РЕШЕНИЕ
№ 2570
гр. Бургас, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120103861 по описа за 2022 година
Повод за образуване на настоящото дело е исковата молба на А. Ж. П. срещу ГД „Гранична
полиция“ на МВР, за осъждане на ответната дирекция да му заплати сумата от 4320 лв.,
представляваща сбор от неплатени добавки за храна в размер на 120 лв., дължими за
периода от 25.02.2019 год. до 15.06.2022, ведно със сборна мораторна лихва в размер на 500
лв., начислена върху всяка неплатена месечна добавка за периода от съответния падеж до
15.06.2022 год.
Исковете са с правно основание в чл.181, ал.1 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат от пълномощниците на ищеца, които
ангажират доказателства, молят за тяхното уважаване и за присъждане на разноските по
делото.
Процесуалният представител на ответната дирекция оспорва исковете, моли
за отхвърлянето им. Също ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.
От анализа на събраните по делото доказателства и изявленията на страните
се установяват следните факти:
Страните са били в служебно правоотношение за част от процесния период - от
25.02.2019 год. до 04.05.2022 год., по силата на което П. е заемал длъжността „********“ в
РДГП - ******, ГДГП_МВР. Считано от 04.05.2022 год. служебното правоотношение е
прекратено.
Впрочем, в тази насока е и представената заповед от 21.04.2022 год. на
1
Министъра на вътрешните работи.
Следователно, при така установените факти, за периода, заключен между датите
05.05.2022 год. и 15.06.2022 год. предявения главен иск, а оттам - и акцесорния (за
мораторна лихва), са изначално неоснователни.
Но исковете са неоснователни и за останалия период, т.к. в чл. 142, ал. 4 от ЗМВР
изрично е предвидено, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда
със ЗДСл., както и с приложимите към тях изчерпателно изброени разпоредби на ЗМВР - чл.
56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал.
2, чл. 191 и 233. Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР не е сред изчерпателно изброените
разпоредби на ЗМВР, приложими към статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.
2 от с.з., поради което същата не е приложима спрямо ищеца. Изброяването /лимитативно/
на разпоредби в ЗМВР, приложими към категорията служители, заемащи длъжности по чл.
142, ал. 1, т. 2, е въведено със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР /ДВ, бр. 60 от
2020 год., в сила от 1.10.2020 год. / и по съществото си е връщане на част от правата на тези
служители, отнети им от законодателя през 2016 год., като дотогава приложими спрямо тях
са само разпоредбите на ЗДСл. Това означава, че в случая предоставяне на храна или
изплащане на равностойността й е мислимо, но само при условията на чл. 181, ал. 3 от
ЗМВР, твърдения за които не са наведени, нито се установяват.
Всъщност, с чл. 142, ал. 1 от ЗМВР е прокарана идеята за разпределяне на
служителите в различни категории, с различен статут, в т.ч. специфични права и
задължения, според това дали изпълняват специфични за министерството „полеви“ функции
- полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението – чл. 142,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съотв. функции, които може да са аналогични на тези в други
министерства и държавни органи - чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР или въобще на работници и
служители, наети по трудов договор - чл. 142, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. А щом различните
категории служители имат съвършено различни задължения и трудови функции по ЗМВР и
други нормативни актове, то няма как да са приравнени правата им по отношение на
заплата, права на храна или нейната равностойност в пари, облекло, социално осигуряване и
пр. Впрочем, наличието на ал. 2 и ал. 3 в чл. 181 от ЗМВР, в настоящата им редакция, е
аргумент, че законодателят провежда политика на разграничаване, а не на уеднаквяване на
правата на различните категории служители на МВР. Отделно, след като веднъж изрично е
изключил служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР от уредбата по ЗМВР чрез чл. 142, ал.
4 от ЗМВР, последващото признаване на право на храна или левовата й равностойност за тях
е възможно само с нов изричен законов текст, не и чрез неофициално, разширително
тълкуване на останалия в старата му редакция ( от 2015 год.) чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.
Ето защо, предявените искове, като неоснователни, следва да се отхвърлят, а на
ответната дирекция, съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, се присъдят деловодни разноски в размер
на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с
чл.37 от ЗПрП и чл.23, т.1 от НЗПрП.
Водим от изложеното дотук, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
2
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на А. Ж. П. от гр.Б*, ж/к „*********, ЕГН - **********, за осъждане
на ГД „Гранична полиция“ на МВР да му заплати сумата от 4320 лв., представляваща сбор
от неплатени добавки за храна в размер на 120 лв., дължими за периода от 25.02.2019 год. до
15.06.2022, ведно със сборна мораторна лихва в размер на 500 лв., начислена върху всяка
неплатена месечна добавка, за периода от съответния падеж до 15.06.2022 год.
ОСЪЖДА А. Ж. П. да заплати на ГД „Гранична полиция“ на МВР деловодни
разноски в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
3