Решение по дело №200/2022 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 30
Дата: 2 февруари 2023 г. (в сила от 2 февруари 2023 г.)
Съдия: Кремена Иванова Краева
Дело: 20223400600200
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Силистра, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
в присъствието на прокурора С. Г. Т.
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223400600200 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба на М. Д. Л., с ЕГН
********** от гр. Силистра, срещу присъда № 6/24.01.2022г. по НОХД №
231/2021год. на Районен съд гр. Силистра.
Подсъдимата, редовно призована, явява се лично в съдебно заседание и
с адв. Г..
Считат присъдата в осъдителната и част за неправилна и
незаконосъобразна. Навежда се довод за постановен съдебен акт в условията
на предполагаемост и недоказаност на извършителство по възведеното
обвинение.
Желаят въззивната инстанция да отмени присъдата и да постанови нова,
с която да бъде оправдана подсъдимата по възведеното и
обвинение.Евентуално – да отмени присъдата и върне делото за ново
разглеждане.
Въззивната жалба се оспорва от явилия се лично прокурор от СсОП.
Счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна.
Развива съображения за това.
Не се сочат нови доказателства.
Нямат нови искания.
Силистренски окръжен съд, след като взе предвид становищата на
1
страните, извърши цялостна проверка и се запозна с материалите по делото,
констатира следното:
С обжалваната присъда СРС е признал подсъдимата М. Д. Л., родена на
19.02.1989 г. в гр. Силистра, български гражданин, българка, живуща
в гр. Силистра, със средно образование, неомъжена, неосъждана с ЕГН
**********, за ВИНОВНА в това, че за периода 31.12.2011 г. - 14.08.2012 г. в
гр.Силистра, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т. 1, б.
б" от НК - „специалист с контролни функции, търговия " в „Елекс-Дунав"
ООД - гр. Русе, офис Силистра, противозаконно е присвоила пари в размер на
3 580,66 лв. (три хиляди петстотин и осемдесет лева и шестдесет и шест
стотинки), представляващи касова наличност, собственост на „Елекс- Дунав"
ООД-гр.Русе с ЕИК *********, представлявано от Ивайло Г. Николаев -
престъпление по чл. 201, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 36 и чл.
54, ал. 1 от НК я осъжда на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една
година изтърпяването на което на основание чл.66 от НК отлага за срок от
три години, както и на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО да заема материално отчетническа длъжност или свързана с пазенето
и управлението на чуждо имущество за срок от три години.
ОПРАВДАЛ подсъдимата в частта по повдигнатото й обвинение за
това, че деянието е осъществено и в периода между 15.12.2011- 30.12.2011г. ,
в условията на продължавано престъпление с неустановен на брой деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което всяко последващо деяние
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите и
противозаконно да е присвоила стоки от склада на стойност 8 570,59 лв. (осем
хиляди петстотин и седемдесет лева и 59 стотинки), собственост на „Елекс-
Дунав" ООД.
За да стигне до този извод, първоинстанционния състав е приел от
фактическа страна, че на 21.03.2011 г. бил сключен Трудов договор № 21
между подсъдимата М. Д. Л. като работник и работодателя "Елекс Дунав"
ООД - гр. Русе, представлявано от управителя свид.Ивайло Г. Николаев.
Работодателят възложил на подсъдимата да изпълнява длъжността "продавач-
консултант" в Силистра-офис. Подсъдимата постъпила на работа на
22.03.2011 г. Съгласно длъжностната характеристика, от която подсъдимата
получила екземпляр на 21.03.2011 г., на същата били възложени задължения
да приема парични суми, връща ресто и издава касови бележки и фактури.
Запозната била с отговорността при установена липса на стоки,
материална отговорност във връзка с опазването на поверените й стоки,
отчетническа отговорност във връзка с поверените й парични и материални
ценности. На 20.09.2011 г. бил сключен Трудов договор № 22 между
подсъдимата като работник и работодателя "Елекс Дунав" ООД - гр. Русе.
Работодателят възложил на подсъдимата да изпълнява длъжността
"специалист контролни функции, търговия" в Силистра-офис. Съгласно
длъжностната характеристика, от която подсъдимата получила екземпляр на
20.09.2011 г., на същата били възложени задължения да приема парични
2
суми, връща ресто и издава касови бележки и фактури, както и да
информира прекия си ръководител при нередности.
Запозната била с отговорността при установена липса на стоки,
материална отговорност във връзка с опазването на поверените й стоки,
отчетническа отговорност във връзка с поверените й парични и материални
ценности и отговорност за правилното използване на фискалното устройство.
Дружеството търгувало със стоки, необходими при опаковането на различни
хранителни изделия - полистиролни подложки (тарелки) с различни размери,
стреч фолио за ръчно опаковане, етикети, вакуум пликове, намастилени
тампони и др. Клиенти били други търговци, занимаващи се с производство
на хранителни изделия. Поръчките се правели на място в офиса на „Елекс-
Дунав" ООД или по телефона. Заявявали се количествата от конкретната
стока. Стоките били доставяни на купувача. Част от купувачите заплащали
стоката на момента, като им била издавана фактура и съответно касов бон, а
на друга част били издавани протоколи/складови разписки за предадените
стоки. След това за съставените протоколи/складови разписки била издавана
фактура (най- често ежемесечно), към която се прилагал касов бон.
Плащането се извършвало в брой, а не по банкова сметка. За да бъде
проследявано движението на стоките се използвал програмен продукт.
Достъп до отразяваното движение на продажбите имали в офиса в гр. Русе. За
целта програмният продукт използвал т.нар. виртуални складове за всеки
един от техните клиенти. Във виртуалният склад в реално време се вписвало
предаването на стоката на съответния клиент. По този начин се
удостоверявало това обстоятелство. За самото предаване на стоките, на
хартиен носител били издавани протоколи/складови разписки, които се
подписвали и от клиента. Екземпляр от тях следвало да остава и в офиса на
дружеството (освен за счетоводството и клиента). За използването на
програмния продукт било необходимо длъжностното лице да има парола.
Всяко МОЛ имало линия и чрез паролата работило в своята линия. Това се
налагало с цел проследяване във всеки момент на наличността в реалните
складове, какво е прехвърлено и съответно продадено на клиентите. Паролата
често била подменяна. Дадената парола на подсъдимата била записана в
офиса в гр. Русе. Тя не можела да бъде подменена от този, който работил с
нея. Това не се налагало, тъй като използването й ставало чрез линия и
оставали в паметта на използвания софтуер записи. Софтуерът позволявал да
се проследи записа от коя линия е направен (линията на кой служител), на коя
дата и какъв му е поредния запис. Номерът на записа се генерирал
автоматично. Използващият паролата можел да проследи винаги какво му се
води. Освен това било възможно да се поправят грешки на даден служител
или отделни вписвания. Това ставало чрез линията на поправящия грешката
служител. Целта на използването на т.нар. виртуални складове била
проследяване на наличността в реалния склад. Нямало причина да се
прехвърля стоки само виртуално от офиса в Русе към офиса в Силистра. Само
стоки, които са реално в склада, били отразявани като налични и в софтуера.
Ако имало поръчани стоки от производител, те направо били заприхождавани
в офиса в гр.Силистра. МОЛ на съответния офис имал задължението да
3
проследи дали заприходените вече стоки отговарят на пристигналите и
разтоварени в склада. Подсъдимата била запозната още през м. март 2011 г. с
тази организация на работа и нямала никакви притеснения. Още в началото на
м. юни 2011 г. подсъдимата получила от управителя на дружеството ключ за
касата, за което бил съставен протокол. Получила съответно парола и била
обучена как да използва програмния продукт.
До 15.12.2011 г. в офиса на дружеството в гр. Силистра работил и свид.
В В. Преди напускането на В била направена инвентаризация по документи.
Този инвентаризационен опис е подписан от подсъдимата и свид. В. Съгласно
оборотната ведомост на счетоводни сметки, салдото по сметка 5011 - каса в
лева, към 31.12.2011 г. е в размер на 8 522, 71 лева.
Подсъдимата се е съгласила с количествата отразени в
инвентаризационните описи от 14.12.2011 г. и 31.05.2011 г. През м. март 2012
г. управителят на дружеството свид. Николаев установил липса на парични
средства от касата на дружеството в офиса в Силистра. И Н изрично бил
разпоредил да не се държат в касата суми над 1500,00лева. Ако имало суми
над 1 500,00 те трябвало да се превеждат по банковата сметка на
дружеството. След констатацията си И Н се обадил по телефона на
подсъдимата Л., за да разбере защо липсват средства. Изрично поискал да
бъдат преведени по сметка на дружеството. Подсъдимата изтъкнала редица
причини. Няколко дни след този разговор подсъдимата внесла по-голямата
част от парите по сметка на дружеството. Освен това заявила, че предпочита
клиентите на дружеството да заплащат сумите по фактурите по банков път с
30- дневен падеж, а не на ръка.
От началото на м. май 2012 г. в офиса започнал работа и свид.Б Г.,
чийто договор бил прекратен на 10.08.2012 г. Г. работил на половин работен
ден и имал задължения да разнася поръчаните стоки. В редки случаи в
разнасянето участвала и подсъдимата. Когато разнасял самостоятелно
предавал на клиентите попълнена от подсъдимата стокова разписка. Никога
не получавал пари в брой. Г. не бил назначен като материално отговорно
лице и нямал достъп до софтуера, използван във връзка с продажбите. Не
знаел и паролата, с която работила подсъдимата. Никога не бил използвал
компютърната конфигурация за цялото време, докато работил там.
В периода от месец март до средата на месец август 2012г. подс. М.Л.
съставила множество фактури с получатели различни търговци, за доставка
от склада на различни стоки. В тази насока били разпитани множество
свидетели. Установила се, че подписи на получателите липсват и тези
първични счетоводни документи не се съхраняват у търговците. В тази връзка
някой от представляващите търговците заявяват, че не са получавали
подобни стоки, а други че действително са закупували такива. В тази насока
обаче, СРС е приел, че не е необходимо по задълбочено обсъждане предвид
оправдаването на подс. Л. по това обвинение с Присъда №15 от 16.01.2020г.,
по НОХД №206/2019г. на РС-Силистра и липсата на протест при разглеждане
на делото пред въззивния съд. В подобен смисъл е и въззивното решение в
което състав на Окръжен съд –Силистра е посочил, че при новото
4
разглеждане на делото следва да се спазва забраната reformation in pejus, тъй
като присъдата е отменена по жалба на подсъдимото лице.
В края на месец юли 2012 г. свид. И Н забелязал, че не са направени
плащания по фактури, които били издадени в минал период от време и били в
просрочие. Свидетелят направил запитвания до получателите на фактурите.
Установил, че посочените като получатели не са закупували стоките,
посочени в издадените фактури. Фактурите не били осчетоводени. На
14.08.2012 г. свид. И Н пристигнал в гр. Силистра с цел извършване на
проверка на касовата наличност, тъй като получил запитвания дали офиса ще
работи. Заварил офисът неотворен. Не бил уведомен от подсъдимата каква е
причината. Тъй като нямал ключ от офиса, а подсъдимата не отговаряла на
телефона, той поискал съдействие от Сектор "ПИП" при ОД на МВР -
Силистра. СОД също били уведомени, тъй като не знаели паролата и нямало
как да влязат в обекта без да се включи сигнално- охранителната система.
Повикан бил и ключар, тъй като нямал ключ от офиса. След влизането им в
офиса видял служебния мобилен апарат на масата. Така управителят разбрал
защо никой не отговорил на обажданията му. Не намерили касовата книга.
Свидетелят потърсил контакт с подсъдимата чрез други хора, но не успял да
разговаря с нея. Касовата наличност била общо 140,12 лв. На 15.08.2012 г. Н
издал Заповед № 84 от същата дата, с която назначил комисия да извърши
инвентаризация на всички материални и нематериални дълготрайни и
краткотрайни активи, документооборот, пари средства, разчети и др. в офис
Силистра на „Елекс-Дунав" ООД. Към комисията били включен инспектор от
сектор „ПИП" при ОД на МВР - Силистра и контрольор от „ЕЛЕКС ГРУП
ХОЛДИНГ" ООД - гр. Варна. За констатираните наличности и липси бил
издаден протокол от 16.08.2012 г. В него било отразено, че подсъдимата М. Л.
не е присъствала на инвентаризацията по неизяснени към 16.08.2012 год.
причини. Впоследствие подсъдимата представила болничен лист. При
проверка на касовата наличност не е намерена касовата книга на касовия
апарат за 2012 г. Изтеглен е междинен отчет от касовия апарат за периода
01.08.2012 г. - 14.08.2012 г.
Издадените фактури за продажби и други документи в офиса били
неподредени и неархивирани. След справка с дневника за продажбите за
месец август 2012 год. и съпоставяне с налични екземпляри на издадените
фактури е установена липса на хартиените екземпляри за 3 броя програмно
създадени фактури за продадени стоки на клиенти на стойност 926,50 лева.
Номерата на фактурите, представени по клиенти и суми, е както следва: №, №
**********/09.08.2012 год., **********/09.08.2012 год. и
**********/09.08.2012 год. Установена била липсата на кочан със стокови
разписки и вторите екземпляри от издадени протоколи за предадени стоки на
клиенти.
При извършената инвентаризация на 16.08.2012 год. на складовото
стопанство от комисията са констатирани липси на стокови запаси в склад 2 -
Силистра на обща стойност 2659,02 лв. (две хиляди шестстотин петдесет и
девет лв. и 02 ст.) на множество стоки – подробно уточнени от първата
инстанция.
5
В същия период от време от компютъра в офиса съставени и
неустановен брой протоколи/складови разписки, в които подсъдимата
отразявала неверни данни - че стоките са предадени на клиенти на „Елекс-
Дунав'4 ООД. Поради липсващи подписани екземпляри на протоколи/стокови
разписки за предадените стоки на клиентите, както и отговорите на
изпратените писма за уточняване на разчетите с клиентите, тези стоки се
явяват липсващи активи от складовото стопанство. При издаването на
протоколите/стоковите разписки с включените в тях количества стоки
автоматично се намаляват наличностите от съответните стоки в склад
Силистра, като това се отразява при формиране на крайните количествени
салда за съответните стоки. Описаната в протоколите стока не е намерена
(липсва) при инвентаризацията на 16.08.2012 год. в склад 2 - Силистра, т.е. тя
е извън складовото стопанство. Липсващите стокови наличности съгласно
издадените протоколи от склад 2- Силистра на „Елекс-Дунав44 ООД, са
изследвани и уточнени в мотивите на първата инстанция, но с оглед
предметните предели на въззивното производство - атакуваната присъда е
влязла в сила в оправдателната част, то въззивният съд е излишно да
коментира подробно възприетите в тази връзка фактически и правни
констатации на първата инстанция.
На 30.08.2012 г. бил издаден Доклад за извършена финансова проверка
в офис Силистра, в който било вписано: липса на парични средства в касата -
3580,66 лв.; липса на стокови наличности за 2659,02 лв. (по продажни цени с
ДДС); липса на активи (вземания от клиент) по издадени фактури от подс. М.
Л.) - 7001,60 лв., в т. ч. и трите броя липсващи фактури, както и липса на
стокови запаси за предадени стоки с протоколи/стокови разписки на обща
стойност 4714,37 лв. по продажни цени с включен ДДС. Общата стойност на
констатираните липси (стокови и финансови активи) при инвентаризацията е
в размер на 17955.65 лв. На подсъдимата бил съставен акт за начет за
липсите. Всички липси са осчетоводени съгласно изискванията на Закона за
счетоводството.
От заключенията по ССЕ, приети по делото се установява, че отчетите
от фискалното устройство и отчетените продажби касовата наличност към
14.08.2012 г. следва да бъде 3580,66 лева. Налице е и различие от
установените стоки в склада и по документи. Към 14.08.2012 г. стоките
изписани от склада и включени чрез линия в протоколи/стокови разписки по
отчетна стойност и по фактури е общо в размер на 7146,23 лева, а отделно е
установено, че в склада следва да има стоки за още 1424, 36 лева. Тази сума
се явява разликата между установеното количество по отчетни данни и след
ревизията. Всички стоки във фактурите са били налични към момента на
съставяне на документа. Всички стоки, включени в протоколите и
стоковите разписки са били налични към момента на издаване на документа.
Обстоятелството, че определени стоки не фигурират в инвентаризационните
описи се обяснява с факта, че заприхождаването е станало между двете
инвентаризации. По тази причина тези стоки са с нулеви салда. Изчисления на
вещото лице по ССЕ са направени въз основа на касовите отчети от
31.12.2011 г. до 14.08.2012 г.
6
Силистренският окръжен съд, след като взе предвид становищата на
страните, запозна се с материалите по делото и извърши цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда, направи извода, че жалбата е
неоснователна.
Настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция е второ
поред. С първото по делото решение по ВНОХД №67/2020г. Силистренският
окръжен съд отменил изцяло присъда №15 от 16.01.2020г. по НОХД №
206/2019г. на РС- Силистра и върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд от стадия на разпоредителното заседание, като приел, че
при разглеждането на делото са били допуснати нарушения на процесуални
правила, ограничаващи правата на страните в процеса.
Събирайки, проверявайки и анализирайки относимите към
производството доказателства, при новото разглеждане на делото
първоинстанционният съдебен състав е установил фактическа обстановка –
касателно инкриминираното деяние по чл.201 НК, която въззивният съд
приема за обосновано и напълно изяснена. Въз основа на нея решаващия съд
е достигнал до верни изводи, свързани с фактите и обстоятелствата, включени
в предмета на доказване. Направената от тази инстанция своя преценка на
наличните доказателствени източници съвпада с тази на първата инстанция.
Изложените фактически положения настоящият съдебен състав изведе от
събраните от първоинстанционния съд доказателства, надлежно събрани и
приложени в наказателното производство, обясненията на подсъдимата Л. и
показанията на свидетелите, разпитани в хода на производството и е
съпричастен с констатацията на СРС, че показанията на тези свидетели са
последователни, логични, взаимосвързани и водят до посочената по-горе
фактическа обстановка. Обясненията на подсъдимата във връзка с
обвинението по чл.201 НК не следва да се вземат за меродавни, предвид
обстоятелството , че същите се приемат от наст. състав, като средство на
защита, целящи оневиняването на Л..
Съставът на ОС – Силистра не споделя наведените във въззивната
жалба и пледоария по същество съображения в подкрепа на оплакването за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които изискват
приоритетното им разглеждане.
В пледоария по същество се акцентира по това, че в мотивите към
новата присъда има съществени неточноси – при посочването годината на
образуване на делото – като 2022 год. вместо 2021 год.; изписано е името на
още едно лице - В; стойността на присвоените пари и вещи – като 12 515 лева
вместо 12 151 лева и периода на обвинението е посочен от 31.12.2021г. до
14.08. вместо от 15.12.2011г. Посоченото според защитата води до отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Въззивният съдът констатира това, но счита, че делото не следва да се
връща за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд първо,
защото поначало не може да има основание за отмяната на присъдата, ако в
мотивите са допуснати непълноти, противоречия или грешки, когато тези
недостатъци на мотивировъчната част не са дали отражение върху изводите
7
на съда, изложени в диспозитива и второ, поради изричната забрана на чл.
335, алинея трета от НПК. В конкретния случай относно първата визирана от
защитата група неточности - явно се касае за техническа грешка, тъй като
всички други административни данни за делото и страните по него съвпадат с
отразеното в прочетената нова присъда от състава на СРС на 24.01.2022
година. Останалите изтъкнати неточности също по никакъв начин не са дали
отражение върху изводите на съда, изложени в диспозитива.
Не е необходимо да се обсъжда подробно и поставения в жалбата
въпрос за оправдаването на подсъдимата да е извършила това престъпление в
условията на продължавано престъпление, защото посоченото поначало не
нарушава нейните процесуални права и законни интереси. Съдът от първата
инстанция не е трансформирал обвинението за извършено продължавано
престъпление по чл.201 от НК в две отделни/ или повече самостоятелни
деяния, респ. подсъдимата не е получила две отделни присъди, по отношение
на които да бъде приложен чл.23 от НК.
Като неоснователни съдът преценява възраженията за недоказаност на
обвинението и предположения в присъдата.
Преди всичко, наличните по делото доказателства (при липса на
обективни данни, сочещи на възможност за събиране и на други), преценени
като обем и стойност, са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда
по отношение на Л., а не на оправдателна такава, каквато се иска във
въззивната жалба.
За да се възведе отговорност за престъпление по чл. 201 от НК е
необходимо да e налице качеството на длъжностно лице на дееца. Такива
данни са събрани и са в кориците на делото. За да се приеме, че подсъдимата
е била в това си качество, то следва на същата да са и възложени функции –
служебни, и такива са доказани, видно от сключените трудови договори и
длъжностните характеристики с които Л е запозната и е приела да изпълнява.
От събраните по делото доказателства се извежда извод единствен, че тя е
упражнявала функции на материално отговорно лице, вменени и изрично,
което от своя страна, като служебни такива, не могат да изключат елемент от
състава по възведеното обвинение, а именно – длъжностно лице по смисъла
на закона, което да е пречка да се вмени престъпление по смисъла на чл. 201
от НК.
Неоснователни са твърденията, посочени във въззивната жалба и
пледоария по същество, че съпоставяйки приходите постъпили в процесния
период, с разходите и установената касова наличност за същия, то било
видно, че липси на средства, категорично не се реализират, поради което и се
е стигнало до постановяване на неправилна присъда. Във връзка с
твърденията на подсъдимата, наст. съдебен състав, със завишено внимание
разгледа всички обективни данни изложени в изготвените съдебно–
счетоводни експертизи и установи неправилно възприемане и изчисляване от
страна на подсъдимата и въвеждането им като твърдение за неправилност на
атакувания съдебен акт.
Видно от изложените в Заключение към ССЕ данни – таблица 9, стр.
8
156 на ВЛ –М, входирано на 22.10.2019г. в СРС става ясно , че при правилно
сумиране на данните, то се достига до констатация за липсваща касова
наличност от 3580.66 лева към релевантната дата: към реализирания приход
от 19977.36 лв. /01.01.2012г. – 14.08.2012г./ се прибавя началното салдо за
01.01.2012г. в размер на 8522.71 лв. по оборотна ведомост – общо 28500.07
лв.; след като се приспадне сума от 24 779.29 лв. – разходи за периода, то се
получава крайно салдо 3720.78 лв. – полагаща се касова наличност, а когато
от тази сума се изведе намерената като касова наличност при извършване на
проверката сума от 140.12 лв. - 3580.66 лева. Касовата книга за дневните
отчети на касов апарат от 01.06.2011г. до края на годината е описана и
приключена от подсъдимата, поради което несериозно е да се твърди, че
същата не знае с каква касова наличност следва да е към 31.12.2011г. и /или
не е сигурна посочената наличност - предвид липсата на ревизия при
встъпването и в длъжността или към 31.12.2011г. При първоначалното
разглеждане на делото тя е посочила, че някой е влязъл в офиса и взел парите
от касата, но данните по делото и установената фактическа обстановка при
отварянето на офиса преди ревизията от 14.08.2021г., не дават основание на
съда да приеме за достоверна тази теза. Следователно по делото е установена
паричната липса на процесните средства и след като само подсъдимата има
ключ от офиса и касата, то логично е, че само подсъдимата може да присвои
тези пари. Вън от изложеното, налице е и лично обяснение, дадено писмено и
собственоръчно, с което Л. заявява, че лично е взела от касата на дружеството
определена сума пари, с които да покрие лични нужди / стр. 69, от папка 1 на
ДП №7/2018г.на ОСлО при ОП –Силистра/, което не противоречи на
наличните обсъдени доказателства, въз основа на които са изградени
изводите за виновността на подсъдимата.
Конкретни доводи по приложението на материалния закон и
справедливостта на наказанието не са отразени в жалбата и пледоария в
о.с.заседание. Оплакването е обвързано основно с оспорените от защитата
факти по престъплението, което въззивният състав намери за неоснователно.
Затова следва да се посочи, че при правилно изведената фактическа
обстановка, съдът законосъобразно е приложил материалния закон,
осъждайки подсъдимата за престъплението по чл.201 НК. При определяне на
наказанието на подсъдимата, съдът се е съобразил със обективните
обстоятелства имащи значение при индивидуализацията на наказанието,
чистото съдебно минало на дееца, подбудите за извършване на деянието и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и на основание чл. 54
от НК е определил наказание за престъплението в размер към минимума,
установен от закона, а именно „Лишаване от свобода” – 1 година, което е
отложил за изтърпяване в един отлагателен период от три години. На осн.
чл.37, ал.1, т. 6 и 7 НК е постановил и лишаване от право да заема материално
отчетническа длъжност, свързана с пазенето или управлението на чуждо
имущество за срок от три години. Наказанието на подс. Л., така както е
определено от първоинстанционния съд, с проявената снизходителност
дадена от закона, отговаря на изискванията на общата и личната превенция по
смисъла на чл.36 от НК.
9

В заключение, настоящата инстанция прави изводите си, че съдебният
акт , като обоснован, законосъобразен и справедлив следва да се потвърди, а
жалбата срещу него, да се остави без уважение.

Ето защо и на осн. чл. 338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 6/24.01.2022 год. постановена по
НОХД № 231 по описа на Силистренски районен съд за 2021 год.

Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10