№ 5413
гр. С., 03.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110166604 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на Д.
Т. О., ЕГН ********** против *====* АД, ЕИК *====*, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото
правоотношение между страните, извършено със заповед № 2645 от
30.10.2023 г. на изпълнителния директор на *====* АД, ЕИК *====* и
неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заемната до уволнението длъжност "помощник брокер"
при работодателя *====* АД, ЕИК *====*; 3/ с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5910 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода 31.10.2023 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от 05.12.2023 г. /датата на предявяване на
исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; 4/ с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка и 5/ с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1413,00 лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2023 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.06.2022 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, както и
релевирани от ответника, в условията на евентуалност: 1/ възражение за
прихващане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ с изплатено в полза на
ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1
КТ и 2/ възражение за прихващане на вземането на работодателя за
обезщетение по чл.221 ал.2 КТ в размер на 985 лева със вземането на ищцата
за трудовото й възнаграждение за м.10.2023 г.
С разпореждане № 153340/05.12.2023 г., постановено по гр.д. №
66604/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е оставил без
движение исковата молба, като е дал указания на ищеца, в едноседмичен срок
от получаване на препис от разпорежданете, да отстрани констатираните
нередовности на исковата молба, като изложи ясни, конкретни и
безпротиворечиви твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи правния
му интерес от предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
С молба вх. № 357134 от 12.12.2023 г., подадена от името на Д. Т. О.,
чрез адвокат П. Д. е направено изявление от страна на ищцата за оттегляне на
предявения в настоящото производство иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 4 ГПК. С определение № 44734/13.12.2023 г., постановено в настоящото
производство, съдът, взимайки предвид изявленията съдържащи се в молба от
1
12.12.2023 г., подадена от името на ищеца и разпоредбата на чл. 232, изр. 1
ГПК, съгласно която ищецът може да оттегли исковата си молба без
съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото и
обстоятелството, че гр.д. № 66604/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав
не е насрочвано за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което и
в разглеждания случай съгласие на ответника не е необходимо, е прекратил
производството по гр.д. № 66604/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в
частта по предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
Определение № 44734/13.12.2023 г., постановено по гр.д. № 66604/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, е влязло в законна сила на 29.12.2023 г.
Производството остава висящо в частта по останалите предявени за
разглеждане в производството искове.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника в производството.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за допускане изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза в настоящото производство, със задачи, формулирани в исковата
молба, следва да бъде уважено.
Искането на ищеца, на основание чл. 190 ГПК, да бъде задължено
ответното дружество да представи по делото намиращ се у него документ, а
именно фиш за заплата, издаден на името на ищцата, от който да е видно
какъв е размерът на последното брутно трудово възнаграждение, получено от
последната, преди прекратяването на трудовото правоотношение, следва да
бъде оставено без уважение. Действително същото е допустимо и относимо
към предмета на делото, но същевременно такъв въпрос е поставен към
вещото лице по исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, като
вещото лице следва да извърши необходимите справки при ищеца и да
посочи какъв е бил размерът на последното брутно трудово възнаграждение,
получено от ищцата, преди прекратяването на трудовото правоотношение,
поради което и искането по чл. 190 ГПК не се явява необходимо за
правилното решаване на делото.
Искането на ответника за допускане събирането на гласни
доказателства, чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане, следва
да бъде уважено.
Искането на ответника, на основание чл. 190 ГПК, да бъде задължен
ищецът да представи по делото удостоверение от НАП за липса на
регистрирано трудово правоотношение и на социално-осигурителен доход за
периода от 6 месеца след прекратяване на процесното трудово
правоотношение, следва да бъде оставено без уважение. По предявения иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на
ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е останал
без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с
прекратяването на трудовото правоотношение, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец
преди уволнението, като прерогатив на ищеца /който носи доказателствената
тежест/ е дали и какви доказателства и доказателствени средства ще ангажира
в производството за установяване основателността на претенцията си за
обезщетение поради оставане без работа в резултат от оспореното в
настоящото производство уволнение.
Съдът намира, че следва да допусне служебно изслушване на съдебно-
техническа компютърна експертиза, вещото лице по която, след запознаване
със съдържанието на представения от ищеца електронен носител - диск, да
възпроизведе на хартиен носител, съдържанието на същия.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
2
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
26.02.2024 г. от 14:15 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата си молба ищецът твърди, че считано от 30.04.2019 г. е
служител в *====* ООД /понастоящем *====* АД/, по силата на трудов
договор № 2505/30.04.2019 г., като е заемала длъжността „продавач-
консултант“ при ответното дружество. Поддържа, че със заповед № 2645 от
30.10.2023 г. на изпълнителния директор на *====* АД, ЕИК *====* й било
наложено дисциплинарно наказания „уволнение“ и й било прекратено
трудовото правоотношение с ответника-работодател. Оспорва се
законосъобразността на заповедта, с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й
правоотношение.
Оспорва се, че е спазена процедурата по чл. 193 КТ, което ищецът
счита, че е самостоятелно основание за незаконосъобразност на процесното
уволнение. Излагат се подробни съображения в този смисъл.
Поддържа, че констатациите на работодателя, че ищцата е извършила
тежки нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неспазване на
неговите вътрешни „Правила за работа със счетоводни документи, отчетност
и документооборот и „Инструкция за работа с модул „Гражданска
отговорност“ на „*====*" АД, което се изразявало в нередовно и некоректно
отразяване на издадени от ищцата полици „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и документи в дневните отчети, издавала е полици
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, без да има събрана от
клиента вноска по застрахователна полица, са бланкетни и общи, без да са
разгледани и анализирани обстоятелствата, при които са извършени
конкретните действия от Д. О., причините за тяхното извършване,
последиците за работодателя и за клиентите на застрахователния брокер.
В тази връзка се сочи, че квалифицирането на нарушенията като
„тежки“ по смисъла на КТ е напълно необосновано.
Излагат се твърдения по отношение изясняване механизма на
подновяване на действаща застраховка (в случая „Гражданска отговорност“
на автомобилистите), която се плаща разсрочено, на няколко вноски.
Посочва се, че на практика, по изрична молба на клиент, Д. О. е
издавала полици „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, без да е
събрана необходимата вноска от застрахователната премия и съответно без
неотразяване в дневния отчет за сключените полици, но сумата по всяка
вноска е предоставяна от клиента на доверителката ми максимално бързо
(след приключване на работното време за деня или на следващия ден) и е
внасяна от ищцата незабавно в първият следващ неин работен ден. Тук следва
изрично да се посочи, че сумите на отделните вноски, събирани по този начин
не са големи - от порядъка на 60 лв. - 70 лв. (само една вноска е била около
300 лв.) и същите не са били задържани от нея.
Посочва се още, че в заповедта за дисциплинарно наказание не се сочи
и няма случаи на невнасяне на такива вноски, т.е. по никакъв начин интересът
на работодателят не е бил нарушен. В тази връзка се поддържа, че дори и да е
имало забавяне на внасянето, същото е станало поради промененото работно
3
време на ищцата (два дни работни - два дни почивни), като сумите са внасяни
в първия следващ работен ден, съответно тогава са включвани в дневните
отчети. Всички тези обстоятелства показвали, че дори и да са налице
формални нарушения на трудовата дисциплина, същите в никакъв случай не
представляват „тежки нарушения“ по смисъла на КТ.
Твърди се, че в конкретният случай работодателя не е извършил
преценката за тежестта на извършените дисциплинарни нарушения, въз
основа на всички обстоятелства, имащи отношение към нарушенията, като се
вземат предвид характера на изпълняваната работа, а също така характера на
изпълняваните трудови функции, като не били съобразени и последиците от
извършените нарушения и доколко тези последици са повлияли или могат да
повлияят върху дейността на работодателя, както и дали за работодателя биха
могли да настъпят неблагоприятни последици. В тази връзка се поддържа, че
дори и да има формално нарушение на трудовите задължения от страна на Д.
О., същите не могат да бъдат определени като „тежки“, а за тях би могло да се
наложи някое от другите дисциплинарни наказания, предвидени в чл.188 от
КТ - забележка или предупреждение за уволнение. Посочва се, че ищцата не е
имала налагани никакви дисциплинарни наказания за целия период на
трудовият договор, нито пък е имало друго неудовлетворение от нейната
работа, което не било съобразено от работодателя при налагане на най-
тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което
да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника в производството, с който се оспорват
предявените искове, като в условия на евентуалност се релевира възражение
за прихващане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ с изплатено в полза на
ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1
КТ.
Поддържа се, че процедурата по чл. 193 КТ е редовно и
законосъобразно извършена от работодателя, като на работника е
предоставена възможност да даде обяснения във връзка с нарушенията на
трудовата дисциплина, за които впоследствие й е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Оспорват се твърденията, че не са налице тежки нарушения на
трудовата дисциплина, както са посочени в заповедта за дисциплинарно
уволнение, както и че ищцата е подала искане за прекратяване на трудовия
договор на 27.10.2023 г.
В тази връзка се поддържа, че при изпълнение на задълженията си като
„Помощник-брокер", Д. О., изпълнява функцията на материално отговорно
лице за предадените й документи и парични средства от отчетника, уреждане
на застрахователни полици, както и за събраните от клиентите парични
средства и предадените й от работодателя парични средства. Заеманата от Д.
О. длъжност била отчетническа, предвид че трудовите й задължения
включват събиране, съхраняване, разходване и отчитане на поверените й
парични и материални ценности, поради което и ищцата е носила пълна
имуществена отговорност за липса на поверените й парични средства и за
инкасираните застрахователни премии в пълен размер.
Поддържа се, че с издаването на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите" от информационната система
на дадено застрахователно дружество, възникват задължения за работодателя
като застрахователен брокер. В тази връзка се сочи, че съгласно чл.337 ал.2 от
КЗ, работодателят е длъжен да уведоми застрахователя за издадената полица
и получена сума по нея в същия ден, и да преведе събраната застрахователна
премия в срок до 5 работни дни. За издадените през деня застраховки и
4
документи за вноски от всички офиси на работодателя уведомяването се
прави в края на работния ден автоматизирано от информационната система
„Вътрешен портал". За да е възможно изпълнението на законовото
задължение, предвидено в чл. 337, ал. 2 от КЗ, служителите от офисите
следвало стриктно да въвеждат всички издадени през деня застраховки във
„Вътрешния портал", като неизпълнението на задълженията на
застрахователния брокер за своевременното уведомяване на
застрахователните компании, за събирането на премията по издадените
полици и за превеждането й в срок, води до риск от ангажиране на
административно-наказателна отговорност за неспазване на това
задълженията на основание чл.644 ал.1 и 2 КЗ, както и до риск да му бъде
ангажирана договорна отговорност от застрахователните компании за
неизпълнение на договорни задължения. Именно неизпълнението на
задълженията за дневното отчитане на полиците и парите от служителите в
офисите е съществено тяхно трудово задължение, неизпълнението на което се
счита за тежко нарушение на трудовата дисциплина. Това било изрично
уговорено между работодателя и ищцата, видно от чл. 28 от трудовия договор
на ищцата.
Поддържа се, че при извършена проверка, на 23.10.2023г., на
отчетността на офис Кауфланд Банишора в гр. С., служителката А. К. е
констатирала редица нарушения, извършени от ищцата, които се състоят в
следното: две застрахователни полици „Гражданска отговорност на
автомобилистите", които са издадени на 22.10.2023г. към ЗАД „*====*"
(полица № BG/30/123001215841) и на 23.10.2023г. към ЗД „*====*" (сметка
№BG/02/123002285052) съответно и не са отчетени във „Вътрешен портал"
към момента на проверката, както и не са отчетени премиите събрани по тях
общо в размер на 139,80 лв.; пет застрахователни полици „Гражданска
отговорност на автомобилистите", които са въведени във „Вътрешен портал"
не в деня на издаването им, а със закъснение между един и четири дни. С
такова закъснение е и отчитането на премията по тях. Твърдените в доклада
нарушения на отчетността от ищцата се потвърждавали от дневните й отчети
съответно от 02.10.2023г., 03.10.2023г., 06.10.2023г., 07.10.2023г.,
14.10.2023г., 23.10.2023г. и 26.10.2023г., в които се виждало отчитането на
съответните полици със закъснение (не на датата на издаването им) и
електронните копия на издадените полици и документи за вноски, генерирани
от системата „Вътрешен портал".
Поддържа се, че нарушенията на отчетността са извършвани
постоянно, системно и съзнателно от ищцата, защото в продължение на един
месец са извършени седем повтарящи се нарушения. Умишленото виновно
поведение на ищцата се потвърждавало от лично дадените от нея обяснения в
писмена форма.
Предвид всичко изложено по-горе, моли, за постановяване на решение,
с което да бъдат отхвърлени предявените искове. В условията на
евентуалност се релевират: 1/ възражение за прихващане на обезщетението по
чл. 225, ал. 1 КТ с изплатено в полза на ищцата обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ и 2/ възражение за прихващане на
вземането на работодателя за обезщетение по чл.221 ал.2 КТ в размер на 985
лева със вземането на ищцата за трудовото й възнаграждение за м.10.2023 г.
Претендират се разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2
ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на
прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено
със заповед № 2645 от 30.10.2023 г. на изпълнителния директор на *====*
5
АД, ЕИК *====* и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност "помощник
брокер" при работодателя *====* АД, ЕИК *====*; 3/ с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5910
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода 31.10.2023 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от 05.12.2023 г. /датата на предявяване на
исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане и 4/ с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1413,00 лева, представляваща незаплатено
трудово възнаграждение за месец октомври 2023 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 15.06.2022 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, както и релевирани от
ответника, в условията на евентуалност: 1/ възражение за прихващане на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ с изплатено в полза на ищцата
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ и 2/
възражение за прихващане на вземането на работодателя за обезщетение по
чл.221 ал.2 КТ в размер на 985 лева със вземането на ищцата за трудовото й
възнаграждение за м.10.2023 г.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З
ГПК):
Съдът отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че считано от 30.04.2019 г. ищцата е била служител в *====*
ООД /понастоящем *====* АД/, по силата на трудов договор №
2505/30.04.2019 г., като е заемала длъжността „продавач-консултант“ при
ответното дружество; че със заповед № 2645 от 30.10.2023 г. на
изпълнителния директор на *====* АД, ЕИК *====* й било наложено
дисциплинарно наказания „уволнение“ и й било прекратено трудовото
правоотношение с ответника-работодател; както и че заповед № 2645 от
30.10.2023 г. на изпълнителния директор на *====* АД, ЕИК *====* е била
връчена на ищцата на 31.10.2023 г.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1,
т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които
да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155
ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал.
2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което е прекратено.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното
основание за уволнение, съответно, че правото на уволнение е надлежно
упражнено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за
уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между
страните няма срочен характер.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения
период, че оставането без работа е в причинна връзка с прекратяването на
трудовото правоотношение, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
6
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е бил в
трудово правоотношение с ответника и е престирал съобразно уговореното, а
за ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово
възнаграждение в претендирания размер.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата
изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата
молба размер.
По отношение възражението за прихващане на обезщетението по чл.
225, ал. 1 КТ с изплатено в полза на ищцата обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ:
В тежест на ответника е да докаже размерът на дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ и
обстоятелството, че такова обезщетение в твърдения размер е изплатен на
ищцата, респективно, наличието на предпоставките за извършване на
прихващане между това изплатено в полза на ищцата обезщетение и
евентуално дължимото в нейна полза обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за
оставането й без работа поради незаконосъобразно уволнение, извършено с
процесната заповед.
По отношение възражението за прихващане на вземането на
работодателя за обезщетение по чл.221 ал.2 КТ в размер на 985 лева със
вземането на ищцата за трудовото й възнаграждение за м.10.2023 г.:
В тежест на ответника е да докаже наличие на основания за възникване
в негова полза на вземане за обезщетение по чл.221 ал.2 КТ в твърдения
размер, респективно, наличието на предпоставките за извършване на
прихващане между това възникнало в негова полза вземане и евентуално
дължимото в полза на ищцата трудово възнаграждение за месец 10. 2023 г.,
включително изискуемост на вземането си за обезщетение по чл.221 ал.2 КТ.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства приложените с исковата
молба и отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 400 лева,
вносими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Ф. В., специалност: Икономика -
Бизнес администрация, тел. **********.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ответника в насроченото по делото
открито съдебно заседание, за установяване на посочените в отговора на
исковата молба обстоятелства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа компютърна
експертиза, вещото лице по която, след запознаване със съдържанието на
представения от ищеца електронен носител - диск, да възпроизведе на
хартиен носител, съдържанието на същия, при депозит в размер на 600 лева,
вносим от ответника в едноседмичен срок от съобщението по депозитна
сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебна
компютърно[1]техническа експертиза Н. Н. Х., с адрес: гр. С., п.к. 1680, ж.к.
”*====*”, бл. 31, ет. 2, ап. 3, тел. 869 69 97, 0899 133 662, 0888 778 519,
специалност: Книгоразпространение – библиотечно- информационни
дейности Компютърни системи, мобилни комуникации, софтуерен и
хардуерен компютърен оценител, софтуерно пиратство.
7
УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 77 ГПК, ако страната
остане задължена за разноски, съдът постановява определение за
принудителното им събиране.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, на основание чл. 190
ГПК, да бъде задължено ответното дружество да представи по делото
намиращ се у него документ, а именно фиш за заплата, издаден на името на
ищцата, от който да е видно какъв е размерът на последното брутно трудово
възнаграждение, получено от последната, преди прекратяването на трудовото
правоотношение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника, на основание чл.
190 ГПК, да бъде задължен ищецът да представи по делото удостоверение от
НАП за липса на регистрирано трудово правоотношение и на социално-
осигурителен доход за периода от 6 месеца след прекратяване на процесното
трудово правоотношение.
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба,
към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. С., бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.
Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова,
Мария Георгиева - тел. 02/8955423, ********@**********.**;
www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако
в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за
повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
8
на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
Вещото лице по допуснатата в производството съдебно-счетоводна
експертиза да се призове за насроченото по делото открито съдебно заседание
с указания да работи по изготвяне на заключението по допуснатата
екзпертиза.
Вещото лице по допуснатата в производството съдебно-техническа
компютърна експертиза да се призове за насроченото по делото открито
съдебно заседание след представяне на доказателства за внесен депозит.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9