№ 463
гр. Варна , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на първи
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100502393 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, чрез адвокат Н.Б., срещу Решение № 163
от 18.06.2020 г., постановено по гр. дело № 1344/2019 г. по описа на РС - Девня, II състав, с
което първоинстанционният съд е приел за установено в отношенията между страните, че Т.
Д. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Таурс – Г“, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
Управителния съвет – П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., сумата от 1238,16 лева (Хиляда двеста тридесет
и осем лева и 16 ст.), начислена като корекция от ответното дружество „Енерго-Про
Продажби“ АД за обект, находящ се в ***, за периода от 16.06.2018 г. до 13.09.2018 г. по
фактура № **********/22.08.2019 г. за клиентски № ********** и абонатен № **********,
на осн. чл. 124 от ГПК.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното решение за
незаконосъобразно и неправилно, като моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
Сочи, че е спазена нормативно установената корекционна процедура и е налице правно
основание за възникване на вземането на ответното дружество, а именно чл. 200, ал. 1 ЗЗД
във вр. чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД. Подробно
излага фактите във връзка с извършената проверка на СТИ на ищеца, съставяне на
констативен протокол и прилагането на корекционната процедура, които елементи са довели
до решението му служебно да начисли сумата от 1238,16 лева за периода 16.06.2018 г. -
13.09.2018 г. Твърди, че от констативния протокол се установява, че е осъществяван достъп
до вътрешността на електромера, чрез поставяне на допълнителна платка с елементи,
запоена към схемата на СТИ.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Т. Д. Т., чрез адвокат П.Р., депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно.
1
Подробно излага доводи за незаконосъобразност на извършената корекционна процедура.
Настоява за потвърждаване на решението.
В съдебно заседание въззивната страна „Енерго-Про Продажби“ АД, редовно
призована, се представлява от адвокат В.М.. Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият Т. Д. Т., редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат П.Р.. Оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производството е образувано по предявен от Т. Д. Т., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адвокат П.Р., срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Таурс – Г“, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата в размер на 1238,16 лева, начислена като корекция на сметка
за потребена ел. енергия за периода от 16.06.2018 г. до 13.09.2018 г. по фактура №
**********/ 22.08.2019 г., за обект, находящ се в ***, клиентски № ********** и абонатен
№ **********, на осн. чл. 124 от ГПК.
В исковата молба се излага, че с писмо изх. № 54614_КП1104988_2/ 23.08.2019 г. от
ответното дружество ищецът бил уведомен, че в резултат на преизчислени количества
енергия за клиентски № **********, абонатен № **********, е издадена фактура №
**********/22.08.2019 г. за сумата 1238,16 лева, със срок на плащане 02.09.2019 г.
Основание за извършената корекция била проверка на СТИ, в хода на която било
констатирано, че същото е неизправно, като след лабораторни замервания в БИМ била
установена грешка в измерването на преминалата електроенергия от минус 85%. Оспорва
количеството електроенергия, за което е начислена процесната сума, да е потребено от
абоната за посочения период. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на
корекционната процедура. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез
адвокат Н.Г. – ВАК, в който се излагат подробни доводи за неоснователност на иска.
Поддържа, че е налице правно основание за възникване на вземането – а именно чл. 200, ал.
1 от ЗЗД във вр. с чл. 38, ал. 6 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ. Изтъква, че Общите условия
на „Електроразпределение Север“ АД и „Енерго-Про Продажби“ АД са годен източник на
облигационни задължения, с обвързващо действие, равнозначно на силата на закона, между
абонатите и двете дружества. Излага, че между ищеца и ответното дружество е сключен
договор за доставка на електроенергия, пренасяна през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД, за обекта, посочен в исковата молба. Заявява, че
ответното дружество изпълнява задълженията си по договора добросъвестно и точно. Сочи,
че на 13.09.2018 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на
ищеца от служители на „Електроразпределение Север“ АД, като за проверката е съставен
констативен протокол. Излага, че при експертиза в Български институт по метрология,
Регионален отдел – Варна, е установено, че е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера, чрез запояване към схемата му на допълнителна платка с елементи. Сочи, че
при корекционната процедура е приложена методиката по чл. 38 от ОУ на
„Електроразпределение Север“ АД. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
2
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на електроенергия за
битови нужди и клиент на ответното дружеството за описания в исковата молба обект на
потребление.
Видно от Констативен протокол № 1104988 на „Електроразпределение Север“ АД, на
13.09.2018 г. служители на дружеството са извършили техническа проверка на електромер с
фабричен № 1114 0216 6617 9797 на обекта на ищеца, при която са отчетени следните
показания: по нощна тарифа – 3948 кВтч; по дневна тарифа – 8394 кВтч. Отразено е, че
електромерът е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба №
507465, и ще бъде изпратен за експертиза в БИМ. Не е посочена причината за смяна на СТИ.
Протоколът е подписан от Д. Т. Д., син на титуляра на партидата.
Видно от Констативен протокол № 1556/12.08.2019 г. на БИМ – Русе, при
метрологичната експертиза на електромер с фабричен № 1114 0216 6617 9797 е установено,
че същият измерва с грешка от минус 85,00%. Отбелязано е, че е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера – наличие на допълнителна платка, запоена към схемата на
електромера, като показанията на дисплея съответстват на тези, съхранени в
енергонезависимата памет на СТИ.
От Справка № 54514_F943 за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на електрическата енергия, издадена от „Електроразпределение Север“ АД, се
установява, че количеството енергия за корекция в размер на 974,57 кВтч за периода
16.06.2018 г. - 30.06.2018 г. и 5346,03 кВтч за периода 01.07.2018 г. - 13.09.2018 г. е
изчислено като функция на отчетената електроенергия с неизправен електромер и
констатираната грешка при лабораторните замервания в БИМ, след приспадане на вече
отчетената електроенергия и допустимото отклонение според класа на точност на СТИ.
Видно от фактура № ********** от дата 22.08.2019 г., издадена от „Енерго-Про
Продажби“ АД, служебно начислени за периода от 16.06.2018 г. до 30.06.2018 г. са 975 кВтч
по цена 0,15503 лв./кВтч и за периода от 01.07.2018 г. до 13.09.2018 г. - 5346 кВтч по цена
0,16473 лв./кВтч, на обща стойност 1238,16 лева с вкл. ДДС.
От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
съществуват данни за неправомерно вмешателство в измервателната схема на СТИ чрез
допълнителна платка с елементи, запоена към схемата на електромера, като горното е
доказано от експертизата на електромера в БИМ. При експертизата е констатирано и че в
резултат на това вмешателство електромерът отчита електроенергията с грешка от минус
85%. Отбелязано е, че като размер процесната корекция е няколко пъти по-малка от
техническите възможности на инсталацията и СТИ. В съдебно заседание вещото лице сочи,
че не е възможно да се определи кога е извършено неправомерното вмешателство. Обяснява,
че запоеният допълнителен елемент представлява електронно реле с дистанционно
управление, като грешката не е постоянна величина, а се получава когато релето работи.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Законовата делегация, регламентираща правото на ответното дружество да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, предвидена
със ЗИД на Закона за енергетиката (публ. ДВ, бр.54 от 17.07. 2012 г.), съгласно чл. 98а, ал. 2,
т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, изисква като задължителна предпоставка за това „наличие на
правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
3
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия“. Т.е., при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ –
„регламентиращи условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия“, възможността за служебно начисляване на
допълнителни количества електроенергия по партидите на абонатите за минало време не би
могла да бъде осъществена. Разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, определяща процедурните
правила, по които се извършват проверките на СТИ, е отменена, считано от 14.02.2017 г. По
силата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, въпреки че чл. 48-51 ПИКЕЕ от 2013 г. са
все още част от действащото право, това ги прави неприложими към датата на процесната
проверка – 13.09.2018 г.
Въпреки че на осн. чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане, съгласно изричната
разпоредба на ал. 2, т. 6 на същия член, корекцията на сметка се извършва единствено
съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 - т.е. по ПИКЕЕ. Предвид изложеното, съдът счита,
че разпоредбите на чл. 38, ал. 2-8 от ОУ на ДПЕЕЕМ (одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-
060/ 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009 г.) са в противоречие с чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). При липсата на част от ПИКЕЕ и
неприложимостта на други, настоящата съдебна инстанция приема, че ситуацията е
аналогична с тази от преди приемането на ЗИД на ЗЕ през 2012 г., и се отрича възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него Общи условия.
Съгласно чл. 1 ЗЕ, процесните обществени отношения се уреждат именно със
специалния закон. В общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и
термини, включени в ЗЕ. Освен това, в регулирането на отношенията между доставчиците и
потребителите в ЗЕ Държавата има задължително участие чрез КЕВР, каквото не е предвидено в
общите закони.
Наведеното във въззивната жалба твърдение, че процесната сума се дължи по силата на чл.
200, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 38, ал. 2 от ДПЕЕЕМ, е неоснователно не само въз основа на
гореизложеното.
Препращането към общата норма на чл. 200, ал. 1 ЗЗД - относно задълженията на
купувача, води и към чл. 187 ЗЗД, третиращ задълженията на продавача. Взети в тяхната
съвкупност, двете разпоредби обуславят извода, че купувачът е длъжен да плати цената
единствено ако продавачът действително му предаде вещта. Относно дължимостта на
стойността на потребена електрическа енергия, доставчикът следва да установи
действително доставеното количество електроенергия за съответния период (включително
и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско
измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което доставената енергия
не е отчетена правилно), чиято продажна цена купувачът дължи да заплати. В конкретния
казус, въззиваемият е длъжен да плати за фактурираното въз основа на корекцията
количество електроенергия в общ размер на 6321 кВтч само ако то действително му е
доставено от въззивното дружество и потребено от абоната.
По делото липсват доказателства, че начисленото от ответника количество ел. енергия
по корекционната процедура е действително доставено и, респективно, потребено на
процесния обект. Според изложеното във въззивната жалба, поради невъзможността
неотчетената част от потребената енергия да бъде точно измерена, е приложена
корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното количество енергия за
предходните на датата на проверката 90 дни. Използвана е одобрената от ДКЕВР методика
4
по чл. 38 от ОУ на „Електроразпределение Север“ АД.“ Според приложената Справка №
54514_F943 за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
електрическата енергия, издадена от „Електроразпределение Север“ АД, количеството
енергия за корекция в размер на 974,57 кВтч за периода 16.06.2018 г. - 30.06.2018 г., и
5346,03 кВтч за периода 01.07.2018 г. - 13.09.2018 г., е изчислено като функция на
отчетената електроенергия с неизправен електромер и констатираната грешка при
лабораторните замервания в БИМ. Съгласно изслушаното в съдебно заседание заключение
на вещото лице по изготвената пред първа инстанция СТЕ, не е възможно да се определи
кога е извършено неправомерното вмешателство – т.е. не може да се установи
действителният период, за който следва да бъдат направени цитираните по-горе изчисления.
Видно от материалите по делото, количеството електроенергия за процесната корекция е
определено от ответното/въззивното дружество по правилата на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ,
чиято правна неприложимост към процесния период съдът вече обоснова в мотивите си.
Предвид доказаното фикционно изчисление на това количество, няма как да бъде прието, че
то е действително доставеното от продавача и потребено от купувача, съответно, че
стойността му е дължима от последния на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищецът Т. Д. Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на ответното дружество „Енерго-Про Продажби“
АД, ЕИК *********, сумата в размер на 1238,16 лева, начислена като корекция на сметка за
електроенергия за периода от 16.06.2018 г. до 13.09.2018 г. по фактура №
**********/22.08.2019 г., за обект, находящ се в ***, за клиентски № ********** и абонатен
№ **********.
Предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, а решението на
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 320,00 лева (Триста и двадесет
лева), представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложен
списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие.
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
Направеното от процесуалния предствител на въззивника възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на насрещната страна е неоснователно, тъй като претендираният
размер от 320,00 лева е съобразен с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
5
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 163 от 18.06.2020 г., постановено по гр. д. № 1344 по описа за
2019 г. на Районен съд – Девня, II състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
10353369, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Таурс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 320,00 лева (Триста и двадесет лева), представляваща сторени пред въззивния съд
съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6