РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Сливница, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20221890100060 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „Ю.Б.“ АД срещу М. Д.а за присъждане на сумата в
размер на 16 027.72 лева – главница за периода от 15.07.2019 г. до 18.01.2022 г. по Договор
за потребителски кредит № FL978930 от 25.03.2019 г., 2 901.48 лева – възнаградителна
лихва за периода от 15.07.2019 г. до 04.03.2021 г, 130.90 лева – мораторна лихва за периода
от 15.07.2019 г. до 12.03.2020 г., 2487.33 лева – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г.
до 18.01.2022 г., 160.96 лева – такси по договора за периода от 15.07.2019 г. до 18.01.2022 г.,
148.80 лева – разноски за нотариални такси за периода от 15.07.2019 г. до 18.01.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
плащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № FL978930 от 25.03.2019 г., по силата на който на 25.03.2019 г. му е
предал сумата от 16500 лева, а ответникът се е задължил да я върне в срока, уговорен в
договора. Посочва, че поради липсата на доброволно изпълнение от страна на ответника,
ищецът е обявил предсрочната изискуемост на кредита, за което е уведомил ответника по
реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Счита, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
04.03.2021 г. Посочва, че към тази дата рамерът на задълженията по кредита са посочените
по-горе, като поради липса на доброволно плащане предявява настоящите искове.
Претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Съдът
неправилно е допуснал назначаване на особен представител, доколкото не са били налице
предпоставките за това.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация:
1
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, чл.92 ЗЗД, чл.10 ЗПК, чл.78, вр. с чл.79, ал.1,
пр.2, вр. с чл.82 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличие на
сключен договор за кредит, размер на вземането си за главница, падеж, настъпване на
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, предвидени в договора,
надлежно обявена на ответника предсрочна изискуемост на вземането за главница, за която
последният е уведомен, размер на вземането си, уговорена в договора възнаградителна
лихва размер на вземането си, както и уговорено в договора обезщетение за забава, размер,
уговорка за заплащане на такси по договора и срещу каква услуга се заплащат, уговаряне на
заплащане на разноски за нотариални такси. Ответникът носи насрещно доказване, при
установяване на горното от ищеца, че е платил задълженията си по договора за заем в срок.
Видно от договор за потребителски кредит № FL 978930 от 25.03.2019 г. /л.11/
ищецът, като кредитодател, предоставя на ответника, като кредитополучател, сумата в
размер на 16 500 лева, която последния следва да върне на равни месечни вноски в срок до
14.03.2026 г., видно от подписания ПогаситЕ. план към договора /л.26/, при променлив
лихвен процент с фиксирана договорна надбавка от 8.050 % и референтен лихвен процент –
променлив, който към датата на сключване на договора е 1.150 % /чл.3 ал.3/, с ГПР от 11.21
% и общо дължима сума по кредита 23 362.92 лева, изчислена към момента на сключване на
договора.
Ответникът не е оспорил, че е подписал договора за кредит, погасителния план към
него и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент.
От приетата и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза /л.205 и л.209/,
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че
ответникът е усвоил сумата по кредита в размер на 16 500 лева на 25.03.2019 г.
От ССчЕ се установява, че по кредита са останали незаплатени от ответника следните
суми – 16 027.72 лева – главница, 2 901.48 лева – възнаградителна лихва за периода
15.07.2019 г. до 04.03.2021 г., 2618.23 лева - обезщетение за забава за пеериода 15.07.2019 г.
до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 18.01.2022 г., дължими такси по договора за кредит за
периода 15.07.2019 г. до 18.01.2022 г. в размер на 160.96 лева и 148.80 лева – платени
нотариални такси.
Вещото лице е коригирало отговорите на въпросите за размера на възнаградителната
лихва, обезщетението за забава и за таксите по договора с Допълнително заключение след
снабдяване с допълнителна информация от ищеца, което съдът кредитира като обективно и
обоснована.
Съдът счита, че не следва да обсъжда възраженията, изложени от особения
представител на ответника за нищожност на договора и клаузите от него, доколкото
назначаването му по делото е било без наличие на правно основание за това. На ответника е
връчена редовно исковата молба и приложенията към нея по месторабота, установена чрез
изготвена служебна справка за това от съда, чрез управителя на дружеството. Не са
постъпили възражения, че ответницата не работи там към момента на връчване на книжата,
а и от справката се установява, че към момента на връчване същата е била в трудово
правоотношение с посочения работодател. Не е подала в срок отговор, поради което не са
били налице предпоставките за назначаване на особен представител.
Въпреки това, съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ за противоречие на договора
със закона и добрите нрави, както и за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
2
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Изследвайки съдържанието на договора за кредит, с оглед допуснати нарушения на
императивни разпоредби на закона или за наличие на неравноправни клаузи, съдът не откри
такива, водещи до недействителност на договора за кредит. Същият е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право
документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният
процент на разходите, взетите предвид допускания при изчисляването му, годишен лихвен
процент по кредитът, начина на изчисляването му, методика за това, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погаситЕ. план към договора,
предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи
погаситЕ. план за извършени и предстоящи плащания, право да се откаже от договора, както
и размер на лихвения % на ден при предсрочно погасяване на кредита или отказ от същия.
Към договора няма отделно подписани Общи условия.
Съдът не откри и неравноправен характер на вземането за възнаградителна лихва. В
договора са посочени условията, при които е опредЕ.а лихвата, посочено е при какви
условия се променя същата от какво зависи това, подписана е и методика за определяне на
референтния лихвен процент. В договора е уговорено, че лихвата се променя не само в
посока на нейното увеличаване, но и намаляването ѝ до фиксираната надбавка от 8.050 %.
От ССчЕ се установява, че референтният лихвен процент е променян, поради което и
възнаградителна лихва за процесния период е в размер на 2901.48 лева, а не така както е
посочена в погасителния план.
С оглед изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за банков кредит, като валидно е постигната и
клаузата за възнаградителна лихва.
В чл.14 от договора е предвидено, че кредиторът може да обяви кредита за
предсрочно изискуем в пълен размер при неплащане на една или повече вноски по кредита.
В случая от ССчЕ се установява, че ответникът не е заплатил повече от 20 вноски по
кредита, което налага извод, че е настъпила обективната предпоставка, предвидена в
договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
За да настъпи предсрочната изискуемост е необходимо същата да бъде обявена на
длъжника, съгласно чл.60, ал2 от ЗКИ и указанията, дадени в т.18 от Тълкувателно решение
по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, като обстоятелството, че в договора е
предвидена автоматична предсрочна изискуемост е ирелевантно и не поражда действие, ако
предсрочната изискуемост не бъде обявена на длъжника.
Видно от известията изпращани от банката чрез ЧСИ до ответника с покана за
плащане и уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост, в продължение на една
година са правени опити за връчването им до ответника на известните негови адреси.
Съдът приема, че на длъжника е връчено уведомление за настъпилата предсрочна
изискуемост по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като счита, че ищецът е положил дължимата грижа
да уведоми за това длъжника, като го е търсил на известния адрес, посочен в договора и
3
деклариран от негов в служба ГРАО, направена е справка и за работодател и е търсен по
месторабота, но не е открит. Именно със своето поведение ответникът е станал причина да
не му бъде връчено уведомлението, доколкото не е заявил друг адрес, на който да може да
бъде намерен. В подкрепа на това е и обстоятелството, че ответникът е търсен и по
настоящото дело на адреса по договора, който съвпада с постоянния и настоящия адрес, като
са събрани сведения от съсед, поименно посочен, че ответникът не живее на адреса.
Предвид изложеното, съдът намира, че кредитът е надлежно обявен за предсрочно
изискуем на длъжника преди дата на подаване на заявлението в съда, а именно към дата
04.03.2021 г., от която датата е последното връчване по реда на чл.47, ал.5 ГПК от ЧСИ
/л.35-36/. Ищецът е положил дължимата грижа за уведомяването на длъжника, като
неговото бездействие – не е потърсил пратката и е напуснал адреса, който е заявил, без да
уведомява кредитора си за новия си адрес, е причина да не му бъде връчено уведомлението.
В този смисъл Решение № 40/17.06.2015 г. по т.д. № 601/2014 г. I TO на ВКС.
В тежест на ответника е да установи, че е заплатил търсените от него суми, като
такова доказване не беше проведено от същия, поради което исковете за главница в размер
на 16 027.72 лева – главница и възнаградителна лихва в размер на 2 901.48 лева за периода
15.07.2019 г. до 04.03.2021 г. се доказаха по основание и размер и ще се уважат.
Като законна последица от уважаване на иска за главница ще се присъди и законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.02.2022 г. до
окончателното плащане, каквото искане е направено още в исковата молба.
По вземането за мораторна лихва:
От ССчЕ се установява, че размерът на обезщетението за забава за процесния период
е в размер на търсената от ищеца сума, която е начислена върху просрочените вземания за
главница и договорна лихва.
Изчислена по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор на НАП съдът
констатира, че начислената от ищеца мораторна лихва съответства по размер на законната
лихва, като не я превишава, поради което не следва да се прилага разпоредбата на чл.33
ЗПК.
Ищецът се е съобразил и с особените правила, действащи в периода 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г., поради обявената епидемиологична обстановка от Ковид 19, като в този
период лихва за забава не е начислявана.
Ответникът не доказа заплащане на вземането за главница и договорна лихва в срок,
както и заплащане на мораторната лихва, поради което и този иск за мораторна лихва в
размер на 130.90 лева – за периода 15.07.2019 г. до 12.03.2020 г. и 2487.33 лева за периода
14.05.2020 г. до 18.01.2022 г. се доказа по основание и размер и ще се уважи.
По претендираните договорни такси:
В чл.2, ал.2 от договора е предвидено, че потребителят дължи заплащане на такси за
обслужване и изпълнение на платежни операции от разплащателната му сметка, посочени в
Тарифа на банката.
В чл.5, т.2 от договора е предвидено, че потребителят дължи месечна такса в размер
на 3.50 лева за обслужване на на разплащателната сметка.
С молба от 09.11.2023 г. /л.188/ ищецът представя извлечение, в което е отразено
какви такси са начислени на ответника, а именно месечните такси за обслужване на
4
разплащателната сметка в общ размер на 66.96 лева и друг вид такси – в общ размер на 94
лева. За последните не са представени доказателства, въпреки указанията на съда, че такива
се дължат от ответника, както и за каква конкретно услуга са начислени. Не е представена
Тарифата на банката, с която ответникът се е съгласил, установяваща заплащането на такива
такси.
С оглед изложеното искът ще се уважи до сумата от 66.96 лева – таксите за
обслужване на разплащателната сметка за периода 15.07.2019 г. до 14.02.2021 г., съобразно
справката на л.189, начислени по чл.5, т.2 от договора и включени в погасителния план, а за
горницата до пълния предявен размер от 160.96 лева и за периода 15.02.2021 г. до 18.01.2022
г., за който не се установи начисляване на такси от представеното извлечение, ще се
отхвърли като неосноватЕ..
По вземането за разноски за нотариални такси:
По своята същност това вземане е обезщетение за вреди от неизпълнение на
задължението на ответника да заплаща месечните си погасителни вноски.
В самия договор, в чл.2, ал.5, т.2 е предвидено, че банката уведомява потребителя за
настъпването на предсрочната изискуемост с писмо с обратна разписка по реда на чл.19 от
договора, а именно на обявения адрес на потребителя.
В случая банката сама е взела решение да обяви предсрочната изискуемост чрез
ползването на услугите на ЧСИ. Това тя е направила в осъществяване на своите права и не
може разходите за това да се вменят в тежест на потребителя, доколкото не са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението, а са опосредени от волята и преценката на
кредитора за начина, по който да реализира своите права.
С оглед изложеното искът за сумата от 148.80 лева ще се отхвърли като неосноватЕ..
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски: 874.28 лева – платена държавна такса, 300 лева –
депозит за ССчЕ, 1200 лева – депозит за особен представител на ответника, 1422.85 лева –
платено адвокатско възнаграждение /л.8/ или общо 3797.13 лева, от които на основание
чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете ще се присъди сума в размер на
3754.95 лева.
Ответникът не доказа направа на разноски.
Така мотивиран, Районен съд – Сливница.
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д.а, ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „Ч.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Ю.Б.“ АД, ЕИК ******************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О.п.“
№ *** сумата в размер на 16 027.72 лева – главница по Договор за потребителски кредит №
FL978930 от 25.03.2019 г., 2 901.48 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.07.2019 г.
5
до 04.03.2021 г, 130.90 лева – мораторна лихва за периода от 15.07.2019 г. до 12.03.2020 г.,
2487.33 лева – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 18.01.2022 г., 66.96 лева –
такси по договора за периода от 15.07.2019 г. до 14.02.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.02.2022 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 3754.95 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за договорни такси за горницата над уважения размер от пълния предявен
такъв от 160.96 лева и за периода 15.02.2021 г. до 18.01.2022 г. и иска за разноски за
нотариални такси за периода от 15.07.2019 г. до 18.01.2022 г. в размер на 148.80 лева, като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Окръжен съд - София.
Препис от решението да се връчи на страните – на ищеца, чрез пълномощника на
съдебния адрес, а на ответника на регистрирания му настоящ адрес.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6