Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260057
гр. Севлиево,
16.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
ХРИСТОВ
при участието на секретаря Рефузе Османова, като разгледа докладваното от съдията Христов
гражданско дело № 427 по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е
иск за намаляване на завещение и възстановяване на запазената част на ищцата от
наследството, с правно основание чл. 30 ЗН.
Делото е
образувано по искова молба от М.Д.Г., с ЕГН **********,*** срещу Д.В.Т., с
ЕГН **********,***.
Ищцата твърди, че с ответника са наследници на П.Й.Т.бивш жител ***, починала
на ***г.. Като наследник на майка си се ползвала от правата си визирани в
разпоредбата на чл. 29 от ЗН. Наследодателката им П.Й.Т.се разпоредила с
имуществото, като завещала, съгласно саморъчно завещание вх. рег. №3955 от
12.11.2019г. в СВ - гр. Севливо, на ответника цялото движимо и недвижимо
имущество.
Недвижимото
имуществото с което, наследодателката се разпоредила било следното:
1. 1/2
идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ I-29 от кв. 4 по плана на с. К., общ. Севлиево,
с площ от 565 кв.м., при граници и съседи : улица, земеделски земи, урегулиран
поземлен имот II-29;
2. 1/2 идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
II-29 от кв. 4 по плана на с. К., общ.
Севлиево, с площ от 620 кв.м., при граници и съседи: улица, земеделски земи,
урегулиран поземлен имот I-29; III-30;
3. 1/2
идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ III-30
от кв. 4 по плана на с. К., общ. Севлиево, с площ от 1115 кв. м., при
граници и съседи: улица, урегулиран поземлен имот II-29, земеделска земя,
урегулиран поземлен имот IV-31, ведно с 1/2
идеална част от построената в имота жилищна сграда цялата на маза, от
етаж и полуетаж, като етажът се състои от две стаи, коридор и баня, а полуетажът
от три стаи, килер и баня, без външна мазилка и мозайка в коридора и сервизни
помещения.
Описаните
имоти били придобити от Д.В.Т. в режим на съпружеска имуществена общност с
наследодателката П.Й.Т.. Видно от приложеното към исковата молба Удостоверение
за наследници изх. № 03-13-101/20.05.2020 г. изд. от с. К., Община Севлиево
ищцата била наследник с право на запазена част, която не може да получи поради
извършеното от наследодателката завещателно разпореждане. Моли на осн. чл. 30 ЗН за постановявяне на решение, с което да бъде възстановена запазената част на
ищцата, като бъде извършено намаляване на извършеното със саморъчно завещание
вх. рег. № 3955 от 12.11.2019 г. в СВ - гр.Севлиево, завещание на гореописаните
имоти, до размера на запазената част на ищцата - 1/6 идеална част. Претендира
разноски.
В едномесечен срок от
връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал
писмен отговор. Заявява, че оспорва исковата претенция изцяло. Действително П.Й.Т.била
направила саморъчно завещание в полза на Д.Т.. От него било видно, че в Общия
регистър на кантората на *** Н.К.с рег. № 298 на НК, с район на
действие PC - Севлиево
под № 3113 от 30.11.2016 г. завещанието е обявено от ищцата М.Д.Г..
Ответника прави възражение за изтекла давност по отношение на исковата
претенция. Въпреки, че завещанието е обявено от ищцата М.Г. на 30.11.2016 г.,
то тя е узнала за направеното от наследодателката завещание непосредствено след
нейната смърт. Счита, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си
представител, поддържа иска по съображенията в исковата
молба. Уточнява, че искането за намаляване на извършеното разпореждане и за
възстановяване на запазената част е за 1/3 идеална част от имуществото на майка й П.Т..
В съдебното
заседание ответницата, чрез процесуалния си представител поддържа доводите
изложени в отговора.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Установява
се от нотариален акт № 120, том I, дело 418/86 г. на Севлиевски районен съдия,
че М.Д. Т. е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане на сина си Д.В.Т.
жилищна сграда цялата на маза, от етаж и полуетаж, като етажа е от две стаи,
коридор и баня, а полуетажът от три стаи, килер и баня, построена в дворно
място в с. К., окр. Габровски, съставляващо парцел III, пл. № 30, в стр. кв. 4,
урегулиран от 1115 кв. м., при граници: улица, Х. Х. и земи на ТКЗС.
Установява
се от нотариален акт № 87, том I, рег. № 367, дело № 1991 г. на Севлиевски
районен съдия, че М.Д. Т. е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане
на сина си Д.В.Т. ***, съставляващо парцел II, пл. № 29, в стр. кв. 4, урегулиран
от 620 кв. м., при граници: улица, М. С. и земи на ТКЗС.
Установява
се от договор за покупко продажба на недвижим имот от 01.05.2003 г., че със
същият И. С. И. продава на Д.В.Т. ***, съставляващо поземлен имот 29 от 565 кв.
м., за който имот е отредено УПИ I, в кв. 4, урегулиран от 620 кв. м., при граници: Д.В.Т.,***, общинска
мера.
От
удостоверение за наследници от 20.05.2020 г. на П.Й.Т.се установява, че същата
е починала на ***г. и е оставила за законни наследници съпруга си - Д.В.Т.,
дъщеря си – М.Д.Г., и дъщеря си - Й. Д. В..
От саморъчно
завещание от 01.11.1999 г. от П.Й.Т., с вх. рег. № 3955 от 12.11.2019 г. на
Служба по вписванията при РС – Севлиево, е видно, че със същото Т. е завещала
на съпруга си Д.В.Т. всичкото си движимо и недвижимо имущество, пари и
ценности, които ще останат след смъртта ѝ.
От протокол от 30.11.2016 г. за обявяване на
саморъчно завещание, оставено за съхранение в нотариална кантора, съставен от
нотариус с рег. № 298 на НК е видно, че по молба на М.Д.Г. е
обявено саморъчното завещание рег. № 2808 от 1999 г. на П.Й.Т..
От
декларация с нотариална заверка на подписа от 11.11.2019 г. от Д.В.Т., е видно,
че същият е декларирал, във връзка с получаване препис от саморъчно завещание
на П.Й.Т.обявено
на 30.11.2016 г., че не му е известно завещателя да е оставил в наследство
други движими и недвижими вещи, ценности, книжа и пари, за които ще ползва
завещанието, освен: 1/2 идеална част от УПИ III-30 от кв. 4 по плана на с. К., общ. Севлиево, с
площ от 1115 кв. м., заедно с 1/2
идеална част от двуетажна жилищна сграда от 57 кв.м., стопанска
постройка от 32 кв.м., навес от 20 кв.м., стопанска сграда от 46 кв.м.; 1/2 идеална част от УПИ II-29 от кв. 4 по плана
на с. К., общ. Севлиево, с площ от 620
кв.м., заедно с 1/2 идеална част от навес
от 46 кв. м., две стопански сгради от 63 и от 34 кв. м.; 1/2 идеална част от ПИ
- 29 от кв. 4 по плана на с. К., общ. Севлиево, с площ от 565 кв.м., заедно с
1/2 идеална част от гараж.
Установява
се от заключението на вещото лице по съдебно - техническата и оценителна
експертиза следното: стойността на процесните недвижими имоти към момента на
откриване на наследството на наследодателката П.Й.Т., починала на ***г., е 68 000,00 лева.
От показанията
на свидетелката Й. В., дъщеря на
ответника и сестра на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед
на всички други данни по делото, предвид възможната ѝ заинтересованост,
се установява следното: свидетелката заявява, че родителите им били
казали, че са си направили завещание един на друг при смъртта на единия, всичко
да остава на другия, още приживе на майка й; след смъртта майка им, баща им казал, че не
може да отвори завещанието, защото искат много пари за отварянето му и оставя
нещата така; баща й изразил своето желание да се ползва от завещателните
разпореждания сега; когато майка им починала, баща им казвал, че всичко, остава
за свидетелката и сестра ѝ, имотите, които ги има им ги дава; едната
причина, за това му решение била, че искат много пари, а другата, че така или
иначе свидетелката и сестра ѝ - ищцата са наследници; бащата на
свидетелката приписал апартамент на дъщеря й, а другия апартамент на
племенницата й - дъщерята на ищцата, а къщата оставала; смятал, че
компенсира дъщерите си, с двата имота, коѝто дал на дъщерите им;
свидетелката не е виждала завещанието, когато е направено.
При така
установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Предявен е
иск, с правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата
от наследството на П.Й.Т., чрез намаляване на саморъчно завещание от 01.11.1999
г., в полза на ответника.
Установи се
от удостоверение за наследници от 20.05.2020 г. на П.Й.Т., че ищцата М.Д.Г. е
низходяща на П.Й.Т.и има право на запазена част от нейното наследство.
Към момента
на смъртта си наследодателката П.Й.Т.се е разпоредила с цялото си имущество, следователно
завещателното разпореждане направено в полза на ответника Д.В.Т., по своя
характер се явява общо/универсално/ такова. При универсално завещателно
разпореждане липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН
биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството
и при предявен иск по чл. 30 ЗН не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН,
а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 29 ЗН, съставляваща размера
на запазената част. В конкретния случай след като наследодателката е оставила за
наследници двама низходящи и съпруг, тъй като запазената част на съпруга е
равна на запазената част на всяко дете, при две деца запазената част е общо ¾,
а на всяко от децата и на съпруга е по ¼, като ¼ е и разполагаемата
част, от имуществото на наследодателя,
на основание чл. 29, ал. 3, изр. 2 и изр. 3 ЗН (същата
хипотеза е разгледана в определение № 1056 от 11.11.2011 г. по гр. д. №
405/2011 г. на Върховен касационен съд, първо гражданско отделение).
При това
положение, с извършеното завещателно разпореждане по направеното саморъчно
завещание от П.Й.Т.в полза на Д.В.Т., разпореждайки се с цялото си имущество, което
притежава към момента на смъртта си, Т. е накърнила запазената част на ищцата М.Д.Г.
в размер на ¼ от имуществото на наследодателя. Ето защо, на основание
член 30 ЗН, следва да се възстанови запазената част на ищцата, като се намали с
¼ идеална част извършеното завещателно разпореждане от наследодателката
с направеното саморъчно завещание.
Искът за намаляване
на завещателни разпореждания по чл. 30 ЗН се погасява по давност, защото е
самостоятелен иск, отделен от иска за делба и за него не се прилага
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗС. С ППВС 7/1973г. на ВС, ОСГК, което
представлява задължителна съдебна практика, е прието, че при липса на специален
срок следва да се приложи общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Изрично е
направено разграничението, че за завещанията началото на срока е моментът,
когато заветникът упражни своите права, а за даренията - откриването на
наследството. Следва да се прави разграничение между последиците на узнаване на
завещанието от наследника по закон, чиято запазена част е накърнена и
упражняването на правата по завещанието от бенефициера. Упражняването на
правата по завещанието се свързва с приемане на наследството, защото
назначеният със завещанието наследник може да реши да не се ползва от
завещанието. Приемането на наследството по завещание, аналогично и на
приемането на наследството по закон се извършва по реда, указан в чл. 49 ЗН -
изрично, с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито
наследството и вписването му в особената книга на съда /ал.1/ и мълчаливо
/ал.2/ - когато облагодетелстваното лице извърши действие, което несъмнено
предполага неговото намерение да приеме наследството. В съдебната практика на
ВКС се приема, че въпросът за упражняване на правата по едно завещание е
фактически и се разрешава според данните на конкретния случай. Приема се също
така, че чрез обявяването на завещанието от облагодетелстваното лице, то
упражнява правата си. Обявяването на завещанието от друго лице не може да има
такива правни последици, защото не изразява воля на бенефициера. В горния
смисъл е практиката на ВКС - Решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010
г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение. При съобразяване на
изложеното по – горе, възприето в практиката на ВКС, писмените доказателства по
делото и показанията на свидетелката Й. В., в конкретния случай следва да се приеме,
че погасителна давност за предявения иск не е започнала да тече нито при узнаване на завещанието от ищцата още приживе на завещателката, нито
впоследствие при възприемане изявленията на ответника, че няма да обявява
завещанието, защото искат много пари за това, а и защото така или иначе
свидетелката и ищцата са наследници,
като давността не е започнала да тече и при обявяване завещанието от
ищцата, а началото на давността е едва в хода на настоящият процес, при който с
отговора ответника недвусмислено се позовава на правата си по завещанието. С
оглед изложеното възражението за погасителна давност на ответника е
неоснователно, предвид неизтичане на изискуемия 5 годишен срок.
С оглед всичко
изложено по – горе следва да се намали завещателното разпореждане по
универсалното саморъчно завещание от 01.11.1999 г. на П.Й.Т., починала на ***г. направено в полза на Д.В.Т.,
с ¼
идеална част от завещаното имущество за допълване на запазената част на М.Д.Г. и
да се възстанови ¼ идеална част от запазената част на М.Д.Г. от
наследството на майка й П.Й.Т., накърнена с универсалното завещание от
01.11.1999 г..
Предвид
изхода на делото по предявения иск с правно основание чл. 30 ЗН, ответника
следва да заплати на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените
разноски в размер на 1030,00 лева, за заплатени държавни такси, възнаграждение
на вещо лице и адвокатско възнаграждение, съобразно представените доказателства
за заплатени разноски и списък за разноски. Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в размер 600,00 лева,
заплатено от ищцата, предвид, че същото е в минималния размер предвиден в чл. 7,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
НАМАЛЯВА на
основание чл. 30 ЗН завещателното разпореждане по универсално саморъчно
завещание от 01.11.1999 г. на П.Й.Т., починала на ***г., направено в полза на Д.В.Т.,
с ЕГН **********,***, с ¼ идеална част от завещаното имущество за
допълване на запазената част на М.Д.Г., с ЕГН **********,***.
ВЪЗСТАНОВЯВА
запазената част на М.Д.Г., с ЕГН **********,***, в размер на ¼ идеална
част, от наследството на майка й П.Й.Т., починала на ***г., накърнена с
универсалното завещание от 01.11.1999 г..
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.В.Т., с ЕГН **********,*** да заплати на М.Д.Г.,
с ЕГН **********,***, сумата 1030,00 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: