№ 5242
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110141373 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от Й. В. Й. срещу ЗД „ФИРМА“ АД осъдителелни искове с правно
основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумите от 1920,96 лв.,
представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
причинени на притежавания от ищеца лек автомобил марка „.....“, модел „.....“, рег. № Х, в
резултат от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 08.10.2021 г. в гр. София, по вина
на водача на лек автомобил марка „.....“ модел „Х“, рег. № Х със сключена при ответника
застраховка „Х“, за сумата от 30 лева за разходи за ремонт на регистрационната табела на
увредения автомобил, за сумата от 27 лева за разходи за банкови такси и комисиони и за
сумата от 17,13 лева за разходи за куриерски услуги, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, и иск за сумата от 82,13 лв. за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху първата от претендираните
главници в размер на 1920,86 лв. за периода от 26.02.2022г. до 29.07.2022г..
С протоколно определение от 07.03.2023 г. е допуснато намаление на предявените
искове на основание чл. 214 ГПК, съгласно което искът за главница за вредите по увредения
лек автомобил e предявен за сумата от 1470, 34 лв., а искът за обезщетение за забава – за
62,90 лева. На основание чл. 232 ГПК производството по делото е прекратено за разликата
между първоначално предеявените и намалените размери на исковете поради оттеглянето
им за съответните части.
Ищецът твърди, че на 08.10.2021 г. в гр. София, в района на кръстовището на ул. „Х“ и
бул. „Х“ управляваният от него лек автомобил марка „.....“, модел „.....“, рег. № Х бил
блъснат поради неспазване на пътен знак „Б2 Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ от страна на водача на лек автомобил марка „.....“ модел „Х“, рег. № Х.
Твърди, че с платежно нареждане от 16.11.2021г, получил от ответника като застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за ПТП водач обезщетение в размер
на 1459, 19 лв. За отсраняване на щетите платил на автосервиз „Деви тунинг“ ООД сумата от
4 443,58 лв. С платежно нареждане от 02.06.2022г. ответникът му платил още 2 522,72 лв,
1
при което общо платеното било с 1 920,86 лв. по-малко от дължимия се размер на
обезщетението. Твърди, че в причинна връзка с щетата, нанесена при процесното ПТП,
направил и разходи на стойност 30 лв. за ремонт на табелата с регистрационния номер на
автомобил и платил 27 лв. за банкови такси и комисионни за плащания на ремонтите и 17,13
лв. за куриерски услуги по изпращане и получаване на табелата. Ето защо, моли за
уважаване на предявените искове, в т.ч. иска за обезщетение за забава, считано от
изтичането на 15-дневен срок след представяне на фактурата за извършения ремонт до
предявяването на иска.
Ответникът оспорва предявените искове, като счита, че отговорността му се
съизмерява със сумата от 2522,72лв. за ремонта на автомобила, която била платена на ищеца
извънсъдебно. Счита, че претендираните суми за ремонт на регистрационната табела,
банкови такси и куриерски услуги не са в причинна връзка с ПТП. Ето защо, моли за
отхвърляне исковете и претендира разноски по предявените искове в първоначалния им
размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По предявения главен иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ
в тежест на ищеца е да докаже причинените на марка „.....“, модел „.....“, рег. № Х,
вследствие ПТП от 08.10.2021г. имуществени вреди, които да се намират в причинна връзка
с противоправното деяние на застрахования по застраховка "Х" при ответника водач на лек
автомобил марка „.....“ модел „Х“, рег. № Х, вкл. и характера и размера на причинените
вреди.
В тежест на ответника е да докаже релевираните от него правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
С оглед становището на ответника с доклада по делото са отделени като безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 08.10.2021г. в гр.
София с участието на описаните от ищеца МПС е настъпило ПТП по вина на водача на лек
автомобил марка „.....“ модел „Х“, рег. № Х, че е налице валидно възникнало
застрахователно правоотношение по застраховка "Х" при ответника към датата на ПТП, че
ищецът е собственик на повредения автомобил марка „.....“, модел „.....“, рег. № Х.
Безспорно е също така, че за настъпилото ПТП е заведена щета №********** при ЗД
“ФИРМА“ АД и ответникът е изплатил на ищеца сумата от 2522,72 лв. като застрахователно
обезщетение преди образуване на настоящото производство. Ето защо и на основание чл.
153 ГПК съдът намира осъществяването на посочените обстоятелства за доказани.
Въз основа на приетото и неоспорено заключение по съдебно-автотехническата
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че стойността, необходима за възстановяване на вредите на лек автомобил „.....“, модел
„.....“, рег. № Х по средни пазарни цени към датата на ПТП, е 3993,06 лв. Вещото лице е
посочило, че описаните повреди в представения опис отговарят изцяло на извършения и
фактуриран ремонт. Стойността за възстановяване на вредите, съгласно фактура
№1101/03.02.2022г. на „Х“ ООД, е по-висока от средните пазарни цени, тъй като стойността
на труда по капитулацията към фактурата е 35 лв. на час. Според експерта всички описани и
фактурирани операции в процесната фактура е било необходимо да бъдат извършени с оглед
отстраняване уврежданията по процесното МПС. Вещото лице изяснява, че стойността,
необходима за възстановяване на лекия автомобил по цени на алтернативни доставчици, е
3800,80 лева. При изслушването му в проведеното открито съдебно заседание по делото
допълва, че предвид механизма на процесното ПТП регистрационната табела е в зоната на
удара.
При определяне стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че следва
2
да вземе предвид стойността посочена в заключението на САТЕ по средни пазарни цени. В
тази връзка намира за необходимо да подчертае, че съдебната практика е категорична, че
размерът на обезщетението се присъжда по средни пазарни цени с оригинални части, а не с
алтернативни такива. Сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като
при определянето й са съобразени цените само от ограничен сегмент от пазара. От друга
страна тази стойност не може да бъде възприета, защото не кореспондира целта на
обезщетението, а именно - да се възстанови увреденото имущество в състоянието преди
инцидента. При тези съображения съдът намира, че необходимата стойност за
възстановяване на щетите по „.....“, модел „.....“, рег. № Х е 3993,06 лв.
Ето защо и предвид извънсъдебното частично погасяване на вземането за сумата от 3
993,06 лева с платените 2 522,72 лева съдът намира, че искът за сумата от 1470,34 лева е
изцяло основателен.
Претенциите за заплащане на обезщетение за имуществени вреди във фромата на
претърпяна загуба, изразяваща се в заплащането на разходи за ремонт на регистрационната
табела, банкови такси и разходи за куриерски услуги се явява частично основателна, поради
следните съображения.
Нормата на чл. 429, ал. 1 КЗ предвижда, че с договора за затраховка „Х“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахователя за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е договорна и фунционално
обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата, съгласно чл. 45 и сл. ЗЗД,
Следователно, застрахователят ще отговаря за онези вреди, за които би отговарял
деликвента- виновно причинени от същия, при презумиране на вината, които са в пряка
причинна връзка с увреждането, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, която при непозволено увреждане
представлява разлика между състоянието на имуществото на лицето, увредено от деликт, и
онова състояние, което то би имало, ако деликт не е бил извършен. Следователно такива
вреди подлежат на обезщетяване, ако е налице реално, ефективно намаляване на
имуществото на увредения от деликт, като последният носи доказателствената тежест да го
установи съгласно правилото, установено в чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че твърдените вреди, представляващи разходи за ремонт на
регистрационната табела, са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП предвид
заявеното от вещото лице при изслушването му от съда, че същата табела е в зоната на
удара. Наред с това в представения от ответника снимков материал, изготвен по преписката,
увреденият автомобил е без регистрационна табела. Изложеното обуславя извод за
причинна връзка между процесното ПТП и увредата на тази табела, за отстраняването на
която съгласно представените фактура и платежно нареждане ищецът е сторил разноски на
стойност 30 лева, които му се следват от ответника.
На следващо място съдът приема за установена и причинната връзка между сторените
разходи за банкови такси при превода на дължимите се суми в полза на осъществилите
ремонтите сервизи на обща стойност 27 лева.
Не се установява такава връзка, обаче, между претендираните разноски за курирски
услуги на стойност 17,13 лева и процесното ПТП, поради което искът за тази сума следва да
се отхвърли като неоснователен.
Като законна последица от уважава на част от съдебно предявените претенции следва
да се присъди законната лихва върху същите от датата на исковата молба.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
3
За разлика от КЗ (отм.), актуалният КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / в чл. 429, ал. 3, изр. 2
изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента
на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на
настъпване на застрахователното събитие. По отношение на задължителна застраховка "Х"
на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията
на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице. В случая във фактическите твърдения в
исковата молба ищецът сочи, че ответникът е изпаднал в забава с изтичането на срок от 15
работни дни от представяне на фактурата за извършения ремонт, а това сторено на
28.03.2022г /видно от представената молба на л. 21 от делото/. Ето защо съдът намира, че
обезщетението за забава се следва от изтичането на 15 работни дни от посочената дата. т.е.
от 19.04.2022г. и определя размера му по реда на чл. 162 ГПК за периода до 29.07.2022г. на
41,66 лева, за които сума и период искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата
до пълния предявен размер от 62,90 лева и за оставащата част от периода да се отхвърли
като неоснователен.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат на двете
страни по съразмерност.
За пълнота следва да се посочи, че с влязло в законна сила протоколно определение от
07.03.2023г. производството по делото е прекратено поради частичното оттегляне на
исковете за главница и обезщетение за забава. Ответникът не е поискал допълване на това
определение в частта за разноските в срока по чл. 248 ГПК. Ето защо при определяне
подлежащите на присъждане разноски съдът е взел предвид размера на предявените искове
след намалението им.
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 883,80 лв., от които – 129,80 лв. за
държавна такса, 300 лв. – депозит за вещо лице и 454 лв. За адвокатско възнаграждение с
ДДС. По арг. от чл. 7, ал 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възражението на ответника за прекомерност на адвокатски
хонорар, претендиран от ищеца, е неоснователно. С оглед уважената част от предявените
искове на ищеца се следват разноски в размер на 849,21 лева по съразмерност.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени
своевременно поисканите разноски съобразно отхвърлената част от исковете разноски в
размер на 9,78 лева от общо сторените разноски в размер на 100 лева за депозит за вещо
лице и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „ФИРМА АД” АД, ЕИК 1212...., със седалище и адрес на управление в
гр.Х, да заплати на Й. В. Й. с ЕГН ********** с адрес гр. Х, следните суми:
4
на основание на основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ сумите от 1470,34 лв.,
представляваща представляващо застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
причинени на притежавания от ищеца лек автомобил марка „.....“, модел „.....“, рег. №
Х, в резултат от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 08.10.2021 г. в гр.
София, по вина на водача на лек автомобил марка „.....“ модел „Х“, рег. № Х със
сключена при ответника застраховка „Х“, сумата от 30 лв. за разходи за ремонт на
регистрационната табела на увредения автомобил и сумата от 27 лева за разходи за
банкови такси, ведно със законната лихва от 29.07.2022 г. до погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 17,13 лв. за разходи за куриерски
услуги;
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 41,66 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от 1470,34 лева, начислена за
периода от 19.04.2022г.. – 29.07.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за оставащата част от
периода и за разликата до пълния предявен размер от 62,90 лв.;
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 849,21 лв. за разноски по делото по
съразмерност.
ОСЪЖДА Й. В. Й. с ЕГН ********** с адрес гр. Х, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
да заплати на ЗД „ФИРМА АД” АД, ЕИК 1212...., със седалище и адрес на управление в
гр.Х сумата от 9,78 лв. за разноски по делото по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5