№ 105075
гр. София, 25.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20231110114663 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК)При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Образувано е по заявление на „АПС ...“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ц. Й. С..
По отношение на заявеното вземане за сумата 237,07 лева представляваща
неустойка за непредоставяне на обезпечение /поръчителство/, съдът намира следното:
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон. В чл. 6 от договора е уговорено, че заемателят
се задължава в срок до три дни от датата на сключването му да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно: поръчител или
банкова гаранция.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 3 ГПК съдът в заповедното производство следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. При
констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за наличие на
такава клауза, от която произтича претендирано вземане, е длъжен да откаже издаване на 1
заповед за изпълнение за това вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК
обхваща само изложените твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако
съдът констатира, че тази клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Констатацията на съда за евентуалната неравноправност на дадена клауза е достатъчно
основание за съда да откаже издаване на заповед за изпълнение и да отхвърли заявлението
предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Уговорката в договора за паричен заем за
заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
1
(поръчители или гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Тази
неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без
обаче да дава насрещна престация, респективно да е извършил допълнителни разходи по
заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин
на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава.
Съдът счита, че целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите
нрави, което прави уговорката за дължимостта, нищожна. В този смисъл са и
задължителните за правосъдните органи разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д.
№ 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи
служебно, като валидността се преценява към момента на сключване на съответния договор,
а не с оглед конкретното неизпълнение. Отделно от това, по този начин се заобикаля и
законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още
едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение,
от което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с
тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до кумулиране
на неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо. Отделно от това съгласно чл. 143, ал.1, т. 5 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. В конкретния случай, поради неизпълнение на задължението си за предоставяне
на второ обезпечение по договора от страна на заемателя, заемодателят е начислил
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 237,07 лева. Макар сама по
себе си претендираната сума да е малка, се касае за вземане, произтичащо от нищожна
клауза, което се явява недължимо. На основание чл. 143, ал. 1, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
клаузите, уреждащи тези неустойки, са нищожни и не обвързват потребителя по договора за
заем. Осигуряването на такова обезпечение следва да бъде поставено като условие за
сключване на договора, а не като задължение в него, неизпълнението на което да бъде
обвързано с неустойка. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на изискването за
добросъвестност, посочено в чл. 143 ЗЗП.
С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли в частта относно вземането
2
за сумата 237,07 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на „АПС ...“ ЕООД, ЕИК ..., в ЧАСТТА, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Ц. Й. С., ЕГН
********** за сумата от 237,07 лв. – неустойка за непредоставяне на обезпечение
/поръчителство/, както и в частта за разноските, съразмерно на отхвърлената част от
заявлението, а именно за разликата над 23,88 лева до 29,86 лева – заплатена държавна
такса и за разликата над 80,00 лева до 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3