№ 8232
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20231110167359 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Ю. Л. срещу ...., с която са
предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, и
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните съществуването на вземания на ищцата от ответника съответно за
сумата от 400 евро, представляваща дължимо обезщетение за закъснение на полет №
FB643 от 3.07.2017г. по направление летище Бургас – летище Москва, Шереметиево,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК
– 12.11.2020г. до окончателното плащане, и за сумата от 133,60 лв. – мораторна лихва
за периода от 8.03.2019г. до 11.11.2020г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 56050/2020г. по описа на СРС, 44 с-в.
В исковата молба ищцата излага, че между страните е бил сключен договор за
въздушен превоз, по силата на който ответникът се е задължил да осигури
извършването на самолетен полет от летище Бургас до летище Москва, Шереметиево,
предвиден за изпълнение по разписание на 3.07.2017г., с час за излитане 08:50 ч.
Твърди, че в деня на полета се явилa навреме на гишето за регистрация, като поради
значително забавяне на изпълнението на полета е билa премаршрутиранa с друг полет
1
на авиокомпанията № FB689, планиран да излети в 19:30 ч. на 3.07.2017г., но реално
излетял в 01:24 ч. на 4.07.2017г. В резултат на това ищцата е пристигнала в крайна
дестинация с повече от 3 часа закъснение спрямо предвиденото разписание. По повод
отправена покана за изплащане на обезщетение ответникът е признал извънсъдебно
вземането на 8.03.2019г., но и до момента не е погасил задължението си. За дължимите
суми за обезвреда и лихва за забавено плащане в полза на ищцата е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило
възражение от длъжника. С тези доводи ищцата обосновава правния си интерес от
търсената искова защита. Претендира сторените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, подаден извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
ответникът оспорва предявените искове. Поддържа, че в полза на ищцата не е
възникнало право на обезщетение, тъй като не се е явила своевременно за регистрация
за процесния полет. Навежда евентуално възражение за погасяване на вземането за
обезщетение по давност, каквото е релевирано и с подаденото възражение по чл. 414
ГПК, като обосновава приложимост на предвидената в чл. 135 от Закона за
гражданското въздухоплаване (в редакцията ДВ, бр. 94/1972г.) двугодишна
погасителна давност за правото на иск срещу превозвача. По тези съображения моли за
отхвърляне на исковите претенциии.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, формира следните изводи от
фактическа и правна страна:
При съобразяване на обстоятелствата, от които ищцата извежда съдебно
предявеното субективно право, съдът намира, че предмет на сезиращия го главен иск е
дължимостта на вземане, възникнало на основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 295/91. Посоченият регламент съдържа общи правила, уреждащи обезщетяването на
пътниците при отказан достъп на борда, отмяна или голямо закъснение на полети,
както и правото на обезщетение на пътници за претърпяната вреда от загуба на време
поради неизпълнението на задължението на превозвача да осъществи превоза, като е
предвиден точен размер на обезщетението в зависимост от разстоянието на полета,
който за полети с дължина на маршрута над 1500 км. възлиза на 400 евро.
Съгласно разясненията, дадени с решение на СЕС по дело С-402/07 от
19.11.2009г., разпоредбите на чл. 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 трябва да се
тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на
пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и
че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по чл. 7 от Регламента,
2
когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-
голяма от три часа.
Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване на следните
обстоятелства в условия на кумулативност: качеството на ответника като въздушен
превозвач от Общността по смисъла на чл. 2, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004,
наличието на сключен между него и ищцата договор за въздушен превоз от или до
летище в държава-членка по смисъла на чл. 3 от Регламента, по който последният е
изпълнил задълженията си като е заплатил възнаграждение и се е явил и пътувал с
полета, осъществяване на превоза със закъснение повече от три часа след времето по
разписание.
В случая, несъмнено ответното дружество се явява опериращ въздушен
превозвач по смисъла на посочената по-горе дефинитивна норма от Регламент (ЕО) №
261/2004, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет, съгласно договор с
пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този
пътник. Не е спорно и от приетите доказателства се установява, че ищцата е сключила
с ответника договор за въздушен превоз със самолетен полет № FB643 по направление
летище Бургас – летище Москва, Шереметиево, определен за изпълнение на
3.07.2017г., като правоотношението по договора с оглед направлението на полета,
заминаващ от летище в държава-членка на Общността, обосновава приложимостта на
Регламент (ЕО) № 261/2004. Не се спори също, че полетът е бил осъществен със
закъснение от над 3 часа при пристигане в крайна дестинация спрямо обявеното
разписание. Няма спор и за това, че разстоянието на полета, измерено по метода на
дъгата на големия кръг, възлиза на 1652 км.
От страна на ответника не се твърди, нито са ангажирани доказателства за това,
че ищцата не е пътувала с процесния полет, установяването на което обстоятелство е в
негова тежест. В този смисъл е задължителното тълкуване на СЕС по дело С-756/18, с
което е прието, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече
часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този
полет, не може да бъде отказано предвиденото в Регламент (ЕО) № 261/2004
обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение
те не са доказали, по-конкретно чрез бордните си карти, че са се представили на
гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не
са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да
провери. Изложеното сочи, че за уважаване на исковете по Регламента е достатъчно
пътникът да притежава потвърдена резервация, като не следва да доказва, че се е
регистрирал за съответния полет и в този смисъл, че е пътувал с него, като тези
обстоятелства се презюмират. Превозвачът носи тежестта, при условията на обратно
доказване, да установи, че пътникът не е бил сред пътуващите на борда на самолета,
3
което обстоятелство в случая ответникът не доказва.
Въз основа на изложеното и доколкото не се твърди и доказва наличие на
основание за освобождаване на ответника от отговорност съгласно чл. 5, пар. 3 от
Регламент (ЕО) № 261/2004, съдът намира, че в полза на ищцата е възникнало вземане
за обезщетение по основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 в
размер на 400 евро.
При извода за възникване на претендираното вземане подлежи на обсъждане
възражението на ответника за изтекла погасителна давност, своевременно наведено в
рамките на заповедното производство, с депозираното от него възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. Това възражение съдът намира за неоснователно.
Правото на парично обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004 се основава на
договорната отговорност на въздушния превозвач, който не е изпълнил задължението
си по сключения договор за въздушен превоз да осъществи полета при предварително
очертаните параметри, касаещи време на излитане и на пристигане в крайния пункт.
При сключен договор и неизпълнението му, довело до вреди, отговорността за
обезщетяването им е договорна, съгласно чл. 79 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД. В този смисъл са и
мотивите на решението по дело С-402/07 на СЕС, в които изрично се подчертава, че
задължението за парично обезщетение по Регламента тежи върху въздушния
превозвач, тъй като именно с него конкретният пътник има сключен договор за превоз,
по силата на който лицето има право да бъде превозено с полет, който не би трябвало
нито да се отменя, нито да закъснява. Регламент (ЕО) № 261/2004 не съдържа
специални разпоредби относно срока на погасителна давност на вземането за парично
обезщетение при закъснял или отменен полет, поради което в съответствие със
задължителната тълкувателна практика на Съда на ЕС, обективирана в решение от
22.11.2012 г. по дело № С 139/11, приложимо е националното право на държавата -
членка, чийто съд разглежда конкретния спор.
Неоснователен е въведеният от ответника довод за приложимост в настоящата
хипотеза на предвидения специален давностен срок по чл. 135 ЗГВ. Съгласно
визираната разпоредба в относимата за спора редакция ДВ, бр. 94/1972г. (преди
изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021г.) правото на иск срещу превозвача по
международните превозни договори се погасява в двегодишен срок, а по вътрешните –
в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното
средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е
трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Систематичното
тълкуване на нормата, която се намира в Глава IX „Констативни протоколи,
рекламации, давност“ обуславя извод, че посоченият в нея двугодишен давностен срок
е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно
производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и
4
случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Това следва
и от чл. 137 ЗГВ, според който сроковете по чл. 135 ЗГВ спират със започване на
рекламационното производство. Доводи за обратното не могат да бъдат извличани от
мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, нито от измененията и
допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021г. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135
ЗГВ нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона
отговорността на въздушния превозвач по Регламент (ЕО) № 261/2004 не попада в
приложното поле на чл. 135 ЗГВ.
С оглед горното съдът намира, че в процесния случай приложение следва да
намерят общите правила, уредени в ЗЗД. Доколкото размерът на дължимото
обезщетение за причинените вреди от неизпълнението е предварително определен като
парична сума, то обезщетението представлява законна неустойка, която в съответствие
с разпоредбата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД се погасява с изтичането на тригодишен
давностен срок. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, в случая - от деня на изпълнение на закъснелия
полет – 4.07.2017г. Видно от представено електронно писмо от 8.03.2019г., неоспорено
от ответника, последният е заявил в отговор на отправена от ищцата покана за
плащане, че на основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 й се дължи
обезщетение за закъснелия полет, което изявление по същество представлява негово
признание на процесното вземане. Признаването на вземането от длъжника съгласно
чл. 116, б. „а“ ЗЗД има за последица прекъсване на давностния срок, като съгласно чл.
117, ал. 1 ЗЗД считано от прекъсването на 8.03.2019г. е започнала да тече нова давност.
Отчитайки и периода, в който е спряло течението на давността на основание чл. 3, т. 2
от ЗМДВИП за времето на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13.03.2020г., до 20.05.2020г., новият тригодишен давностен срок не е изтекъл към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
12.11.2020г., когато се счита предявен иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. Следователно
вземането на ищцата не е погасено към момента на съдебното му предявяване, което
обуславя извод за основателност на главния иск.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главното вземане. Предвид липсата на установен срок
за плащане съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД за поставянето на длъжника в забава е
необходима покана, като съдът приема, че такава е получена от ответника най-късно
на 8.03.2019г., когато датира писмото, обективиращо извънсъдебното му признание на
вземането. Дължимата мораторна лихва за периода на забава от 8.03.2019г. до
11.11.2020г., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на лихвен
калкулатор, възлиза на исковата сума от 133,60 лв. Следователно акцесорният иск
също е изцяло основателен и следва да се уважи в пълен размер.
5
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски се поражда в полза на ищцата, като на същата следва да се присъдят
претендираните и доказани разноски във всяко от двете производства, съответно за
заповедното производство – разноски в размер от 385 лв., включени в предмета на
издадената заповед за изпълнение, и за исковото производство – разноски в размер от
425 лв. (за държавна такса 25 лв. и за процесуално представителство от адвокат 400
лв.).
С тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Ю. Л., ..., родена на
**********г., съдебен адрес: ...., адв. К. В., срещу ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, пар. 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД съществуването
на вземания на Ю. Л. от .... за сумата от 400 евро, представляваща дължимо
обезщетение за закъснение на полет № FB643 от 3.07.2017г. по направление летище
Бургас – летище Москва, Шереметиево, ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 12.11.2020г. до окончателното плащане, и
за сумата от 133,60 лв. – мораторна лихва за периода от 8.03.2019г. до 11.11.2020г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 56050/2020г. по описа на
СРС, 44 с-в.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на Ю.
Л., ..., родена на **********г., съдебен адрес: ...., адв. К. В., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 385 лв. – разноски в заповедното производство, и сумата от 425 лв. –
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6