Решение по дело №390/2022 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: 281
Дата: 15 ноември 2022 г.
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20225150100390
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Момчилград, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100390 по описа за 2022 година
Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред.

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Ф. Ч. с
ЕГН- **********, предявена чрез адв.М. Ч. от АК - Кърджали, против М. М.
Ч. с ЕГН- **********, с правно основание чл.49 ал.1 от СК, в която се сочи,
че с ответницата са сключили гр.брак през 1986г., като от брака си имали две
пълнолетни понастоящем деца. Първоначално бракът им протичал добре, но
по-късно отношеният им се влошили, и между тях възникнали разногласия,
които не могли да преодолеят.
От 2002г. насам били разделени, не живеели заедно и не поддържали
контакти с цел запазване на брака. Живеели разделени и в различни държави,
като от 20-тина години той е бил в Кипър, а ответницата в Турция.
Същият заявява, че бракът им съществува само формално, който е бил
изпразнен от смисъл и съдържание, и намира бракът им за дълбоко и
непоправимо разстроен и че следва да бъде прекратен, тъй като не е бил
полезен за тях и обществото, и иска прекратяването на същият, без съдът да
се произнася за вината и при посочените по-горе условия. Не следвало съдът
да се произнася за род.права и издръжка, защото децата са били пълнолетни,
1
и не възразява ответницата да носи брачното си фамилно име. Заявява, че е
упълномощил адвокат с изрични правомощия в т.ч.и да сключи
споразумение. Не претендира разноски с исковата молба.
Ответникът, уведомен за исковата молба чрез адв.ИВАНА Б. от АК-
Кърджали, която в законоустановеният едномесечен срок, е представил
писмен отговор, в който намира исковата молба за допустима, и основателна,
заявява, че бракът следва да се прекрати без съдът да се произнесе по вината.
Не претендира разноски и иска да носи брачното си фамилно име.
В съдебно заседание, ищецът не се явява лично и се представлява от
адв.М.Ч., с изрично и нот.заверено пълномощно /с посочени правомощия в
т.ч.и да представи и подпише споразумение за развод с ответницата/ и
поддържа исковата молба, по посочените в нея и в заседанието подробни
съображения. Не иска произнасяне по вината за разстройството на брака, и не
претендира разноски по делото. Представят и писмено споразумение,
подписано от адв.М.Ч. и адв.Ив.Б..
Ответницата в съдебно заседание, редовно призована чрез адв.Ив.Б.-
при посочените в съдебният протокол условия, не се явява и се представлява
от адв.Ив.Б. от АК- Кърджали с изрично пълномощно, която намира искането
за прекратяване на брака, с оглед събраните доказателства, за основателно, и
счита, че същият следва да бъде прекратен, без съдът да се произнася по
вината за разстройството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по делото като доказателство удостоверение за
сключен граждански брак, издадено въз основа на акт № 124/ 03.05.1986г. на
ОНС- Кърджали, се установява, че страните по настоящото производство са
сключили граждански брак на 03.05.1986г. в гр.Кърджали, като ответницата е
приела да носи фамилното име на съпруга си, ищеца по настоящото
производство- Ч., а предбрачното й фамилно име е също Ч..
Като свидетел по делото е разпитана Перихан Раиф Чауш, братовчедка
на ищеца, която заявява, че познава страните, и те имали две деца Юсеин и
Зелиха, които били пълнолетни и семейни. Страните от повече от 20 години
били разделени, а тя самата е видяла последно ответницата през 97г.
Ответницата живеела в Турция, а ищецът в Кипър, и не поддържали никакви
2
контакти по-между си. Заявява, че страните могат да се съберат и да живеят
като семейство.
В съдебно заседание страните, чрез техните процесуални представители
са представили писмено и подписано само от тях- адвокатите споразумение,
за прекратяване на брака по реда на чл.50 от СК, но същото е оттеглено от
страните, т.к. съдът е констатирал, че процесуалните представители нямат
мандат /единият от тях/ за сключване на споразумение по чл.50 от СК, поради
и което същото споразумение не се обсъжда- като в тази насока е отменено и
протоколното определение, с което споразумението е било взето за
разглеждане.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, и предвид
изразеното от ищеца становище за прекратяване на брака им поради
настъпило дълбоко и непроправимо разстройство, намира, че следва да бъде
прекратен процесният брак, без да се издирва кой от двамата съпрузи има
вина за настъпилото разстройство на брака.
Установено е, че ищеца твърдо и непоколебимо желае развод, който е
деклариран и в съдебно заседание, чрез неговият процесуален представител- а
и лично от него изразено в писмена форма в пълномощното. В същото време
се установи, че ответникът се дезинтересирал от настоящото бракоразводно
дело- не се явява лично по делото, но пък е дала писмено пълномощно, в
което заявява своето искане за допускане на развод. По този начин и двете
страни показват ясно отношението си към съществуването на тази брачна
връзка. В насока, че брачните отношения не са продължили по своят
естествен и нормален начин, и липсата на възможност същите да бъдат
заздравени са и показанията на свидетел, който е близък на страните и
съответно познаващ отношенията им. Техният семеен живот е продължил от
формална страна твърде дълго време, но в последните повече от 20 години
страните са разделени и нямат никаква връзка по-между, и това води до
извода, че те всъщност нямат съвместен брачен живот. Налице е една
дълготрайна фактическа раздяла, в която липсват всякакви контакти между
съпрузите, сиреч бракът е изпразнен от смисъл и съдържание, и следва да
бъде прекратен със развод.
Предвид това съдът намира за налични предпоставките за допускане на
исканият развод, без да се произнася по вината за настъпилото дълбоко и
3
непоправимо разстройство на брака- като ищеца и ответницата желаят развод,
а и страните се разделили преди повече от 20години, и не живеят заедно и не
поддържат никакви отношения в този период.
По делото с една категоричност се установи, че се касае за брачна
връзка, която е изпразнена от смисъл и съдържание, като понастоящем
съпрузите живеят разделени и нямат контакти по-между си като нормално
семейство. Т.е., същите нямат съвместен живот, като според показанията на
свидетеля живеят разделени, и желаели да се разведат, и нямат бъдеще като
семейство. Наличните доказателства, а и твърденията на ищеца в исковата
молба, че желае развод, и изразеното от процесуалният представител
становище в тази насока, водят до извода, че възникналата през 1986г.
брачна връзка между тях се е разпаднала фактически, без страните да са
направили съответното за заздравяването й- сиреч, страните са игнорирали
същността на брака и задълженията и отговорностите, които той носи със
себе си. Освен това самата фактическа раздяла е продължила и продължава
повече от 20 години, в които няма комуникация и връзка между съпрузите,
страни в настоящото производство.
Не се установи със една категоричност, че ответната страна има брачно
провинение, като такова не се установи и за ищеца, т.к., показанията на
свидетеля е в тази посока- че съпрузите са разделени от 20 години и че не
поддържат връзка /не общуват, а и не се търси вина за разпада на брака.
Съдът счита, че двете страни със своето поведение, са допринесли за
разпада на тази брачна връзка. Т.е., по- скоро обективни са причините за
разпадането на тази семейно-брачна връзка, и затова виновно поведение не
може и не следва да се търси- а и не се правят подобни твърдения от ищцата
или ответника в съдебното производство. В същото време и в горният смисъл
разпадането на брачната връзка в пълна степен е налице, като оставането й да
съществува, означава да се запази една лишена от смисъл и съдържание една
формалност, от която няма нужда обществото или страните по делото.
Предвид на това положение съдът намира, че трябва да бъде прекратен
бракът между страните, като не следва да има произнасяне относно вината за
разстройството на брака, т.к., страните са разделени, не поддържат отношения
оттогава, и живеят в разделени. Тези факти са безспорно доказани със
събраните по делото гласни доказателства, като в тази насока са и
4
твърденията в исковата молба и поведението на ответната страна, изразено
чрез процесуален представител.
Съобразно това съдът счита, че следва да бъде прекратен сключеният на
посочената по-горе дата и място граждански брак, за който е бил съставен
съответният акт, без съдът издирва вината за разстройството на брака. Няма
искане за промяна на фамилното име на ответницата, а именно същата да
носи след прекратяване на брака своето брачно фамилно име, поради и което
следва да се уважи това искане и същата да носи след развода фам.име Ч.-
досегашното.
Липсва и искане за присъждане за издръжка. Съдът не следва да се
произнася по въпросите, касаещи родителските права и семейно жилище,
поради липса на предмет- страните нямат родени от брака непълнолетни деца
/децата им са навършили пълнолетие/, както и не са придобили семейно
жилище или недв.имоти в режим на СИО /не се правят твърдения, че имат
такова/. Съдът не се произнася и по въпроса за издръжката между съпрузите
поради липса на искане в тази насока.
При този изход на делото всяка от страните следва да понесе
разноските, така, както са направени- като липсва искане за присъждане на
разноски от ищцата, поради и което съдът не се произнася по този въпрос.
Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключеният между Д. Ф. Ч. с ЕГН- **********, и М. М. Ч.
с ЕГН- **********, граждански брак на 03.05.1986г. в гр.Кърджали, за
който е съставен акт № 124/ 03.05.1986г. на общ.Кърджали, без съдът да се
произнася по ВИНАТА за разстройството на брака.
СЪДЪТ не се произнася по въпроса със родителските права, издръжка
на деца и семейно жилище, фамилно име на съпругата, както и издръжка
между съпрузите- съпрузите нямат родени от брака непълнолетни деца,
придобито семейно жилище, както и липсва искане за издръжка между
съпрузите.
ПОСТАНОВИ М. М. Ч. с ЕГН- **********, след прекратяване на
5
брака да носи брачното си фамилно име Ч..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
съобщението пред Кърджалийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
6