбележи, че закъснението е само 10 дни, като в
този период автомобилът не е бил шофиран.
При преценката
за малозначителността на деянието е необходимо да се изследва
обществената опасност и на дееца. Липсата на обществената опасност на дееца неизменно се
отразява и върху обществената опасност на деянието, извършено от него. Нарушителката има само две наказания за
нарушения по ЗДвП, видно от справката за нарушител.
Тези
обстоятелства, както че нарушителят не оспорва фактическите
обстоятелства и че нарушението е извършено за първи път, дават основание съдът да приеме, че
извършеното деяние се характеризира с явно незначителна обществена опасност и
като такова представлява маловажен случай.
С оглед малозначителността на деянието, съдът счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН.
Поради това наказващия орган е следвало на основание чл.28
от ЗАНН да не налага
наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно извършване
на нарушение на ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност на
случая" подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и
проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на
наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на
чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката
на съда е преценка за законосъобразност /ТР №1/12.12.2007 г. по тълк. н. д.
№1/2005 г. ОСНК - ВКС/.
Поради това, като не е съобразил малозначителността на деянието
наказващият орган е постановил незаконосъобразна санкция не съответстваща на
тежестта на нарушението.
В този смисъл
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради несъответствие
на наложената административнонаказателна санкция с ниската тежест на конкретно
посоченото вменено нарушение и следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №19-1006-004215 от 30.10.2019 г. на Началник група в
с-р ПП при ОД на МВР Пазарджик, с което на К.М.И., ЕГН ********** *** за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП, на основание
чл.177, ал.6 от ЗДвП е наложена ГЛОБА
в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен
съд в 14 -дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: