О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 22.11.2018
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III
„Б“ въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Кристиян
Трендафилов
като разгледа докладваното от мл. съдия Кристиян
Трендафилов в. гр. д. № 13691 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на подадена в срок и
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК въззивна жалба вх. №
5050905/26.03.2018 г. от ищците С.М.И. и Д.А.А., чрез адв. В. /надлежно
упълномощена/ срещу Решение № 350354 от 28.02.2018 г., постановено по гр. д. № 28440/2015
г. по описа на СРС, 50 – ти състав, в частта, с която са отхвърлени предявените
на основание чл. 55 и чл. 86 ЗЗД от жалбоподателите срещу „Ю.Б.“ АД искове по
т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от петитума на исковата молба за периода от 25.05.2010
г. до 10.06.2011 г., както и в частта, с която е отхвърлен изцяло искът по т. 5
от петитума на исковата молба за сумата от 1745.48 евро.
В жалбата са развити оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, поради
допуснати нарушения на материалния закон, като не се релевират доказателствени
искания. Искането до съда е да отмени решението на СРС в обжалваната част и да
уважи изцяло предявените искове за периода от 25.05.2010 г. до 25.05.2015 г.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по
въззивната жалба „Ю.Б.“ АД, чрез адв. М., е подала отговор на жалбата, в който
са развити съображения за неоснователност на същата. Не се релевират
доказателствени искания. Претендират се разноски.
Подадена е жалба с вх. № 5119832/17.07.2018
г. от ищците и срещу Решение № 427369 от 11.06.2018 г., постановено по гр. д. №
28440/2015 г. по описа на СРС, 50 – ти състав, в частта, с която е оставено без
уважение искането на жалбоподателите за изменение на Решение № 350354 от
28.02.2018 г. в частта за разноските, както и в частта, с която е оставено без
уважение искането им за изменение на Решение № 350354 от 28.02.2018 г. по
отношение на периода от 25.05.2010 г. до 10.06.2011 г.
В жалбата са развити оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като не се
релевират доказателствени искания. Искането до съда е да отмени решението на
СРС в обжалваната част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Ю.Б.“
АД, чрез адв. М., е подал отговор по жалбата с вх. № 5119832/17.07.2018 г, в
който са развити съображения за недопустимост и неоснователност на същата. Не
се релевират доказателствени искания. Претендират се разноски.
Срещу Решение № 350354 от 28.02.2018 г.,
постановено по гр. д. № 28440/2015 г. по описа на СРС, 50 – ти състав, в срока
по чл. 259 ГПК и в съответствие с изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, е
подадена въззивна жалба с вх. № 5059106/10.04.2018 г. и от ответника „Ю.Б.“ АД,
в частта, с която са уважени предявените от ищците искове, като е прогласена
нищожност на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 20, ал. 1 и ал. 2,
чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит и е прието, че по силата на същия
ищците са получили сумата в размер на 70 720 евро. С цитираното решение
ответникът е осъден да заплати на ищците следните суми: 8 984.47 евро,
представляваща валутна разлика за периода 10.06.2008 г. – 10.04.2015 г.;
5 474.37 евро – лихви за периода 10.06.2008 г. – 10.04.2015 г.;
2 308.98 лв. – мораторна лихва върху плащанията за лихви и 307.69 евро –
надплатени суми за годишна такса за управление. Ответникът е присъден да
заплати на ищците и разноски, както следва: 1 248.84 лв. – държавна такса;
3000 лева – адвокатски хонорар и 200 лева депозит за вещо лице.
В жалбата са развити оплаквания за
недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част,
поради произнасяне по непредявени искания и при нарушение на материалния и
процесуалния закон, като не се релевират доказателствени искания. Релевира е и
възражение за прекомерност по отношение на размера на претендираното и
присъдено на ищците адвокатско възнаграждение, като се сочи, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по своевременно направеното
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Искането до съда е да отмени решението на СРС
в обжалваната част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищците С.М.И. и
Д.А.А., чрез адв. В., са подали отговор на жалбата, в който са развити съображения
за неоснователност на същата. Не се релевират доказателствени искания.
Претендират се разноски.
Подадена е жалба вх. № 5123793/25.07.2018 г.
от ответника „Ю.Б.“ АД и срещу Решение № 427369 от 11.06.2018 г., постановено
по гр. д. № 28440/2015 г. по описа на СРС, 50 – ти състав, в частта, с която са
уважени молби на ищците за допълване и поправка на очевидни фактически грешки
на Решение № 350354 от 28.02.2018 г.
В жалбата са развити оплаквания за
недопустимост и неправилност на Решение № 427369 от 11.06.2018 г. в обжалваната
част, поради произнасяне по непредявени искания и при нарушение на материалния
и процесуалния закон, като не се релевират доказателствени искания. Релевира се
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на разноските на ищците във
въззивното производство. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищците С.М.И. и
Д.А.А., чрез адв. В., са подали отговор на подадената от ответника жалба вх. №
5123793/25.07.2018 г., в който са развити съображения за неоснователност на
същата. Не се релевират доказателствени искания. Претендират се разноски.
Компетентен да се произнесе по направеното от
ответника във въззивната жалба с вх. № 5059106/10.04.2018 г. искане по реда на
чл. 248 ГПК е първоинстанционният съд, като разрешаването на въпроса за
дължимите в производство пред СРС разноски предхожда развитието на въззивното
производство, поради което последното следва да бъде прекратено и делото да
бъде върнато на СРС, ГО, 50 с-в, за произнасяне по искането. Освен това
първоинстанционният съд не се е произнесъл и по обективираното в подадена от
ответника молба вх. 5059104/10.04.2018 г. искане за поправка на очевидна
фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
производството по настоящото дело е преждевременно образувано и следва да бъде
прекратено.
Настоящото определение, като непреграждащо
хода на производството, не подлежи на обжалване.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
в.гр.д. № 13691/2018 г. по описа на СГС, III – „Б“ въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Софийски
районен съд, ГО, 50 с-в, за извършване на процесуални действия съгласно
мотивите на настоящото определение.
След приключване на производствата по чл. 247
и чл. 248 ГПК, делото да се изпрати на СГС за продължаване на
съдопроизводствените действия по подадените въззивни жалби.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.