Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 30.05.2016 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а въззивен състав, в публично
заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело №
10466 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
"Ю.Б." АД срещу решението на СРС, 68 ми
състав от 07.04.2014г. по гр.д. № 28653/2012г.,
с което са отхвърлени предявените срещу К.Б.Г. обективно кумулативно
съединени установителни искове по чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ за установяване, че Г. дължи на
ищеца сумата от 7 506,26 лв, представляваща
непогасената главница по договор за издаване на кредитна карта
"EUROLINE" от 14.02.2003 г., сключен между ответницата и "Б.Р.С."
АД, вземанията по който са прехвърлени от първоначалния кредитор на ищеца с договор
за продажба на предприятие от 24.03.2005 г., и по чл.
422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1, предл.1 ЗЗД във
връзка с чл. 430, ал. 2 ТЗ за установяване, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1 102,96 лв, представляващи договорна лихва
върху главницата за период от 14.02.2003 г. до 16.02.2012 г., заедно със
законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на
заявлението по чл. 417 ГПК- 09.03.2012 г. до
окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедното гр. д. № 12165/2012 г. по
описа на СРС,68 състав, и са присъдени разноски.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно. Възразява срещу
обосноваността на мотивите, обусловили отхвърляне на исковете, без да съобрази,
че единственият решаващ мотив на
първоинстанционния съд е за недоказаност на материалноправна легитимация на
ищеца. Доколкото други мотиви първоинстанционният съд не е изложил,
оплакванията на въззивника извън касаещото легитимацията му на нов кредитор на
ответника, са неотносими към обжалваното решение. Качеството си на кредитор на
ответницата въззивникът извлича от липсата на законово изискване за конкретна
форма за уведомяване на длъжника за цесията и твърдението да е доказано по
делото, че цесията е съобщена на ответницата. Иска отмяна на решението и
постановяване на ново, с което исковете бъдат уважени.
Въззиваемата
К.Б.Г. оспорва жалбата. Настоява да не е доказано, че е уведомена за цесията. Твърди,
че след приключване на първоинстанционното производство ищецът е цедирал
вземанията – предмет на делото на трето лице – Ф.И. ЕАД и това обстоятелство е
било затаено от ищеца.
Софийският
градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното
решение за валидно, допустимо и правилно. В отговор на оплакванията по жалбата
излага следното:
Ищецът се
легитимира като кредитор на ответника с договор
от 24.03.2005 г. с нотариална заверка на подписите, с който на основание чл. 15, ал. 1 ТЗ "Б.р.с." АД прехвърля на
"Б.П.Б." АД (с правоприемник "Ю.Б." АД) търговското си
предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включително
тези по договори с картодържатели и всички вземания и плащания по тях, считано
от 26.03.2005г. (чл. 4.1 от договора).
В
чл. 4.5 страните са уговорили, че продавачът от свое име и от името на купувача
ще уведоми писмено всичките си длъжници за прехвърлянето, а с подписване на
договора продавачът се счита упълномощен от купувача за изпрати уведомления от
негово име.
Постигнатото
между ищеца и „Б.Р.С.” АД съгласие за уведомяване на длъжниците на последното
дублира изискването на
чл.99, ал.4 ЗЗД за уведомяване на длъжниците от стария кредитор - цедента. Законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението. Затова е допустимо цедентът да
упълномощи трето лице, вкл. цесионера, да го стори от негово име. Такава
договорка ищецът и праводателят му не са постигнали ( поради което и в случая
ответницата не може да се счита уведомена с получаване на препис от исковата молба,
която изхожда от цесионера). Напротив, потвърдили са законовото изискване
именно продавачът да уведоми длъжниците, както и писмената форма за
уведомяването. По делото не е представено нито едно доказателство, което да
представлява писмено изявление, изходящо от "Б.р.с." АД, адресирано
до и получено от ответницата, с което последната да се известява за
прехвърлянето на процесните вземания. На ищеца изрично е указано да представи
такова, като на основание чл. 190 ГПК му е даден срок да представи документ,
удостоверяващ уведомяването на ответницата за договора от 24.03.2005г.
Представеното в изпълнение на тези указания месечно извлечение №
099813/15.04.2005г. съдържа информация на бланка на BRS, че по силата на
договор от 24.03.2005 г. за продажба на предприятие между "Б.р.с." АД
и „П.Б.“ АД, договорът на Г. е прехвърлен на банката, като условията и
задълженията по него остават в сила и по отношение на последната. Няма данни
това извлечение да е получено от ответницата. Въпросното доказателство не е
сред приложените към исковата молба, поради което и не й е връчено по реда на чл.131 ГПК. По тази
причина за казуса не важи разрешението на цитираното от въззивника като
задължителна практика решение № 123/24.06.2009г. на ВКС, ІІ ГО по т.д №
12/2009г., в което е прието, че получаването от ответника на приложеното към
исковата молба като доказателство
изходящо от цедента уведомление, е факт, който следва да бъде зачетен по реда
на чл. 235, ал.3 ГПК. В настоящия случай
уведомлението е представено като доказателство по делото, а не е връчено
на ответника, поради което и не е получено от него, поради което липсва
правнорелевантен факт, който да бъде зачетен.
Клаузата
на т. 16.1 от общите условия на договора за издаване и използване на карта "EUROLINE",
на която се позовава ищецът, също е неприложима. Тя съдържа презумпция за
получаване от картодържателя само на месечните извлечения, чието съдържание,
съгласно чл. 9 от Общите условия за издаване и ползване на кредитна карта
"EUROLINE", се изчерпва с данни относно движението на плащанията по
сметката на картодържателя. За друга информация, извън задълженията на
картодържателя, страните не са придали доказателствена сила на месечните
извлечения.
Заключението
на вещото лице по ССЕ не доказва изрично оспорения от ответницата в срока по
чл. 131 ГПК факт на уведомяването й за цесията. Вещото лице установява, че за
известен период от време след 26.03.2005г., Г. е погасявала задълженията си по
договора за кредитна карта "EUROLINE". Това заключение само по себе
си, без да са изследвани платежните документи, от които да е видна волята на
длъжника кому плаща, не налага несъмнен извод, че ответницата е знаела, че има
нов кредитор. Действително в подобна хипотеза е логично да се предположи
знанието й, но не то е правно релевантно. Законът отдава правно значение на
факта на уведомяването на длъжника, а не на узнаването от длъжника т.е.
изисква поведение на цедента. Именно последното е от значение, за да
бъде обвързан длъжника да изпълнява на новия кредитор, защото само то ще
създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ако длъжникът е узнал за цесията по друг начин, без до него
да е достигнала волята на цедента за прехвърлянето или пък от действията на
длъжника ( например плащане на вноска) може да се допусне, че той знае, че има
нов кредитор, ще означава, че длъжникът е узнал за цесията, а не че е бил
уведомен за нея. Както се посочи по – горе, узнаването без уведомяване от
цедента, е ирелевантно.
Изискването
за писмено уведомяване за цедиране на вземанията по договора на ответницата
следва пряко от уговореното в съответствие с чл. 99, ал.3 ЗЗД по чл.4.5 от
договора за продажба на търговско предприятие от 24.03.2005г. и е предвидено в
т. 21.3 от общите условия, която въвежда задължение за „надлежно” уведомяване от
прехвърлителя ( "Б.р.с." АД ) и не препраща към т. 16.1. Съобразно
гореизложеното, по делото е останало недоказано уведомяване в писмен вид на
ответницата от цедента, което означава, че цесията няма действие спрямо нея или
тя не дължи изпълнение на задълженията си по договора за издаване и използване
на карта "EUROLINE" на ищеца.
По
изложените съображения въззивният съд споделя решаващите мотиви на
първоинстанционния съд и като намира исковете за недоказани, следва да потвърди
обжалваното решение.
На
въззиваемия се следват разноските пред настоящата инстанция, които са за
адвокатски хонорар от 600 лева.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението
на СРС, 68 ми състав от 07.04.2014г. по гр.д. № 28653/2012г.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, съдебен адрес адв. С.Ч., *********** да плати на К.Б.Г.,
съдебен адрес ***, кантора *** , на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата 600 лева
– разноски пред въззивния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2
3