Р Е Ш Е Н И Е
№............../29.08.2019г
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в закрито съдебно
заседание на 27.08.2019г
в състав ПРEДСЕДАТЕЛ : ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
сложи за
разглеждане в.гр.д.№ 1186 по описа за 2019г,
докладвано
от съдия ГЕОРГИЕВА
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
въззивната жалба вх.№ 3765/ 23.04.2019, подадена от Р.Б.Д.
срещу действията на ЧСИ Н.Георгиев, рег.№ 716, по изп.д.№
20197160400055, изразяващи се в налагане на ЗАПОР върху трудовото й
възнаграждение в Единно бюджетно счетоводство филиал детски ясли, като
обезпечение на вземането по изп.дело в полза на
„Банка Пиреос България" АД ЕИК ********* в
размер на 21 3579,62лв, от които 200 000лв, неолихвяеми
вземания - част от претенция, цялата в размер на 1 000 000лв - главница по
запис на заповед от 5.04.2017г; 4 000лв - присъдени разноски; 53,30лв - приети
разноски по изп.дело, 9 526,32лв - такси по Тарифата
към ЗЧСИ, дължими към 29.03.2019 г. Излага следните доводи:
1/ Изп.дело
е образувано по ИЛ, издаден на 30.11.2018г въз основа на Заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 17355/2018г на ВРС-XXXIс-в, с която е разпоредено жалбоподателката
солидарно с Г.Б.Д. да заплатят на „Банка Пиреос
България" АД 200 000лв, представляваща част от претенция, цялата в размер
на 1 000 000лв - главница по запис на заповед от 5.04.2017г с падеж на
предявяване в срок до 30.03.2019г, заедно със сторените разноски в размер на 4 000лв.
Едновременно с връчването на ПДИ
изх.№ 3936/29.03.2019г по изп.д.№ 20197160400055,
същата е била уведомена за наложените обезпечения:
-
ЗАПОР върху банковите й сметки в „Обединена българска банка" АД и „Банка
ДСК" АД;ЗАПОР върху трудовото й възнаграждение в Единно бюджетно
счетоводство филиал детски ясли, както и
-
ВЪЗБРАНА върху 1/2ид.ч. от АПАРТАМЕНТ № 11, находящ се в гр.Варна, жк."Чайка" № 60 вх."Д" ет.1 със
застроена площ 105,20кв.м., състоящ се от три спални, хол, кухня, баня, тоалет,
мокро помещение, входно антре с две отклонения за спалните в кухнята, с място
за един вграден дрешник и два балкона, съставляващ самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор 10135.2562.169.1.11 по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008г на Изп.директор на АГКК с
посочени граници, ведно с прилежащо избено помещение № 74 с площ 12,20кв.м. с посочени
граници и 1,7029 % ид.ч. от ОЧС и правото на строеж.
По този начин, ЧСИ Николай Георгиев
е насочил изпълнението върху имущество, което е несеквестируемо.
Това е така, тъй като трудовото й
възнаграждение в съставлява абсолютно несеквестируем
доход по смисъла на чл.446 ал.1 т.1 ГПК до размера на минималната работна
заплата от 560лв и относително определяема секвестируема
част в зависимост от съответния размер на ТВ за съответния месец след
приспадането на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
Като е запорирал
изцяло трудовото й възнаграждение, ЧСИ Николай Георгиев е допуснал нарушение на
чл.446 ал.1 т.1 във връзка с чл.435 ал.1 т.2 ГПК, налагащо отмяна на наложения
запор върху трудовото възнаграждение в.
2/ Следва да се съобрази, че
обжалваният запор е довел до свръх обезпечаване вземането на банката, тъй като
само стойността на възбранения имот е достатъчна да покрие задълженията, а
освен това са запорирани банковите сметки на жалбоподателката,
както и имущество на солидарния длъжник Г.Б.С..
3/ Следва да се съобрази и това, че длъжницата
е подала на 18.04.2019г възражение по смисъла на чл.414 ГПК срещу издадената
заповед за незабавно изпълнение, видно от представения препис от същото.
Предвид обстоятелството, че
заповедта за незабавно изпълнение е издадена за задължение по запис на заповед,
т.е. на осн.чл.417 т.10 ГПК, то подаденото срещу
заповедта за изпълнение възражение спира изпълнението, на осн.чл.420
ал.1 ГПК. Същевременно, ЧСИ Н.Георгиев не е спрял принудителното изпълнение на
постановения от него запор върху трудовото възнаграждение в частност и на изп.дело като цяло.
По този начин ЧСИ е допуснал
нарушение на чл.420 ал.1 във чл.435 ал.1 т.6 ГПК, налагащо отмяна на наложения
запор върху трудовото възнаграждение на Р.Б.Д..
Моли за неговата отмяна като
незаконосъобразен, както и да за присъждане
сторените съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“АД в срока
по чл.276
ГПК е депозирала
писмен отговор със
становище за неоснователност на жалбата. Счита всички действия на ЧСИ
Николай Георгиев по изп.дело за правилни и
законосъобразни.
Спирането на изп.дело
вследствие подаденото възражение не води до отмяна и не е основание на вече
извършените. Възбраната на недвижимия имот и запорът на ТВ имат характер на
обезпечителни мерки, които да гарантират правата на кредитора в случай на
успешно проведен иск по чл.422 ГПК. Възражението за несеквестируемост на
трудовото възнаграждение не е подкрепено с доказателства, а в конкретния случай
работодателят като трето задължено лице следва да извърши преценка за секвестируемостта.
Моли за отхвърляне жалбата на длъжницата
като неоснователна.
По делото е приложено писмените обяснения на ЧСИ НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ,
рег. № 716 , със становище за неоснователност на жалбата.
СЪДЪТ, като разгледа постъпилата въззивна жалба, намира същата за
допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна и срещу действие на
ЧСИ, попадащо сред лимитативно изброените хипотези, една от които е тази на
чл.435 ал.2 т.2 ГПК. Затова дължи произнасяне по основателността й.
Въз основа на данните от изп.дело , приема за установено от фактическа страна:
За да образува на 15.02.2019 пред
себе си изп.д.№ 20197160400055 ЧСИ НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ,
рег.№ 716, с район на действие района на Варненски ОС, е приел, че е сезиран с
молба от взискателя – Банка“Пиреос“АД и представения
с нея ИЛ по ч.гр.д.№:17355/2018г на PC-Варна-31с-в, издаден въз основа на Заповед
за незабавно изпълнение № 9003/30.11.2018 по чл.417 ГПК, съгласно което Г.Б.С.
ЕГН ********** и Р.Б.Д. ЕГН **********,
в качеството си на солидарни длъжници са осъдени да заплатят на взискателя
БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД ЕИК ********* сума в размер на 200 000лв,
представляващи част от претенция цялата в размер на 1 000 000лв - главница по
запис на заповед от 5.04.2017г с падеж на предявяване в срок до 30.03.2019г,
ведно със сторените по делото разноски в размер на 4000лв, както и дължимите
такси по изп.дело съгласно Тарифата към ЗЧСИ.
На длъжниците са били надлежно
връчени ПДИ – на Р.Д. на 11.04.2019г /л.107/ и до Г.С. – на 17.04.2019 /л.117/.
От получаването на ПДИ до настоящия
момент по изпълнителното дело не са били извършвани погашения от страна на
солидарните длъжници, нито са реализирани други принудителни изп.способи, в това число и спрямо възбранените имоти.
От данните по делото е видно, че ЧСИ
е извършил справки в Имотния регистър, при което е установено, че длъжниците са се разпоредили с голяма част от имотите си и
като краен резултат към момента Р.Д. *** с площ от 105,20кв.м. с учредени
ипотеки отпреди образуване делото и учредено право на ползване върху два имота
/л.32-47/.
Установено е и че спрямо някои от
възбранените имоти още отпреди възбраната по изп.дело
са били учредени ипотеки в полза на банката за вземането й в размер на 391
116лв /л.45а/, а също и
-
договорна ипотека от 3.08.2005г, новирана на
28.05.2015г с дв.вх.р.№ 11636/28.05.2015г, том 8, акт
130 /л.35/;
-
договорна ипотека от 20.12.2006г, новирана с дв.вх.р.№21634/31.08.2016г, том 13, акт 269 /л.34/;
-
договорна ипотека от 12.12.2008г, новирана
25.10.2018г с дв.вх.р.№ 29306/25.10.2018г, том 21,
акт 142/25.10.2018г /л.33/.
Р. Б.Д. и Г. Б.С. разполагат и с общ
наследствен имот от баща им Божидар Ив.Йорданов в гр.Варна жк"Чайка"
бл.54 ап.28, върху който няма наложени към момента възбрани по настоящото дело /л.51-61/.
Със съобщението си до ЧСИ
работодателят на длъжницата Д. като третото задължено лице /л.105-106/ е
уведомило ЧСИ, че признава вземането и ще удържа ежемесечни вноски от работната
заплата при спазване на превилата на чл.446 ГПК. В отговор работодателят н
длъжницата Д. е уведомило ЧСИ, че признава вземането и ще удържа ежемесечни
вноски от работната заплата при спазване на превилата на чл.446 ГПК.
От данните по изп.дело
/л.141/ е видно, че считано от 31.05.2019г Р. Б. Д. е с прекратени трудови
отношения с Единно бюджетно счетоводство Филиал детски ясли и очевидно от там не
се очакват повече суми, обезпечаващи вземането на взискателя.
Горната фактическа установеност
обуславя следните правни изводи:
Право на кредитора е да насочи
изпълнението към всички активи от патримониума на длъжника и последният няма
законово признато право да възразява срещу това, тъй като, съгласно чл.133 от ЗЗД, цялото му имущество служи за удовлетворяване на кредитора.
Възбраните и запорите имат характер
на обезпечителни мерки, които да гарантират правата на кредитора в случай на
успешно проведен иск по чл.422 ГПК. Определяща за налагането на обезпечителните
мерки е обезпечителната нужда, която от своя страна се определя от възможността
длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което
ще разполага към датата на изпълнението. Тези мерки целят запазване имуществото
на длъжника и не представляват действие по принудително изпълнение, по
осребряване на това имущество.
Наложените в конкретния случай възбрани
са предприети за обезпечаване вземането на взискателя, което е във висок размер
/1 000 000лв/, и което следва да бъде защитено с оглед възможността за
събирането му и с цел осуетяване възможността солидарните длъжници да се разпоредят
с имуществото си, за което има данни по изп.дело.
Липсата на този етап на изготвена
оценка на възбранените имоти, за да бъде преценена стойността им, не може да
обоснове извод за свръхобезпеченост. Т.е едва след
изготвянето на оценка на възбраненото имущество и ако
се установи, че стойността му значително надвишава размера на задължението, ЧСИ
може да отмени наложения запор или това да стане по искане на длъжника.
Аналогични са разсъжденията по
отношение на наложените запори върху банковите сметки. От постъпилата
информация от банките по сметките липсва цялостна наличност. Ето защо от броя
на наложените запори върху банкови сметки също не може да се направи извод за свръхобезпеченост на задължението, тъй като същите са
наложени съгласно извършените справки в регистъра БНБ.
Така ЧСИ е отчел изискуемите
предпоставки и критерии съгл.чл.442а ГПК. Ето защо се налага изводът, че не е
налице свръхобезпеченост на задължението. Предвид
изложеното, неоснователно е възражението
за незаконосъобразност на действията на ЧСИ, изразяващи се в налагане на обезпечения, явно несъразмерни спрямо
размера на задължението по изп. дело.
Що се отнася до възражението за несеквестируемост на трудовото
възнаграждение на Р.Д.
По повод отправеното от взискателя
искане за извършване на справка в НОИ и при наличие на трудово правоотношение
да бъде наложен запор върху получаваното от длъжника възнаграждение, ЧСИ е
установил, че длъжницата има актуален трудов договор с работодател - Единно
бюджетно счетоводство Филиал „Детски ясли“, където е и наложен запор.
Налагайки запора, ЧСИ не винаги може
да прецени точния размер на трудовото възнаграждение. Напълно достатъчно е да е
посочена на работодателя разпоредбата на чл.446 от ГПК, тъй като именно
работодателят в качеството му на трето задължено лице преценява дали да прави удръжки
от ТВ и в какъв размер.
Съобразно нормата на чл.446 ал.1 ГПК
ТВ, а и всяко възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично
секвестируеми. Изцяло несеквестируемо е възнаграждение или пенсия, които са в
размер до минималната работна заплата /чл.446 ал.1 ГПК/. В този смисъл
наложеният в случая запор обхваща само секвестируемата част, която се определя според величината
на дохода, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни
осигурителни вноски /чл.446 ал.2 ГПК/ и обстоятелството дали длъжникът има деца,
които издържа.
Съобразно изложеното са дадените от
ЧСИ указания до работодателя за прилагане нормата на чл.446 ГПК, т.е. че
запорът касае единствено неквестриуемата част от ТВ на
длъжника. В случай, че няма деца, които
да издържа, съобразно правилото на чл.446 ал.1 т.1 ГПК, секвестриуемата
част от ТВ, което е в размер между минималната работна заплата и двукратния
размер на минималната работна заплата, е 1/Зчаст.
По изп.дело
липсват данни за размера на задължителни осигурителни вноски и данъци върху БТВ,
респ. дали доходът на жалбоподателката от ТВ в удостоверения размер е формиран
след приспадане на дължимите осигурителни вноски и данъци. Нито длъжницата,
нито работодателят са представили доказателства за размера на МТВ след
приспадане на дължими данъци и задължителни осигурителни вноски, за да бъде
установена секвестируемата част.
Несеквестируемият доход се преценява не само към
момента на налагането на запора, но и впоследствие, с оглед променливостта в
размера на ТВ и отработеното време в месеца, за който се дължи, до крайния
момент, при който се осъществява този изпълнителен способ.
В конкретния случай в запорното съобщение /л.97/ ЧСИ изрично е указал съобразяването
с разпоредбата на чл.446 ГПК.
Със съобщението си до ЧСИ
работодателят на длъжницата Д. като третото задължено лице е уведомило ЧСИ, че
признава вземането и ще удържа ежемесечни вноски от работната заплата при
спазване на превилата на чл.446 ГПК. Същото не съдържа данни ТВ на длъжницата
да е под минималната работна заплата, което да обоснове абсолютна
несеквестируемост, нито е посочен размер на получаваното възнаграждение, а също
и дали има непълнолетни деца, които да издържа, както и конкретен размер, който
работодателят ще удържа всеки месец.
Следва да се отбележи и това, че
считано от 31.05.2019г Р. Б. Д. е с прекратени трудови отношения с Единно
бюджетно счетоводство Филиал детски ясли и следователно оттам не се очаква
постъпление на парични суми.
Задължението на ЧСИ да зачете
несеквестируемостта възниква, когато бъде уведомен за произхода на
постъпленията по сметката, било от третото задължено лице, било от длъжника.
При това положение за ЧСИ не са били
налице основания да приеме, че наложеният запор е бил насочен към изцяло или
частично несеквестируемо имущество на длъжника.
Ето защо се налага изводът, че предприетото
от ЧСИ действие не е незаконосъобразно и
не накърнява несеквестируемостта. Това е така, защото от една страна
позволява да не се събират суми от несеквестируеми вземания, а от друга -
обезпечава възможността при постъпване по сметката на други суми, които биха
били секвестируеми, да се осъществи изпълнение върху наличността, надхвърляща несеквестируемата част.
Що
се отнася до подаденото възражение по чл.414 ГПК и спирането на делото.
Съобразно разпоредбата на чл.420 ГПК
подаването на възражение по чл.414 ГПК не води автоматично до спиране на изп.производство в случаите на чл.417 т.1-9, освен когато
длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и
чл.181 ЗЗД. В хипотезата на
чл.410 ал.10 ГПК , когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на менителничен ефект, подаването в срок на възражение срещу
тази заповед, както и в случаите на учредяване обезпечение пред съд по чл.180 и
чл.181 ЗЗД, изпълнителното производство се спира по силата на закона и в
определението си съдът само следва да констатира и прогласи настъпилото
спиране. Това означава, че е достатъчно да бъде подадено възражение като
предпоставка за спиране незабавното изпълнение, без да е нужно да са налице
другите предпоставки на чл.420 ГПК. За разлика от тези два случая, в останалите
спирането настъпва по силата на постановения от съда акт, след като са били
представени убедителни писмени доказателства.
В конкретния случай ИЛ е издаден въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ -
запис на заповед, т.е. на осн.чл.417 т.10 ГПК.
Следователно, попада под хипотезата на чл.420 ГПК, при която спирането на
изпълнението на образуваното пред ЧСИ изп.производство
настъпва по силата на закона /еx lege/ с факта на подаване на възражението по чл.414 ГПК до
РС, което е станало на 10.04.2019,
видно от датата на пощенското клеймо. Запорът върху трудовото възнаграждение на
длъжницата Р.Б.Д. е бил наложен на 29.03.2019г,
за което действие длъжницата е била
уведомена на 9.04.2019. Налага се изводът, че действието на ЧСИ- налагане на
запор е било осъществен преди настъпилото спиране на изп.производство.
От данните по изп.дело
се установява, че трудовото правоотношение на длъжницата Р.Д. е било прекратено
на 31.05.2019г. Що се отнася до това дали са били извършвани месечни удръжки от
ТВ на длъжницата и доколко това е законосъобразно, съдът приема, че по
отношение на тази за м.март същото е законосъобразно. За месеците април и май
по изп. дело липсват данни, а и не са представени
доказателства от длъжницата за рено извършени удръжки
за посочените месеци
Изложеното налага извод за
законосъобразност на действията на ЧСИ и затова не се налага тяхната отмяна, а
жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната жалба вх.№ 3765/ 23.04.2019, подадена от Р.Б.Д.
срещу действията на ЧСИ Н.Георгиев, рег.№ 716, по изп.д.№
20197160400055, изразяващи се в налагане на ЗАПОР върху трудовото й
възнаграждение в Единно бюджетно счетоводство Филиал „Детски ясли“ като
обезпечение на вземането по изп.дело в полза на
„Банка Пиреос България"
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ
Николай Георгиев, рег. № 716, за прилагане по изп.дело
№ 20197160400055
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: