Р Е Ш
Е Н И Е
№ 973
гр. Перник, 29.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1807
по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е
по искова молба от „РАДОМИР МЕТАЛИ“ АД против М.П.Х. с искане да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 1620 лева, представляваща сбор от тридесет и шест
незаплатени наемни вноски по Договор за наем № 09 – РМ – 010/01.04.2009г. за
периода от месец януари 2014г. до месец декември 2016г., ведно със законна
лихва за забава върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 20.01.2017г. до
окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 192/23.01.2017г. по ч. гр. д. № 279/2017 г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, срещу която длъжникът е подал възражение
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Ответникът в
срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск по основание и размер.
В срока по
чл. 211, ал. 1 ГПК М.П.Х. предявява насрещен иск срещу „РАДОМИР МЕТАЛИ“ АД за
заплащане на сумата в размер на 24869 лева, представляваща стойност на
извършени от ищеца ремонтни работи в процесния имот и общите части в сградата в
режим на етажна собственост, в която се намира жилището, за периода от 1986г.
до 2012г. В молби – уточнение от 20.06.2017г., 17.07.2017г., 20.12.2017г. и
27.02.2018г. са изложени твърдения, че трето за спора лице Ю. Р. И. ( бивш
съпруг на М.П.Х.), а не ищеца ( стр. 58 от делото), е бил в наемно
правоотношение с предмет процесния имот с праводателя на ищеца ЗКТМ – Радомир,
но ищецът е живял в процесното жилище. В подадените множество уточнителни молби
се сочи, че част от извършените работи са били необходими за отстраняване на
повреди в процесния имот.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът по предявения насрещен иск оспорва предявената от М.П.Х.
претенция по основание и размер. В подадения отговор са изложени съображения,
че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на наведените от ищеца
твърдения за извършени ремонтни работи в процесния недвижим имот. При условията
на евентуалност е направено възражение за погасяване по давност на вземането.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема от фактическа и
правна страна по предявения установителен иск следното:
В
доказателствена тежест на ищеца по предявеният иск с правно основание чл. 232, ал. 2,
пр. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между
страните по спора е възникнало валидно правоотношение, елемент
от съдържанието на което е задължението на процесуално легитимирания ответник
да престира определена парична сума – наемна цена за ползването
на вещ, настъпила изискуемост на задълженията и релевирано неизпълнение от
задълженото лице. В
доказателствена тежест на ответника е да установи, че е погасил задължението да
заплаща наемна цена.
Страните
не спорят, а и от представения по делото Договор за наем на ведомствено жилище № 09 – РМ –
010/01.04.2009 г. се установява, че „РАДОМИР МЕТАЛИ“ АД и М.П.Х. са встъпили в
облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото дружество в качеството
си на наемодател е предоставило на ответника в качеството на наемател
ползването на недвижим имот, находящ се в *** срещу заплащане на сумата в
размер на 45 лева месечно. Съгласно чл. 5 от съглашението наемателят следва да
заплаща уговорената цена на каса на дружеството или по посочена банкова сметка.
***телства, че ответникът е изпълнил задължението си да заплаща наемна цена в
процесния период, поради което исковата претенция се явява изцяло основателна.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема от фактическа и
правна страна по предявения насрещен иск следното:
Съгласно
указанията дадени в т.11, б. „б“ от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни
въпроси на заповедното производство, в производството по реда на чл. 415 ГПК е
допустимо да бъде приет за съвместно разглеждане насрещен иск на ответника.
С Решение №
175/13.10.2016г. по гр. д. № 821/2016г. по описа на ВКС, IV ГО е прието,
че хипотезите на подобрения, извършени в чужд имот и подобрения, извършени от
наемател са различни, както по отношение на настъпване на изискуемостта на
вземанията, така и по отношение на пределите на претенцията, а именно дали
ищецът има право на разноските за извършването им или увеличената стойност на
вещта.
Съгласно
Тълкувателно решение № 85/02.12.1968г. на ОСГК отношенията на лицето, което е
извършило подобрения в чужд имот, без да е обвързано с договор със собственика,
когато не е владелец и не е държател на вещта, със собственика на вещта за
извършени подобрения се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без
пълномощие, съответно с правилата за неоснователно обогатяване. В разглеждания
случай ищецът поддържа, че в периода от 1986г. до 2009г. не е бил в договорно
правоотношение с „РАДОМИР МЕТАЛИ“ АД с предмет процесния имот, тъй като трето
за спора лице – Юрий Райчев Игнатов е било страна по наемно правоотношение за
вещта, като М.П.Х. фактически е обитавала жилището. Горното обуславя, че
предявеният иск за извършени подобрения за периода от 1986г. до 01.04.2009г. намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като в доказателствена тежест на ищеца по
предявения насрещен иск е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е управлявал чужда работа без натоварване, като е извършил
твърдените ремонтни работи с грижата на добър стопанин в имот собственост на
ответника, стойността на твърдените разходи и увеличената стойност на вещта.
Предявеният
насрещен иск за извършени ремонтни работи в процесния имот, които са увеличили
стойността на вещта, за периода от
01.04.2009г. до предявяване на насрещния иск намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като в доказателствена тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е управлявал чужда
работа без натоварване, като е извършил твърдените ремонтни работи с грижата на
добър стопанин в имот собственост на ответника, стойността на твърдените
разходи и увеличената стойност на вещта.
Претенцията
за извършени по
време на действие на договора за наем поправки на наета вещ намира своето
правно основание в разпоредбата на чл. 231, ал.2 ЗЗД, като в доказателствена
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
бил в наемно правоотношение с ответника с предмет процесния недвижим имот, че
са възникнали повреди в жилището, за които наемателят е уведомил наемодателя,
които са отстранени от ищеца, както и стойността на твърдените разходи.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца по
предявената насрещна претенция, че не сочи и не представя доказателства, че в
процесния имот са възникнали повреди, за които страната е уведомила ответника,
както и че М.П.Х. е извършила твърдените ремонтни работи.
Ищецът по
насрещния иск не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на наведените
твърдения и не е внесъл депозит по допуснатата служебно от съда съдебно –
оценителна експертиза, поради което съдът приема, че исковата претенция е
неоснователна.
Съгласно
указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по
реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността
за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника по предявения установителен иск следва да бъдат възложени направените
от ищеца съдебни разноски в заповедното производство за заплатена държавна
такса в размер на 32.40 лева. На идентично правно основание М.П.Х. следва
заплати направените от „РАДОМИР МЕТАЛИ“ АД съдебни разноски в настоящото
производство в размер общо на 382.40 лева, от които сумата в размер на 32.40
лева внесена държавна такса за разглеждане на спора и сумата в размер на 350
лева заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
страната.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца по насрещния иск следва
да бъдат възложени направените от ответното дружество съдебни разноски в размер
на 1277 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на страната. Съдът намира за неоснователно наведеното
от М.П.Х. възражение за прекомерност на хонорара на пълномощника на „РАДОМИР
МЕТАЛИ“ АД тъй като уговореното и заплатено възнаграждение на адвокат Ч. е
съобразено с размера на предявената от ищеца по насрещния иск претенция и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „РАДОМИР МЕТАЛИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Радомир, Индустриална
зона против М.П.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата в размер на 1620 лева, представляваща сбор от
тридесет и шест незаплатени наемни вноски по Договор за наем № 09 – РМ –
010/01.04.2009г. за периода от месец януари 2014г. до месец декември 2016г.,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК на 20.01.2017г. до окончателно изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 192/23.01.2017г. по ч. гр. д. № 279/2017 г. по описа на Районен съд – гр.
Перник.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.Х., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** против „РАДОМИР МЕТАЛИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Радомир, Индустриална зона иск за заплащане на сумата
в размер на 24869 лева, представляваща стойност на извършени ремонтни работи в
апартамент 11, находящ се в гр. Перник, *** и общите части в сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира жилището, за периода от 1986г. до 2012г.
ОСЪЖДА М.П.Х., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** да заплати на „РАДОМИР МЕТАЛИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Радомир, Индустриална зона на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 32.40 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
производството по ч. гр. д. № 279/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА М.П.Х., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** да заплати на „РАДОМИР МЕТАЛИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Радомир, Индустриална зона на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 382.40 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство по предявения установителен иск.
ОСЪЖДА М.П.Х., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** да заплати на „РАДОМИР МЕТАЛИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Радомир, Индустриална зона на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1277 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство по предявения насрещен иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 279/2017
г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като
се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен
съдия: