Решение по дело №2089/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 832
Дата: 22 декември 2022 г. (в сила от 22 декември 2022 г.)
Съдия: Виктор Бисеров Чаушев
Дело: 20221100602089
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 832
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Даниела Талева

Калина В. Станчева
при участието на секретаря Анна Щ. Т.ова
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602089 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

В Софийски градски съд е депозирана жалба от частния тъжител Т. Д.
П. срещу разпореждане от 08.12.2021г. на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 20 състав по НЧХД 13825/2021г., с което
наказателното производство по делото е прекратено на основание чл.250,
ал.1, т.1; вр. чл.24, ал.5,т.2;вр.чл.81,ал.1 НПК.
С въззивната жалба се претендира отмяна на атакувания акт, който
тъжителя определя за неправилен.
Частният тъжител фокусира вниманието си върху необходимостта
проверката на истинността на изнесеното в частната му тъжба да бъде
извършена в хода на проведено съдебно следствие пред първостепенния
съд,където да бъдат призовани свидетели и събирани доказателства, за да
бъде установено какво точно се е случило. Отправя се искане до въззивния
състав да отмени разпореждането и върне делото на районния съд за
разглеждането му.
1
При проведеното въззивно производство частният тъжител не се явява в
откритото съдебно заседание,като на 21.11.2022г.,по електронна поща е
депозирал заявление,в което е посочил, че ще бъде извън пределите на
страната за около месец, като изразява становище по делото да бъде даден
ход без негово лично участие и че поддържа жалбата си.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция И. Ц.-лицето,
срещу което е насочена частната тъжба на Т. П., моли да бъде оставена без
уважение въззивната жалба. Заявява,че е съгласен с позицията на състава на
районния съд, който е приел, че изнесените в тъжбата обстоятелства не
описват признаците на състав на престъпление по чл. 147, ал.1 и сл. НК и
поради това разпореждането на съда за прекратяване на делото било правилно
и следвало да бъде потвърдено.
Въззивният съдебен състав, след като се запозна с материалите по
делото, прецени, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното разпореждане – потвърдено.
Софийски районен съд е сезиран с тъжба от Т. Д. П., депозирана на
04.10.2021г.,срещу И. Е. Ц., като се претендира същият евентуално да е
осъществил деяние,което частния тъжител е квалифицирал като престъпление
по чл.148,ал.2;вр.ал.1,т.4;вр.чл.147,ал.1 НК. На 20.10.2021г. Т. П. депозира
пред районния съд молба, с която внася корекция в своята частна тъжба
относно един от посочените там изрази,който частния тъжител е
характеризирал като неверен и позорен.
В частната тъжба от Т. П. срещу И. Ц. се твърди, че на 20.08.2019г. при
разпит,провеждан от следовател при НСлС по ДП № 111/19г. ,наблюдавано
от Специализираната прокуратура, Ц. е заявил „че аз многократно съм го
заплашвал в писма писани до него“ и „че съм започвал да съдя всички
служители на Общината, които са комуникирали с мен“/след направената от
частния тъжител корекция втория израз е посочен като „съм пускал
персонални сигнали срещу всички служители“. Т. П. твърди, че с тези
изявления Ц. е осъществил състав на престъпление по чл.148, ал.2 и сл. НК,
тъй като е разгласил неверни обстоятелства , защото действително е обиждал
Ц. в писма до него, но не го е заплашвал, както и защото действително е
пускал персонални сигнали срещу 3-ма или 4-ма служители на общината,но
не срещу всички, с които е комуникирал. Твърди се, че тези обстоятелства
2
били позорни за частния тъжител и че Ц. , изнасяйки горните твърдения е
действал в качеството си на кмет на район към Столична община. С
атакуваното разпореждане районният съд е приел, че описаното от Т. П. не
описва признаците на престъпление,включително и на състава на „клевета“
по НК. Съдията-докладчик посочва, че отразения от частния тъжител израз за
„отправяни от него многократни заплахи в писма“ самостоятелно не разкрива
съставомерна конкретност, а предвид липсата на информация за
процесуалното качество на Ц. при депозиране на „писмени
обяснения/показания“, той /изразът/ стоял извън контекста на същите. По
отношение на втория израз за „пуснатите персонални сигнали срещу всички
служители“, също характеризиран от частния тъжител за клеветнически,
съдията-докладчик, предвид посочените от П. в тъжбата му обстоятелства за
действително подавани от него множество „персонални сигнали“,както и
множество „осмиващи писма“ срещу общински служители, е приел,че това
твърдение на Ц. било фактически вярно, а направеното от него обобщение
„всички“ било в резултат на използвания общожитейски словоговор. Това е
дало основание на съдията-докладчик да прекрати наказателното
производство поради това,че в частната тъжба не се съдържат обстоятелства
на осъществен състав на престъпление от частен характер.
Най-напред е необходимо да бъде посочено, макар и в най-общ
принципен план,че за да бъде осъществен от обективна страна състав на
престъпление по чл.147, ал.1 НК – клевета, е необходимо деецът да е
извършил едно от изпълнителните деяния – да разгласи позорно
обстоятелство за другиго или да му припише престъпление,което не отговаря
на истината. За да бъде квалифицирано едно обстоятелство като позорно, то
следва да визира личността на наклеветения ,описвайки го в отрицателна
светлина в контекста на изискванията на морала и добрите нрави.
„Позорността“ на изнесени неверни твърдения не трябва да бъде извличана от
субективния прочит ,направен им от тъжителя или от което и да е друго
отделно лице, а трябва да бъде базирана на обективни критерии, каквито са
установените морални норми и общоприетите правила за общуване между
членовете на обществото. От субективна страна е необходимо деецът да е
съзнавал неверността на своите твърдения и техния „позорящ“ характер, да е
предвиждал техния вредоносен ефект върху доброто име на наклеветеното
лице и да цели неговото дискредитиране сред другите членове на обществото.
3
С разпоредбата на чл.81,ал.1 НПК законодателят е поставил множество
изисквания към формата и съдържанието на частната тъжба, за да бъде тя
процесуално годна да породи търсеното от частния тъжител правно действие.
Едно от тези императивно поставени изисквания към съдържанието на
частната тъжба е тя да съдържа данни за обстоятелствата на претендираното
престъпление от частен характер. Тази претенция на законодателя може да
бъде удовлетворена единствено , ако тъжбата съдържа пълно, ясно,
конкретно, недвусмислено и непротиворечиво фактическо описание на всяко
едно и на всички съставомерни обстоятелства на конкретното престъпление
от частен характер, както от неговата обективна, така и от субективната му
страна. Тези очаквания към съдържанието на частната тъжба не са самоцелни,
а са породени от процесуалните цел, ефект/действие/ и значение, които НПК
й е придал.
В наказателните производства от частен характер частната тъжба е този
процесуален документ, който, освен че поставя началото на съдебното
наказателно производство, е предназначен да определи предмета на делото, а
оттам насочеността и обема на усилията, които подсъдимия е принуден да
предприеме в своя защита.
В конкретния случай депозираните от Т. П. частна тъжба и молба за
корекция на тъжбата не съдържат фактически данни, които да описват ясно,
конкретно и в достатъчен обем съставомерните обстоятелства на
претендираното престъпление. Коректното цитиране на горепосочените два
израза на Ц. пред следователя, които според тъжителя са довели до
разгласяване на позорящи за него обстоятелства, не е достатъчно, за да
изпълни частната му тъжба изискванията на чл.81,ал.1 НПК, тъй като
те/изразите/ самостоятелно не са носители и на информация за техния
очевиден „позорящ“ ефект. Такава фактическа информация не се открива и в
отразените в тъжбата предположение за насочеността на тези изрази-„да бъде
изкаран като някакъв бандит и нехранимайко“ и опасение „изобщо ще има ли
някой, който ще иска да комуникира с мен под угрозата,че веднага ще го дам
под съд“, тъй като тези изявления на частния тъжител не съдържат твърдения
за факти, а отразяват единствено негова субективна увереност за
предполагаемите намерения на Ц. и притеснение за настъпването на
неблагоприятно за него ,но несигурно бъдещо събитие. Направените в
4
частната тъжба твърдения за изпращане от страна на частния тъжител на
множество писма, съдържащи и обидни изрази, но не и заплахи, до Ц. и
подавани от него множество персонални сигнали срещу общински
служители,но не срещу всички и за изпращаните множество осмиващи ги
писма, не преодоляват констатирания фактически дефицит в нея/тъжбата/,
тъй като определянето на характера на тяхното/на писмата/ съдържание,като
обидно и осмиващо, но не заплашително, е в резултат единствено на
субективната оценка на частния тъжител,а не основано на сочени факти от
обективната действителност,доколкото действителното съдържание на тези
писма/ сигнали остава неясно за Ц., а и за съда. В частната тъжба депозирана
от Т. П. липсва посочване ,на каквито и да е, фактически положения, които да
са насочени и да са от характер да опишат обстоятелствата, явяващи се
съставомерни от субективната страна на състава на претендираното
престъпление от частен характер. В този смисъл в тъжбата липсва посочване
на фактическите съображения, поради които частния тъжител приема, че Ц. е
бил запознат с неверността на своите твърдения, съзнавал е техния характер и
увреждащ ефект и е целял реализиране на тази негативна за тъжителя
последица.
Така констатираните от съда пороци в съдържанието на депозираната от
Т. П. частна тъжба не й позволяват да определи в минимално необходимия
обем предмета на делото и поставят И. Ц. пред невъзможност да разбере
фактите, срещу които е принуден да се защитава, доколкото, както вече бе
посочено тъжбата е изградена от липсващи, непълни и дори неясни твърдения
на частния тъжител за съставомерни факти и обстоятелства, които
съставляват фактическата страна на всяко едно обвинение.
Тези обстоятелства,чието описание се изисква от разпоредбата на
чл.81,ал.1 НПК, преди да бъдат предмет от съществото на делото, се явяват
въпрос от процесуално естество, тъй като съставляват съставомерните
признаци от състава на всяко престъпление от частен характер от Особената
част на НК, включително и на „клевета“, и би следвало да намерят своето
пълно, ясно и конкретно фактическо описание в частната тъжба.
Действително,както е посочил частния тъжител в своята въззивна жалба,
в хода на едно съдебно следствие, след събиране на всички относими
доказателствени източници, съдът би могъл да прецени в пълнота дали са
5
налице характеристиките на състав на престъпление от частен характер, но
при констатирана липса на посочване на необходимите факти в тъжбата,
които да обусловят евентуалното наличие на обстоятелствата от състава на
претендираното престъпление по чл.148,ал.2 и сл. НК,които обстоятелства
всъщност подлежат на доказване и съставляват предмета на делото,
единствената възможна процесуална позиция на първостепенния и
второстепенния съд е прекратяване на наказателното производство по реда на
чл.250,ал.1,т.1;вр.чл.24,ал.5,т.2 НПК, тъй като частната тъжба не отговаря на
условията на чл.81,ал.1 НПК.
Последното обстоятелство от своя страна аргументира извод, че
атакуваното разпореждане на СРС-НО,20 състав от 08.12.2021г., с което тази
процесуална последица е била реализирана, се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 08.12.2021г., с което
наказателното производство по НЧХД 13825/2021г. по описа на Софийски
районен съд – Наказателно отделение, 20 състав, е било прекратено.

Решението не подлежи на обжалване и протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6