РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Бургас, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120101564 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Угренова естейт“
ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ” ЕООД), ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от управителя М.У., с която се моли съда да приеме за
установено, че ответникът А. Г. Б., ЕГН **********, адрес: *, дължи на ищеца сумата от
34,43 лева главница, представляваща незаплатени суми за потребени далекосъобщителни
услуги в периода от 08.03.2019 г. до 07.06.2019 г., дължими въз основа на договор за
електронни съобщителни услуги с клиентски номер * от 28.03.2019 г., сключен между
длъжника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8243/2021 г. на БРС.
Твърди се, че Б. и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД са
сключили договор за предоставяне на мобилни услуги. Издадени са фактура №
**********/08.04.2019 г. (по която се претендира за плащане само сумата 7,27 лева),
фактура № **********/ 08.05.2019 г. (на стойност 13,58 лева) и фактура №
**********/08.06.2019 г. (на стойност 13,58 лева), по които задълженията са останали
незаплатени. На 16.10.2018 г. е сключен договор за цесия между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и „С.Г.Груп“ ЕАД, като процесното вземане е
прехвърлено изцяло, а на 01.10.2019 г. вземането е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД.
Моли се за уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Ответната страна чрез процесуален представител е депозирала писмен
1
отговор по исковата молба, в който е оспорила претенциите. Посочено е, че договорът за
цесия не е породил действие за Б., тъй като е сключен преди договора за услуги. Освен това
плащане се претендира за период преди сключване на договора за услуги. Сочи, че надлежно
е прекратил договора си с „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и е заплатил
всички дължими суми, за което свидетелства и прехвърляне на номера към друг оператор.
Изложени са възражения за нищожност на договора за мобилни услуги
поради противоречие с императивни разпоредби на ЗЗП.
Посочено е, че претенцията е погасена по давност. Оспорен е и
размерът на претенцията.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Приложен е договор за мобилни услуги между Б. и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, подписан на 28.03.2019 г. за предпочетен номер *.
Уговорена е месечна абонаментна такса в размер на 12,99 лева за срок от 24 месеца.
Договорът е прекратен на 11.07.2019 г., видно от представената справка от „БТК“ ЕАД,
поради неплащане задълженията на абоната.
По делото са представени месечна сметка от 08.04.2019 г. за сумата
15,49 лева за отчетен период 28.03.2019 г. – 07.04.2021 г. и краен срок на плащане
25.04.2019 г.; месечна сметка от 08.05.2019 г. за сумата 13,58 лева за отчетен период
08.04.2019 г. – 07.05.2021 г. и краен срок на плащане 25.05.2019 г.; месечна сметка от
08.06.2019 г. за сумата 13,58 лева за отчетен период 08.05.2019 г. – 07.06.2021 г. и краен
срок на плащане 25.06.2019 г.
Приложено е заявление за отказ от услуги, подадено на 01.10.2020 г. от
Б. до „Теленор България“ ЕАД, с който Б. е изразил желание за прекратяване на договор за
мобилни услуги от 07.08.2020 г. за телефонен номер *. Заявлението и договорът, чието
прекратяване е поискано, не следва да бъдат кредитирани, тъй като са неотносими към
предмета на спора – процесният договор, по който се търси плащане, е за друг телефонен
номер – *.
Изискана е справка от „Йеттел България“ ЕАД, видно от която Б. е бил
потребител на услугите на дружеството за телефонен номер * за периода 22.08.2017 г. –
02.04.2019 г., 31.07.2019 г. – 14.05.2020 г. и 11.08.2020 г. – 01.10.2020 г. На 02.04.2019 г. тел.
номер е пренесен във Виваком, впоследствие е върнат.
Представени са договор за цесия от 16.10.2018 г., както и извлечение от
анекс към договор за цесия от 24.02.2020 г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и „С. Г. Груп“ ООД, както и договор за цесия от
01.10.2019 г. и анекс към договора за цесия от 10.03.2020 г., с които вземанията на
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, впоследствие „С. Г. Груп“ ООД към А. Б.
в размер на 34,43 лева са прехвърлени на „ЮБЦ“ ЕООД.
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр.
2
с чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския
районен съд намира предявените искове за основателни.
За да бъдат уважени предявените главни искове, съобразно
разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно
доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и ответника, възникнало по силата на сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и размера на дължимото
възнаграждение и забавата на ответника да заплати същото.
Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител
на ответника, че не е уведомен за прехвърляне на вземането и следователно ищецът няма
качеството на кредитор спрямо него. Смисълът на изискването за уведомяване на длъжника
за цесията е неговата защита – да знае на кого да изпълни и, ако не е бил надлежно уведомен
и е изпълнил на стария кредитор, то да е изпълнил валидно. Следва да се отбележи още, че
ответникът е получил отправеното от „ЮБЦ“ ЕООД уведомление за цесията най-късно
получавайки препис от исковата молба с приложенията към нея, включително договор за
цесия и уведомление за цесия. Следователно, най-късно на тази дата длъжникът е получил
изходящото от цедента до него уведомление, като според практиката на ВКС по реда на чл.
290 ГПК получаването на уведомлението от представител на ответника в съдебното
производство се счита за надлежно връчено. Получаването на уведомлението е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да
бъде съобразен при решаването на делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето
защо следва да се приеме, че договорът за цесия има действие за длъжника.
Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за
заплащане на месечни абонаментни такси и използвани услуги. Представеният по делото
договор за мобилни услуги, подписан от страните, установява наличието на облигационно
правоотношение, цитирано в исковата молба, и неговия предмет – доставянето на услугите,
чиято стойност се претендира.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответника за неравноправност на договора за мобилни услуги
поради неспазване на изискване за шрифт на договора 12. Изискването за изписване на
договора на шрифт 12 или по-голям е инкорпорирано в Закона за потребителския кредит,
който закон не е приложим за договори за мобилни услуги, какъвто е настоящият. За
процесния договор е приложим Законът за защита на потребителите, в който такова правило
не е заложено. Дори и да беше, възражението отново би било неоснователно, доколкото,
видно от представеното копие на договора и общи условия към него, същите действително
са разпечатани на шрифт 10 или 11, т. е. по-малък от 12, като за извършването на това
визуално сравнение не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК.
Съдът обаче следва да прецени съществеността на нарушението, като решаващи са и стилът,
3
на който е изписан текстът на договора, отстоянията между редовете, разположението на
текста върху страницата – идеята на законодателя е съдържанието на договора да е
достатъчно ясно и четливо от страната, така че да се запознае без затруднение с него при
подписване на договора. Според настоящия съдебен състав представеният по делото
договор, ведно с общи условия, са достатъчно четливи, при запознаване с тях потребителят
лесно може да се ориентира в съдържанието им. Ето защо и съдът счита, че нарушението не
е толкова съществено, че да доведе до недействителност на договора, след като останалите
изисквания на закона са изпълнени.
След като е налице валидно сключен между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и ответника договор за предоставяне на
телекомуникационни услуги, посочен в исковата молба като основание за заплащане на
търсените суми, по които са издадени и фактурите (месечни сметки), представени по делото,
то Б. дължи уговореното между страните в тях възнаграждение. Съдът намира, че се дължи
плащане от ответника за ползваните услуги в посочените в месечните справки размери, на
които е настъпил падежът за плащане.
В месечните извлечения към приложените по делото фактури са
включени месечни абонаментни такси и услуга Happy call, уговорени с договора за мобилни
услуги, за отчетния период. Фактурираните месечни такси съвпадат с посочената и
уговорена между страните в договора месечна такса. Няма данни по делото Б. да е заплатил
на падежа претендираните от ищеца суми. Въпреки разпределената от съда доказателствена
тежест в тази насока, ответникът не е установил категорично плащане на процесните
задължения, не е представил касови бонове в подкрепа на твърденията си за извършено
плащане. Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на
ответника, че след като телефонният номер е пренесен в друг мобилен оператор, значи
задълженията са заплатени. На първо място, видно от приложените по делото и публични
Общи условия за преносимост на негеографски номера, операторът може да откаже
пренасяне на номера от мрежата на БТК към друг оператор при неплащане на задължения.
Дадена е възможност за преценка на мобилния оператор, като изрично е посочено, че „БТК
може да откаже“, т.е. пренасянето на номера не е категорично доказателство за заплащане на
всички задължения към оператора. На следващо място, телефонният номер * не е от
номерационното пространство на оператора Виваком (БТК), като същият е бил пренесен от
мрежата на „Теленор България“ (със сегашно наименование „Йеттел България“ ЕАД) в
мрежата на Виваком със сключване на процесния договор за мобилни услуги, видно от
представените по делото справки от двете дружества. След прекратяване на договора между
Б. и „БТК“ ЕАД за телефонен номер *, номерът е върнат в мрежата на „Йеттел България“
ЕАД, видно от представената справка, като в случая не е извършена процедура по пренос на
номер, за която да са приложими цитираните Общи условия за преносимост. Съгласно
Процедурата за преносимост на мобилни номера, подписана от всички мобилни оператори в
Република България, след закриване на номера в мрежата на приемащия оператор номерът
автоматично се връща в мрежата на даряващия оператор, независимо дали абонатът има
4
задължения. Ето защо и не е надлежно установено възражението на ответника, че е
изпълнил всички свои задължения към „БТК“ ЕАД, включително процесните.
Неоснователно е и направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за погасяване по давност на претенциите. Вземанията за периодични
платежи, каквото представлява и плащането на абонаментни месечни такси към мобилен
оператор, се погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, която започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо. Съгласно приложените по делото месечни сметки крайният срок за
плащането им е съответно 25.04.2019 г., 25.05.2019 г. и 25.06.2019 г. От посочените дати
вземанията са станали изискуеми. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 23.11.2021 г. (по пощата), като към този момент не е изтекла тригодишната
давност за вземанията.
Поради изложените съображения претенцията се явява изцяло
основателна и следва да бъде уважена.
На ищеца се дължи заплащане на сторените разноски в размер на общо
410 лева за настоящото и заповедното производство.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Г. Б., ЕГН
**********, адрес: *, че дължи на „Угренова естейт“ ЕООД (с предишно наименование
„ЮБЦ” ЕООД), ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
управителя М.У., сумата от 34,43 лева главница, представляваща незаплатени суми за
потребени далекосъобщителни услуги в периода от 08.03.2019 г. до 07.06.2019 г., за което са
издадени месечна сметка № **********/08.04.2019 г. (по която се претендира за плащане
само сумата 7,27 лева), месечна сметка № **********/ 08.05.2019 г. (на стойност 13,58 лева)
и месечна сметка № **********/08.06.2019 г. (на стойност 13,58 лева), дължими въз основа
на договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер * от 28.03.2019 г.,
сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8243/2021 г. на БРС.
ОСЪЖДА А. Г. Б., ЕГН **********, адрес: *, да заплати на „Угренова
естейт“ ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ” ЕООД), ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от управителя М.У., сума в размер на 410 лева (четиристотин
и десет лева) съдебно-деловодни разноски за настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6