Решение по дело №859/2019 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 59
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Андрей Георгиев Андреев
Дело: 20195610100859
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                                                     14.02.2020 г.                       гр.Димитровград

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

             Димитровградският районен съд ......................... колегия в публичното

заседание на петнадесети януари  ........…….................................................

през две хиляди и двадесета година в състав :     

      

                                                                   Районен съдия :  Андрей Андреев

                                                                    Съдебни  заседатели:                                                                                  

 

 

при  секретаря Т.Д............................................. и в присъствието на прокурора …..………............................................ като разгледа докладваното  от съдия Андреев ............................................…...........…    гр.д. № 859 по описа

за  2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

                        ИЩЕЦЪТ –  „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София посочва, че с ответника са за подадено заявление по чл.410 ГПК и връчване на издадената заповед на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Между страните бил сключен договор за мобилни услуги от дата 19.08.2016 г. за посочен клиенски номер и посочен предпочетен номер и избрана абонаментна програма и срок на договора до 19.08.2018 г., като ползване на преференциални условия било предоставено мобилно устройство- Самсунг Галакси J5 на изплащане при 23 месечни лизингови вноски в размер на 10,69 лева всяка, съгласно уговорен лизингов план. Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му във фактури, издадени в периода  м.09.2016 г. –м.12.2016 г. След предсрочното прекратяване на договора по вина на ответника, поради изпадането му в забава, на потребителя била издадена посочена крайна фактура, която включвала задължения за заплащане на неустойка за прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 541,38 лева, която не се претендирала в настоящото производство, фактурирана била цената за оставащите незаплатени лизингови вноски в размер на 224,49 лева и сумата за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди в размер на 98,26 лева, след извършено сторниране. Крайната фактура била издадена след предсрочно прекратяване на договорите по вина на ответника, поради изпадането му в забава. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца за сумата в размер на 98,26 лева – незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 19.08.2016 г. до 14.12.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на сумите. Моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 224,49 лева –незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 19.08.2016 г. за периода от м.12.2016 г. до м.07.2018 г. Претендира деловодни разноски. 

                        ОТВЕТНИКЪТ –     Г.А.Д. *** - при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Назначеният особен представител адв. Г. *** подава отговор. Оспорва изцяло предявения иск, както и фактите и обстоятелствата, на които се основава. Намира исковете за недоказани. Представените фактури не били основание за плащане, като липсвали други доказателства.

                        Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                        По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № 345/2019 г. и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за сумите:  322,75 лева – главница, 69,32 лева – мораторна лихва за периода от 31.12.2016 г. до 11.02.2019 г. ,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и 205,00 лева деловодни разноски.

                        За вземането е посочено, че произтича от договор за далекосъобщителни услуги от 19.08.2016 г., фактурирани под индивидуален клиентки номер на абоната № *********. Издадена крайна фактура, подробно индивидуализирана в заявлението. Разноски: Внесена ДТ – 25,00 лева и 180,00 лева адвокатско възнаграждение.  

                        Заповедта е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на съда, ищецът е предявил настоящия иск в 1-но месечния срок.

                        Между ищеца „Теленор България“ ЕАД и ответника Г. Г.Д.са сключени  следните договори за предоставяне на мобилни услуги: 

1.                 Договор за мобилни услуги № ********* от 19.08.2016 г. със срок от 24 м., абонаментен план НонСтоп  при 16,69 % промо отстъпка от месечния абонаментен план при стандартен месечен абонамент от 29,99 лева на месец, предпочетен номер +359*********.  Съгласно договора за мобилни услуги на клиента е предоставено мобилен телефонен апарат Самсунг Галакси J5 бял.

Устройството е предоставено с Договор за лизинг от същата дата при обща лизингова цена от 315,87 лева, на изплащане при първа вноска в размер на 70,00 лева и 23 бр. месечни лизингови вноски в размер на 10,69 лева с ДДС.  Клиентът може да придобие собствеността на устройството, като подпише договор за изкупуване с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на срока на договора, след изпълнение на посочените условия и заплащане на допълнителна сума от 10,69 лева. Приложени са общите условия на договора за лизинг. За сумата от 245,87 лева ответникът е издал запис на заповед в полза на ищеца.

                        Ищецът представя 4 броя фактури, ведно с извлечение от потреблението, като последната фактура № ********** за периода от 15.11.2016 г до 14.12.2016 г. включва сумите от 541,38 лева – неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги, вноска лизинг 224,49 лева, задължения от предходен период с ДДС – 98,26 лева.   

                        За изясняване на делото от фактическа страна беше назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на същата се установява, че дължимите суми за мобилни услуги, фактурирани за мобилен номер ********** за процесния период от 19.08.2016 г. до 14.02.2016 г., предоставени съгласно сключения между страните договор за мобилни услуги са: по фактура № **********/15.09.2016 г. за отчетен период от 19.08.2016 г. до 14.09.2016 г.  – 38,96 лева месечна и еднократна такса, 7,79 лева ДДС, вноска лизинг 10,69 лева и обща сума 57,44 лева; за фактура № **********/15.10.2016 г. – 21,57 лева месечна такса, 4,31 лева – ДДС, 10,69 лева – вноска лизинг,  и обща сума 36,57 лева; кредитно известие № **********/15.11.2016 г. за отчетен период от 15.10.2016 г. до 14.11.2016 г. - - 5,37 лева месечна такса, - 1,07 лева ДДС, - 10,69 лева вноска лизинг и – 4,25 лева за плащане; крайната фактура е съгласно посоченото по-горе. Съгласно извлечението от счетоводните сметки на ищеца по издадените фактури за процесния период от 19.08.2016 г. до 14.12.2017 г. намя никакви плащания и крайното салдо по тях е 864,13 лева с включената неустойка предсрочно прекратяване на договори за услуги. Ищецът претендира сумата в размер на 322,75 лева /98,26 лева + 224,49 лева. Това са неплатените суми за мобилни услуги и лизингови вноски за първите две фактури и кредитното известие и дължимите вноски за лизинг. Размерът на дължимите лизингови вноски, дължими за цената на устройството Самсунг Галакси, което е взето във връзка с абонамента за мобилния номер след м.12.2016 г. – месеца в който е издадена крайната фактура № **********, съгласно погасителния план по договора за лизинг – фактурирани 3 бр. вноски за периода от сключване на договора 19.08.2016 г. до м.12.2016 г., от които 1 допълнителна и 2 редовни. След м.12.2016 г. до 19.08.2018 г. остават неплатени 21 бр. вноски. Дължимата сума за неплатените 21 вноски е в размер на 224,49 лева.                            

                        При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

                        Не се оспорва от страна на назначения особен представител на ответника, че между страните са били сключени процесния договор за мобилни услуги и договор за лизинг, чието сключване и условия се установиха категорично от представените по делото писмени доказателства. 

                        Съдът приема за категорично доказано предоставянето на далекосъобщителни услуги и тяхната стойност, както и стойността на дължимите от ответника лизингови вноски за получените устройства, като те се установиха и от представените справки за потреблението по номера и периоди, които не са били оспорени от абоната, както и от назначената съдебно-счетоводна експертиза.     

                        Плащането по издадените фактури, съгл. т.27 ОУ, е следвало да бъде извършен в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 15 дни от датата на издаването й. Съответно падежа на задълженията по фактурите е настъпил. Срокът за плащане е бил до 30-то число на съответния месец.      

                        Ответникът е преустановил плащанията по договора, поради което за ищеца е възникнало правото незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалните договори с потребителя.

                        Няма доказателства за изплащане от страна на ответника на ползваните услуги и лизингови вноски.

                        По делото безспорно се установи, че ответникът-потребител без основателна причина е преустановил плащането на дължимите към ищеца абонаментни такси и използвани услуги, както и лизингови вноски, поради което налице е виновно неизпълнение на неговите договорни задължения.

                        Предвид изложеното, съдът счита, че предявения срещу ответника иск за признаване за установено, че той дължи на ищеца сумата в размер на 98,26 лева за неизплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № ********* за периода от 19.08.2016 г. до 14.12.2016 г. следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.

                        Основателен и доказан се явява и осъдителният иск за сумата от 224,49 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 19.08.2016 г. за периода от м.12.2016 г. до м.07.2018 г.

                        При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски за платена държавна такса - 75,00 лева, възнаграждение за особен представител в размер на 150,00 лева, 160,00 лева възнаграждение на вещо лице  и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева или общо 565,00 лева.  

                        Искането за присъждане на направените в заповедното производство разноски от заявителя за държавна такса и адвокатско възнаграждение също се явява основателно, но разноските в заповедното производство не следва да се присъждат в пълен размер, доколкото в настоящото производство е предявен установителен иск само за част от сумите и в останалата част заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 62,41 лева.   

                        Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И:

 

                        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ************************, сграда 6, представлявано от Д.К.К. И М.С. против Г.А.Д. ***, ЕГН ********** съществува вземане за сумата в размер на 98,26 лева (деветдесет и осем лв. и двадесет и шест ст.) – незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № ********* за периода от 19.08.2016 г. до 14.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.02.2019 г. до окончателното й изплащане, част от сумите за които е издадена Заповед № 193/26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д.№ 345/2019г. по описа на РС-Димитровград.

 

                        ОСЪЖДА Г.А.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ************************, сграда 6, представлявано от Д.К.К. И М.С., сумата в размер на 224,49 лева (двеста двадесет и четири лв. и четиридесет и девет ст.) - представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 19.08.2016 г. за мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 White за периода след м.12.2016 г. до м.07.2018 г.

 

                        ОСЪЖДА Г.А.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ************************, сграда 6, представлявано от Д.К.К. И М.С., сумата в размер на 62,41 лева – деловодни разноски в заповедното производство и сумата в размер на 565,00 лева – деловодни разноски в настоящото дело.

 

                        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен  съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.     

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: