Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 09.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о.,
8 с-в в открито заседание на двадесет и
шести януари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Евгения Гачева,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 12239
по описа за 2015г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищецът О.Б.поддържа
твърдение, че на 12.01.2009г. сключило Договор за безвъзмездна финансова помощ
№ 58111-СО28-219 за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна
среда“ за периода 2007-2013г. с ответника М.НА О.С.и В.. Договорът предвиждал
оказване на финансова помощ на бенефициента О.Б., до размер на сертифицираните
допустими разходи, извършени от бенефициента за финансиране на конкретната
дейност “Изграждане на канализационна мрежа и колекторна система към
съществуващата ГПСОВ и водоснабдителна мрежа в гр. Б.“. Въпреки, че ищецът
изпълнил надлежно и точно задълженията си по договора, ответникът неоснователно
приложил финансова корекция в размер на 25% и изразил това свое становище в
свое писмо с изх. № 08-00-1922 от 09.05.2011г. Ищецът оспорил по исков ред
правото на ответника да приложи финансова корекция, по повод на което било
образувано гр.д. № 9661/2012г. по описа на І-10 състав при СГС. С последващо
писмо изх. № 08-00-5145/20.12.2013г. ответникът М.НА О.С.и В. уведомил ищеца,
че е открил нова нередовност във връзка с изпълнението на договора, поради
което налага допълнителна финансова
корекция в размер на сумата от
183 529, 40 лева, поради двойно финансиране на разходите по договори №
1,2,3,4 от 14.01.2009г. и поради смесване на критериите при определяне на
изпълнител за възлагане на обществена поръчка с Договор № 12/16.01.2009г.
Споменатата финансова корекция, която вече била предмет на извънсъдебен спор
между ищеца и ответника била установена чрез Акт за установяване на частно държавно вземане с № 10/26.05.2015г.
Съдържанието на акта определяло наличие на частно вземане на Държавата срещу О.Б.за
следните суми: 1. За сумата от 182 529, 22 лева главница; 2. За сумата от
3994, 82 лева наказателна лихва за
периода 30.01.2014г. до 25.05.2015г.; 3. За законната лихва върху установената
главница (равна на 1,5% над прилагания от ЕЦБ лихвен процент), за периода,
считано от 25.05.2015г. до деня на окончателното плащане. Тъй като твърди, че в
Методологията за налагане на финансови корекции не са били налице
предпоставките, предвидени за да бъде наложена финансова корекция и от друга
страна – не са били извършени нарушенията, които са посочени от ответника като
конкретни основания за прилагане на процесната финансова корекция - ищецът
претендира да бъде установено в отношения му с ответника, че не дължи
посочените по- горе суми, обективирани в съдържанието на Акт за установяване на
частно държавно вземане с № 10/26.05.2015г. Моли за осъждане на ответника да му
заплати направените съдебни разноски.
Исковата претенция е
оспорена от ответника М.НА О.С.и В.. По съображенията, които са подробно
изложени в подадения отговор, ответникът поддържа становище, че действията на
ищеца при изпълнение на процесния договор мотивирали налагането на финансова
корекция именно в посочения в исковата молба размер. Ответникът оспорва
твърдението на ищеца за точно и добросъвестно изпълнение на договорните
задължения и заявява, че са били допуснати нарушения, чието естество и обем
мотивира прилагането на процесната финансова корекция, вкл. и относно нейния
размер. Моли за отхвърляне на предявения
отрицателен установителен иск и за присъждане на направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доВ.
и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото
доказателства приема от фактическа страна следното:
Ответникът М.НА О.С.и В.
в качеството на управляващ орган на Оперативна програма „Околна среда
2007-2013г.“ е сключил с О.Б.в качеството на бенефициент - Договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 58111ІС028-219 от 12.01.2009г. по Оперативна програма
„Околна среда 2007-2013г.“ за периода 2007-2013г. Съдържанието на договора
урежда оказване на финансова помощ на О.Б., за Проект „Изграждане на
канализационна мрежа и колекторна система към съществуващата ГПСОВ и
водоснабдителна мрежа на гр. Б.“, до размер на сертифицираните допустими
разходи, извършени от бенефициента за финансиране на конкретната дейност.
Договорът бил изменен последователно с Допълнително споразумение от 03.12.2009г.,
и с Допълнително споразумение от 27.01.2010г., чиято клауза на чл.26а предвижда
възможността за прилагане на финансови корекции от управляващия орган на
програмата. Такъв орган е ответника МОСВ.
Не се спори, че
договорът е сключен при Общи условия и при специални условия, който
регламентират неговото изпълнение. В чл.29 от специалните условия във вр. с чл.
72 от общите условия предоставят право на договарящия орган да получи от
бенефициента по проекта лихва за просрочие върху подлежаща на възстановяване,
но невъзстановена своевременно сума по проекта.
В изпълнение на процесния договор с Решение №
32/03.10.2008г. на Кмета на О.Б.и на основание чл. 16, ал. 8 от Закона за обществените поръчки (отм.) ищецът е открил процедура по възлагане на обществена поръчка с
предмет “Осъществяване на строителен надзор на обект „Изграждане на
канализационна мрежа и колекторна система към съществуващата ГПСОВ и
водоснабдителна мрежа на гр. Б.“. До крайния срок е постъпило само едно
предложение от ДЗЗД „Р.И.К.ЕГ“. На 18.11.2008г. Комисията по провеждане на
процедурата по ЗОП /отм/ е преценила, че офертата отговаря на всички нормативно
установени изисквания и въз основа на нея е сключен договор. Няма спор, че
критерият за оценка на офертите е икономически най- изгодната цена при следните
показатели и определяне на тяхната относителна тежест: предлагана цена- 50
точки, квалификация на участника - 30 точки, общ обем на упражнен строителен
надзор - 15 точки и допълнителни предложение в интерес на възложителя -5 точки.
Договорът с избрания участник е сключен на 16
януари 2009г.
Със Заповед №
38/14.01.2009г. на кмета на О.Б.е определен съставът на екипа, който управлява
проекта от страна на общината /бенефициент/ и във връзка с това са сключени Договори
за изработка с №№ 1,2,3 и 4 от
14.01.2009г. Договорите са сключени с лицата Г.Н.Т., Р.С.Д., Д.И.И.и Е.Е.Д.. Няма
спор, че посочените лица са служители по
трудово правоотношение на О.Б..
Представените като
доказателства длъжностни характеристики, /стр.457-488 от делото/ определят
служебните функции на Г.Н.Т., Р.С.Д., Д.И.И.и Е.Е.Д. като служители на О.Б.. В
задълженията на служителите, които са дефинирани от съответната длъжностна
характеристика е предвидено участие в разработване на проекти, които са
финансирани със средства на ЕС.
В дадените пред съда (по
делегация) показания, свидетелката Е.Е.Д.заявява, че през периода от м. януари
2009г. до месец ноември на 2010г. е работила като част от екипа по Проект
„Изграждане на канализационна мрежа и колекторна система към съществуващата
ГПСОВ и водоснабдителна мрежа на гр. Б.“ и едновременно с това е била служител
на О.Б.. Работата била извършвана въз основа на граждански договор и в
извънработно време.Установеното работно време на служители на общината било
между 8.30 и 17.00 часа, но четиримата членове на екипа идвали на работа по-
рано или тръгвали от работа по- късно, за да успеят да постигнат резултата,
който им бил възложен със сключените граждански договори.
Изпълнението на проекта
е било обект на проверка от Европейската сметна палата и в тази връзка е
регистрирана нередност, обозначена като ОПОС/13/КФ/137 от 19.13.2013г.,
изразяваща се в двойно финансиране по сключените граждански договори, както и в
недопустимо смесване на критериите за подбор и избор на подизпълнител по
Договор № 12/16.01.2009г.
С Писмо от 20.12.2013г. О.Б.е
уведомена, че ще бъде наложена финансова корекция в общ размер на сумата от
183 529, 40 лева, в това число: сумата от 58640 лева представляваща
разходите на проекта за заплащане на възнаграждения по четирите споменати по-
горе граждански договора със служители на общината и сумата от 124 889, 40
лева, представляващи 25% от реално
разплатените средства по споменатия по- горе Договор № 12/16.01.2009г.
С Писмо от 13.01.2014г.
на Дирекция „Фондове на ЕС за околна среда“ при МОСВ, до ищеца О.Б.е отправена
изрична писмена покана да възстанови сумата на финансовата корекция в общ
размер на 183 529, 40 лева. Срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на
29.01.2014г., като се има предвид, че писмото е достигнало до адресата на 15.01.2014г.
(по този факт не се спори).
С Акт за установяване на частно държавно
вземане с № 10/26.05.2015г. издаден от ЦУ на НАП е установено съществуването на
изискуемо вземане на Държавата срещу О.Б., за основанието и размера на паричните
задължения, които са предмет на настоящия спор.
На настоящия съд е
служебно известно обстоятелството, че между същите страни, на същото основание,
но за друго искане, свързано с процесния Проект „Изграждане на канализационна
мрежа и колекторна система към съществуващата ГПСОВ и водоснабдителна мрежа на
гр. Б.“ е бил воден съдебен процес, пред друг съдебен състав на настоящия съд. Към
момента на постановяване на настоящото решение, образуваното във връзка с този
спор гр.д. № 9661/2012г. по описа на І-10 състав при СГС е приключило в влязъл
в сила съдебен акт. Спорът по правото на ответника да наложи финансова корекция
на ищеца е решен, с отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск
(т.е. в полза на ответника М.НА О.С.и В.).
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният от
ищеца отрицателен установителен иск е процесуално допустим и при това, настоящият
съд е функционално компетентен да го разгледа, въпреки настъпилото изменение в
нормативната уредба. Това е така, доколкото преходната разпоредба на § 10, ал. 3 от ЗУСЕСИФ (нова - ДВ, бр. 74 от
2016 г.), на която е придадено изрично обратно действие - считано от датата на влизане в
сила на закона т.е. от 25.12.2015 г., предвижда следното общо правило: по реда на ГПК и от системата на общите
съдилища, следва да се довършват само образуваните до влизането в сила на този закон (т.е. до 25.12.2015г.) гражданскоправни производства, които са образувани по искови молби срещу
изявления за финансови корекции на ръкоВ.ля на управляващия орган. Според ал. 2 на същия параграф,
само ако делото е образувано след 25.12.2015г., когато влиза в сила ЗУСЕСИФ –
производството следва да бъде завършено/довършено по реда на чл. 27 от ЗУСЕСИФ т.е. по реда на
Административно-процесуалния
кодекс и от административен съд. Впрочем изводът за обратното
действие на цитирания вече § 10, ал. 3 от ЗУСЕСИФ (нова - ДВ, бр. 74 от
2016 г.) е обсъден
подробно и категорично възприет не само в посочените с отговора на исковата
молба съдебни актове, но също и в постановеното след подаването на този отговор
Определение № 88 от
21.12.2016 г. по адм.д. № 79/2016 г., на смесен 5 членен състав на ВКС и ВАС.
Налице е правен
интерес за ищеца - да установи със сила на пресъдено нещо несъществуването на
паричното вземане, което се претендира от него. Представения като доказателство
Акт за установяване на частно държавно вземане с № 10/26.05.2015г. очертава
предмета на повдигнатия правен спор.
Страните в процеса
са надлежно процесуално легитимирани, в качеството си на страни в правния спор,
като се отчита естеството на спорното право - парично вземане, представляващо
финансова корекция, приложена в рамките на Оперативна програма „Околна среда
2007-2013г.“.
Разрешаването на
повдигнатия правен спор по същество изисква да бъдат разгледани предпоставките
за възникване и надлежно упражняване на оспореното от ищеца право на финансова корекция.
Финансовата
корекция представлява особена финансова мярка, която се прилага при нарушения на общите
принципи и приложимото национално и европейско законодателство при възлагането
на обществени поръчки и на договори по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2
и при тяхното изпълнение, включително на правилата и принципите, произтичащи от Договора за функциониране на
Европейския съюз. Тя се изразява в правото да се
наложи редукция на вече уговорен размер на плащане на безвъзмездна финансова
помощ или субсидия. При определяне размера на финансовите корекции се отчитат характерът и
тежестта на нарушението и финансовото му отражение. Размерът на една финансова
корекция се
определя чрез прилагане на диференциален метод или на пропорционален метод, които на свой ред са
регламентирани подробно в подзаконов нормативен акт, озаглавен: Методология за определяне на
финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и
изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от
структурните фондове, кохезионния фонд на европейския съюз, европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони, европейския фонд за рибарство и
фондовете от общата програма "солидарност и управление на миграционните
потоци" (в сила от 13.07.2010 г.
Приета с ПМС № 134 от 2010 г.)
След внимателно
обсъждане на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, настоящият
съдебен състав достигна до извода, че ответникът правомерно е наложил финансова
корекция при изпълнение на Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ № 58111ІС028-219 от 12.01.2009Г. по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“ за
периода 2007-2013г.
Правоотношенията между О.Б.и
УО на ОПРР са породени от горепосочения ДПБФП, сключен при специални и общи
условия, по отношение на който намира приложение Регламент /ЕО/ 1083/2006 на
Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд
за Околна среда 2007-2013г., Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за
отмяна на Регламент /ЕО/ № 1260/1999 г.
Откритата от О.Б.процедура
за възлагане на обществена поръчка е била проведена в изпълнение на този именно
договор.
По силата на чл.18.5 и
18.6. от Общите условия на ДПБФП, ако след приключване на проекта или по време
на изпълнение на проекта в случай на препоръка от Одитиращия орган и/или на
база негови констатации бъдат поискани финансови корекции, бенефициентът (О.Б.)
се задължава да възстанови посочената сума в указния размер и срок на
Договарящия орган (УО на ОПРР), както и след приключване на проекта или по
време на изпълнение на проекта Европейската комисия поиска финансова корекция
по проекта, бенефициентът се задължава да възстанови посочената сума в указания
размер и срок на Договарящия орган. В настоящия случай общината не е изпълнила
задължението си да проведе законосъобразна обществена поръчка, поради което УО
на ОПРР е наложил финансова корекция.
На първо място - в одитния доклад на ЕСП /респ. в
съдържанието на ОПОС/13/КФ/137 от 19.13.2013г./ е посочено нарушение, изразяващо се в
недопустимо смесване на критериите за подбор и избор на подизпълнител по
Договор № 12/16.01.2009г., а ищецът не оспорва тази констатация, но твърди, че
споменатото особено изискване било въведено
по- късно, а именно – с изменението на чл.25, ал.7 от ЗОП /отм./.
Споменатата разпоредба, която в
действителност е нова, гласи: „Когато избраният критерий е икономически
най-изгодна оферта, възложителите нямат право да включват като показатели за
оценка на офертата критериите за подбор по ал. 2, т. 6“ . Тази разпоредба е влязла в сила от 01.01.2009 г., след като е обн. в ДВ,
бр. 94 от 2008г. т.е. разпоредбата е
влязла в сила преди сключването на процесния Договор № 12/16.01.2009г.
т.е. по време на неприключилата все още процедура по обществена поръчка.
Следователно, ищецът е могъл своевременно да предвиди действието на споменатата
разпоредба и да предприеме допустими и адекватни на нейните изисквания правни
действия. Следователно, финансовата корекция със сумата от 124 889, 40
лева, представляващи 25% от реално
разплатените средства по споменатия по- горе Договор № 12/16.01.2009г. е
наложена правомерно. Наведеният от ищеца довод, че направените разходи са били
фактически одобрени от МОСВ в качеството на УО на ОПРР не може да бъде споделен, тъй като наличието на
нередност е обективен факт, с чиито правни последици се свързва възможността да
бъде наложена финансова корекция.
На второ място - в одитния доклад на ЕСП /респ. в
съдържанието на ОПОС/13/КФ/137 от 19.13.2013г./ е посочено нарушение Одитиращият орган е
установил нередност,
обозначена като ОПОС/13/КФ/137 от 19.13.2013г., изразяваща се в двойно
финансиране по сключените граждански договори, на обща стойност от 58 640 лева
представляваща разходите на проекта за заплащане на възнаграждения по Договори
за изработка с № № 1, 2, 3 и 4 от
14.01.2009г. сключени с лицата Г.Н.Т., Р.С.Д., Д.И.И.и Е.Е.Д.. Тези договори са
сключени с лица, които са служители на О.Б., която е бенефициент по проекта,
като няма спор, че споменатите лица са се намирали и в трудово правоотношение с
О.Б.. Именно в това се изразява констатираната нередност- функционалните
задължения на служителите обективно могат да бъдат точно идентифицирани със
задачите им по проекта, за което са предвидени изплатените възнаграждени по
граждански договори.
Ангажираните от ищеца
доказателствени средства, които са насочени към оборване на тезата за
констатираната нередовност са показанията на свидетелката Е.Е.Д.Тези показания,
настоящият съд не кредитира, на
основание чл. 172 от ГПК, защото са дадени от свидетел, който е очевидно
заинтересован от съобщаване на факти, подкрепящи тезата на ищеца. Това е така,
доколкото самият свидетел е лице, получавало възнаграждение по един от
споменатите граждански договори. При това, показанията на свидетеля звучат
житейски неправдоподобно, като се отчита обема на извършената работа по
процесните граждански договори, която едва ли може да бъде изпълнена качествено
(както впрочем е изпълнена), но „между другото“
т.е. преди и след работно време. По изложените съображения, настоящият
състав на съда счита, че финансовата корекция със сумата от 58 640 лева
представляваща разходите на проекта за заплащане на възнаграждения по Договори
за изработка с № № 1, 2, 3 и 4 от
14.01.2009г. сключени с лицата Г.Н.Т., Р.С.Д., Д.И.И.и Е.Е.Д. е наложена
правомерно.
Наведеният от ищеца
довод, че направените разходи са били фактически одобрени от МОСВ в качеството
на УО на ОПРР не може да бъде
споделен, тъй като наличието на нередност е обективен факт, с чиито правни
последици се свързва възможността да бъде наложена финансова корекция.
На трето място - следва
да бъде разгледано оспореното вземане за наказателна лихва в размер на 3994, 82
лева. Както бе споменато по- горе в мотивите на настоящото решение, чрез Писмо
от 13.01.2014г. на Дирекция „Фондове на ЕС за околна среда“ при МОСВ, до ищеца О.Б.е
отправена изрична писмена покана да възстанови сумата на финансовата корекция в
общ размер на 183 529, 40 лева. Срокът за доброволно изпълнение е изтекъл
на 29.01.2014г., като се има предвид, че писмото е достигнало до адресата на
15.01.2014г. (по този факт не се спори), поради което следва да се приеме, че
ищецът е изпаднал в забава за парично задължение, считяно от 30.01.2014г. и от
този момент се начислява лихва за забава. Лихвата възлиза на 1,5% над
прилагания от ЕЦБ лихвен процент, съгласно чл.102 от Регламент № 1083/2006г. на
Съвета. Извършените от съда изчисления, в хипотезата на чл.162 от ГПК установиха,
че наказателната лихва за периода от 30.01.2014г. до 25.05.2015г., върху
главницата, представляваща финансова корекция, посочена в Акт за установяване
на частно държавно вземане с № 10/26.05.2015г. издаден от ЦУ на НАП е изчислена
правилно.
По
всички изложени съображения, предявеният отрицателен установителен иск следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК - ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата на направените съдебни разноски, която
според представения списък по чл. 80 от ГПК възлиза общо на 6175 лева.
Действително,
разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК бе изменена - в насока за ограничаване на
размера на юрисконсултските възнаграждания, но изменението на цитираната
разпоредба е в сила от 27.01.2017г., докато съдебното дирене пред настоящата
инстанция е приключило на 26.01.2017г. и при това- ищецът не направи изрично
възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.Б.,
с адрес - гр. Б., ул. „********, срещу М.НА О.С.и В., с адрес – гр. С., ул. „********отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК - за парично вземане
– финансова корекция, обективирано в Акт за установяване на частно държавно
вземане с № 10/26.05.2015г. за сумата от 182 529, 22 лева главница; за
сумата от 3994, 82 лева наказателна
лихва за периода 30.01.2014г. до 25.05.2015г. и за законната лихва върху установената
главница (равна на 1,5% над прилагания от ЕЦБ лихвен процент), за периода,
считано от 25.05.2015г. до деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА О.Б.да заплати на М.НА О.С.и В., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК – сумата от 6175 (шест
хиляди сто седемдесет и пет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба,
пред Апелативен съд С., в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: