Решение по дело №260/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 43
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 11 септември 2021 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20195320100260
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 18.02.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                             трети граждански състав

на седемнадесети декември                       две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 260 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът А.З.К.Н.П.З.“ ООД, чрез процесуалния си представител твърди, че подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на И.Д.Д. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за ищеца възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него. Обстоятелството, въз основа, на което била издадена заповед за изпълнение бил подписан договор за паричен заем № 5382995 от 12 септември 2017 г между „В. К.“ ООД като заемодател и И.Д.Д. като заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, заемателят удостоверил, че е получил стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Действителната дата на договор за паричен заем с номер 5382995 била 12 септември 2017 г., видно от представения договор с исковата молба, а не както погрешно, поради техническа грешка била посочена датата в заявлението за издаване на заповед за изпълнение като 13 септември 2017 г. Въпреки допуснатото разминаване в датата, останалите реквизити на договора за паричен заем напълно съвпадали - неговия номер, страни, предмет и съдържание. Основанието, въз основа на което ищецът предявявал иск, бил сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и приложение № 1 към него от 02 май 2018 г. между „В. К.“ ООД, ЕИК ******* и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *********, по силата на който вземането било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения договор за заем, заемодателят се задължил да предостави на ответника сума в размер на 500 лева, под формата на паричен заем, който се усвоявал в търговски обект от клоновата мрежа на „И.“ АД. С подписването на договора, И.Д.Д. удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума от 500 лева, като договорът имал силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 587.61 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 91.54 лева, включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане. Следвало да се има предвид следното - ако заемателят не изпълнил задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна можело да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от заемателя. По договора за паричен заем, И.Д.Д. не извършил плащания. Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 500 лева. За ползването на предоставената заемна сума по сключения договор за паричен заем № 5382995 от 13 септември 2017 г. между страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 87.61 лева за периода от 13 октомври 2017 г. - датата на първата вноска до 10 юни 2018 г.  - датата на настъпване на падежа на договора. Разпоредбите на договора предвиждали, че заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от заемодателя. Ответникът дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 236.25 лева. Съгласно клаузите на договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да била валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 236.25 лева, която била дължима на падежната дата на погасителната вноска. Така, погасителната вноска, която следва да заплати заемателя е в размер на 117.79 лева. Претендираната неустойка представлявала такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислявала еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор. Клаузата за неустойка била инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в случай, че заемателят изпълнил посочените условия, неустойка не се начислявала. Следвало да се подчертае, че неустойката за неизпълнение се начислявала еднократно в момента на допускане на неизпълнението и за същата не бил налице период за начисляването й. Дължимата към настоящия момент неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение била в размер на 236.25 лева. Разпоредбите на договора предвиждали, че кредитополучателят се бил запознал с Тарифа на В. к. ООД, която била актуална към датата на сключване на договора и се намирала, както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и на интернет страницата - www.v.b. Тарифата представлявала неразделна част от договора. В последната било посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В настоящия случай И.Д.Д. дължал разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245 лв.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че И.Д.Д. дължи н. „А.З.К.Н.П.З.“ ООД: сумата 500.00 лева (петстотин лев) главница, представляваща дължима сума по договор за паричен заем номер 5382995 от 13.09.2017 г.; сумата 87.61 лева  (осемдесет и седем лева и 61 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 13 октомври 2017 г. до 10 юни 2018 г.; сумата 236.25 лева  (двеста тридесет и шест лева и 25 стотинки), такса за експресно разглеждане на документите; сумата 236.25 лева  (двеста тридесет и шест лева и 25 стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 245.00 лева  (двеста четиридесет и пет лева), разходи за извънсъдебно събиране на задължението; ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 27.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 764 от 01.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, допълнена с определение № 1019/31.10.2018 г. по ЧГрД № 1366/2018 г. по описа на Р. с. К.. Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.

Ответникът И.Д.Д. не взема становище по иска.

С протоколно определение от 12.11.2019 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219 от ГПК, „А. СА С. Н. В.“ ЕАД като трето лице – помагач на ищеца по иска. Третото лице поддържа иска на праводателя си по прехвърленото в хода на процеса материално право. Не излага нови факти. Моли съда да уважи иска изцяло като основателен и доказан.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и се установява от представения договор за паричен заем № 5382995 от 12 септември 2017 г., че „В. К.“ ООД като заемодател е предоставило на И.Д.Д. като заемател, а последният е приел сумата в размер на 500 лева. При сключване на договора страните са уговорили и погасителен план за заплащането му на равни месечни вноски, всяка в размер на 91.54 лева, платими за срок от 9 месеца -чл.2, в който страните са посочили и точните падежни дати. В чл. 3 страните се съгласили, че заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице, включително – да заложи вземането в полза на трето лице. В чл. 1, ал.3 от договора страните са се споразумели, че за експертното разглеждане на заявката за кредит, заемателят дължи на заемодателя такса в размер на 236.25 лева, която ще се разсрочи и плаща заедно с месечните погасителни вноски. В чл. 4 за ответника като заемател е възникнало задължение в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на заемателя едно от следните обезпечения:  поръчител – физическо лице, което да отговаря на изискванията, посочени в разпоредбата или банкова гаранция. Страните са се съгласили, че ако заемателят не предостави обезпечението, дължи на заемодателя неустойка в размер на 236.25 лева. Уговорили са се също, че ако заемателят не предостави обезпечението, неустойката ще се заплаща на равни месечни вноски задно с останалата част от задължението. Така общата месечна вноска е била уговорена в размер на 117.79 лева, а общото задължение по кредита – в размер на 1060.11 лева. В договора е посочен и размера на уговорената лихва.

Установява се, че на 01.12.2016 г. е сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от на основание чл. 99 от ЗЗД и приложение № 1 към него от 01 март 2018 г. между „В. К.“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ***********, по силата, на който вземането спрямо ответника било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД (понастоящем ЕООД) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. По делото са представени уведомление за цесия и потвърждение за цесия, които са връчени на ответника с исковата молба. Размерът на задълженията не се оспорва от ответната страна.

Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК пред Р. с. К. и по образуваното ЧГрД № 1365/2018 г. била издадена заповед за изпълнение за исковите суми. Длъжникът бил уведомен за издадената заповед по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.

В хода на процеса е сключен договор за цесия между ищеца и третото лице-помагач, по силата на който вземането на ищеца е било прехвърлено в полза на третото лице.

От правна страна, установено е по несъмнен начин в процеса, че между праводателя на ищеца и ответника са съществували облигационни отношения по повод договор за заем, като цедентът е предоставил сумата на заемателя, заемателят не е заплатил нито една месечна вноска. Не се спори, че ответникът въобще не е започвал да плаща задълженията си по договора и е останал задължен за исковите суми. Същият не доказа да е предоставил обезпечението, което се е задължил да предостави, т.е. дължи и уговорената неустойка. При негова доказатлествена тежест, доказателства за плащане не са ангажирани. Като не е плащал задължението си в уговорените срокове, за ответника е възникнало задължението да плати такса разходи по извънсъдебно събиране на задължението в размер на 245 лева, уговорено в тарифата на заемодателя, която е неразделна част от договора за кредит. Задълженията не се оспорват по размер от страна на ответника.

По изложеното по-горе се налага извода, че предявените положителни установителни искове се явяват основателни, ищецът доказва вземането си при условията на пълно и главно доказване – така установено е изпълнение на задълженията от страна на цедента по сключения договор, установена е забавата на ответницата за изпълнение на поетите от нея задължения, задължението е установено по основание и размер, и ответницата е надлежно уведомена за сключения договор за цесия, който факт се преценява от съда по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК.

По изложеното предявените искове се явяват основателни и доказани в пълния им предявен размер и съдът следва да ги уважи.

ОТНОСНО разноските по исковото производство:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца следва да присъдят разноските в исковото производство. На ищеца съдът определя възнаграждения за юрисконсулт в размер на 100 лева на основание чл. 25, ал.1 от наредбата за заплащането на правната помощ, което възнаграждение е съобразено както с размера на исковата претенция, така и с фактическата и правна сложност на делото. Ищецът е реализирал деловодни разноски в размер на 222.94 лева за заплатена държавна такса. Ето защо за исковия процес в тежест на ответницата следва да се възложат разноски в размер на 322.94 лева.

ОТНОСНО разноските в заповедното производство.

На ищеца се следват и присъдените в заповедното производство разноски в размер на общо 77.06 лева.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р        Е       Ш      И:

 

ПРИЗНАВА за установено, че И.Д.Д. с ЕГН ********** *** дължи н. „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес управление:***, законни представители – Р. Г. А. и Т.Я.К.: сумата 500.00 лева (петстотин лев) главница, представляваща дължима сума по договор за паричен заем номер 5382995 от 13.09.2017 г.; сумата 87.61 лева (осемдесет и седем лева и 61 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 13 октомври 2017 г. до 10 юни 2018 г.; сумата 236.25 лева (двеста тридесет и шест лева и 25 стотинки), такса за експресно разглеждане на документите; сумата 236.25 лева (двеста тридесет и шест лева и 25 стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 245.00 лева (двеста четиридесет и пет лева), разходи за извънсъдебно събиране на задължението, ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 27.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 764 от 01.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, допълнена с определение № 1019 от 31.10.2018 г. по ЧГрД № 1365/2018 г. по описа на Р. с. К..

ОСЪЖДА И.Д.Д. с ЕГН ********** *** дължи н. „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес управление:***, законни представители – Р. Г. А. и Т.Я.К.: разноските в исковото производство в общ размер на 322.94 лева (триста двадесет и два лева деветдесет и четири стотинки) и разноските по ЧГрД № 1365/2018 г. в размер на 77.06 лева (седемдесет и седем лева и шест стотинки).

РЕШЕНИЕТО  е постановено при участието на трето-лице, помагач на ищеца - „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. ***, офис *** със законен представител: Д. Б. Б..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

Ц.Ч.