РЕШЕНИЕ
№ 17410
гр. София, 29.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. КИРОВА
като разгледа докладваното от Б. Б. БОШНАКОВА Гражданско дело №
20231110101939 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба за издаване на заповед за налагане на мярка за закрила от
домашно насилие, подадена от Милена О. А. срещу М. С. Х., съпруг на молителката и лице,
от което има две деца.
В молбата се твърди, че ответникът е извършил акт на домашно насилие, като на
18.12.2022 г. около 21:30 часа в семейното жилище, находящо се в гр. София,, ответникът
ударил с половин литрова пластмасова бутилка, пълна с вода, молителката по ръката, както
и че на 21.12.2022 г. около 19:30 часа в същото жилище ответникът ударил с рамо
молителката и крещял, че няма да се махне от жилището.
Ответникът оспорва изложените от насрещната страна фактически твърдения и
изразява становище за неоснователността на подадената молба за защита от домашно
насилие.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно § 30 от ПЗР на ЗИДЗЗДН производства по молби, искания и жалби,
постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.
Според легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
1
съжителство.
По делото не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства
/удостоверение за сключен граждански брак и 2 бр. удостоверение за раждане/, се
установява, че към момента на сезиране на съда страните са съпрузи и от брака имат две
ненавършили пълнолетие деца, поради което ответникът попада сред лицата, срещу които
може да се търси защита – чл. 3, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват
домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено от
ответника физическо насилие. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок,
предвиден в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от
2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд,
поради което се явява допустима.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 8 от гр. дело №
36528/2023 г./, в която подробно са описани твърдените актове на насилие. Същата обаче е
обявена от закона за достатъчно доказателство само когато по делото няма други събрани
такива. При наличие на други доказателства по делото декларацията не се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила /чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, в редакция преди изм. и доп. с
ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./, а молителката следва да проведе пълно и
главно доказване на твърдените актове на насилие по време, място, начин на извършване,
авторство на деянието, както и причинно-следствената връзка между деянието и
настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни последици.
По делото е прието като писмено доказателство съдебномедицинско удостоверение №
549/2022 г., издадено от Съдебномедицински кабинет – гр. София, от което се установява
след личен преглед на молителката, че същата е получила следните травматични
увреждания: контузия на лява лакътна област, причяваща ограничаване в обема на движения
на левия горен крайник на това ниво и изразена в повсеместен оток на меките тъкани и
окръглено кръвонасядане с дъговидно ограничено охлузване на фона на същия, които са
резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и тангенциалното действие на такива и
биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава освидетелстваното лице /л.
16 от делото/.
Съдът не споделя доводите, че е налице съществено противоречие между декларацията
и съдебномедицинско удостоверение досежно времето на извършване на акта на физическо
насилие, тъй като в декларацията не е посочен часа на удара. Молителката е декларирала, че
около 21:30 часа децата са си легнали, след което страните започнали разговор, които
прераснал в скандал. От една страна, молителката не е конкретизирала каква е била
продължителността на тези действия. А от друга, житейски нелогично е да се приеме, че
ответникът е напуснал жилището и малко по-късно, доколкото разликата във времето е под
1 час, молителката е излязла от апартамента /и е оставила двете си спящи деца без
родителски надзор/ или трето неустановено по делото лице е отишло при нея апартамента и
е осъществило насилствен акт срещу молителката, в резултат на който тя е получила
описаната по-горе травма.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция е изготвена и приета
съдебномедицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективна
изготвена, отговаряща в пълнота на поставените въпроси. От експертното заключение се
установява, че отокът, охлузването и кръвонасядането в лявата лакътна област добре
отговарят да са получени в резултат на удар с твърд тъпо-ръбест предмет с овална форма,
каквото има дъното на бутилката. Следва да се отбележи, че нито в заключението, нито при
изслушването си пред съда, вещото лице е посочило каква е вместимостта на бутилка – 1 л
или 500 мл. Вещото лице изрично изключва възможността уреждането да е резултат от
2
самонараняване. Травмата има медикобиологичен характер на лека телесна повреда и е
причинила страдание на пострадалата.
По делото е приета и съдебнотехническа експертиза, която съдът кредитира като
компетентна и обективна изготвена, отговаряща в пълнота на поставените въпроси. От
заключението на вещото лице се установява времето и мястото на извършване на акта на
домашно насилие, извършен на 21.12.2022 г., както и обстоятелството, че ответникът
отказвал да напусне семейното жилище.
Съдът не кредитира представената искова молба с вх. № 82503/26.04.2022 г. /л. 83 от
делото/, тъй като, видно от датата на депозирането й в съда, в същата не се съдържат
изявления на страната за факти, касаещи предмета на делото, а именно актовете на
физическо домашно насилие, извършени месеци по-късно. В тази връзка следва да се
отбележи, че и пред вещото лице – психолог, молителката е твърдяла само за вербален
тормоз от страна на ответника по време на съвместното им съжителство, като едва след
фактическата раздяла между страните заявява, че е имало скандали и в присъствие на
децата. Информацията за други актове на физическо насилие /дърпане за косата, блъскане в
стените и пр./ хронологически е споделена след това – след настъпилата фактическа
раздяла.
По делото е изготвена и приета и съдебнопсихологическа експертиза, която съдът
кредитира като компетентна и обективна изготвена, отговаряща в пълнота на поставените
въпроси. От експертното заключение се установява негативните преживявания, които
молителката е имало вследствие на процесното поведение на ответника.
С оглед изложените съображения съдът намира, че по делото са събрани достатъчно
кореспондиращи помежду си доказателствени източници, при съвкупния анализ на които
може да се изведе обоснован и категоричен извод за авторството и факта на осъществяване
на актовете на домашно насилие, поради което съдът счита, че и молбата се явява
основателна и следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие.
При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН
съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да
наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Съдът намира,
че в случая подходяща се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Неизпълнението на
заповедта за защита ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН /в
редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ последици. При
определяне на мярката съдът съобрази, от една страна, конкретно извършеното на
процесните дати поведение на ответника, настъпилите за молителката вредни последици и
интензитета на засягане на личността й. А от друга, изминалият период от време на
действие на заповедта за незабавна защита с наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, както
и обстоятелството, че според вещото лице – психолог, част от неблагоприятните последици
/тревожно-депресивното състояние/ не са вече налице.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./ при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 лева до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици от
деянието, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200,00 лева.
3
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). Право на разноски има молителката,
като същата своевременно е направила искане за тяхното присъждане. Съгласно практиката
на ВКС условие за присъждането им е страната да е представила пред съда пълномощно и
документ, удостоверяващ действителното плащане на адвокатското възнаграждение (вж.
Определение № 49 от 16.01.2021 г. на ВКС по гр. Д. № 1028/2011 г., III г. о., ГК, т.1 от ТР №
6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), каквито в настоящия
случай са налични по делото – пълномощно и договор за правна за правна защита и
съдействие – л. 17 от делото, в който се съдържат данни за размера на уговорения
адвокатски хонорар и начина на неговото плащане – в брой, поради което самият договор
има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение). В тежест на насрещната страна следва да бъде
възложена сумата в общ размер на 720,00 лева, представляваща сторените от молителката
разноски по делото – адвокатски хонорар и депозит за вещо лице.
По действието на заповедта за незабавна защита:
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от
2023 г., в сила от 01.01.2024 г. /заповедта за незабавна защита има действие до издаването на
заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че следва да бъде
издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 13.01.2023 г., следва да бъде
изрично отменена.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 11/13.01.2023 г.,
издадена по гр. дело № 1939/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН,
и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
срещу М. С. Х., ЕГН **********, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ
ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН М. С. Х., ЕГН **********, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на Милена О. А., ЕГН
**********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. С. Х., ЕГН **********, че неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
4
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН М. С. Х., ЕГН ********** глоба в размер на
200,00 лева.
ОСЪЖДА М. С. Х., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 лева.
ОСЪЖДА М. С. Х., ЕГН **********, да заплати на Милена О. А., ЕГН **********,
на основание чл. 11, ал. 2, предл. 2 ЗЗДН сумата в размер на 720,00 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5