№ 2236
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20211100114961 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС.
Ищецът Н. Г. Д. излага, че с наследодателя на ответниците В.Д.К.,
починал на 25.08.2020 г. били съсобственици на урегулиран поземлен имот в
София, с административен адрес, улица” *******, целият с площ от 384.50
кв.м.,обозначен по скица като УПИ IV-3, кв.135 по плана на София, местност
Зона Б-3 при граници: улица „Опълченска”, УПИ V-4, УПИ ХХ-24,25,УПИ
ХХ1-26,УПИ Х-30 и УПИ III-2, заедно със всички трайно прикрепени към
земята подобрения и насаждения,като ПИ 3, за който е отреден УПИ IV с
площ от 435 кв.м., от които 50.50 попадат в улица. Построените в имота
едноетажни жилищни постройки, едната със застроена площ от 59 кв.м.,а
другата с площ от 21 кв.м. били премахнати и теренът е изчистен от
строителни и битови отпадъци към датата 29.09.2011г.,за което е съставен
протокол от район „Възраждане”. Имотът по кадастрална скица № 15-401685
от 16.08.2016г. на СГКК , София представлявал имот с идентификатор
68134.302.240 в София ,Столична община по кадастралната карта и регистри,
одобрени със заповед РД -18-32/01.04.2016г. на Изпълнителния Директор на
АГКК, с адрес на имота София, район „Възраждане” ,улица „*******, с площ
от 394 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно ползване-ниско
застрояване до 10 м. при съседи : 68134.302.516, 68134.302.239,
68134.302.237, 68134.302.234, 68134.302.233, 68134.302.232, 68134.302.241,
68134.302.522. Ищецът твърди, че притежавал 5/8 идеални части от имота по
дарение и наследство, а наследодателят на ответниците В.Д.К. притежавал 3/8
идеални части от имота.
Според твърденията в исковата молба, в края на 2014 и началото на
1
2015 година наследодателят на ответниците В.К. и лица, свързани с него,
лишили ищеца от възможността да ползва съсобствения имот като били
поставени катинари на входната врата на мястото, от която ищецът нямал
ключове. Били изсечени намиращите се в имота дървета и храсти и на
мястото се изградили склад и търговски обект,в който се продавали метални
домакински стълби, промишлени стълби, елементи от скелета, скелета и
подемни устройства, плочки и др. На 27.05.2015г. при проверка от СО Район
„Възраждане” било констатирано, че в съсобствения на ищеца имот
функционирал обект без издадено разрешение за строеж,съответно
разрешение за поставяне. Констатирало се,че търговският обект се
стопанисвал от „Т.” ООД, което към момента на проверката било с
управители Н.Т.Н. и К.Г.Т.. В рекламния сайт на „Т.” ООД обектът бил
именован като „*******” с три рекламни снимки на предлаганите стоки.
Лицето Н.Т.Н. бил зет на В.К. и съпруг на ответницата Н.В. К.-Н..
Ищецът отправил две нотариални покани, връчени на наследодателя на
ответниците В.К. съответно на 06.02.2015 г. и 30.04.2015 г., за заплащане на
обезщетение за ползването на съсобствения имот, което определил на 5280
лева. Ищецът не получил обезщетение за ползването на имота и за изсечените
според твърденията му дървета и храсти.
Ищецът предявил иск за заплащане на обезщетение/наем/ за ползване на
съсобственото място за времето от 01.05.2015г.до 31.05.2015г. По иска било
образувано гр.д. №33714/2015г. на СРС,38 състав, по което съдът с решение
№309236/09.01.2018г., влязло в сила на 26.11.2018 г., определил обезщетение
за ползване в размер на 3625 лева за исковия период за идеалната част на
ищеца.
Ищецът предявил пред СГС иск за присъждане на обезщетение срещу
В.К. за ползването на същия съсобствен имот за сумата от 25375 лева за
периода от 01.06.2015г. до 31.12.2015 г., по който иск било образувано се
гр.д. № 2224/2018г. на СГС ,1-3 състав, висящо към момента на предявяване
на исковата молба по настоящото производство. Ищецът предявил и иск
срещу наследниците на В.К. - ответниците АН. В. К. и Н. В. К. за
обезщетение в размер на 3500 лева месечно или обща сума от 42 000 лева за
периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016 година, по който иск било образувано
гр.д. № 13901/2020г. на СГС 1-6, висящо към момента на предявяване на тази
искова молба.
Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба имотът се
ползвал от ответниците АН. В. К. и Н. В. К., поради което същият претендира
заплащане на обезщетение в размер на 40 800 лева за периода 01.01.2017 г. –
31.12.2017 г.
На основание изложените обстоятелства, ищецът Н. Г. Д. прави искане
до съда да осъди ответниците АН. В. К. и Н. В. К. да му заплатят сумата от
40 800 лева обезщетение за ползването на съсобствен имот за периода
01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба. Претендира и за разноски.
В исковата молба не е конкретизирано дали претенцията срещу двамата
2
ответници е при условията на солидарна отговорност, или разделно, за
заплащане на равни части от претендираното обезщетение от всяка от
ответниците. Отговорността на ответниците като съсобственици по
наследяване на общо 3/8 идеални части – или на по 3/16 идеални части всяка
ответница, не е солидарна, а разделна. Поради това съдът приема, че
претенцията на ищеца е за заплащане поравно на обезщетение в размери по
20 400 лева от всяка от двете ответници.
Ответницата АН. В. К. оспорва иска с възражение, че няма достъп до
описания имот, не го ползва, не е препятствала и не препятства достъпа на
ищеца до имота.
Ответницата Н. В. К. оспорва иска със следните възражения и
твърдения:
- оспорване твърдението за лишаване на ищеца от възможността да
ползва имота;
- твърдение, че действията на наследодателя на ответниците са били за
почистване на имота, поради бездействие на ищеца Н. Г. Д.;
- оспорване твърденията на ищеца, че наследодателят на ответниците го
лишил от ползване на имота чрез неговото ограждане и заключване;
твърдение, че имотът – празно дворно място, в светлата част на деня бил с
отворен достъп и ищецът никога не е посещавал имота;
- оспорване твърденията на ищеца, че целият имот се ползвал от
наследниците на В.К. като търговски обект.
Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното:
Не се спори между страните и е прието за ненуждаещо се от доказване с
доклада по делото, че ищецът и ответниците са съсобственици на описания
поземлен имот, като ищецът притежава 5/8 идеални части, а ответниците
общо 3/8 идеални части от имота, по наследство от съсобственика В.Д.К..
От показанията на свидетелите С.Г.Х. и Г.Х.В. се установява, че за
процесния период имотът е бил ползван от ответницата Н.В. К. и нейния
съпруг, посочен от св. Х. с имена Н.Т.. От показанията на всички свидетели,
писмените доказателства и частично от съдебно-оценителните експертизи се
установява, че имотът е празно дворно място и се е използвал като
търговскки обект за продажба на стълби. Установява се, че ищецът Н. Г. Д. не
е ползвал имота. Имотът не се е ползвал и от ответницата АН. В. К., което е
видно от показанията на свидетелите Б. и В., че ответницата АН. В. К. не е
ползвала имота.
При така изложените обстоятелства, съдът приема за безспорно
доказано, че за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. съсобственият
поземлен имот се е ползвал от ответницата Н.В. К. като съсобственик.
Ползването на съсобствения имот само от някои от съсобствениците поражда
задължение на ползващите съсобственици, съгласно чл. 31 ал. 2 от ЗС, да
заплатят обезщетение на лишения от ползването съсобственик, според
размера на неговата идеална част.
3
За определяне размера на обезщетението за ползване на имота, по
делото са назначени две съдебно-оценителни експертизи за определяне
размера на дължимия месечен наем за процесния период, в който размер
следва да се определи обезщетението за ползване на имота. Според
заключението на вещото лице В. К. Ж., размерът на наема за целия поземлен
имот за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. е общо 4620 лева. Тази
експертиза е била оспорена от пълномощника на ищеца с довод, че в задачата
не е възложено на вещото лице да даде оценка на имота като търговски обект,
независимо че вещото лшице е използвало за сравнение наемни цени на
имоти за стопанска дейност (л. 67). В тази връзка, в писмената защита се
оспорва изводът на съда с протоколно определение от 28.04.2022 г. (л. 72) за
понятията стопанска дейност и търговска дейност като синоними. Доводите
са неоснователни. От съдържанието на чл. 1 ал. 1 от Търговския закон е
видно, че законодателят квалифицира като търговски сделки не само
търговската продажба (т. 1) но и други сделки, свързани например с
производство на стоки (т. 2), техния транспорт (т. 5) и съхранение (т. 9), а ал.
3 от същия член квалифицира като търговец всяко лице, образувало
предприятие, чиято дейност изисква делата му да се водят по търговски
начин. Сравнението на уредбата на търговската дейност в действащия
Търговски закон и уредбата на „стопанската“ дейност в отменения Указ № 56
за стопанска дейност също обуславя извод за идентичност на понятията.
Изразите „търговска дейност“ и стопанска дейност“ се употребяват като
синоними и в съдебната практика (мотивите на ВС в ТР № 1-93-ОСГК, Р.
780-95-III г.о., ВКС Р. 182 от 08.05.2008 г. по т.д. 801/2007 г. II т.о., Р. 818 от
29.12.2005 г. по т.д. № 523/2005 г. ТК, Р. 707 от 29.09.2009 г. по гр.д. №
1778/2008 г. I г.о., Р. 105 от 26.06.2019 г. гр.д. 3326/2018 г. III г.о.).
Въпреки това, във връзка с оспорването от пълномощника на ищеца на
първоначалното заключение, на основание чл. 200 ал. 3 от ГПК съдът е
назначил нова съдебно-оценителна експертиза, като по искане на
пълномощника на ищеца, е възложил на вещото лице оценка на наема на
поземления имот като търговски обект.
Според заключението на новата съдебно-оценителна експертиза,
размерът на дължимия наем за процесния период е 6570 лева (л. 85).
Пълномощникът на ищеца е оспорил и това заключение, като след
приключване на съдебното дирене и даване на ход по същество се е позовал
на заключения на вещи лица, дадени за оценка на дължимия наем за същия
имот по други дела между същите страни. В писмените бележки
пълномощникът на ищеца оспорва изводите на вещото лице инж. П. и
изложените от него показатели за определяне на оценката според
използваните методи за оценка. Възраженията са неоснователни.
Пълномощникът релевира твърдение за неяснота на отражението на цената
на имота върху величината „стойност на капитализирания приход“, без да
уточнява какво точно оспорва – пазарната стойност на имота или стойността
на капитализирания приход и на какво основание. Възраженията срещу
показателите в таблица 2 по остатъчния метод също са неоснователни.
Посоченият размер на паркомясто е 20 квадратни метра – това е основната
4
мерна единица за площ и очевидно вещото лице е използвало нея, въпреки че
не я е посочил изрично. Неясните на пълномощника 100% на ред 2 от
таблицата означават достъп в пълен обем до прилежащата площ. Размерите
на наемната стойност и процентът на разходите са обосновани от вещото
лице в съдебно заседание (л. 93-94). Поради изложените съображения, съдът
кредитира заключението на вещото лице П. за размера на наемната цена на
имота за процесния период. Според това заключение, наемната цена на имота
за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е 6570 лева (л. 85).
Тъй като искът е предявен срещу двете ответници, но по делото е
доказано ползването на съсобствения имот само от ответницата Н.В. К., тя е
задължена да заплати на ищеца Н. Г. Д. половината от дължимото
обезщетение за ползването на неговата идеална част. Според идеалната част
на ищеца – 5/8 от имота, общият размер на дължимото обезщетение е 5/8 от
определената наемна цена от 6570 лева, или 4106,25 лева. Ответницата Н.В.
К. дължи заплащане на половината от тази сума, или 2053,13 лева, защото,
независимо че тази ответница ползва целия имот, претенцията за обезщетение
не е изцяло срещу нея, а срещу двете ответници АН. В. К. и Н.В. К..
Ответницата Н.В. К. е задължена да заплати половината от обезщетението,
дължимо за ползването на идеалната част на ищеца. Поради това, искът с
правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС е неоснователен в частта му над сумата до
2053,13 лева до предявения размер от 20 400 лева.
Искът срещу ответницата АН. В. К. е изцяло неоснователен. По делото
не се доказа, че тази ответница е ползвала имота за процесния период.
Поради това, ответницата АН. В. К. не дължи на ищеца заплащане на
обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС.
Ответницата Н.В. К. дължи на ищеца разноски в размер на 348,20 лева,
според уважената част от иска. Ищецът Н. Г. Д. дължи на ответницата АН. В.
К. разноски в размер на 400 лева, а на ответницата Н.В. К. разноски в размер
на 792 лева, според отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Н.В. К. – Н., ЕГН **********, адрес: гр. София ж.к. *******“ бл.
******* да заплати на Н. Г. Д. ЕГН **********, адрес: гр. София ж.к. „Гоце
******* сумата от 2053,13 лева (две хиляди и петдесет и три лева и
тринадесет стотинки) обезщетение за ползване за периода 01.01.2017 г. –
31.12.2017 г. на съсобствен незастроен поземлен имот с идентификатор
68134.302.240 по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед РД -
18-32/01.04.2016г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на имота
София, район „Възраждане” ,улица „*******, с площ от 394 кв.м.,
урбанизирана територия, начин на трайно ползване-ниско застрояване до 10
м. при съседи : 68134.302.516, 68134.302.239, 68134.302.237, 68134.302.234,
68134.302.233, 68134.302.232, 68134.302.241, 68134.302.522, като отхвърля
предявения иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС над тази сума до
5
предявения размер от 20 400 лева.
Отхвърля предявения от Н. Г. Д. срещу АН. В. К. ЕГН **********,
адрес: гр. София ж.к. „Банишора“ ул. „******* иск с правно основание чл. 31
ал. 2 от ЗС за сумата от 20 400 лева.
Осъжда Н.В. К. да заплати на Н. Г. Д. разноски в размер на 348,20 лева.
Осъжда Н. Г. Д. да заплати на АН. В. К. разноски в размер на 400 лева,
а на Н.В. К. разноски в размер на 792 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6