№ 424
гр. Разград , 30.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско
дело № 20203300500265 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А.С. и П.С., подадена чрез процесуално представляващият ги по
пълномощие –адв.Николов против Определение №2402 от 13.Х.2020г. по гр.д.№700/2020г на РРС, с което е
оставена без уважение молбата им за освобождаване от внасяне на разноски в размер на 200,00лв. във връзка с
назначаване на СГЕ, при наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК, твърдени за доказани с приложените
към молбите им декларации.
Молят за отмяна на постановения от РРС отказ като незаконосъобразен, необоснован и постановен при
липса на мотиви и за уважаване на молбата им за освобождаване от разноски и такси по делото.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимиращи интерес от обжалването страни и е процесуално
допустима.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че е допустимо и редовно
сезиран с производство по чл.83, ал.2 ГПК. По същество на същото, изводимо от приложените към исканията
декларации, първоинстанционният съд е приел, че финансовото състояние на молителите позволява покриване
на вменените им в производството разноски –в размер на 200,00лв. депозит за съдебно графологична експертиза,
назначена от съда във връзка със сторено от тях оспорване истинността на приложените като доказателства
договори за кредит и поръчителство.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да освободи страна в исков процес от задължението за заплащане
на такси и разноски, ако тя удостовери с надлежни доказателства обстоятелствата по смисъла на чл. 83, ал. 2, т. 1-
7 ГПК, от които може да бъде направен извод, че не разполага с достатъчно средства да ги заплати.
Критериите в чл.83 ГПК са примерно изброени и установяването им е в тежест на страната, претендираща
освобождаването си от такси и разноски. По отношение на относимите към спора въпроси е налице постоянна
практика на ВКС, съгласно която, по молба на страната за освобождаване от такси и разноски, съдът дължи
преценка за наличие на визираните в чл.83 ГПК предпоставки въз основа на доказателства за имущественото и
здравословно състояние, семейното положение, възрастта, трудовата заетост и всички обстоятелства, относими
към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за
производството по делото.
1
В случая, за да откаже освобождаването на молителите от такси и разноски, първоинстанционният съд не
е съобразил, че подадената в този смисъл молба е била нередовна поради липса на изискуемите се по см. на чл.83,
ал.2 ГПК доказателства. В съответствие с вмененото му по см. на чл.101 ГПК, в този си състав съдът задължи
молителите с отстраняване на констатираната нередовност и след самостоятелно проведена проверка установи,
че същите към днешна дата не разполагат със средства, достатъчни да покрият необходимо присъщите и очаквани
в производството разноски.
След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът
е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респективно претенцията по заявлението и пълния размер на
държавната такса. Като съобрази и интереса от търсената с предявяването им защита. В случая, в своето
кумулативно единство, обстоятелствената част и петитума на всеки един от исковете сочи в предмет на защита
интереса на малолетното дете на страните. Според Конвенцията на ООН за закрила правата на децата, при
защита правата на децата е дължимо съобразяване с висшия, на-добрия интерес на детето, явяващ се обусловен и
от достъпа му до правосъдие.
В случая първоинстанционният съд не се е съобразил с материалното положение на молителите,
установено чрез представените от тях декларации и допълнително изисканите от РОС писмени доказателства.
Същите не притежават недвижимо и движимо имущество, което да свидетелства за поддържан висок стандарт
на живот и от което да биха могли да реализират доходи, чрез отдаването им под наем Удостоверено е, че и
двамата работят по трудово правоотношение като получаваното възнаграждение е към минимално установения
за страната размер. Същите нямат регистрирано участие в търговски дружества.
При тези фактически данни и с оглед изложеното по предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК се изяснява, че
РРС се е отклонил от задължителната практика на ВКС, като въпреки наличието на доказателства за липсата на
достатъчно средства за покриване на следващите и необходимо присъщи за производството такси и разноски, е
отказал освобождаването им от такива.
От изложеното следва, че като неправилно определението на РРС следва да бъде отменено и по същество,
молбата по чл.83, ал.2 ГПК следва да бъде уважена по отношение на всеки от ответниците.
Водим от изложеното, РОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №2402 от 13.Х.2020г. по гр.д.№700/2020г на РРС, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 ГПК А. К. С., ЕГН********** и П. К. С., ЕГН********** от
заплащане на такси и разноски в образуваното срещу тях производство по гр.д.№700/2020г на РРС
Връща делото на Разградски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2