Решение
гр. София, ……………..2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, II-A въззивен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета
Йовчева
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Мирчев
мл. съдия Неделина Симова
при участието на секретаря
Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мирчев в.гр. дело № 6343
по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С Решение 158244 от 28.06.2017
г., постановено по гр. д. № 30983/2014 г. на Софийски районен съд, І ГО, 36
състав, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Н.Й.Н. против
П.М.Н. осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 5 192
/пет хиляди сто деветдесет и два/ лева - обезщетение за имуществени вреди ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2009 г. до окончателното
изплащане.
Постъпила е въззивна жалба от
Н.Й.Н., в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за присъждане на претендираното обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва и разноските по делото.
Въззиваемата страна П.М.Н.
оспорва жалбата и моли постановеното от СРС отхвърлително решение като правилно
да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство в
размер на 720 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Пред въззивния съд са
събирани нови писмени доказателства с протоколно определение от 15.11.2018 г.
при хипотезите на чл. 266, ал. 2, т. 1 и 2 ГПК.
Предявен е иск за
обезщетяване на имуществени вреди с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Софийски градски съд, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна
инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявения от Н.Й.Н. иск за обезщетяване на имуществени вреди по
чл. 45 ЗЗД като недоказан и неоснователен и по реда на чл. 272 ГПК. Фактическите и правни констатации
на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен
акт констатации.
Фактическият състав на
деликтната отговорност по общия състав по чл. 45 ЗЗД включва едновременното
/кумулативно/ наличие на следните елементи: противоправно деяние /действие или
бездействие/, наличие на вреди, вина, и причинно-следствена връзка между
извършеното нарушение /противоправно деяние/ и настъпилите вреди. По аргумент
от чл. 154, ал. 1 ГПК всички елементи от фактическия състав следва да се
доказват от ищеца, с изключение на вината, която се предполага съгласно
оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В доказателствена тежест на
ответника е да оборва тази презумпция. В този смисъл, делото е докладвано
правилно и доказателствената тежест е разпределена правилно и в съответствие със закона от
първоинстанционния съд – вж. л. 57 от делото на СРС.
В случая осъществяването на
горепосочените правопораждащи факти, касаещи възникването на деликтната
отговорност, не е установено по безспорен начин по делото, което обосновава
извод за недоказаност на иска по основание.
Ищецът е поддържал, че
ответникът задържал под предлог за „отговорно пазене” на негови лични парични
средства, които ищецът следвало да получи по силата на влязло в сила съдебно
решение, съставляващи възнаграждение по Договор БНАЕ по Програма ФАР, което му се полага по Договор № 27691/0003 от
01.01.1997 г., сключен между Холандска агенция за енергетика и околна среда и
Център за възобновяеми енергийни източници, в чието изпълнение е участвал като
консултант. Твърди също, че не му били изплатени суми по получен с изпратено до
него писмо чек и ответникът неправомерно отказвал да му ги изплати, а ги държал
на отговорно пазене. Действията на ответника били в нарушение на Договора по
програма ФАР, който урежда начина на разпределение на средствата и на влязло в
сила съдебно решение №223/23.02.2009 г. на САС.
Ищецът твърди и пред
въззивната инстанция, че претърпял вреди и от разходи, които ищецът е направил
за адвокатски услуги в защита на правото си да получи възнаграждението, както и
от начисляване на лихви, върху негови текущи задължения към „Т.С.“ ЕАД, които
не може да погасява поради неплащането на посоченото възнаграждение и за
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
дружеството. Така – за тези по вид вреди, и в размери посочени в исковата молба
(стр.4 от ИМ), от които от ответника се претендира 1/3, ищецът твърди, че има правен
интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответника и член на УС на
сдружението БНАЕ.
Правоотношенията между ищеца и БНЕА са
възникнали по повод изпълнението на договор за изработка и се уреждат от
сключения помежду им Асоцииран договор отнасящ се за приложение на Проект №
276910/0003, в изпълнението на който ищецът е участвал. Спорът относно
неплатеното възнаграждение по договора е разрешен с влязло в сила съдебно
решение по в.гр.д.№10/2008 г. на САС, 4
състав и се ползва със сила на пресъдено нещо по чл.298, ал.1 ГПК. От съдебното
решение по дело, в което ответникът не е бил страна, за него не се пораждат
задължения за заплащане на присъдените
суми. Всички изложени във връзка с неизпълнението на това съдебно решение
обстоятелства, касаят отношения между трети лица – бенефициенти, които са
страни по договора за европейски програми, както и между държавата и ЕС.
Ответникът П.Н. обаче не е
имал задължения във връзка с извършеното разпределение на средства за
възнаграждение на лицата, участвали в проекта, изплащането на възнаграждението
или определяне на неговия размер, или за определянето му по какви Правила
следва да бъде извършено. Видно от съдебното решение на САС е прието
категорично, че това е задължение на БНЕА и тя е следвало да го изпълни,
съблюдавайки правилата установени с предложението на ФАР и сключените в
изпълнение на Проекта договори. Разпореждането на сдружението с негови средства
се извършва съгласно устава му и закона.
По делото се установява, че
ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.,
съгласно договор от 20.05.2011 г . и в размер на 900 лв. по договор от
02.12.2013 г. за завеждане на изготвяне на молби, жалби и др. пред различни
институции, във връзка с посочената сума, представляваща неплатено договорно
възнаграждение. Липсва обаче причинно-следствена връзка между извършени
действия, или бездействия на ответника Н. и осъществяването на правна помощ на
ищеца във връзка с негово парично вземане към трето лице. Също такава липсва и
между вреди от начислени лихви върху неплатени задължения за битови сметки на
ищеца и което и да е от посочените в исковата молба действия, или бездействия,
който и да е техния автор.
Относно твърдяните действия
за присвояване на дължимата му се сума от ответника чрез т.нар. „отговорно
пазене” същите са недоказани, тъй като още в исковата молба и молба за
уточнение (л.27) самият ищец твърди, че сумата е била депозирана по банкова
сметка, ***.03.2009 г. били във физическо владение на негов другар, на който
били предадени от ответника. Тоест - не са налице действия или бездействия на
ответника Н., които да доведат до имуществени вреди за ищеца.
Относно твърденията, че ответникът е извършил
противоправно деяние, като е участвал във вземането на решение в нарушение на
чл.12, ал.2 от Устава на БНАЕ, на чл.31, ал.3 от ЗЮЛНЦ и чл.41, ал.4 от същия
закон, то следва да се посочи, че решенията на органите на сдружението с
нестопанска цел, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно
решение на общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред общото събрание по
искане на заинтересуваните членове на сдружението или на негов орган, което е
обвързано със срок, което е извън
предмета на настоящия спор и компетентността на този съд. Те не могат да ангажират
отговорността на членовете на органа за вреди, произтекли от решенията.
При горното, крайният извод
на СРС за неоснователност на претенцията по чл. 45 ЗЗД поради недоказване на
всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, е правилен. Обжалваното
решение е правилно и ще следва да се потвърди с оглед неоснователността на
въззивната жалба.
При този изход на спора на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът дължи да заплати на
въззиваемата страна разноски за въззивното производство в размер на 720 лв.
заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 158244
от 28.06.2017 г., постановено по гр. д. № 30983/2014 г. на Софийски районен
съд, І ГО, 36 състав.
ОСЪЖДА Н.Й.Н. да заплати на
П.М.Н. сумата 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.