Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..........
10.07.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на десети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Даниела Божкова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №9682 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***,
офис сграда ****срещу И.Х.Х., ЕГН********** с адрес ***, за признаване за установено
в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумите, както следва: 6441,98лева,
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № PLUS-13475740/13.06.2016г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и И.Х.Х., вземанията
по който са прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на
Приложение 1 от 14.03.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 27.07.2017г.; 4761,88лева,
представляваща договорна лихва за периода от 20.02.2018г. до 20.06.2021г., 776,38лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 21.03.2018г. до 02.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 02.10.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена по чл. 410 ГПК заповед за изпълнение №
7421/03.10.2018г. по ч.гр.д. № 14889/2018г. по описа на ВРС, на основание чл.
422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В условията на евентуалност се предявява осъдителен иск за сумите, както
следва: 6441,98лева, представляваща
дължима главница по договора за периода от 20.02.2018г. до 20.06.2021г., 4761,88лева, представляваща договорна
лихва за периода от 20.02.2018г. до 20.06.2021г.; 1354.64лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
21.03.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 21.06.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Моли да
му бъдат присъдени разноските в настоящото производство и 350,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът основава исковата
си претенция на следните фактически твърдения: На 13.06.2016г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и
ответникът е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-13475740 по силата на който бил
отпуснат кредит в общ размер 7000лв. Съгласно погасителния план, кредитополучателят
се задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.06.2021г., на 60 броя равни
месечни вноски, всяка от които в размер 278,38лева. Тъй като кредитополучателят
не изпълнявал в срок задълженията си и допуснал забава на плащане в срок на две
месечни погасителни вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията е
настъпила предсрочна изискуемост, считано от 20.03.2017г. Впоследствие на
14.03.2018г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо по Договор за потребителски
кредит с №PLUS-13475740, сключен на 13.06.2016г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и И.Х.Х., било прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД. З.
извършеното прехвърляне на ответника били изпратени три пъти уведомления по
пощата с писмо с обратна разписка, но същите са се върнали, като лицето не е
открито за получаването им. Уведомяването за цесията се прави и с настоящата
искова молба, за което ищецът е бил упълномощен от цедента
на вземането. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК. Молбата
е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника - адв. М.А., с който искът се оспорва по основание и размер.
Твърди, че не е ясно претендираните суми по кой
кредит се претендират и на какво основание, по кой договор изцяло или частично. Счита, че така предявени
исковете са недопустими. По отношение на цесията намира, че представените
документи са недействителни и излага аргументи в тази насока. Твърди, че
представеният договор за банков кредит не отговаря на изискванията на закона досежно формат и шрифт в съответствие с чл.5, чл.4 и чл.13
от ЗКП. Оспорват се и извършените уведомления за цесия. Твърди, че са налице
неравноправни клаузи по договора. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
В проведените съдебни заседания страните поддържат изразените позиции по
спора, като ищецът депозира писмено становище, а ответникът се представлява от
назначения от съда особен представител - адв. М.А..
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Положителните установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими,
доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно
упражняване на правото на иск, както и специалните такива (съгласно т. 10а от
Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК. Последните се установяват от материалите
по приобщеното ч.гр.д. № 14889/2018г. по описа на Районен съд – Варна, от които
е видно, че въз основа на подадено на 02.10.2018г. заявление от „А.з.с.н.в.”
ЕАД срещу И.Х.Х. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в указания
едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил установителните
искове, предмет на настоящото производство.
Основателността на предявените искове е обусловена от следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и ответника по договор за кредит,
изпълнението на поетите от кредитора задължения по договора, тоест
предоставянето на заемната сума, настъпила изискуемост на задълженията в претендирания размер и неизпълнение на същите, както и
сключването на договор за цесия между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ищеца и
уведомяването на длъжника за това. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените
вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния
факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.
Доколкото ищецът черпи активната си материалноправна
легитимация от договор за цесия, съдът намира, че на първо място следва да
обсъди събраните в тази връзка доказателства, респективно да се произнесе по
наведените от ответната страна възражения, касаещи валидността на прехвърлянето
и неговото действие по отношение на длъжника.
От съдържанието на представения договор за прехвърляне на вземания от
27.07.2017г. (л.22 и сл.) се установява, че цедентът
- „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило в полза на цесионера
- „А.з.с.н.в.“ ЕАД, вземанията, произтичащи от договорите за кредит, заедно с всички
привилегии, начислени лихви и други принадлежности, ако има такива,
индивидуализирани в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора
(арг. от чл. 1, ал. 2, т. 1 от договора). По делото е
представено въпросното приложение № 1 (л. 31), в което под № 146 е посочен
договор № PLUS-13475740/13.06.2016г. с длъжник И.Х.Х. и са описани всички вземания за непогасена главница,
договорна лихва и лихва за просрочие.
Съдът намира, че така описаният договор е валиден и същият е породил правно
действие между съконтрагентите. На основание чл.99,
ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действие по отношение на длъжника от деня, когато то
бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Според разпоредбата на чл.99,
ал. 3 ЗЗД и съдебната практика по нейното приложение, която настоящият съдебен
състав напълно споделя (напр. решение № 137 от 02.06.2015год. по гр.д. №
5759/2014 год., III г.о. на ВКС), уведомяването на длъжника следва да се
осъществи от цедента, като няма пречка същият да
упълномощи изрично цесионера за това действие. Освен
това, доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск с предмет прехвърленото вземане не може
да бъде игнорирано, а следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл - решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009
год., II т. о., ТК, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС
и др.).
В конкретния случай ищецът (цесионер) е
упълномощен от цедента да уведоми длъжника за
извършената цесия с изрично писмено пълномощно (л.33). В същото е посочено, че
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД упълномощава „А.з.с.н.в.“ ЕАД да го
представлява, като уведоми по законовоустановения ред
длъжниците за сключения на 27.07.2017г. договор за
прехвърляне на вземанията, с право да извърши всички необходими правни и
фактически действия във връзка с уведомяването.
Ищецът, действащ в качеството му на пълномощник на кредитора, е изпратил до
ответника три броя уведомителни писма (л.25 и 26) за извършеното прехвърляне на
вземанията. Във връзка тяхното връчване по делото е представена обратна
разписка ведно с отбелязване, че лицето не е открито. Въпреки, че съобщението не е получено от
длъжника преди завеждане на делото, с оглед цитираната по-горе съдебна
практика, съдът намира, че уведомяването е надлежно осъществено с получаването
на препис от исковата молба от особения представител на ответника, ведно с
приложенията към нея. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. Подобни твърдения не са наведени от ответника в хода
на процеса, нито са представени доказателства в тази насока, поради което съдът
счита за неоснователни възраженията на особения представител за ненадлежно уведомяване
на длъжника за извършената цесия.
Посочените аргументи налагат извод, че прехвърлянето на вземанията –
предмет на производството, е породило действие по отношение на длъжника
(ответник), на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и цесионерът
(ищец) се явява негов кредитор за вземанията, предмет на процесния
договор за потребителски кредит № PLUS-13475740/13.06.2016г.
От съдържанието на посочения договор се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, в качеството му на кредитор, е предоставило в
заем на И.Х.Х. - кредитополучател, сумата от 7000лв.,
срещу насрещното задължение същата да върне заетата сума, при лихвен процент от
32.57% и годишен процент на разходите (ГПР) – 40,52%. Наред с това,
кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора застрахователна премия
от 2352лева и такса ангажимент от 245лв. Общата дължима сума по договора е
отразена в размер на 7000лв., платима на 60 равни месечни вноски, в размер на
278,38лв. всяка, при първа погасителна вноска 20.07.2016г., съгласно приложения
към договора погасителен план.
Според договора /последен абзац л.13-гръб/, с подписване
на същия клиентът потвърждава, че е получил пълния размер на уговорения кредит.
Предвид цитираната клауза и доколкото договорът е подписан от ответника и
подписът му не е оспорен в настоящото производство, съдът приема, че сумата от
7000лв. е изцяло усвоена.
Това обстоятелство се потвърждава и от заключението
на изготвената по делото СЧЕ, досежно факта, че от
ответника не са извършени плащания по кредита и че ответникът е усвоил
потребителския кредит изцяло на 14.06.2016г.
В отговора на исковата молба е релевирано
възражение, че договорът за потребителски кредит е недействителен, като
противоречащ на ЗПК.
В договора за потребителски кредит следва да се съдържа и погасителен план,
на осн. чл.11, т.11 и т.12, вр.
чл. 22 ЗПК. Погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи; За да
бъде прието, че определена уговорка между страните представлява погасителен
план по см. на цитираните правни норми, следва да се съдържа на първо време
информация за съответните плащания и срокове за това. Това изискване съдът
намира, че е спазено, доколкото ясно е посочено, че общия размер на дължимата
по договора сума от 7000лева следва да бъде заплатена на 60 месечни вноски,
всяка на стойност от 278,38лева. Уговорено е падеж на първата дължима
погасителна вноска, съответно на всяка една последваща
такава. При това положение съдът намира, че първата предпоставка е спазена. На
следващо място се поставя въпросът, дали се съдържат съответните реквизити на
погасителни план посочи в т.11 на чл.11 ЗПК, а именно разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи. В
случая обаче лихвеният процент е фиксиран
– 32,57%, за целия срок на договора, поради което изискването за
разбивка в погасителния план е неприложимо и съответно договорът за
потребителски кредит не е недействителен и не противоречи на ЗПК.
Безспорно от представените
доказателства по делото се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит №PLUS-13475740. Фактът на
усвояване на сумата по кредита от кредитополучателя безспорно се установява и
от самия договор, с подписване на който ответникът е потвърдил, че е получил
пълния размер на уговорения кредит.
По делото не са събрани
доказателства, установяващи редовното уведомяване на длъжника за упражненото от
кредитора право да обяви предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно задължителните указания,
дадени на съдилищата с Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предявеният по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може
да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Прилагайки тези
задължителни указания и съобразявайки факта за настъпила изискуемост на
вноските в хода на първоинстанционното производство,
което обстоятелство следва да бъде взето предвид с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 3 от ГПК, то искът за установяване дължимост
следва да бъде уважен досежно задълженията по процесния кредитен договор, които са ликвидни и с настъпил
падеж към датата на приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция, т.е. до 20.05.2020г., предвид последното проведено по делото
заседание на 10.06.20г.
В тази връзка съгласно
заключението на ВЛ по изготвената СЧЕ и приложение 1 към нея, която съдът
кредитира в цялост, като компетентно изготвена и отговаряща на поставените
въпроси, стойността на главницата към 20.05.2020г. възлиза в размер на 3281,50лева, а дължимата договорна
лихва е в размер на
3415,54лева, поради което предявения иск за установяване на тяхната дължимост се явява доказан по основание и като такъв следва
да бъде уважен до доказания размер от 3281,50лв - неплатената главница, респ.
3415,54лв. договорна лихва, като над тези суми искът по реда на чл.422 ГПК
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Това налага и преизчисление
на обезщетението за забава, като за целта съдът използва програмен продукт,
„АПИС Финанси“ и изчисли същото за периода
от 21.03.2018г. до 01.10.2018г. в размер на 204,23лева.
С оглед предявените осъдителни
искове в условията на евентуалност, следва да се има предвид следното: условието за разглеждане на осъдителните искове, съединени при условията
на евентуалност с установетелни искове по чл. 422 ГПК, е отхвърляне на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението по чл. 410 ГПК, като в този случай се
навежда ново обстоятелство в исковата молба /несъдържащо се в заявлението за
издаване на заповедта за изпъление и неподдържано
спрямо предявените установителни искове/ –
уведомяване на длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпване на
предсрочната изискуемост със самата искова молба. /Определение
№ 387/24.07.2017г. по ч.т.д. № 1369/2017г. на ВКС, I т.о./ В тази хипотеза, съединяването при
евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл.
422 ГПК е допустимо, а уведомяването на длъжника по кредита за изявлението
на банката за настъпване на предсрочната изискуемост се осъществява с
получаване на обективираното в исковата молба
изявление. Следователно релевантен по съществото на спора по осъдителен иск за
вземане въз основа на договор за банков кредит, поради упражнено от страна на
банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е фактът на съобщаване
на длъжника от страна на банката на това нейно изявление, като същото може да
се обективира в самата искова молба и поражда правни
последици с връчването на препис от нея на ответника по иска. На осн. чл.
47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.
47 ГПК, ал.1-5 и с оглед охрана интересите на ответника на последния е
назначен особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника
е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Следва да се има
предвид, че последователно в Решение
№ 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение
№ 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др.
се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере
начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез
нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура
по чл.
50 ЗННД вр. чл.
47 ГПК, ал.1-5 – отсъствието от адреса по чл.
47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за
връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в
нотариалното производство. Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на
банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник. При трансформиране на вземането по договора за кредит в предсрочно
изискуемо обаче става изискуемо задължението за непогасена главница. Съгласно
ТР 3/27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, след момента на
обявяване предсрочната изискуемост на кредита, размерът на вземането по договор
за кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Или за периода 21.06.2019г. - 20.06.2021г. възнаградителна
лихва не се дължи предвид отпадналото преимуществото на срока, респ. правото на
ползване на кредита занапред. Затова и осъдителната искова претенция за възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна. Искът за главница следва да бъде уважен до размера в чистата му
стойност от 2590,68лева, съгласно
заключението на ВЛ по изготвената СЧЕ, респ. таблица от Приложение 1 към
същата, /дължима за периода от 20.06.2020г. до 20.06.2021г./. Обезщетението за
забава, изчислено с помощта на програмен продукт Апис
Финанси , възлиза на 140,36 лева.
Плащане на така установените по
размер задължения ответникът не е твърдял, нито се събраха доказателства в този
смисъл. Неоснователно е и възражението на ответника, че исковите претенции са
погасени по давност, тъй като видно и от приложения по делото погасителен план
първата падежирала вноска е с дата 20.07.2016г., т.е.
към този момент не е изтекъл предвидения от закона петгодишен давностен срок, а именно до 20.07.2021г.
Предвид изхода на делото -
уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка от
страните има право да получи разноски по съразмерност. Ищецът претендира
разноски, а са налице доказателства за действителното заплащане на следните разходи
в процеса: държавна такса в общ размер на 552,32лева /за заповедното и исково
производство/; депозит за особен представител – 865,95лв.; депозит за вещо лице
по ССчЕ – 200лева, като се претендира още и юрисконсултско възнаграждение на пълномощника, който
представлява страната в процеса. По отношение на юрисконсултското възнаграждение,
съдът намира, че същото следва да бъде определено в размер на общо 100 лева/ по
50 лева за заповедното и исково производство/, съгласно чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78
ал. 8 ГПК.
Така по съразмерност, разноските в полза н.ищеца се определят на сумата от
общо 674,48лева/ з.заповедното и исково производство/.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК в
отношенията между „А.з.с.на в.” EАД, ЕИК ******, със седалище и адрес н.управление
***, ****, от една страна и ответника И.Х.Х., ЕГН********** с адрес ***,
че В ПОЛЗА Н.А.за с.н.в.” EАД
СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 7421/03.10.2018г. по
ч.гр.д. № 14889/2018г. по описа на ВРС, произтичащи от договор за потребителски
кредит № PLUS-13475740/13.06.2016г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и И.Х.Х., вземанията по който са прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в полз.н. „А.за с.на в.“ ЕАД, по силата на Приложение 1 от
14.03.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 27.07.2017г в следните размери: сумата от 3281,50лева – главница за периода от 20.02.2018г. до 20.05.2020г.,
сумата от 3415,54лева.– договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.02.2018г. до
20.05.2020г.; сумата от 204,23лева–
обезщетение за забава, считано от 21.03.2018г. до 01.10.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата н.подаване заявлението в
съда – 02.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над 3281,50лева. до претендирания размер от
6441,98лв; иска за договорн.(възнаградителна)
лихва за разликата над 3415,54лева. до претендирания
размер от 4761,88лв.; иска за обезщетение за забава з.разликата над 204,23лева
до претендирания размер от 776,38лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА И.Х.Х., ЕГН********** ДА
ЗАПЛАТИ н. „А.за с.на в.” EАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ****, сумите както следва: сумата от 2590,68лева, дължима главница за периода от 20.06.2020г. до 20.06.2021г. по
договор за потребителски кредит № PLUS-13475740/13.06.2016г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и И.Х.Х., вземанията
по който са прехвърлени от БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в полз.н. „А.за с.на
в.“ ЕАД, по силата на Приложение 1 от 14.03.2018г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017г.; сумата от 140,36 лева,
представляваща обезщетение за забава, за периода от 21.03.2018г. до
01.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 21.06.2019г. до окончателното изплащане н.задължението,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над 2590,68лева. до претендирания размер от
6441,98лв; иска за договорна (възнаградителна) лихва
за сумата от 4761,88лева; иска за обезщетение за забава з.разликата над
140,36лева до претендирания размер от 1354,64лева,
като неоснователни на осн. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Х.Х.,
ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.за с.на
в.” EАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда ****сумата
от 674,48лева, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното и исково
производство, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
страните.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: