Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260004
гр. Пловдив, 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Елена Апостолова като разгледа
докладваното от съдията АНД № 2036/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление /НП/ № 20-1030-000199/12.02.2020
г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на Д.Б.П. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 174,
ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки, на основание
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10
лв. за нарушение на чл. 101, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 101,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли
да се отмени НП. Възраженията са насочени към оспорване на фактическата
обстановка, а от правна страна ги свърза със задължително изискване да е налице отказ от всяка една
възможност за тестване, а в конкретния случай отказът е само да бъде изпробван
с техническо средство дрегер, не и чрез доказателствен анализатор или чрез
изследване на кръвта. По повод на последното се оспорва и талона за изследване,
като се твърди да не е спазена формата му и условията за попълване
с аргументи за липса на нарушение от материална
страна поради липсата на управление на МПС, а дори и да се установи такова предлага
да се приложи „маловажния случай“ по чл. 28 от ЗАНН поради нищожното разстояние
на преместването и причините за това. От друга страна пледира да не е приложена
правилно нарушената норма, тъй като не е предложено на нарушителя да бъдат
приложени другите средства, предвидени в закона.
Въззиваемата страна
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив взема становище по жалбата с
писмото, с което е изпратена преписката. Не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
В ранните часове на
01.02.2020 г. полицейският служител Й.И. заедно с колегата му А. В.изпълнявали
служебните си задължения по безопасност на движението на бул. „Цар Борис III Обединител“ на кръстовището с ул. „Св. Петка“. Около 2:20
ч. към полицейските служители в посока от север на юг се приближил лек
автомобил марка и модел „Рено Меган“ е рег. ***. Мл. инсп. В.подал сигнал за
спиране на лекия автомобил със стоп плака „С8“ тип „МВР“ по образец.
Автомобилът обаче не спрял, ускорил скоростта си и направил ляв завой по ул.
„Св. Петка“. Полицейските служители веднага се качили в служебния автомобил,
пуснали светлинен и звуков сигнал и го последвали. Забелязали как преследваният
автомобил направил още един завой в първата възможна пряка на ул. „Св. Петка“ и
поел по ул. „Леонардо да Винчи“. Едва когато стигнал кръстовището с ул. „Петър
Парчевич“ полицейските служители успели да спрат водача. Установили го като Д.Б.П..
На полицейските служители състоянието на водача им се сторило неадекватно,
поради което бил поканен да се извърши проба с техническо средство дрегер
Алкотест 7510 с фабр. № ARDM-0244 за наличието на алкохол в дъха. П. обаче
категорично отказал. Бил поканен още да бъде изпробван още няколко пъти, но той
категорично отказал. Пред полицейските служители казал, че бил употребил
алкохол. При проверката П. не представил свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него.
По-рано вечерта
жалбоподателят П. бил със своето семейство при свой познат – свидетелят Б. Й..
По време на вечерта П. и Й. употребили концентриран алкохол. Същата вечер
детето на П. вдигнало температура и това наложило П. да откара с личния си
автомобил семейството си до вкъщи. П. решил да се върне и да остави ключове от
дома си на Й., тъй като имали такава уговорка. Така и сторил, като си тръгнал
от своя приятел в минутите след полунощ.
Поради отказа на
жалбоподателя бил съставен талон за изследване № 0062432 от 01.02.2020 г. за
явяването му до 4 мин. в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив. Жалбоподателят подписал
талона, като собственоръчно написал в него, че е пил две мастики и отказва
пробва с дрегер. П. не се явил в срок пред медицинското заведение за
предоставяне на кръвна проба за изследване. В такива случаи освен това
полицейските служители нямали практика да отвеждат лично лицата, за които имат
съмнения за употреба на алкохол до медицинските заведения за вземане на проба.
В талона инсп. И. лично подчертал и отбелязал мястото, където П. трябвало да
постави подпис, в случай че желае да бъде изследван за употреба на алкохол чрез
медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване. Това място така и
не било подписано от жалбоподателя. Талонът му бил връчен в 02:40 ч., за което
положил подпис.
За установеното бил
съставен АУАН серия АA бл. № 654582 от 01.02.2020
г., в който са квалифицирани нарушенията на жалбоподателя съответно на
описанието като по чл. 103 от ЗДвП, по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и по чл.
101, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Нарушителят подписал акта и лично вписал възражението
си, че е изпил две мастики и отказва да даде кръв.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 173, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и са му отнети
12 контролни точни на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. и е лишен от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушението си по чл. 103 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП ми е наложена глоба в размер на
10 лв. за нарушението по чл. 101, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП ми е наложена глоба в размер на 10 лв. за
нарушението по чл. 101, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Описаната
фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетелите Б. Й. и
Й.И. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, талон за изследване
№ 0062432 от 01.02.2020 г., оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и
оправомощителна заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните
работи. Разпитан в съдебно заседания свидетелят И. потвърждава авторството на
АУАН и поддържа констатациите в него, като споделя, че описаната в акта
фактическа обстановка е такава, каквато е констатирана на мястото на извършване
на деянието и възприета както лично от него и колегата му. С подробности
споделя как е протекло преследването на автомобила на жалбоподателя, по какъв
път е минал и къде е бил спрян от движение. И. лично възприел отказа на
жалбоподателя да бъде проверен с техническо средство за употребата на алкохол.
От друга страна показанията му се подкрепят и от изготвения АУАН и талон за
изследване, където жалбоподателят лично в написал, че отказва проба за употреба
на алкохол с техническо средство дрегер, така и чрез вземане на кръв.
Следва да се даде
вяра и на показанията на свидетеля Й., доколкото същият потвърждава, че
жалбоподателят П. е употребил алкохол, тъй като двамата със семействата си са
били заедно. С доверие се оцениха и показанията му в останалата част, където
споделя за причините, наложили П. да откара семейството си, за това, че се е
върнал до Й. и след това отново е тръгнал с автомобила си.
Показанията обсъдени
по-горе, които съдът оцени с доверие, са в пълно съответствие с приетите по
делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра. Същите
съответстват на талона за изследване и не опровергават фактическите констатации
в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да
обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната
му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези показания са
достоверен източник на информация. Освен това не се установиха противоречия в
показанията на свидетелите, които да ги дискредитират.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушенията са
изчерпателно описани и подробно са посочени обстоятелствата, при които са
извършени. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Същият е съставен в присъствието на свидетел
и нарушителя, на когото е връчен за запознаване и който се е подписал на него,
както и е написал възраженията си.
Не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата обстановка. Ясно е
посочено за какви нарушения е възбудено административнонаказателно
производство.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушенията са
описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се приеме,
че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за отказа
да бъде тестван за употребата на алкохол и възпрепятстване на органите на реда
да извършат необходимия контрол чрез не съобразяване с подадения сигнал със
стоп палка и непредставянето на СУМПС и контролен талон. Обжалваното НП е
издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и
съответната заповед на Министъра на вътрешните работи.
Не може да бъде
споделено възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, свързан с изготвянето и връчването на талона за изследване. Последният
отговаря по съдържание на изискванията на чл. 6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.). Съгласно
чл. 6, ал. 4 от Наредбата на попълване в талона подлежи изборът на лицето да
бъде тествано с някой от другите посочени способи. Тълкуването на посочената
разпоредба следва да се разбира в смисъл, че отказът да бъде тестван чрез
доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо или
химико-токсикологично изследване не подлежи на вписване в талона за изследване.
Затова и възражението в този смисъл не следва да се приеме.
Освен това
законосъобразно е използван образец, валиден до изчерпване на количествата от
него съгласно пар. 25 от Преходни разпоредби към Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (обн. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.)
Независимо, че по
делото е прието и приложено като писмено доказателства факсимилно копие на
талона за изследване, не е допуснато съществено нарушение на чл. 3 от
Наредбата. Действително последва задължава полицейските органи да връчват
оригинала от талона на нарушителя, но същото правило има за цел последният да е
запознат с всичките изявления на органите на реда, на техните констатации, на
личните си изявления и най-вече пред кое медицинско заведение, в какъв срок и
от кога се брои той следва да се яви, за да бъде тестван за употребата на
алкохол чрез кръвна проба. Така представеното факсимилно копие е четливо, ясно
и разбираемо и затова съдът прецени, че допуснатото нарушение не е съществено и
не ограничило правата на нарушителя.
Същевременно
талонът за изследване е връчен на водача, за което той се е подписал. Не е
необходимо в АУАН и НП да бъде отразено, че този талон е връчен и ако не е -
защо. Това не е част от изпълнително деяние на нито едно от извършените
нарушения, а касае само спазване на процедурата по съставяне на документите от
преписката. Затова като неоснователно се възприе и другото възражение на
жалбоподателя.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът
е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя
за това, че е отказал да бъде проверен за употреба на алкохол по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че Д.П. като водач на МПС „Рено Меган“ с рег. *** на 01.02.2020 г. около 02:20 часа в гр. Пловдив на бул. „Цар Борис III Обединител“ и кръстовището му с ул. „Света Петка“, след като е
управлявал автомобила си, е отказал да бъде
пробван с техническо средство алкотест дрегер 7510 ARDM-0244 за наличието на употреба
на алкохол. Затова му издаден талон за медицинско изследване № 0062432 от
същата дата, който той подписал и лично изписал възраженията си.
Следователно на посоченото място жалбоподателят не се е съгласил и
недвусмислено и категорично, видимо и възприето от околните, е отказал да бъде
тестван за наличие на алкохол в дъха си, с което и е нарушил вмененото му
задължение. Полицейският служител – свидетелят И. е категоричен, че
жалбоподателят е отказал да бъде тестван, а показанията му безкрайно точно се
покриват от личните възражения на жалбоподателят, който на два пъти писмено е
отказал да бъде тестват. В АУАН е вписал, че не желае да даде кръв, а в талона
на изследване, че не желае да даде проба с дрегер.
Събраните по делото доказателства и доказателствени средства установяват
по несъмнен и безспорен начин извършеното деяние, а именно отказът да бъде
тестван. Не се събраха доказателства и не се установиха обстоятелства, които да
обосноват извод за настъпила различна фактическа обстановка от изложената в
АУАН и възприета в НП.
В този смисъл съдът приема, че е налице отказ от страна на жалбоподателя
да бъде тестван за употреба на алкохол. Издаден му бил талон за медицинско
изследване. Той не изпълнил това предписание и не се е възползвал от дадената
му възможност за вземане на кръвна проба. В случая е дадена възможност на
водача да се яви за вземане на биологична проба като му е издаден талон за медицинско
изследване, от което той не се е възползвал. Същият не се е възползвал от това
свое право, като действията му са били продължение на заявеното пред органите
на реда и съответно е отказал да му бъде взета проба за изследване, което не
изключва санкциониране на изразения от него отказ за тестване. От гледна точка
индивидуализация на наказанията административнонаказващият орган е наложил
санкция само за отказа за бъде тестван с техническо средство дрегер, което
съдът счита за достатъчно.
Във връзка с горното жалбоподателят отправя своите възражения и по
отношение на нарушената норма. Чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява както норма
предписваща поведение, така и санкционна норма. В първата си част тя съдържа
две форми на изпълнителното си деяние, които са алтернативни, а не кумулативни
– 1) отказът да бъде тестван водачът и 2) неизпълнението на предписанието да
бъде проверен чрез медицинско изследване. От друга страна нарушенията се
разделят и по отношение на употребата на алкохол и наличието на наркотични
вещества. Законът дава право на нарушителя да избере дали да бъде тестван на
място или да бъде подложен на медицинско изследване. В този смисъл Решение №
2228 от 23.11.2016 г. по н. д. № 1755/2016 г. на XIX състав на Административен
съд – Пловдив. В конкретния случай
напълно ясно е посочено от фактическа страна, че нарушението, за което се
повдига обвинение чрез АУАН, е едно и именно отказът на място на водача да бъде
тестван с алкотест дрегер 7510 с фабричен № ARDM-0244. Не е посочен като нарушение от фактическа страна отказ на
нарушителя да бъде подложен на медицинско изследване и да не е дал проба. Не е
наказан със същото наказание и за такова нарушение. Ето защо съдът счита за
неоснователно, че нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда единно нарушение
и органите при всяко положение следва да предложат на нарушителя да бъде
тестван както по медицински път, така и с доказателствен анализатор. Достатъчно
за ангажиране на отговорността е доказването на отказа да бъде тестват с
техническо средство дрегер, както е в настоящия случай.
Посочването най-общо на нарушената норма не представлява съществено
нарушение на процедурните правила, довело до ограничаване на правата на
нарушителя, тъй като съвсем ясно е въз основа на кои факти е приложена нормата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно отказът на нарушителя да се подложи на тест
на място. Така Решение № 85 от 14.01.2016 г. по н. д. № 3076/2015 г. на Административен
съд – Пловдив. Иначе казано неизписване и на конкретното предложение от така посочената правна норма
при точно описано от фактическа страна нарушение не води до неяснота в какво се
изразява вмененото на лицето нарушение и по коя наказателно-правна норма се
ангажира отговорността му, респективно не води до ограничаване правото на
защита.
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 3 предвижда отнемане на 12 контролни точки за
нарушения на Закона за движението по пътищата, а именно „за отказ на водач,
който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози“, за което е конкретното производство. Отнемането на контролни точки не
е административно наказание, поради което липсата на изчерпателна юридическа
квалификация на основанието за отнемане на контролните точки - конкретната
разпоредба от акта, не се отразява върху действителността на наказателното
постановление. След извършената проверка, съдът установи, че за извършеното
нарушение, правилно е определен размера контролните точки, които следва да се
отнемат след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни точки
настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има
характер на констативен административен акт.
Установява се и безспорно, че на същото място и по същото време
жалбоподателят в качеството си на водач на МПС не е изпълнил задължението си по
чл. 103 от ЗДвП и като не се е съобразил с подадения му сигнал със стоп палка
по образец тип МВР и е продължил движението си, осуетявайки проверката му,
поради което не е изпълнил диспозицията на нормата, а именно не е спрял плавно
в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя
на службата за контрол място и не е изпълнил неговите указания. Всичките
ангажирани доказателства са в посочения смисъл. Не твърдят и не се ангажират
доказателства за установяването на различна фактическа обстановка от
посочената, поради което съдът и прие, че е доказано и нарушението по чл. 103
от ЗДвП.
Освен другото водачът не е носил в себе си контролния талон към СУМПС и е
нарушил и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянията си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да бъде тестван,
да не спази указанията на контролен орган като не спре плавно и на мястото му
по задължение и не носи в себе си контролен талон и СУМПС може да доведе до
настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и за
ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен
обем, а при наличие на отказ да бъде тестван и за опасността при управление под
въздействието на алкохол, и е искал настъпването на последиците, а именно да не
бъде тестван, да не се съобразил с указанията на контролен орган и да не
представи контролен талон и СУМПС, с което е извършил нарушението при пряк умисъл.
За наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Доколкото законодателят не е
предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът
намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на
определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер
на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, което е
в предвидените от закона рамки. Така определено наказанието съответства на
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12
от ЗАНН.
Правилно описаното нарушение по чл. 103 от ЗДвП е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която
предвижда, че водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
По отношение на това нарушение по чл. 103 от ЗДвП съдът счита, че
определеното за него наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца е явно несправедливо и немотивирано,а НП като такова незаконосъобразно. Законодателят е предвидил възможност
за наказващия орган да определи наказанието в конкретни рамки, като наказанието
не е фиксирано. Затова при определяне на наказанието следва да се съобразяват
критериите за оразмеряване на наказанието и при определяне на по-висока санкция
да се изложат мотиви за това.
Административнонаказващият орган не е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред
които е тежестта на нарушението. Нарушението не се характеризира с белези,
които да сочат, че то е с по-висока обществена опасност от другите нарушения,
нито че деецът е такава личност. Установеното нарушение е типично и по нищо не
се различава от обичайните нарушения от този вид. Нещо повече, определените наказания
са в техния максимум, което следва, че нарушението би трябвало да е
изключително тежко и с висока степен на обществена опасност, която не се
установи и не може да се установи за първи път от въззивната инстанция. Затова
съдът счита, че определената санкция, за да отговори и постигне целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН, следва да бъде изменена и намалена. За справедлив
съдът намира размера на глобата и лишаването от право да управлява МПС да не е
в минимално предвидения в закона, предвид все пак поведението на жалбоподателя,
но ориентиран малко над минимума, а именно глобата в размер на 100 лв., а
лишаването от право да управлява в размер на 2 месеца.
Правилно описаните нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е съотнесено
към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2
от ЗДвП, която предвижда при нарушение на правилата водачът да се наказва с
глоба в размер на 10 лв. за неносене на контролен талон към СУМПС и 10 лв. – за
СУМПС. Глобата е във фиксиран размер, поради което и не може да бъдат приложени
критериите за оразмеряването ѝ по чл. 27 от ЗАНН, но отговаря на целите
по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формални нарушения, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самите деяния не разкриват и други смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Не
може да бъде прието, че обстоятелства, свързани със здравословното състояние на
член от семейството е смекчаващо и оправдава отказ на водача да бъде тестван за
употребата на алкохол. Напротив, преди всичко такова обстоятелство от личен
характер, засягащо най-ценното – здравето и живота на собствено дете,
категорично следва да изключи управлението на МПС след употреба на алкохол, за
което има данни по делото. Освен това и е без връзка с направения отказ. Затова
и съдът счете, че случаят не може да се определи такъв с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид
и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По разноските:
Доколкото чл. 63, ал. 3 от ЗАНН предвижда възможност да присъждане на
разноски по реда на АПК, а в чл. 143 от АПК не е предвидена възможност за
присъждане на разноски при изменение на санкцията, такива не следва да бъдат присъдени
на жалбоподателя, в частта с която обжалваното НП е изменено.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. Поради
изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно,
определеното наказание за нарушаването на чл. 174, ал. 3, на ч. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП е
справедливо и затова обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено в тази част. Колкото до наказанието за нарушаването на чл. 103 от ЗДвП съдът прие, че е несправедливо и следва да бъде изменено НП, като се
намали до посочените по-горе граници.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ИМЕНЯ наказателно
постановление № 20-1030-000199/12.02.2020 г. на началник Началник група към ОД
на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ в частта, с която на Д.Б.П. с ЕГН **********
на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв.
и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103
от ЗДвП, като за същото нарушение и на същото основание налага глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два /2/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата част.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! Е.
А.