Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 19.02.2016
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на деветнадесети
януари две
хиляди и шестнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: А.Г.
като разгледа
докладваното от съдията
административно дело
№ 1 по описа за 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 14, ал.3 от
ЗСПЗЗ.
Оспорено е Решение № 01274 от 20.07.2015г.,
взето по преписка вх. № 2018 от 10.09.1991г. на О.с. „З.“ К. с оплаквания за
нищожност и незаконосъобразност.
ЖАЛПОПОДАТЕЛЯТ Л.Д.П. твърди, че с Решение № 31 от 13.01.1992г.,
издадено на основание чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ е признато правото на
възстановяване на собственост на наследниците на Л.Д.П. по преписка вх. №
2018/1991г., ПК К. върху имоти: нива с площ от 6 (шест) декара, находяща се в
землището на град К. в местността „Б.Р.“, съставляваща имот № 2470 и имот №
2471 от кадастрален план, изработен през 1966г., заявена с пореден номер 1 от
заявлението и установен с други ограничения на ползването: по ЗТСУ. В решението
на ПК К. не са посочени граници и съседи на имота. С Решение № 881 от 16.06.2010г.
по АХД № 2235/2009г. на Административен съд П., влязло в законна сила на
01.12.2011г. е изменена Заповед № 1131 от 10.11.2009г. на Кмета на Община К., с
която на основание чл. 21 ал.1 от АПК, чл. 11 ал.4 от ППЗСПЗЗ е одобрено
Решението на комисията при Община К., взето с Протокол от 15.10.2009г. относно
застроената част, включваща застроената площ на сгради и съоръжения и прилежащ
терен за имот пл. № 2470 и пл. № 2471 (фигуриращ под т.1 от оспореното
решение), при посочените в самото решение конкретни параметри и скица № 3,
която се счита неразделна част от решението на съда. Със заявление вх. №
СБ-04-149 от 24.01.2012г., наследниците поискали от ОСЗ К. да постанови
решение, с което да възстанови правото па собственост върху нива от 6 дка в м. „Б.Р.“,
землището на гр. К., представляващ имот № 2470 и имот № 2471 от кадастрален
план, изработен през 1966г., като представили заверен препис от влязлото в
законна сила Решение № 881 от 16.0б.2010г по АХД № 2235/2009г. на Административен
съд П.. ОСЗ К. издала Решение № 01247 от 17.10.2012г., като се съобразила със скица и удостовеР.е
от Община К., които не били съобразени с влязлото в сила съдебно Решение №
881/16.06.2010г. на ПАС. С Решение № 395/07.10.2014 по гр. дело № 279/2014 по
описа на КРС била прогласена нищожността на Решение № 01247 от 17.10.2012 на
ОСЗ - К. по преписка № 2018/ 10.09.1991 г. в частта но пункт ІІІ, с която е
постановен отказ да се възстанови правото на собственост на наследниците на Л.Д.П.
върху нива от 6.000 дка. VI категория, находища се в землището на гр. К.,
местността „Б.Р.“, съставляваща поземлен имот № 2470, парцел № 2471 or
кадастралния ала и па гр. К. от 1966г., заявена с пореден № 1 от заявлението, и
в частта пи пункт IV от същото, с което е постановен отказ да се възстанови
правото на собственост на наследниците па Л.Д.П. върху нива от 0.600 дка, VI
категория, находяща се в землището на гр. К., местността „Ю.Б.“, заявена с
пореден номер 3 от заявлението. Преписката била върната на ОСЗ- К. за
постановяване на решение съобразно мотивите на съдебния акт. Решението на КРС било
оставено в сила от въззивната инстанция П.ски
административен съд, XXII състав с Решение №609 от 23.03.2015г. по КАХД № 3160/2014г. Със заявление вх. № 531/26.05.2015г. до ОСЗ,
гр. К. Л.Д.П. заявил желанието си за своевременно изпълнение на влязлото в сила
съдебно решение № 395/07.10.2014 по гр. дело № 279/2014 по описа на КРС. На
20.07.2015г. ОСЗ - К. издала обжалваното Решение № 01247/20.07.2015г. по
преписка вх. № 2018 от 10.09.1991 г.
Оспореното решение страдало от следните
пороци:
С Решение № 01247/20.07.2015г., Общинска
служба по земеделие - К., изменила свое Решение № 01247/17.10.2012г. на
основание влязло в сила съдебно решение № 395/07.10.2014 по гр. дело № 279/2014
по описа на КРС. Решението на ОСЗ-К. за възстановяване собствеността върху
земеделски земи било индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал.1 от АПК. ОСЗ действала в качеството на административен орган по ЗСПЗЗ и
решението ѝ било стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие, разпростиращо се както по отношение
на обекта, така и по отношение па субекта, защото било акт, който легитимира
като собственици лицата на които се възстановява собствеността, когато е
придружено със скица. Поради това решението можело да бъде изменено само при
строго определени условия в закона. В ЗСПЗЗ били въведени изключения, при които
може да се постанови ново решение, с което да се измени вече постановено
решение. Първото било в чл. 14, ал.6 от ЗСПЗЗ - при допусната явна фактическа
грешка, второто било в чл. 14, ал.7 от ЗСПЗЗ - при откриване на нарушения на
закона и правилника, на нови обстоятелства, нови писмени доказателства от
съществено значение за постановяване на решението, по искане на министъра на
земеделието и храните или по искане на заинтересованите страни, и в срок от 1
година от откриване па новите обстоятелства и писмени доказателства, но не
по-късно от 2 години от постановяване на решението по чл. 14, ал.1, т.1 или на
плана за земеразделяне, но който ред не се прилагал, когато за същите земи има
влязло в сила съдебно решение, и третото е в чл. 14, ал.7а - по молба па
заинтересовани лица за промяна на лица, в чиято полза или вреда с издадено
решението (обикновено след разрешаване на спор за материално право по чл. 14,
ал.4 от ЗСПЗЗ). КРС с влязлото в сила съдебно Решение № 395/07.10.2014 по гр.
дело №279/2014г. (стр. 12 от същото) изрично посочил, че Решение №01247/2012 на
ОСЗ по т. I и т. II е позитивно за жалбоподателя и той няма правен интерес от
обжалването му, което означавало, че същото е влязло по тези точки в законна
сила. Въпреки това ОСЗ - К. визирала в обжалваното Решение № 01247/20.07.2015г.
под т.2 Лозе от 1.000 дка, шеста категория, находящ се в землището на гр. К. в
местността К., заявен с пореден № 2 от заявлението, без да се съобразява, че
върху този обект е признато и възстановено-правото на собственост с предходното
Решение № 01247/2012 на ОСЗ - К.. На практика ОСЗ - К. по точка 2 от процесното
решение не е изменила първоначалното си решение, а е постановил идентично
такова по съдържание и предмет. Счита, че не е изпълнено задължението,
произтичащо от влязло в сила па 23.03.2015г. съдебно Решение №395/07.10.2014 по
гр. дело № 279 по описа па КРС за 2014г. ОСЗ - К. издала поредният
незаконосъобразен административен акт, въпреки влезлите в сила съдебни решения
и указания на съда по прилагането на закона. Законодателят вменил в задължение
на органа по земеделска реституция, да съобразява своите административни актове
е постановени съдебни решения по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, доколкото съдът
решава спора по същество. Тоест съдът е органът, който определя при
незаконосъобразен административен акт подлежи ли на възстановяване спорният имот
или не, както и начина на възстановяване на собствеността, като техническата
дейност по конкретизиране на имота се извършва от ОСЗ. Съгласно разпоредбата на
18ж от ППЗСПЗЗ, ОСЗ следвало да постанови решение за възстановяване правото на
собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се
описвали размерът и категорията на имота, неговото местоположение, граници и
съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към
решението се прилагала скица, заверена от ОСЗ, като двата документа в
съвкупност имали силата на констативен нотариален акт за собственост върху
имота. Видно от Решение № 01247/20.07.2015г. на ОСЗ – К., в т. 1 било
възстановено правото на собственост на наследниците на Л.Д.П. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници върху нива от 6.000 дка, находяща се в
държавен горски фонд на град К. в местността „Б.Р.“, без посочване на граници и
съседи, без приложена скица. Отделно от това била посочена графа „ограничения
на ползването“, като било записано , че имотът се възстановява под разпоредбите
на ЗУТ, без да са изложени основания за ограничаване на ползването. При
внимателен прочит на влязлото в сила съдебно Решение № 395/07.10.2014 по гр.
дело № 279/2014 по описа на КРС, на влязлото в сила съдебно решение № 881 от
16.06.2010г., постановено по АХД № 2235/2009г. на ПАС, както и съгласно
задължителните указания на Решение № 690/17.03.2014г. по КАД № 73/2014 но описа
ПАС, никъде не се визирало, че обектът под т.1 от процесното решение попада в
Държавен горски фонд на град К. и че има ограничения относно ползване го му. Точно
обратното, в мотивите на влязло в сила съдебно решение № 395 07.10.2014 но гр.
дело № 279/2014 по описа на КРС (страница 14) било записано, че са налице
свободни площи в имота, за които не съществуват ограниченията по чл.10, ал.7 от
ЗСПЗЗ и същите са установени от неоспоР.те в производството
пред съда експертизи. Посочено било, че възстановеното право на собственост с
Решение №31 от 13.01.1992г. на ПК - К. в стари реални граници на нива от 6.000
дка, VI категория, находяща се в землището на гр. К., местност „Б.Р.“ и попадаща
в ПИ 2470 и 2471 по КП на гр. К. от 1966г., може да бъде възстановен в
югозападния край на ПИ 2470 с площ от 6 000 кв.м в незастроената част, показано
с цвят лилав на скица №1. Площта от 6 000 кв. м била определена с конкретни
точки и с координатен регистър на всяка една точка. ОСЗ - К. следвало да
прилага закона по възстановяване на земеделски земи, като имала предвид, че
извършва техническа дейност по конкретизиране на имотите при постановен съдебен
акт досежно възстановяване на собствеността.
Реституционният орган следвало да действа при условията на обвързана
компетентност, поради което правомощията му се свеждали до това да изпълни
влязлото в сила съдебно решение но чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. На следващо място, съгласно
Тълкувателно решение № 1 по гр. дело № 11 от 1997г. на ОСГК на ВКС,
индивидуализацията на земеделските земи се определяла от реалните им граници с
решенията на общинските поземлени комисии. Те били необходимите правни актове
за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически
факти с гражданско правно действие. С решението на поземлената комисия възниквало
правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то имало
конституивно действие. Без издаването на заверена
скица към решението, същото не можело да породи предвиденото за него конституивно действие, а заявителят не можел да се счита за
собственик на конкретния имот, собствеността върху който му се възстановява. Процесното Решение № 01247/20.07.2015г. на ОСЗ гр. К., не
съдържало изискуемите съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ
реквизити - границите на имота. В него признатите за възстановяване имоти под
т. 1 и т. 3 били описани само с местонахождение и площ, но не и с граници и
съседи. Към решението не била приложена скица, на която да са обозначени процесните
имоти. Следователно в случая липсвала надлежна индивидуализация на имота, които
се възстановява в реални граници. О.с.з.К. постановила нов административен акт,
страдащ отново от материална незаконосъобразност. Това явно било в стила на
работа на административния орган, като се имало предвид, че по преписката по
заявление вх. № 2018 от 1991г. до настоящият момент, органът по поземлената
реформа е постановил няколко решения с напълно различно съдържание относно това
дали се възстановява или отказва възстановяването на собствеността върху
заявените имоти. Въпреки че последното било извън предмета на спора, държал да
го отбележи, тъй като това показвало отношението на административния орган както
към правата на гражданите, така и към съдебната институция. Общинска служба по
земеделие - К., следвало да с наясно, че неизпълнението на задължение,
произтичащо от влязъл в сила съдебен акт е скрепено със санкция по чл.304, ал.1
от АПК в размер от 200 лева до 2000 лева, като отговорността е лична и глобата
се налага на съответното длъжностно лице, чието действие или бездействие
представлява административно нарушение по посочената норма. Отделно от
гореизложените възражения за допуснати нарушения на производствените правила и
противоречие с материалния закон при постановяване на Решение №01247/20.07.2015
г. на Общинска служба земеделие - К., прави възражение за нищожност па
процесното решение поради постановяването му в противоречие с разпоредба на чл.60а
от ППЗСПЗЗ. Законодателят предвиждал, че решението следва да бъде подписано от
лицата по чл. 60а, ал.1 ППЗСПЗЗ. Този текст императивно посочвал кои лица следва
да подпишат решението, за да бъде взето то от компетентен орган, в законен
състав. Основание за това разбиране се извличало по правилата на граматическото
тълкуване на текста и се изхождало от пълното членуване в разпоредбата на „определените“
служители, което се разбира като задължение на всички служители от службата,
които са включени в заповедта на директора на областната дирекция „Земеделие“
да подпишат издавано от ОСЗ решение. В титулната част на Решение № 01247/20.07.2015г.
на ОСЗ – К. било посочено, че същото се постановява в състав от общо седем служителя,
а на практика имало положени само четири подписа. Горното водело до неговата
нищожност, като последната била и пречка заявителите да се легитимират като
собственици, поради постановяване па административния акт от ненадлежен състав
на Общинска служба земеделие - К..
МОЛИ съда да постанови решение, с което след
като извърши служебно и изцяло проверка за законността на обжалвания
административен акт - Решение № 01247/20.07.2015г. па ОСЗ гр. К. по преписка №
2018 10.09.1991 г. и установи, че обжалваното Решение страда от пороци, влечащи
неговата нищожност, да прогласи нищожността му.
В случай, че приеме, че административният
орган е постановил материално незаконосъобразен административен акт, Моли съда
да отмени същият и да върне преписката на ОСЗ - К. за ново произнасяне, като
при новото произнасяне административния орган следва да издаде решение, което
да притежава предвидените в закона реквизити и издаде скица, като необходимо и
нормативно уредено приложение при постановяване на решение за възстановяване на
правото на собственост по реда на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
ОТВЕТНАТА
СТРАНА – О.с. „З.“ К. (нататък – ОСЗ), не взема становище по жалбата.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА: липсват данни за датата на връчване на оспореното решение на
административния орган, жалбата е постъпила на 10.09.2015г. като съдът приема,
че е депозирана в указания 14-дневен срок за обжалване на решението. Същата е
подадена от надлежна страна – от лице, имащо правен интерес да обжалва –
наследник по закон на лицето, на чиито имоти се иска възстановяване. По
изложените съображения съдът намира жалбата за процесуално допустима.
От
събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност във връзка
със становищата на страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото е представена преписка по заявление вх. № 2018/1991г., от която се
установява следното:
Със
заявление вх. № 2018 от 10.09.1991г., подадено пред ОСЗ К. (тогава – Поземлена
комисия К.) Д. Л. П., в качеството му на наследник по закон на Л.Д.П., заявил
за възстановяване земеделски земи, находящи се в
землището на град К.. С пореден номер 1 от заявлението е заявен земеделски имот
- нива с плащ от 6 декара в местността „Б.Р.“.
О
представеното удостовеР.е за наследници № 319 от
30.10.1986г. се установява, че Л.Д.П., бивш жител *** е починал на
06.04.1986г., и е оставил наследници по закон съпругата си Р. Е. Д. и децата си
Д. Л. П. и и Г. Л.а Д..
За
доказване правото на собственост на наследодателя върху процесния имот,
заявителят е представил пред административния орган протокол от съдебна
спогодба за делба на земеделски земи по гр. дело І 264/1953 г. на КРС, от който
се установява, че на Л.Д.П. е даден в дял следния недвижим имот: от нива,
цялата с плот от 14.6 декара, находяща се в местността „Б.Р.“ до съседи: река, В.М.А.,
мера, път и П. Н. К., САМО 6 (шест)
декара от средата й, до съседи: П. Д. П., път, река и П. Д.П..
С
решение № 31 от 13.01.1992г., взето по преписка вх. № 2018/1991г., ПК К. е
възстановила правото на собственост в съществуващи (възстановими) реални
граници на наследници на Л.Д.П. върху недвижим имот: нива с площ от 6 (шест)
декара, находяща се в землището на град К. в местността „Б.Р.“, съставляваща
имот № 2470 и имот № 2471 от кадастрален план, изработен през 1966г., заявена с
пореден номер 1 от заявлението и установен с други ограничения на ползването:
по ЗТСУ. В решението на ПК К. не са посочени граници и съседи на имота.
На
наследниците на Л.П. е издадено удостовеР.е по чл.
13, ал.5 от ППЗСПЗЗ от Община К. № АБ-94-Н-207 от 30.07.2002г., съгласно което:
1) Имоти пл. №№ 2470 и 2471 имат графично изображение по действащия ПУП (ПРЗ)
на град К.. 2) Имот пл. № 2470 съдържа 13 500 кв. метра, имот пл. № 1100
съдържа 1100 кв. метра. 3) Имот пл. № 2470 участва в: УПИ ІІ-нар.кооп. с 1870 кв. м; УПИ ІV-ДСО „Г.“ с 80 кв.м; УПИ ІІІ-ОТПК
„Г. Д.“*** о.т. 409-410 с 30 кв.м; Имот пл. № 2471 участва в: УПИ ІІ-нар.кооп. с 440 кв. м; УПИ ІІІ-ОТПК „Г. Д.“ с 590 кв.м; извън
регулацията със 70 кв.м.
С
нотариален акт № 84, том І, рег. № 1079, дело 233/1998г. на Нотариус Р., Д. Л. П. и Г. Л.а П. са признати за
собственици с равни права на процесния имот, на основание чл. 18ж, ал.1 от
ППЗСПЗЗ. В нотариалния акт, като документи, установяващи собствеността на имота
са посочени: решение № 31 от 13.01.1992г., взето по преписка вх. № 2018/1991г.,
ПК К., скица № 463/10.12.1998г. на Община К., скица № 558/03.06.1998г. на
Община К., удостовеР.е № АБ-94-Н-692/28.09.1998г. на
Община К., удостовеР.е за наследници.
С
Решение № 881 от 16.06.2010г. по АХД № 2235/2009г. на Административен съд П.,
влязло в законна сила на 01.12.2011г. е изменена Заповед № 1131 от 10.11.2009г.
на Кмета на Община К., с която на основание чл. 21 ал.1 от АПК, чл. 11 ал.4 от
ППЗСПЗЗ е одобрено Решението на комисията при Община К., взето с Протокол от
15.10.2009г. относно застроената част, включваща застроената площ на сгради и
съоръжения и прилежащ терен за имот пл. № 2470 и пл. № 2471 в кв. 15а по устройствения план на гр. К. от 1966 г. както следва:
свободна незастроена площ от имот № 2470 в УПИ
ІІІ-ОТПК „Г. Д.“ по букви и цифри: а, 1, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17,
18, 19, 20, 21, о, н, м, л, к, и, з, ж, д, г, 38, 37, 36, 35, 34, 33, 32, 31,
30, 29, 28, 27, 26, 25, 24, 23, 22, б, а. В УПИ ІV-„Д.“ попада част от имот №
2470 по букви: д, е, ж, площ от 75 кв. м
и същата е прилежаща площ към сградите. В УПИ ХХ-„Складова база“ попада част от
имот № 2470, означено с цифри 5, 6, с, 7, 5,
с площ 750 кв.м. В УПИ ІІ-„Н.“ попадат части от имот № 2470 и № 2471
както следва: част от ПИ № 2470 по букви и цифри 39, 40, 41, с, т, 8, 39 – площ
740 кв.м, попада върху застроена част: сгради и прилежаща площ. Част от ПИ №
2471 по букви и цифри 8, т, 9 - застроена и прилежаща площ към сгради с
квадратура 130 кв.м. Част от ПИ № 2471 по букви и цифри 8, 9, У, Ф, 41, 43, 8 –
площ 280 кв.м е незастроена; част от ПИ № 2470 по цифри 39, 40, 41, 7, 5, 44,
39 – площ 308 кв.м е включена в улица по осови точки
402А-402Б и обръщало; част от ПИ 2470 по цифри и букви а, 1, 45 – площ 33 кв.м
е включена в улица по осови точки 409-402А по Скица №
3 изготвена от вещото лице към допълнителната съдебно-техническа експертиза. Посочената
скица № 3 към допълнителното заключение
на вещото лице, прието в съдебно заседание на 21.05.2010 г. по а. х. дело №
2235/2009 г. на Административен съд П. е постановено да се счита за неразделна
част от съдебното решение. Същата, подписана от съдебния състав е приложена в
препис към административната преписка.
Със
заявление вх. № СБ-04-149 от 24.01.2012г., наследниците на Г. Л.а П., между
които и жалбоподателя за поискали от ОСЗ К. да постанови решение, с което да
възстанови правото на собственост върху процесния имот, като са представили
заверен препис от влязлото в законна сила решение на Административен съд П..
Към
преписката са приложени още – изменената с посоченото решение Заповед №
1131/10.11.2009г. на Кмета на Община К. и протоколът от решението на комисията
от 15.10.2009г., както и скица на имота.
Приложено
е по административната преписка и удостовеР.е за
наследници на Г. Л.а П. – майка на наследодателя Л.Д.П., чието право на
собственост към датата на масовизацията е доказвано от наследниците по преписка
вх. № 2018/1991г. на ОСЗ К.. От удостовеР.ето се
установява, че Л.Д.П. е починал на 04.06.1986г. (посочено и по-горе), като
оставил наследници по закон: съпруга Р.
– починала на 22.12.1997г., дъщеря Г. и син Д. – починал на 24.09.2004г.
Последният е оставил наследници по закон съпругата си Радка П., и децата си Р. Д.
и Л.П. – последният – жалбоподател в настоящото производство.
С
писмо изх. № СБ-04-149 от 03.02.2012г. ОСЗ е отговорила, че във връзка с
подадено заявление вх. № СБ-04-149 от 24.01.2012г., следва заявителите да
представят, на основание чл. 13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ удостовеР.е
и скица.
Във
връзка с указанията, от Община К. издала
удостовеР.е № 94-00-964 от 02.03.2012г. и скица №
32/22.02.2012г., съгласно които: В кадастралната карта на гр. К., одобрена със
заповед № РД-18-52 от 16.11.2011г., бившите имоти с пл. № 2470 и 2471 нямат
графично изображение и съставляват част от поземлен имот с идентификатор
36498.504.2509 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със заповед № РД-18-52 от 16.11.2011г.; В
кадастралния план на град К., одобрен със заповед № 300-4-21/2004г. не е
нанесен имот пл. № 2470 и пл. № 2471, описан в решение № 31 от 13.01.1992г. на
ОСЗ К. и няма графично изображение. Съгласно действащия регулационен и
обезсилен кадастрален план на К., одобрен със заповед № 938/1966г., имотът е
записан в разписната книга на наследници на Г. Д. Л.а и попада следните УПИ или
върху части от тях, както следва:
1)
Имот пл. № 2470 и 2470 участват в УПИ ІІІ- ОТПК „Г. Д.“ в кв. 15а по
регулационния план на К. с площ от 12 660 кв. метра. Мероприятието е
реализирано. За имотът е съставен акт за общинска собственост №
901/14.07.2003г.
2) Имот пл. № 2470 участва в УПИ ІV- за
обществено обслужване, търговски цели, хипермаркет, трафопост и подземен
резервоар (идентичен с УПИ ІV-Д.) в кв. 15а по регулационния план на К. с площ
от 75 кв. метра. Мероприятието е реализирано.
3)
Имот пл. № 2470 участва в УПИ ХІ- производствени нужди, (идентичен с УПИ ІІ-Н.)
в кв. 15а по регулационния план на К. с площ от 1425 кв. метра. Имот пл. № 2471
участва с площ от 410 кв. метра. Мероприятието е реализирано.
4)
Имот пл. № 2470 участва в УПИ ХХ- производствени и складови нужди (идентичен с
УПИ ХХ- складова база) в кв. 15а по регулационния план на К. с площ от 65 кв.
метра. Мероприятието е реализирано.
5)
Имот пл. № 2470 участва в улична регулация по улица с о.т.
402а-402б-402в-402г-402д с площ от 308 кв. метра. Мероприятието не е
реализирано.
6)
Имот пл. № 2470 участва в улична регулация по улица с о.т. 409-402а с площ от
33 кв. метра. Мероприятието е реализирано.
Съгласно
приложената скица № 32 от 22.02.2012г. г. по чл. 13, ал.6 ППЗСПЗЗ, бившият имот
пл. № 2470 по графични данни съдържа 14010 кв.м, имот пл. № 2471 съдържа 970
кв.м, от които 92 кв.м извън регулация.
Собствеността
върху частта от имота, показана в жълт цвят на приложената скица, съгласно
решение № 881/16.06.2010г. на П.ски административен съд, влязло в законна сила
на 01.12.2011г., възлизаща на 7462 км. м, е отчуждавана за държавни и общински
нужди и не може да бъде възстановена.
С
писмо изх. № 05-04-317/04.04.2012г. ОСЗ К. уведомила
заявителите, че представеното удостовеР.е и скица от
Община К. не отговарят на изискванията на чл. 13 ал.5, т.3 от ППЗСПЗЗ, като до отстраняване на непълнотите,
заявление вх. № СБ-04-149 от 24.01.2012г. е оставено без движение.
С
писмо вх. № СБ-04-366 от 23.04.2012г. заявителите са поискали началникът на
службата да упражни правомощията си по чл. 13, ал.4 от ППЗСПЗЗ и служебно да
изиска от Община К. удостовеР.е на основание чл. 13,
ал.5 от ППЗСПЗЗ, поради нежелание от страна на ответната община да изпълни
задълженията си.
Началникът
на ОСЗ К. отправил до Кмета на Община К. искане изх. № СБ-04-149 от
03.07.2012г. (л.51), за издаване на удостовеР.е по чл. 13 от ППЗСПЗЗ за имоти № 2470 и № 2471 в
кв. 15а по плана на град К. от 1966г.
На
така отправеното искане, Община К. е отговорила, че вече е издадено такова удостовеР.е (подробно описано по-горе в настоящия съдебен
акт), поради което повторно издаване на удостовеР.е
не се налага.
Въз
основа на документите по преписката ОСЗ К. е постановила Решение № 01247 от
17.10.2012г., с което е признато правото на наследниците на Л.Д.П. да им бъде
възстановена собствеността в съществуващи (възстановими) реални граници върху
нива с площ от 6 (шест) декара, находяща се в землището на град К. в местността
„Б.Р.“, съставляваща имот № 2470 и имот № 2471 от кадастрален план, изработен
през 1966г., заявена с пореден номер 1 от заявлението, като в пункт ІІІ от
решението ОСЗ К. е отказала да възстанови правото на собственост върху този
имот с мотив, че имотът е застроен, съгласно удостовеР.е
по чл. 13, ал.5 от ППЗСПЗЗ с номер № 94-00-964 от 02.03.2012г. и скица №
32/22.02.2012г.
Решение
№ 01247 от 17.10.2012г. по преписка №
2018/10.09.1991 година е оспорено от жалбоподателя като с влязло в законна сила
Решение № 395/07.10.2014 по гр. дело №279/2014г. съдът го е прогласил за
нищожно в частта по пункт ІІІ, с която е постановен отказ да се възстанови
правото на собственост на наследниците на Л.Д.П., бивш жител *** върху нива от
6.000 дка, VI категория, находяща се в землището на град К., местността „Б.Р.“,
съставляваща поземлен имот № 2470, парцел № 2471 от кадастралния план на град К.
от 1966 година, заявена с пореден № 1 от заявлението и в частта по пункт ІV от
него, с което е постановен отказ да се възстанови правото на собственост на
наследниците на Л.Д.П., бивш жител *** върху нива с площ от 0,600 дка, VI
категория, находяща се в землището на град К., местността „Ю.Б.“, заявена с
пореден номер 3 от заявлението, като преписката по Заявление вх. №
2018/10.09.1991 г., е върната на О.с.З.К. за постановяване на решение съобразно
мотивите на съдебния акт. В мотивите си, Районен съд К. е дал на
административния орган задължителни указания по прилагането на закона.
След влизане в законна сила на Решение № 395/07.10.2014 по
гр. дело №279/2014г., потвърдено с Решение № 609 от 23.03.2015г. по КАХД №
3160/2014г. на Административен съд П., Л.Д.П. заявил желанието си за своевременно
изпълнение на влязлото в сила съдебно решение № 395/07.10.2014 по гр. дело № 279/2014
по описа на КРС (към преписката не е приложено соченото от жалбоподателя със заявление вх. № 531/26.05.2015г.
до ОСЗ гр. К., но и същото не от съществено значение за решаване на делото). ОСЗ е постановила оспореното № 01274 от 20.07.2015г., взето по преписка вх. №
2018 от 10.09.1991г. като е посочила, че същото изменя Решение № 01247 от 17.10.2012г. на основание посоченото
по-горе съдебно решение на Районен съд К.. С оспореното в настоящия процес
решение ОСЗ е възстановила правото на собственост на наследници на Л.Д.П. върху
три земеделски имота – заявените с поредни номера 1, 2 и 3 от заявлението за
възстановяване.
Други
доказателства не са ангажирани.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Съгласно
чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ решенията на Общинската служба по земеделие могат да се
обжалват в 14-дневен срок пред районния съд, като в производството, съобразно
действащия към момента на постановяване на отказа чл.146 АПК, съдът проверява
дали актът е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване
на процесуалните и материалноправни разпоредби по
издаването му. В случая става дума за постановено от ОСЗ К. решение, с което е
следвало да бъдат изпълнени задължителните указания на съда, дадени в мотивите
на Решение № 395/07.10.2014 по гр. дело №279/2014г., потвърдено с Решение № 609
от 23.03.2015г. по КАХД № 3160/2014г. на ПАС, за приключване на процедурата за
възстановяване на собствеността по отношение на имот –нива с площ от 6 (шест)
декара, находяща се в землището на град К. в местността „Б.Р.“, съставляваща
имот № 2470 и имот № 2471 от кадастрален план, изработен през 1966г., заявена с
пореден номер 1 от заявлението както и за преценка налице ли са основанията за
изменение на Решение № 31/1992г. по отношение на имот – нива с площ от 0.600
дка в местността „Ю.Б.“, по което решение е бил постановен отказ от
възстановяване правото на собственост върху този имот, без да са налице данни
дали отказът е влязъл в законна сила.
Съгласно
чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие се произнася с решение по
подаденото заявление, което следва да бъде издадено в писмена форма и да
съдържа: наименование на органа, който го издава; наименование на акта; адресат
на акта; фактически и правни основания за издаване на акта; разпоредителна
част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за
изпълнението; разпореждане относно разноските; пред кой орган и в какъв срок
актът може да се обжалва; дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с
означаване на длъжността му, а когато органът е колективен, актът се подписва
от председателя или от негов заместник - чл.59, ал.2 АПК. ОспоР.ят
акт в настоящия случай е постановен от колективен орган, но изискването на чл.
59, ал.2 от АПК не намира приложение. Поради наличие на специална правна норма
в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не следва да се прилага общата норма на АПК. Съгласно чл.33,
ал. 6 ЗСПЗЗ (Нова - ДВ, бр. 13 от 2007г. изм., бр. 61 от 2015 г.), решенията
във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на
собствениците по реда на този закон и на ЗВСВГЗГФ, както и във връзка с
оземляването на граждани, се подписват от началника на службата и от
определените със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“
служители. Същото е и съдържанието на разпоредбата на чл. 60а от ППЗСПЗЗ.
При
посочените констатации, постановявайки решението си съдът прецени
законосъобразността на административния акт, с оглед общата теория за нищожност
и унищожаемост на административните актове. Според
правната теория, индивидуалният административен акт е нищожен (тоест невалиден,
непораждащ целените с него правни последици), когато е издаден от некомпетентен
орган, или когато при издаването му са допуснати тежки и особено съществени
нарушения на закона, включително и по отношение формата на издаване на акта,
като закононарушението трябва да е от такова естество, че да не може да бъде санирано по никакъв начин. При извършената проверка и
доколкото и решението на ОСЗ може да бъде нищожно или унищожаемо
при наличие на един от посочените в чл. 41, ал. 3 от ЗАП (отм.), респ. чл. 146
от АПК пороци на административните актове, съдът намери следното:
По
т.1 от атакуваното Решение № 01247/2015 г. на ОСЗ: административният орган е издал положителен за
жалбоподателя акт, като е възстановил правото на собственост върху процесния
имот, но без да изпълни задължителните указания на съда по приключване на
процедурата по възстановяване. В мотивите си КРС ясно и недвусмислено е
посочил, че ОСЗ като реституционен орган, в конкретния случай: „насетне
следва да действа при условията на обвързана компетентност, поради което
правомощията му се свеждат до това да изпълни влязлото в сила съдебно решение
по чл.14, ал. 3 ЗСПЗЗ, без отново да инициира провеждането на производство по
чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, т.к. в този смисъл вече има протекло производство и
същото е приключило с влязъл в сила съдебен акт, който обвързва страните –
решението по АХД № 2235/2009 г. на ПАС, и възможността за определяне наново на
застроената, респ. незастроената площ от един недвижим имот вече е преклудирано. В т.см. и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 5 от 18
октомври 2011 г.“
Тези
указания не са изпълнени, в оспоР.я акт липсва
индивидуализация на имота, съобразно мотивите на съдебния акт, посочени на стр.
14 от Решение № 395/07.10.2014 по гр. дело №279/2014г. по описа на Районен съд К.,
както следва: „Според прието в настоящото
производство заключение по допуснатата допълнителна съдебно-техническа експертиза,
възстановеното право на собственост с Решение №31 от 13.01.1992 г. на ПК-К. в
стари реални граници на нива от 6,000 дка, VI категория, находяща се в
землището на гр. К., местност „Б.Р.” и попадаща в ПИ 2470 и 2471 по КП на гр. К.
от 1966 г., може да бъде възстановен в югозападния край на ПИ 2470 с площ от
6,000 кв.м., в незастроена част, показано с цвят лилав на скица № 1. Площта от
6,000 кв.м. е между точките 1, 72, 87, 95, 96, 97, 88, 89, 20, 19, 18, 17, 16,
15, 90, 91, 92, 93, 94, 5, 4, 3, 2 и 1 с координатен регистър на всяка една
точка“.
При
това положение, ОСЗ е следвало да възстанови процесния имот в границите,
посочени в съдебния акт и съобразно скицата, съставляваща неразделна негова
част като посочи в решението си точното местоположение, граници и съседи на
имота. Неясно по какви причини, в оспоР.я акт е
отразено, че се изменя Решение № 01247/2012 г. на ОСЗ, което в едната си част
по пункт І, т.1 и т.2 (относно двата процесни имота)
и пункт ІІ, т.1 е прието за неоспорено, а по отношение на пунктове ІІІ и ІV е
прогласена неговата нищожност. Не е налице нито една от хипотезите, предвидени
в чл. 14, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ за изменение на постановеното решение. При
прогласяване нищожността на акт, в посочените части, същият не съществува, т.е.
липсва акт, който да бъде изменен. Отделно, процедурата за пореден път се явява
недовършена, без в оспоР.я акт да е индивидуализиран
възстановения имот, което действие се представлява пълно неизпълнение на
указанията на съда при прогласяване на нищожността на предходното постановено
решение. С Решение № 31 от 13.01.1992 г. Поземлена комисия К. е възстановила
правото на собственост върху процесната нива с площ
от шест декара, като до настоящия момент няма данни процедурата да е приключила
с окончателно решение, в което имотът е индивидуализиран с номер и граници, и
на собствениците не е издадена скица от съответната техническа служба. С последващото решение (предмет на оспорване в настоящото
производство) ОСЗ-К., за пореден път възстановява правото на собственост върху
същия имот, без да приключи процедурата по индивидуализация на имота, като не
са изложени никакви съображения относно наличието на някоя от изчерпателно
изброените предпоставки в разпоредбите на чл.14, ал.6 и ал. 7 от ЗСПЗЗ,
обуславящи възможността за изменение на Решение № 31 от 13.01.1992 г., но пък е
посочено, че същото представлява
изменение на предходно решение, което в тази си части и било прогласено за
нищожно, т.е. не е породило целените правни последици. Актът е постановен по
заявление на наследник по закон, което по арг. от разп. на чл. 14 от ППЗСЗЗ, ползва всички сънаследници. Тук
следва да се има предвид, че ако ОСЗ е издала т.нар. “предварително решение”, в
какъвто смисъл се възприема решение № 31/1992 г., с което е признала правото на
възстановяване на собствеността, или е възстановила имота с окончателно
решение, то издаването на последващо решение в същия
смисъл без да приключи процедурата се явява нищожно, доколкото в предходното си
решение № 31/1992 г. ПК е възстановила правото на собственост на същите лица и
по отношение на същия имот, отново без процедурата да е приключена.
По
посочените съображения, Решение № 01247/2015 г. на ОСЗ в частта си по т.1
следва да бъде прогласено за нищожно.
По
т.2 от Решението: Решение № 01247/20.07.2015 г. съдържа
произнасяне, което касае имот идентичен с имот, описан в Решение № 01247/17.10.2012
г., а именно: ЛОЗЕ с площ от 1 дка,
шеста категория на земята, находящ се в землището на град К. в местността „К.“,
заявен с пореден номер две от заявлението. В тази си част (пункт ІІ, т.1) Решение
№ 01247/17.10.2012 г. по преписка вх. № 2018 от 10.09.1991г. не е било оспорено
от жалбоподателя. Прието е от решаващия състав за позитивно, правилно и
законосъобразно. Неясно по какви причини, административният орган е постановил
повторно възстановяване на правото на собственост върху този имот и в какво се
състои изменението на Решение № 01247/17.10.2012 г. в тази му част, с оглед
мотивите на Районен съд К. в тази насока, а именно: „По т. I и II от атакуваното решение № 01247/2012 г. на ОСЗ: В
посочените части решението е позитивно за жалбоподателя и той няма правен
интерес от обжалването му. При извършената служебна проверка за
законосъобразност на същото в тези части, съдът намира същото за правилно и
законосъобразно.“
При
това положение, оспореното решение се
явява нищожно поради наличие на акт, касаещ
възстановяването на собствеността върху имота, които е произвел същото действие
като оспоР.я и следва да бъде прогласена неговата
нищожност.
По
т.3 от оспореното решение:
Според
разпоредбата на чл.14, ал.6 от ЗСПЗЗ, в редакция към 15.05.1997г., поземлената
комисия може да оправи по свой почин или по молба на заинтересуваните лица
допуснатите в решението по този член явни фактически грешки, а според алинея 7
на посочената норма, в редакция към 15.05.1997г., когато се установят
закононарушения и/или се открият нови обстоятелства, нови писмени доказателства
от съществено значение за постановяване на решението по ал.1, поземлената
комисия по свой почин или по искане на заинтересуваните лица се произнася с
решение да го измени в срок до 1 година от откриване на новите обстоятелства
или от новите писмени доказателства, или от установяване на закононарушенията,
но не по-късно от 2 години от постановяване на решението, като редът по чл.14,
ал.7 от ЗСПЗЗ не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно
решение.
В
случая, с Решение № 31 от 13.01.1992г. Поземлена комисия- К. е отказала
възстановяване правото на собственост върху нива с площ от 0.600 дка в
местността Ю.Б.. С оспореното решение правото на собственост върху този имот е
възстановено, като се сочи че това е извършено в съответствие на коментирания
по-горе съдебен акт. В указанията на съда по гр. дело № 279/2014г. липсват
указания относно определяне на площи. Съдът е посочил единствено, че с Решение
№ 31 от 13.01.1992г. вече е бил постановен отказ от възстановяване на този
имот, посочено е също, че доказателства за правото на собственост при сезирането
на ОСЗ да довърши процедурата по възстановяване на собствеността по реда на чл.
33, ал.2 вр. с чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ, както и че нови
доказателства във връзка с правото на собственост по отношение на този имот не
са били ангажирани. Административният орган е постановил втори, нищожен акт без
да е бил сезиран с искане в тази насока и при наличие на произнасяне по този
въпрос, независимо че актът е позитивен за жалбоподателя. Отделно, двете
съдебни инстанции са коментирали в мотивите си, че нива с площ от 0.600 дка в
местността Ю.Б. не е била предмет на а.д.2235/2009г. на ПАС. Към момента на
издаване на оспореното в настоящия процес Решение № 01247/2015г. вече е бил
постановен отказ с Решение № 31 от 13.01.1992г. и не се сочи на какво основание
този отказ се отменя, изменя и постановява ново позитивно за наследниците
решение. Липсват данни отказът да е бил отменен по надлежния ред по повод
обжалването му, липсват данни същият да е бил връчен на наследниците, липсват
данни и да е доказано в друго производство правото им на собственост, което да
съставлява основание за изменение по посочения по-горе ред. По изложените
съображения съдът следва да прогласи нищожността на оспореното решение година в
частта по т.3, с която е възстановено правото на собственост върху нива с площ
от 0,600 дка, VI категория, находяща се в землището на град К., местността „Ю.Б.,
заявена с пореден номер 3 от заявлението.
Предвид
изложеното, Решение № 01247 от 20.07.2015 г. на Общинска служба по земеделие-К.,
взето по преписка № 2018/10.09.1991 година, следва да се обяви за нищожно.
Преписката следва да бъде върната на ОСЗ за надлежно произнасяне, със следните
указания:
При
произнасянето си по отношение на имота по т.1 - НИВА с площ от 6 (шест) декара, находяща се в
землището на град К. в местността „Б.Р.“, съставляваща имот № 2470 и имот №
2471 от кадастрален план, изработен през 1966г., заявена с пореден номер 1 от
заявлението, да изпълни стриктно указанията на Районен съд К., дадени в
мотивите на Решение № 395/07.10.2014 по гр. дело
№279/2014г., потвърдено с Решение № 609 от 23.03.2015г. по КАХД № 3160/2014г.
на ПАС, съобразно приключване процедурата по възстановяване на собствеността и
индивидуализация на имота.
С
оглед изхода от процеса, следва ОСЗ К. да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНО Решение № 01247 от 20.07.2015 г. на Общинска служба по земеделие - К.,
постановено по преписка № 2018 от 10.09.1991 година.
ВРЪЩА
преписката на О.с.З.К. по Заявление вх. № 2018/10.09.1991 г., за постановяване
на решение съобразно мотивите на настоящия съдебен акт,
ОСЪЖДА
ОБЩИНСКА СЛУЖБА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ гр. К. да заплати на Л.Д.П. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 600.00 (шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- П. в
четиринадесетдневен срок от връчването на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.