Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2205
03.07.2017
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в
публично заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 11730 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правна квалификация по
чл. 213 ал. 1 от КЗ/отм./.
Ищецът Застрахователна компания „Лев Инс”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Черни
Връх” № 51Д , чрез ю.П., е предявил против И.Г.И., ЕГН ********** ***, иск за
осъждане на ответникът да заплати сума от 7629,21 лв. представляваща изплатено
обезщетение въз основа на застраховка „Каско”, обективирана в застрахователна
полица № **** за причинени на лек
автомобил „Ш.” , модел „С.”, с рег. №
**** вреди, настъпили в резултат на
настъпило ПТП на 28,02,2014 г. в с. О. на ул. ***., ведно със законната лихва
от датата на подаване на ИМ – 26,08,2016 г.
В исковата молба е посочено, че на
28,02,2014 г. около 13,00 часа в с. О. е настъпило ПТП, при което лек л.а „С.”
модел. „К.”, рег. № ***, управляван от ответника отнема предимството на движещия се по път с предимство лек автомобил
„Ш.” , модел „С.”, с рег. № ****,
собственост на ИМС Форинвест ООД. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за
ПТП № ***. В резултат на ПТП на лек автомобил „Ш.” , модел „С”, с рег. № ****
са причинени имуществени вреди. Собственикът на увредения автомобил имал
сключен договор с ищеца за застраховка „Каско”, с валидност от 26,02,2014 г. до
25,02,2015 г. За причините вреди на л.а. „Ш.” , модел „С.”, с рег. № ****
била заведена преписка по щета № ***** , по която ищецът е изплатил на
собственика на увредения автомобил обезщетение в размер на 7609,21 лв. Ищцовото
дружество е претърпяло и 20 лв. –ликвидационни разходи. Към датата на ПТП
ответникът е управлявал МПС без валидно сключена застраховка ГО. Претендира
разноски.
Ответникът
в законния срок е подал отговор, с който оспорва иска по основание и размер.
Оспорва, че между ищеца и собственика на
лек автомобил „Ш.” ,
модел „С.”, с рег. № ****
е налице валидно сключена застраховка „Каско”, както и че извършеното
плащане от ищеца е за ремонтни работи, настъпили в резултат на ПТП. Прави възражение
за съпричиняване. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти гр.
състав, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От представения по делото протокол за ПТП
№ **/ 28.02.2014 г. се установява, че на 28.02.2014 год. около 13:00 часа в с.
О., на кръстовището на ул. ****с ул. ****, е станало пътно-транспортно
произшествие. Участници в произшествието са били лек автомобил „С.” модел „К.”,
рег. № ***, управляван от ответника и
лек автомобил „Ш.” , модел „С.”, с рег. №
****, собственост на ИМС Форинвест ООД, управляван от румънския гражданин ***. В обстоятелствената част на протокола
е отразено, че водачът на л. а. „С.” модел „К.” при наличието на пътен знак Б-2
/стоп/, преминава през кръстовището, като е отнел предимство на лек автомобил
„Ш.” , модел „****”, който се е движел по път с предимство, в резултат на което
по автомобила са нанесени материални щети. Протокола за ПТП е подписан и от
двамата водачи без възражения.
По делото са приети две заключения на
автотехнически експертизи, изготвени от в. л. С.М. и В.С.. Според вещите лица от
техническа гледна точка най -вероятен е следният механизъм на настъпилото
пътнотранспортно произшествие: на 28.02.2014 г. л.а. „Ш." се е движил по
платното за движение на ул. „***" в с. О., обл. П. в посока от юг на север
със скорост около 50 - 55
km/h. През това време л.а. „С." се е движил по
платното за движение на ул. „ ***" в посока от изток на запад със скорост
около 48 - 52 km/h. При
достигане до кръстовището л.а. „С." не спряла, за да пропусне л.а.
„Ш.", а е навлезнал в кръстовището. В резултат на пресичане на траектории
и скорости е последвал удар. Ударът е настъпил в предната част на л.а.
„Ш." и в страничната лява задна част на л.а. „С.". Уврежданията по л.а. „Ш. ****" c
рег.№ **** добре отговарят да са следствие от настъпилото събитие ПТП. Размерът
на щетите по автомобила към дата на ПТП възлиза на 15 684,05 лв. Налице е
причинно-следствена връзка между описаното в протокола за ПТП и настъпилите
щети по л.а. „Ш.".Предвид събраните материали по делото изследваното ПТП е
настъпило в населено място - с. О., при което допустимата максимална скорост за
водача на л.а. „Ш." е била 50 km/h. Скоростта на движение на л.а. „Ш."
в момента на удара е била около 50 -55 km/h. Скоростта на движение на л.а.
„С." в момента на удара е била около 48 -52 km/h. Водачът на л.а.
„С." не е спирал преди да навлезе в кръстовището. Ударът за л.а. „С."
е бил в задна лява страна, като в този момент автомобилът е бил навлезнал на
платното за движение на ул.„****" около 5м. Предвид факта, че след удара е
последвало преобръщане на л.а. „С.", то удар на водачът му в салона на
автомобила, може да е настъпил както в лявата му страна при удара с л.а.
„Ш.", така и при преобръщането на автомобила - от дясна страна на водача.
Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на л.а. „Ш." в
конкретната пътноклиматична обстановка със скорост 50,44 km/h е 32,12 м според
в.л. С. и със скорост 55 km/h е 35,80 м. според в.л. М.. В анализираната пътна
ситуация водачът на л.а.,Ш." е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране. Водачът на л.а.„Ш." би имал техническа възможност да избегне
удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по - малка
от 11,86 km/h- според в.л. С. и 10 km/h- според в.л. М..*** преди кръстовището
с ул. „Х. Б." в посоката на движение на л.а. ,Ш." няма пътни знаци, въвеждащи
ограничения на скоростта под допустимата в градски условия. На ул. „Х.Б."
преди кръстовището с ул. „**" в посоката на движение на л.а. „С."
няма пътни знаци, въвеждащи ограничения на скоростта под допустимата в градски
условия. От двете страни на ул. „Х.Б." преди навлизане на ул. „***"
има пътен знак „Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство". В
анализираната пътна ситуация водачът на л.а. „С. К." е имал техническа
възможност да съобрази скоростта на управлявания от него автомобил и да навлезе
в кръстовището по начин и в момент, когато е било безопасно, тоест е имал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Ударът за л.а. „Ш." е била в
предната част, а за л.а. „С." е бил в задна лява страна. Ударът е настъпил
в кръстовището, образувано от ул. „ССКМ" и ул. „Х.Б." - в източната
пътна лента на платното за движение на ул. „ССКМ" и в северната пътна
лента на платното за движение на ул. „Х.Б.". При положение че водачът на
л.а. „С." бе спрял преди да навлезе в кръстовището, е имал техническа
възможност да забележи и възприеме л.а. „Ш.". От техническа гледна точка
причина за настъпилото ПТП е, че водачът на л.а. „С." - И.Г.И., е навлязъл
в кръстовището, без да спре и да пропусне движещия се по ул. „ССКМ" л.а.
„Ш.".
От представената застрахователна полица №
*****/ л. 16/ е видно, че собственикът
на л.а. „Ш. С.” -„ИМС Форинвест” ООД е сключил валиден застрахователен договор
със ЗК „Лев Инс” АД. Срокът на договора и съответно на покритието е от
26.02.2014 год. до 25.02.2015 год. Следователно, договорът е действал към
28.02.2014 г., когато се е осъществило произшествието.
Видно от приложеното по делото: опис на
щети от 04,03,2014 г., експертиза по щета № ** от 14,03,2014 г. ищцовото
дружество е определило обезщетение в размер на 7609,21 лв., която сума с
преводно нареждане от 13.05.2014 г. е изплатена на собственика на уредения
автомобил ИМС Форинвест ООД.
От приетите по делото
доказателства – извадка от информационната система на гаранционния фонд /л.7/
се установява, че л.а. С. към 28,02,2014 г. не е имал сключен валиден договор
за застраховка „Гражданска отговорност”.
На ответникът И.И. са му били
съставени две наказателни постановления от 20,03,2014 г., като са ми наложени
глоби за това, че не пропуска МПС, което се е движело по път с предимство на
кръстовище и притежава МПС, за което не е сключило договор за застраховка
гражданска отговорност.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Протоколът за ПТП представлява официален
документ, по смисъла на чл. 179 ГПК, съставен от длъжностно лице в кръга на
правомощията му и е в предвидената от закона форма, поради което се ползва с
доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на
съответното длъжностно лице. Следователно за самия механизъм на
пътно-транспортното произшествие, описан в протокола, същият не се ползва с
обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано
в присъствие на съставителя на акта /по смисъла на чл.125 ЗДвП посещението на
службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо/.
Аргумент за това е и разпоредбата на чл.9 от Наредба № І-167 от 24.10.2002 г.
за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване
на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства-допустимо е
издаване на протокол за ПТП дори и в случай, че органите нана МВР изобщо не са
посетили мястото на произшествието. Това е аргумент, че законът не е
предоставил на органите на МВР удостоверителна компетентност досежно
обстоятелствата, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие и за
отразения в протокола за ПТП механизъм на настъпването му документът няма
обвързваща доказателствена сила. Тъй като обаче протоколът за ПТП е подписан от
участниците, същият се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните
факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страната. Ответникът И.И. е
подписал протокола за ПТП без възражение. Поради това съдът приема, че след
като водачът на л.а. С. К. е подписал протокол, в който е посочено, че е отнел
предимството на л.а. Ш. С., който се е движил с предимство, не спирайки на знак
Б-2 – стоп, е налице частен свидетелстващ документ, който важи срещу своя
издател като неизгоден за него, и се ползва с материална доказателствена сила
на това основание, а не като официален свидетелстващ документ.
От приетите по делото две САвТЕ, които
съдът кредитира изцяло като компетентно изготвени и обосновани се установява,
че л.а. „Ш." се е движил по платното за движение на ул.
„ССКМ" в с. О., обл. П в посока от юг на север със скорост около 50 - 55 km/h. През това
време л.а. „С." се движи по платното за движение на ул. „Х.Б." в
посока от изток на запад със скорост около 48 - 52
km/h. При достигане до кръстовището л.а. „С." не е
спрял на знак Б-2, за да пропусне л.а. „Ш.", а е навлезнал в кръстовището.
В резултат на пресичане на траектории и скорости е последвал удар. Ударът е
настъпил в предната част на л.а. „Ш." и в страничната лява задна част на
л.а. „С.". Наличието на знак Б-2- стоп е
установен и в протокола за ПТП.
Съобразно чл. 213, ал. 1 КЗ/отм./, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер,
суброгационно право.
В хода на производството по иск с такава
квалификация следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно
правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия,
в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение.
От друга страна, следва да бъдат
установени елементите от фактическия състав на деликта - противоправно
поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, като
съобразно нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД в областта на гражданската отговорност
за вреди вината се предполага до доказване на противното. Това е така, тъй като
застрахователят, съобразно чл. 213 КЗ/отм./, встъпва в онези права, които
обезщетения от него пострадал има срещу делинквента. А пострадалият има права
по отношение на увредителя, само ако са осъществени елементите от фактическия
състав на деликта.
Съдът намира, че в хода на настоящото
производство се установиха предпоставките за ангажиране на регресната
отговорност на причинителя на щетата. По безспорен начин се установи, че И.И. е
нарушил правилата за движение, като не е пропуснал движещият се с предимство
л.а. Ш. С., което съставлява нарушение на задълженията му, вменени с нормата на
чл. 50, ал. 1 ЗДвП. Вследствие на нарушението на правилата за движение
ответникът е допуснал да настъпи ПТП на 28.02.2014 г. В резултат на това
противоправно поведение е причинил имуществени вреди на собственика на
автомобил Ш. С. – ИМС Форинвест ООД.
Вината му се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
а противното по настоящото дело не се установи, следователно законовата
презумпция остана необорена. Установи се причинната връзка между деянието и
вредите, в това число и посредством заключенията на вещите лица.
Собственикът
на л.а. Ш. С. е имал валидна застрахова „Каско” при ищеца, който е обезщетил
пострадалия за причинените му от делинквента вреди.
Ето защо и на основание чл. 213 КЗ/отм./,
застрахователят има право чрез регресен иск да търси връщане на изплатеното на
пострадалия обезщетение. Поради това, искът за присъждането на сумата 7609,21
лв. е доказан, както по основание, така и по размер, и следва да бъде уважен.
Именно в този размер следва да се уважи предявения иск, тъй като това е сумата,
която ищецът е изплатил като обезщетение за претърпените от ПТП вреди,
настъпилото на 28.02.2014 г. и която сума е установена и от в. л. по
допуснатите САвТЕ. Сумата следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва
от датата на подаването на исковата молба - 26.08.2016 год., до окончателното
плащане.
Съдът намира предявения от
застрахователното дружество иск за заплащане на сумата от 20 лв - ликвидационни разходи за
неоснователен, тъй като подобен разход не е установено от ищеца да е бил
направен, нито е посочен от в.л. в експертизата, а и реално не се касае до
преведена на застрахования сума, за да подлежи на възстановяване, т.е. не е
елемент от изплатеното застрахователно обезщетение и не влиза в обема на
регресните права. Освен това
за тези ликвидационни разходи не е представено каквото и да било надлежно
доказателство, противопоставимо на ответника, дори не е ясно за какъв конкретно
разход става въпрос.
Досежно възражението на ответника за
съприничяване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил Ш.
С., съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.51 ал.2 от ЗЗД - за
намаляване на размера на обезщетението, тъй като не се установи по делото,
водачът на л.а. C. M. да е допринесъл за настъпването
на вредите. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В
противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало. В настоящия казус ответникът не е ангажирал доказателства, в
подкрепа на твърдените от него факти, че поведението на водача на л.а. Ш. С. е
станало причина или е повлияло за настъпването на ПТП. Водачът C. M. се е движел по път с предимство с позволената
от закона скорост. От приетите по делото САвТЕ се установи, че водачът на л.а.,Ш."
е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и
да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. Искът на ищеца са уважени частично. Разноските надлежно се
претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 307,67 лв., депозит за вещи лица – 250 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 300 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, тъй като
делото е със средна фактическа и правна сложност, проведени са седем съдебни
заседания. Предвид това и разпоредбите
на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от
него съдебни разноски в хода на производството съразмерно с уважената част от
иска, а именно в размер на 855,42 лв. Ответникът е направил разноски пред
настоящата инстанция, като съгласно чл. 78, ал. 3 на него също му се дължат
разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска – в размер на 3, 34 лв. С
оглед компенсирането на вземанията за разноски, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за сумата от 852,08 лева.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН ********** ***, да
заплати на Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град София, бул. „Черни Връх” № 51Д, сумата в размер на
7609,21 лева- главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско”, обективирана в застрахователна полица № ****
за вреди, причинени от ответника И.Г.И., ЕГН ********** на лек автомобил „Ш.” ,
модел „С.”, с рег. № ****, при ПТП
настъпило на 28.02.2014 г. в с. О. на кръстовището образувано от ул. „ССКМ” и
ул. „Х.Б.”, ведно със законната лихва върху главницата начиная от 26.08.2016 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на сумата
от 20 лева - ликвидационни разходи.
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН ********** ***, да
заплати на Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град София, бул. „Черни Връх” № 51Д, направените по
делото разноски в размер на 852,08
лева, по съразмерност на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала.
РЦ