Определение по дело №3963/2019 на Софийски градски съд

     О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И  Е    №…..

                                               

Софийският градски съд, въззивно отделение, ІV-„Д” състав, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                             ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                               Мл. съдия : Боряна Петрова                       

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 3963 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Т.Г.Н., съгласно допълнително уточнение вх. № 10621/13.02.2019 г. по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848 при КЧСИ, срещу действия на съдебния изпълнител по изп. дело № 20188480400323.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на действията на ЧСИ, изразяващи се в образуване на изпълнителното дело въз основа на документ с невярно съдържание, умишлено непроверяване на достоверността му, оказване на съдействие на взискателя Р.Й.Н.и адв. А.К.Н.да се облагодетелстват материално въз основа на документ с невярно съдържание и умишлено да удостоверят неверни данни в писмен документ. Твърди се, че ЧСИ Р.А. е издала множество официални документи с невярно съдържание с оглед придобиване на материални облаги, формирани като такси и разноски по изпълнително дело съгласно ТТРЗЧСИ, въз основа на невярно твърдение за наличие на задължение. Жалбоподателят сочи, че ЧСИ Р.А. е издала официален документ с невярно съдържание, какъвто се явявала покана за доброволно изпълнение изх. № 4805/11.06.2018 г., тъй като е посочен за взискател лицето Г.Т.Г., към който длъжникът нямал задължения. Поради тази причина сочи, че е подал възражение по чл. 414 и чл. 414 а от ГПК с вх. № 87853/25.06.2018 при СГС и втори оригинал с вх. 34261/25.06.2018 при ЧСИ Р.А.. Твърди, че незаконосъобразно ЧСИ Р.А. не е извършила допълнителна проверка за достоверността на ПДИ. Излага, че на 01.07.2018 г. му е връчена друга ПДИ с изх. № 5244/26.06.2018 г., в която повторно му е даден срок за доброволно изпълнение за същото по размер задължение към Р.Й.Н., което действие на ЧСИ е незаконосъобразно и по който повод отново е подал възражение по чл. 414 и чл. 414 а от ГПК с вх. № 3748/12.07.2018 г.

Счита, че двете възражения, макар и насочени към две различни ПДИ, касаят  едно и също изпълнително дело, поради което СГС следва да се произнесе отделно.

Оспорва и изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, като документ с невярно съдържание. Предвид изложеното моли съда да разпореди прекратяване на изпълнително дело №20188480400323, по описа на ЧСИ Р.А., peг. № 848, както и по преценка на съда, да бъде определена санкция за лицата, които са извършили незаконосъобразни действия по това изпълнително дело или да се сезират съответните компетентни органи.

Взискателят Р.Й.Н.оспорва жалбата по подробно изложени съображения. Сочи, че изпълнителният лист е бил издаден по НЧХД № 14475/2015 г., на СРС, НО, 22 състав, което дело е било образувано по жалба на Т.Г.Н. срещу Р.Й.Н.. Твърди, че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, поради което Т.Г.Н. е бил осъден за съдебни разноски. Претендира разноски.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ Р.А., с рег. № 848 при КЧСИ, излага съображения относно законосъобразността на оспорените действия. Излага, че на 13.06.2018 г. е връчена ПДИ на длъжника, в която е допусната техническа грешка при изписването имената на взискателя и на неговия адвокат, поради което на длъжника е връчена втора ПДИ. Счита, че начислените по делото разноски са определени в съответствие със закона.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното :

Изпълнително дело № 20188480400323, по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848, е образувано по молба на взискателя Р.Й.Н.за вземания от длъжника Т.Г.Н., обективирани в изпълнителен лист от 16.02.2018 г., издаден по НОХД №14475/2015 г. по описа на СРС, за сумата от 400 лв., представляваща сторени разноски за възнаграждение за упълномощен защитник.

На длъжника е връчена ПДИ с изх. № 4805/11.06.2018 г., с която е поканен да изпълни задължението си по № 20188480400323 на ЧСИ Р. А. към посочения взискател - лицето Г.Т.Г.. В тази връзка Т.Г.Н. е подал възражение до СГС с вх. 87853/25.06.2018, в което е изложил твърдения, че не признава задължението, посочено в ПДИ, не е имал взаимоотношения с лицето Г.Т.Г., възразява срещу исканото адвокатско възнаграждение, такси и разноски по делото, както и възразява срещу наложения запор на трудово възнаграждение. Поради депозирането на възражението директно пред СГС, същото е изпратено на ЧСИ Р. А. за надлежното му администриране по реда на чл. 436 и сл. ГПК, видно от съдържанието на приложеното на л. 26 от изпълнителното дело съобщение и което възражение е заведено под вх. №3572/25.06.2018 г. по описа на ЧСИ Р. А..

На 01.07.2018 г. на длъжника е връчено съобщение, с което се уведомява, че поради допусната техническа грешка му се връчва нова покана за доброволно изпълнение с изх. № 5244/26.06.2018 г., с която е поканен да изпълни задължението си по № 20188480400323 на ЧСИ Р. А. към взискателя Р.Й.Н.. Срещу връчването на ПДИ длъжникът е подал до СГС ново възражение, заведено при ЧСИ с вх. рег. № 3748/12.07.2018 г. Във възражението е изложено, че по изпълнителното дело вече му е връчена друга ПДИ с изх. № 4805/11.06.2018 г.. Възразява се срещу правното основание, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, че същият е документ с невярно съдържание, тъй като Т.Н. никога не е бил конституиран като страна в НОХД № 14475/2015 г., по описа на СРС. Без да се излагат доводи, се възразява срещу предявеното адвокатско възнаграждение, таксите и разноските по делото, както и срещу наложения запор на трудово възнаграждение.

По описаните възражения образувано ч. гр. д. № 11330/2018 г., по описа на СГС, IV-Д състав. Понеже съставят на СГС е констатирал, че във възраженията е налице неяснота относно конкретните изпълнителни действия на ЧСИ които се оспорват, по смисъл на чл. 435, ал. 2 ГПК, както и с какъв акт са извършени и какво е конкретното искане до съда, производството е прекратено и върнато на ЧСИ Р. А. с указания да се предостави възможност на длъжника да направи уточнение в посочения смисъл. По повод уточнението е депозирана настоящата жалба с вх. № 10621/13.02.2019 г. по описа на ЧСИ Р.А..

По допустимостта на частната жалба :

Жалбата е подадена от легитимирана страна, имаща качеството на длъжник по изпълнението.

В това качество длъжникът Т.Г.Н. може да обжалва само онези изпълнителни действия, които лимитирано са изброени в разпоредбата на чл. 435 ал. 2 и ал. 3 от ГПК, а именно: по чл. 435, ал. 2 ГПК: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК както и в случаите по чл. 486, ал. ГПК; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.; а по чл. 435 ал. 3 ГПК длъжникът има право да обжалва и постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публична продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата цена.

В чл. 436, ал. 1 ГПК е предвидено, че жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. С оглед препращащата норма на чл. 436, ал. 4 ГПК към правилата на чл. 260 ГПК, относно редовността на жалбата срещу действията на ЧСИ, съдът е обвързан от формулирания петитум в жалбата.

В настоящия случай, след изрично дадени на Т.Г.Н. указания, длъжникът е заявил, че иска съдът да разпореди прекратяване на изпълнително дело № 20188480400323, по описа на ЧСИ Р.А., peг. № 848, както и по преценка на съда, да бъде определена санкция за лицата, които са извършили незаконосъобразните действия по това изпълнително дело или да се сезират съответните компетентни орган. Така формулирания петитум обосновава недопустимост на подадената жалба, тъй като в правомощията на съда е да извършва контрол за законосъобразност само на лимитативно изброените в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК действия на съдебния изпълнител. Съдът няма компетентност директно да постанови прекратяване на изпълнителното дело, а тази възможност му е предоставена единствено по повод извършен контрол за законосъобразност на отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело. В жалбата обаче, не се твърди, а и не се установява от приложеното изпълнително дело ЧСИ да е постановявал отказ да прекрати изпълнителния процес, поради което искането на жалбоподателя се явява неоснователно. Извън правомощията на СГС в производството по чл. 435 - 438 ГПК е и налагането на санкции на ЧСИ или други лица, за извършени от тях незаконосъобразни действия по изпълнителното дело, както и да сезира компетентните за това органи.

Следва да се отбележи, че описаните пороци при връчването на ПДИ не подлежат на обжалване с частна жалба, а ако длъжникът счита, че от тези действия за него са произтекли вреди, би могъл да предяви иск по чл. 441 ГПК за ангажиране извъндоговорната отговорност на ЧСИ.

Възражението срещу дължимостта на обективираното в изпълнителния лист вземане също не е предмет на настоящото производство, като длъжникът би могъл да се защитава по реда на чл. 439 ГПК или с жалба по чл. 407 ГПК, ако счита, че не са били налице предпоставки за издаване на изпълнителния титул.

По изложените съображения, настоящият състав, намира подадената от длъжника жалба срещу действия на съдебния изпълнител по изп. дело № 20188480400323 Р.А., с рег. № 848 при КЧСИ за процесуално недопустима. Същата следва да бъде оставена без разглеждане.

Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, а не тези на взискателя, макар последният да е процесуално легитимиран да вземе становище (чл. 436, ал. 3 ГПК), настоящият състав намира, че в полза на взискателя не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Следва да се посочи, че става въпрос за  контролно - отменително производство, което протича едностранно, а не състезателно и съдът не приключва изпълнителния процес, а извършва проверка по съобразеността на атакуваните изпълнителни действия със закона. Доколкото разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение в случая, молбата на взискателя за присъждане на съдебни разноски в настоящото производство следва да се остави без уважение. (в този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС).

Така мотивиран, Софийският градски съд,

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И    :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на длъжника Т.Г.Н., съгласно уточнение вх. № 10621/13.02.2019 г. по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848 при КЧСИ, срещу действия на съдебния изпълнител по изп. дело №20188480400323.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на длъжника.                           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                           

 

 

 

                                                                                                                                                                                                                              2.