№ 1011
гр. Варна, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. П.
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100501269 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
вх.№ 40760/21.05.2024г., подадена от И. К. П., чрез адв. П. от ВАК срещу
решение №1450/25.04.24г., постановено по гр.д.№9109/23г. на РС- Варна, с
което е прието за установено в отношенията му с „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 дължимостта на вземания, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №2848/2023г. на ВРС за сумата
в размер на 137.08 лева, представляваща ½ част от общо начислената сума от
274.16 лева – главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с
абонатен номер 1605680, дължима за отчетния период от 02.06.2022 г. до
02.02.2023 г. с период на фактуриране 05.07.2022 г. – 06.02.2023 г., за обект-
имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 10, вх. 1, ап.
26, както и 2./ сумата в размер на 4.48 лева, представляваща ½ част от общо
начислената сума от 8.96 лева – обезщетение за забава за периода от падежа на
всяка фактура до 04.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.03.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението. Оспорва се ответникът да има качеството на
1
потребител на ВиК услуги по съображения, че страните не се намират в
облигационни отношения, респективно на ответника не е открита партида по
реда на чл. 59, ал. 2 от ОУ. Действително към началото на процесния период
ответникът е бил собственик на ид. части от имота, представляващ обект на
потребление, но не е обитавал същия. Позовава се, че ответното дружество,
чрез съответните си служители, е разполагало с данни относно лицата,
обитаващи имота.
Счита, че достатъчно основание за отхвърляне на иска е
непредставянето на фактурите, въз основа на които ищецът е начислил
процесните вземания. Позовава се, че ищецът не е ангажирал доказателства
относно начина, по който е определил ползваното количество ВиК услуги, а
изслушаната в тази връзка ССчЕ е достигнала до заключението, че
начислените суми по фактури не съответстват на методиката по чл. 39, ал. 5, т.
1 вр. ал. 6 от Наредба №4/2004г. на МРРБ. Счита за неправилен извода на съда,
че нулевите показатели по справката за недобора означават априори, че
потреблението е начислено служебно. Оспорва кредитирания от съда метод на
начисляване, посочен от експертизата. В тази връзка счита, че неправилно,
като начална датата на служебното начисление е посочена дата, различна от
обективираната във фактурите и към която датата потребителят практически
няма непогасени задължения. На следващо място, сочи, че Наредбата, в чл.
39, ал. 5 и ал. 6 не урежда аритметична прогресия при служебно начисляване
на потреблението. Наредбата сочи точен обем, в случая 5 куб.м. месечно за
обитател, който се начислява при корекция, като този обем се завишава с 1
кубик на тримесечие, а увеличението не се извършва в прогресия, както е
приело вещото лице. Намира, че към служебно начислените кубици не следва
да се добавя и потреблението, явяващо се разлика между главния/ общ /
водомер и индивидуалните водомери. Отделно от това намира, че няма данни
за тази разлика. Оспорва СТИ на абоната да е било метрологично негодно.
Намира, че чл. 39, ал. 5 от Наредбата е приложим само при липса на
индивидуален водомер, или при приравнената хипотеза на метрологично
негодно средство за търговско измерване. Отделно, оспорва на оператора да е
отказан достъп до имота.
С оглед на изложеното настоява за отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване отхвърляне на иска и присъждане на разноски за две
съдебни инстанции.
Извън срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна “Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД чрез юрк. Василева депозира писмен отговор.
Счита, че решението е правилно и законосъобразно, като настоява за
потвърждаването му. Намира, че за установяване на потребителското качество
на ответника, е достатъчно да се установи правото му на собственост върху
2
имота на потребление, без значение на ползването му. Ответникът не е „нов
потребител“ по см. на чл. 8, ал. 5 от Наредбата, поради което и не е
необходимо сключване на формален договор, за да възникне облигационна
връзка. Акцентира, че основанието, на което се дължат процесните вземания е
самото потребление, а не фактурирането им. Тъй като начисленото от
оператора потребление по корекция е по-малко от действителното, намира, че
евентуалното несъответствие на начислението с методиката на наредбата не
може да облагодетелства потребителя. Позовава се, че е изпълнил
задълженията си да уведоми потребителя за изтеклия срок на метрологична
проверка, а отделно това обстоятелство не е било оспорено от страната.
Намира, че няма задължение да установява метрологична негодност на
водомера, тъй като е налице законова презумпция за това, в случай, че са
изтекли 10 години от първоначалната метрологична проверка. Въз основа на
изложеното настоява за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. П., която
поддържа отговора на жалбата.
Въззиваемата страна “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД се
представлява в съдебно заседание от юк. Василева, която поддържа отговора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав и в
правораздавателната компетентност на съда. Произнасянето на
първоинстанционния съд съответства на предявен установителен иск относно
съществуване на вземане по оспорена в срока по чл. 414 от ГПК заповед за
изпълнение. Срокът за предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК е спазен.
Произнасянето с акта по същество съответства на заявеното от ищеца
основание на иска –материално право, произтичащо от договор за доставка на
Вик услуги и конкретно начислено потребление въз основа на приложена
корекционна процедура. Съответно на това произнасяне въззивният съд
намира, че предявеният иск е допустим, а доколкото са налице и останалите
3
предпоставки за възникването и съществуването на правото на иск- че
производството е надлежно учредено.
Пределите на въззивната проверка, съобразно оплакванията в жалбата,
се свеждат до въпросите имал ли е ищецът качеството на потребител на ВиК
услуги, както и относно основанието за начисляване на конкретното
потребление.
По така заявените оплаквания въззивният съд намира следното:
Варненският районен съд е сезиран със съединени положителни
установителни искове от “Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК
*********, против И. К. П., ЕГН **********, с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: ½ част от сумата от 274.16 лева,
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с
абонатен номер 1605680, дължима за периода от 02.06.2022 г. до 02.02.2023 г.,
за обект-имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 10, вх.
1, ап. 26, както и ½ част от сумата от 8.96 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 04.08.2022 г. до 04.03.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
08.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 1313/09.03.2023 г. по ч. гр. д. № 2848 по
описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Ответникът е оспорил иска. Оспорил е да е потребител за обекта на
потребление по съображения, че не осъществява потребление в имота,
находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 10, вх. 1, ап. 26.
Оспорено е и основанието за приложението на корекционна процедура, тъй
като не е уведомяван за изтеклата метрологична годност на СТИ.
Видно от справка по партида на лицето И. К. П., ЕГН ********** за
вписванията, отбелязванията и заличаванията в Служба по вписвания, гр.
Варна /л. 21 от първоинстанционното дело/, ответникът е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 10,
вх. 1, ап. 26, считано от 1994г. Няма данни ответникът да се е разпоредил с
имота след придобиването му. След като са налице данни, че веднъж
ответникът е станал титуляр на вещно право върху имота и не е установено, че
страната се е разпоредила с имуществото или по друг начин е загубила
титулярството на правото, единствено възможен е извода, че ответникът е
собственик на имота.
Съгласно чл.2 от ОУ на ищцовото дружество качество потребител имат
физическите лица собственици или ползватели на имоти, за които се
4
предоставят ВиК услуги. Доколкото ответникът е собственик на имота на
потребление, същият има качеството на потребител на ВиК услуги. Дали
лицето в действително обитава имота и ползва ВиК услуги е факт, който няма
значение за легитимацията на ответника. За да възникне потребителското му
качество, достатъчно ответникът да притежава права върху имота,
представляващ обект на потребление, което условие в случая е налице.
Отделно от това видно от представеното споразумение между страните
от 21.05.2021г., сключено на осн. чл. 40, ал. 2 от ОУ, ответникът изрично е
признал, че е титуляр на партида с абонатен № 1605680, по която е приел да
заплати начисленото потребление за период 2016-2022г. Посоченото
споразумение представлява частен удостоверителен документ, който съгласно
чл. 180 от ГПК се ползва с материална доказателствена сила относно
удостоверените с него неизгодни факти за лицето –относно осъщественото от
абоната потребление. Следователно обосновано следва да се приеме, че
ответникът е потребявал ВиК услуги за обекта.
Доводите в жалбата, че служителите на оператора са знаели, че
ответникът не обитава имота са изцяло без правно значение, а и същите се се
опровергават от коментираното споразумение от 21.05.2021г.
С оглед на изложеното възражението на ответника за липса на валидно
облигационно отношение с ответното дружество се преценява като
неоснователно.
На следващо място- съгласно разпоредбите на чл.17, ал.1 от
приложимите ОУ ВиК операторът монтира, поддържа и контролира
водомерите на водопроводните отклонения. Когато липсва измервателен уред,
на която хипотеза следва да се приравни липсата на метрологично годно СТИ,
месечното количество изразходвана питейна вода се определя по реда на чл.
25, ал. 8 от ОУ- по 5 куб. за всеки обитател при нетоплофицирано жилище и
по 6 куб. за топлофицирано. До поставянето на изправно СТИ, по арг. от чл.25,
ал. 8 от ОУ , количеството вода се завишава всяко тримесечие с 1,0 куб. за
всеки обитател. Посочената уредба, съответства на разпоредбите на чл. 39 от
Наредбата 4/14.09.2004г. и има за цел от една страна да осуети
неоснователното обогатяване на потребител, който не е изпълнил
задължението си да поддържа изправно СТИ, а от друга- да го стимулира
своевременно да отстрани неизправното СТИ, така че да осуети
начисляването на допълнително потребление на всеки три месеца.
От ангажирания по делото документ- уведомително писмо №
**********/19.11.2015г., което, съгласно неоспореното удостоверително
изявление на връчителя, адресатът- потребител е отказал да получи, се
установява, че същият е уведомен за изтеклата валидност на метрологичната
проверка на СТИ, монтиран на обект на потребление гр. Варна, ж. к.
5
„Владислав Варненчик“, бл. 10, вх. 1, ап. 26. Отказът да се приеме
съобщението следва да е приравни по последици на уведомяването. На
следващо място, от представения по делото талон за пломбиране на водомер
0098427/07.02.2024г. е видно, че на посочената дата в присъствена на
ответника И. П. е демонтираното СТИ с отразяване в протокола, че пломбата
на демонтирани водомер „не се чете“. Въпросният протокол, подписан от
ответника без забележки, в допълнение към отказа за получаване на писмо с
уведомление за изтекла метрология, несъмнено сочи, че потребителят е бил
информиран за неизправното СТИ.
Независимо дали корекцията е извършена при липса на метрологично
годно СТИ, или в хипотеза на повреден индивидуален водомер- чл. 26, ал. 2 от
ОУ, при липса на данни за предходно потребление, операторът съгласно чл.
26,ал. 2 вр. чл.25, ал. 8 от ОУ, операторът и в двата случая прилага един и същ
ред за корекция. Разпоредбата на ОУ, регламентираща основанията за
корекция при повреден индивидуален водомер (чл. 26, ал.2 от ОУ), изрично
препраща към чл.25, ал. 8 от ОУ, когато няма данни за предходно потребление.
В този смисъл оплакванията в жалбата за това, че не са налице основанията за
корекция, следва да се считат за неоснователни. Неоснователни са и
оплакванията, че операторът не е разграничил двете хипотези за корекция-
липса на годно СТИ и неизправно СТИ. Дори и това да е така, корекционните
коефициенти и в двата случая са еднакви.
От заключението по ССчЕ, кредитирано от съда като компетентно
дадено и неоспорено от страните се установява, че начисленото от ищцовия
оператор потребление за отчетния период от 02.06.2022 г. до 02.02.2023 г. е
по-малко от дължимото съобразно методиката по чл. 39, ал. 5 от Наредбата,
респективно чл. 28, ал. 5 от ОУ. Оплакването, че операторът неправилно е
преценил началната датата след която е било допустимо служебното
начисляване на ВиК, както и че неправилно операторът, респективно вещото
лице при изготвяне на ССчЕ, е приложил разпоредбите на чл. 39, ал. 5 и ал.6
от Наредбата, също е неоснователно. След като от данните по делото се
установява, че още към 19.11.2015г. на обекта на потребление е липсвало
изправно СТИ, обосновано ответникът е могъл да начислява потребление по
корекционна процедура към април 2016г., каквото е и заключението на ССчЕ.
След тази дата е налице основание на всеки три месеца да бъде начисляван
допълнителен кубик съгл. чл. 39, ал.6 от Наредбата. Това начисляване,
противно на посоченото в жалбата, не е извършено неправилно в ущърб на
потребителя. Напротив, от данните по експертизата става ясно, че доставчикът
претендира цена за по-малко потребление от действителното.
По делото няма данни, както твърди въззивникът, към служебно
начислените кубици да е добавено потреблението, явяващо се разлика между
6
главния/ общ / водомер и индивидуалните водомери.
С оглед на изложеното, съдът достига до извод за надлежно извършено
начисление и по законосъобразно приложена корекционна процедура.
Поради основателност на главния иск, основателна се явява и
акцесорната претенция. Относно размера и периода, за който са начислени
лихви липсват оплаквания в жалбата.
Постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
въззиваемото дружество се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1450/25.04.24г., постановено по гр.д.
№9109/23г. на РС- Варна.
ОСЪЖДА И. К. П., ЕГН ********** от гр. Варна, ж. к. „Владислав
Варненчик“, бл. 10, вх. 1, ап. 26 ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 сумата от 100 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7