Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 31.10.2019
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На първи
октомври 2019 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ
ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №6364 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД твърди в исковата си молба, че на 01.07.2017г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция
за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №2811203/16.05.2017г.
е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране
на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/,
ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ЕИК *********.
Твърди, че „Изи Асет
Мениджмънт" АД упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на
чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
Уведомително писмо с изх. №УПЦ-П-ИАМ/2811203 от 06.12.2017г. за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на
длъжника, посочен в договор за паричен заем № 2689576/25.11.2016г., но съгласно
отбелязването в обратната разписка пратката не била получена от длъжника. На
21.11.2018г. до ответникът било изпратено второ писмо за станалата продажба на
вземания от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2811203 от 21.11.2018г., изпратено чрез
куриер на постоянния адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем,
което отново не било получено. Във връзка с това ищецът заявява, че представя
към исковата молба копие от уведомлението за извършената цесия от страна на
„Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с
изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2811203 от 21.11.2018 г., което да се връчи на ответника, ведно
с исковата молба и приложенията към нея, като се позовава на постановените от
ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение №3/16.04.14г. по т. д.
№1711/2013г. на I т.о. и Решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/09 г. на II т.
о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото
следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
Заявява също, че на
16.05.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и К.А.И./Заемател/
е сключен Договор за паричен заем с №2811203, в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се задължил да предостави
на Заемателя парична сума в размер на 3000,00 лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя, се уреждали от Договора и Общите условия към него.
Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя
на Заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на Заемодателя да
предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за
срока на Договора и посочен в него. Така общата стойност на плащанията по
кредита била договорена в размер на 3442,00 лв., договорната лихва по кредита
била уговорена от страните в размер на 442,00 лв. Съгласно разпоредбите на
Договора за паричен заем, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до
23.02.2018г. на 20 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 172,10
лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 02.06.2017г., а
падежът на последната погасителна вноска 23.02.2018г.
С подписването на
Договора за заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е уведомил
подробно за всички клаузи от този договор, съгласил се с тях, и че желае
договорът да бъде сключен.
На основание чл.16, ал.
2 от сключения Договор за паричен заем, Заемателят заявил, че е запознат с
Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД, като в случай, че забави
заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на Заемодателя заплащането
на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на
просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се
начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна
вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички
начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които
трябвало да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. На основание
цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за
събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно клаузите на
договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт"
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен",
като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия била
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 2103,60лева, която страните
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 20 равни вноски, всяка в размер
на 1105,18 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща
Заемателят била в размер на 277,28 лева.
На основание Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на
длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода от 03.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва е 238,99 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не извършил
плащане по дължимия паричен заем към Дружеството. Срокът на договора изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, а именно 23.02.2018 г. и не бил
обявяван за предсрочно изискуем.
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответникът К.А.И., че
същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми:
3000,00 лв., представляващи главница по договор за паричен заем; 442,00 лв.,
представляващи договорна лихва; 45,00 лв., представляващи такса разходи за
събиране на просрочени вземания; 2103,60 лв., представляващи неустойка за неизпълнение
на договорно задължение; 238,99 лв., представляващи обезщетение за забава,
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените
по настоящото дело и в заповедното производство разноски.
Ответникът К.А.И. представя писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител, в който
взема становище, че оспорва предявените искове по основание и размер, както и
изложените в исковата молба обстоятелства и твърдения относно съществуването на
претендираните вземания.
Оспорва
обстоятелствата, че ответникът К.А.И. дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД претендираните в исковата молба суми в общ размер на 5
829,59 лв.
Възразява относно
настъпването на изискуемостта на вземанията предвид уговореното право на
Заемателя в чл.7, ал.З от Договора в 14-дневен срок от сключването на Договора
да се откаже от Договора без да дължи обезщетение или неустойка и без да
посочва причина чрез уведомление до Заемодателя, направено на хартиен или друг
траен носител като се задължава да върне на Заемодателя получената заемна сума
/главницата /с лихва на ден съгласно чл.2, т.6 от Договора не по-късно от 30
календарни дни, считано от изпращането на уведомлението на Заемодателя.
Сочи, че ищецът не
посочва извършвани ли са плащания от ответника по паричния му заем и в какъв
размер, прави възражение за погасяване на вземанията по паричния заем, поради
плащане от длъжника в случай, че се установи от заключението на ССЕ, че
ответникът е платил заетата парична сума изцяло или частично.
Приви възражение, че
процесният Договор за паричен заем № 2811203 от 16.05.2017г. е недействителен -
нищожен на специалното основание по чл.22 вр. чл. 11, ал.2 от Закона за
потребителския кредит - липса на общи условия или евентуално, на специалното
основание по чл.22 вр. чл.11, ал.1. т. 11 от ЗПК - липса на погасителен план.
Сочи, че договорът има
императивно определено съдържание (чл.11, ал.1 ЗПК), като липсата на конкретни
реквизити в него го правят недействителен (нищожен). Единият от тези липсващи в
договора реквизити е по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Липсата на погасителен план
означава, че договорът е недействителен (нищожен) на специалното основание по
чл.22 ЗПК.
Заявява също, че
потребителският паричен кредит се формира от две неразделни части, които имат
свое самостоятелно значение - договор (чл.11, ал.1 ЗПК) и общи условия (чл.5,
ал.4 и чл.11, ал.2 ЗПК). Липсата на изискуемите по закон Общи условия по
процесния Договор означава, че договорът е недействителен (нищожен) на
специалното основание по чл.22 ЗПК.
Прави възражение за
нищожност на клауза от процесния Договор за паричен заем № 2811203 от
16.05.2017г., а именно чл.4, ал.2 от Договора. Счита, че клаузата чл.4, ал.2 от
Договора е неравноправна, тъй като представлява уговорка във вреда на
потребителя - ответник, която уговорка не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка. Сочи, че неравноправна е всяка такава клауза съгласно
съдържащата се в чл.143, т.5 от ЗЗП легална дефиниция за неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител. В настоящия случай, уговорката е изцяло във
вреда на Заемателя - ответник, а именно при неизпълнение на задължението на
Заемателя по Договора да предостави обезпечение в срока по чл.4, ал.1 от
Договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 2 103, 60лв.
Този размер на уговорената неустойка е доближаващ се до размера на уговорения
паричен заем - предмет на спора 3 000лв. - главница и се явява необосновано и
неоправдано висок предвид разпоредбата на чл.143, т.5 от ЗЗП, поради което и
оспорената клауза - чл.4, ал.2 от процесния Договор за паричен заем е
неравноправна и като такава следва да се обяви за нищожна.
Прави възражение, че
длъжникът не е бил надлежно уведомен за осъществената цесия на вземането му от
кредитора-цедент „Изи Асет Мениджмънт"АД и от кредитора-цесионер „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД в качеството му на негов представител по пълномощно.
Сочи, че законовите разпоредби на ал.З и ал.4 на чл.99 от ЗЗД са категорични, а
именно: Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляно. Прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. Поради ненадлежността на
уведомяването на длъжника, прехвърлянето на вземането му няма действие спрямо
него. Процесната цесията се осъществила на 01.12.2017г., т.е. в срока на
Договора за паричен заем от 16.05.2017г., който изтекъл на 23.02.2018г.
Уведомяване на длъжника по чл.99, ал.З от ЗЗД е трябвало да се осъществи надлежно
след цесията, за да бъдат извършени плащанията по новата банкова сметка ***-цесионер.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело №3948/2018г. по описа на СтРС, за процесните
вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед за изпълнение от 03.08.2018г.,
с която е разпоредил длъжникът К.А.И. да заплати на кредитора „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД София следните суми: 3000лв.
главница, 442 лв. договорна лихва от 02.06.2017г. до 23.02.2018г., 45 лв. такса
разхода, 2103,60лв. неустойка, 238,99лв. лихва за забава от 03.06.2017г. до 02.08.2018г.,
ведно със законната лихва от 02.08.2018г. до окончателното плащане и разноски
по делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е
указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно
вземането си.
От представения по делото договор за паричен заем №2811203 от 16.05.2017г.
се установява, че на 16.05.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД София /заемодател/ и
ответника К.А.И. /заемополучател/ е сключен договор, по силата на който заемодателят е
предоставил на ответника в заем сума в размер на 3000,00лв., която сума
ответникът се задължил да върне на 20 двуседмични погасителни вноски от по 172,10лв.
В чл.2.5 страните договорили годишен лихвен процент по заема – 35%; лихвен
процент на ден, приложим при отказ от договора 0,10%; и ГПР – 40,69% /чл.2.8/. В договора с подписа
си ответникът е удостоверил получаването на сумата /чл.3/.
Предвид горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си
задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в
тежест на ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си
задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените
лихви в сроковете уговорени в договора. Такива доказателства по делото не са
представени.
Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. От същия е видно че „Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлило възмездно на цесионера „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД свои ликвидни и изискуеми
вземания, подробно индивидуализирани в Приложение №1/01.12.2017г. към договора,
между които и процесното вземане. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжниците за прехвърлянето на вземанията им. На ответника са изпратени две
уведомления - Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с
/Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2811203 от 06.12.2017 г. и Уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания /цесия/ с /Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2811203 от 21.11.2018г.,
като и двете не са достигнали до адресата. Ищецът представя към исковата молба
уведомително писмо за извършената цесия, което да бъде връчено на ответника,
ведно с книжата по делото.
В практиката на ВКС, намерила израз в решение №3 от 16.04.2014
г. на ВКС по т.д. №1711/2013г., I т.о., ТК, решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС
по т.д. №2352/2013г., II т.о., ТК, решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.
№12/2009г., II т.о., ТК и др. се приема, че уведомлението за цесията, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99
ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Няма спор
също така, че е допустимо, какъвто е и настоящия случай, цедентът да упълномощи
цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /решение №137 от 2.06.2015г.
на ВКС по гр.д. №5759/2014г., III г.о., решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по
т.д. №2639/2014г., ІІ т. о. и др/.
В случая обаче уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, е
връчено не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител,
а на назначения му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител. Т.е. до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на
вземането, с материалноправен ефект по чл.99 ал.4 ЗЗД, не се е
стигнало. Връчването на особения представител не може да се приравни с
връчването на длъжника, тъй като представителната власт на особения
представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по
конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и не обхваща
получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от
особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител не е страната
по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова
страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да
произведе този ефект. Видно от отбелязването в известията за доставяне,
изпратените до ответника уведомления за цесията не са достигнали до него. Поради
изложеното съдът намира, че длъжникът не е бил валидно уведомен
от цедента за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор, съответно ищецът
не е активно материално легитимиран да търси изпълнението им.
При иска по чл.422 ал.1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и докаже
възраженията си срещу неговото съществуване (чл.154 ал.1 ГПК). В случая ищецът
твърди в заявлението и исковата си молба, че правопораждащият процесните
вземания факт е сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и ответника договор за паричен заем №2811203 от 16.05.2017г.
и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД София, по силата на който вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД София, произтичащо от
договор за паричен заем е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Ищецът обаче не доказа, че ответникът е уведомен за прехвърляне
на вземанията.
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявения
от ищец иск по чл.422 ал.1 ГПК е недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД София, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4,
представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, ЕИК 203670940, против К.А.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, представлявана на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.Т.А., АК Ст.Загора, иск
да се признае за установено по отношение на К.А.И.
съществуването на вземането на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София за следните суми: 3000лв. главница, 442 лв. договорна
лихва от 02.06.2017г. до 23.02.2018г., 45 лв. такса разхода, 2103,60лв.
неустойка, 238,99лв. лихва за забава от 03.06.2017г. до 02.08.2018г., ведно със
законната лихва от 02.08.2018г. до окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение
е издадена в полза на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД София, с п.а. против К.А.И., с п.а. заповед №2176 от 03.08.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №3948/2018г. по описа на СтРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: