№ 487
гр. Пловдив, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева - Пехливанова
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова
Административно наказателно дело № 20235330200895 по описа за 2023
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 674771-F654832/09.11.2022 г., издадено от зам.
директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което Н.Т. ЕООД, с ЕИК: ***, е
санкционирано с „имуществена санкция“ в размер на 494,92 лева за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.
Жалбоподателят, Н.Т. ЕООД, представлявано от адв. Г. В., по същество
не оспорва факта на извършеното нарушение, но навежда основания за
квалифицирането на случая като „маловажен“. Отделно от това се твърди, че
нарушението е следствие на технически пропуск на адвоката в изпълнение на
възложената му поръчка от управителя на дружеството. Наведени са и
съображения за допуснат порок в датата на съставяне, респ. връчване на НП
и в тази връзка се оспорва датата на съставянето му. Предвид всичко
гореизложено се моли обжалваното НП да бъде отменено. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение.
ТД на НАП-Пловдив, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнараждение.
1
От фактическа страна се установява следното:
НП е издадено против Н.Т. ЕООД - предприятие по смисъла на Закона
за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, за това, че като
е било длъжно, не е публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2020
година, като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения
срок – до 30.09. на следващата година, т.е. до 30.09.2021 г. По делото се
установява, че което Н.Т. ЕООД е извършвало дейност през отчетния период
– 2020 година, видно от подадената в ТД на НАП годишна данъчна
декларация по чл. 92 ЗКПО с вх. № 1600И1141819/17.06.2021 г. и от
приложения към нея годишен отчет за дейността. Съгласно данните в част V
oт посочената декларация, нетните приходи от продажби за 2020 г. са в
размер на 494921,00 лева.
Към датата на съставяне на АУАН ГФО на дружеството за 2020 г. не е
заявен за вписване и не е представен за обявяване в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията. За дата на нарушението се приема 01.10.2021 г.
Посочва се, че нарушението е установена на 24.02.2022 г. – датата, на която
НАП е уведомена от Агенцията по вписванията за липсващото вписване. За
така констатираното нарушение е бил съставен АУАН на 17.05.2022 г. ГФО за
2020 г. е бил публикуван на 01.07.2022 г. с вх. № 20220701105401. Въз основа
на така съставения АУАН е било издадено и процесното НП, с което което
Н.Т. ЕООД, е санкционирано с „имуществена санкция“ в размер на 494,92
лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото писмени доказателства – писмени (писма и справки) и
гласни (показанията на актосъставителката, които съдът кредитира), а и
същата по същество не се оспорва от жалбоподателя, който признава
извършването на вмененото му нарушение, но моли НП да бъде отменено,
поради маловажност на случая, респ. допуснато нарушение на правилата на
чл. 34 ЗАНН.
Правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу
подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна и в законоустановения срок.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
2
На първо място следва да се посочи, че извършването на процесното
нарушение се явява установено по несъмнен начин. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1
ЗСч, всички търговци по смисъла на Търговския закон публикуват
годишния финансов отчет чрез заявяване за вписване и представяне за
обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата
година. От събраните по делото писмени доказателства – АУАН, Справки и
Писма, свидетелските показания на актосъставителката – свид. Д. Ц., се
установява, че Н.Т. ЕООД - предприятие по смисъла на Закона за
счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е било
длъжно, не е публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2020 година,
като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок – до 30.09.
на следващата година, т.е. до 30.09.2021 г. Последното по същество не се
оспорва. Предвид горното следва да се приеме, че правилно в случая
наказващият орган е приел, че е налице нарушение от вида на
санкционираното такова.
В тази връзка съдът не възприема изложеният довод в жалбата за
отпадане на отговорността на дружеството, тъй като неподаването на ГФО се
дължало на технически пропуск. В случая се касае за безвиновна /обективна/
отговорност. Нарушителят е търговец, който е бил длъжен да организира
дейността си така, че същата да е в съответствие със законовите изисквания,
като всяко нарушение на това положение е в тежест на дружеството, в това
число лошият избор на изпълнител на възложената работа.
Не се възприемат и доводите за нарушение на чл. 34 ЗАНН. В случая
нарушението е извършено на 01.10.2021 г., като е било открито на 24.02.2022
г. – датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията за
липсващото вписване. АУАН е съставен на 17.05.2022 г., т.е. в тримесечния
срок, регламентиран в закона. Доводите, че нарушителят е бил открит по-
рано не се възприемат. Съгласно трайната съдебна практика нарушителят се
счита открит от момента, в който компетентния да състави АУАН орган
реално разполага с достатъчно данни, както за извършено нарушение, така и
за самоличността на нарушителя, като разбира се следва да се разграничават
понятията откриване на нарушителя и установяване на нарушението по
несъмнен начин. Така изрично Решение № 252 от 07.02.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 3646 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,
3
Решение № 909 от 22.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 238 / 2019 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1999 от 31.10.2016
г. по н. д. № 1893 / 2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2530 от 24.11.2014 г. по н. д. № 2185 / 2014 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1999 от 31.10.2016 г. по н. д. №
1893 / 2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив. От дадената
дефиниция следва, че въпросът за откриване на нарушителя е чисто
фактически и във всеки конкретен казус зависи от преценката в кой момент
контролният орган е разполагал с достатъчния обем информация за
извършеното нарушение и неговия извършител. В конкретния случай това
е датата 24.02.2022 г. – датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по
вписванията за липсващото вписване.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че в конкретния случай
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не
са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
Не са налице и основания за ревизиране на размера на наложеното
наказание. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗСч, който е задължен и не публикува
финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до
3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1
до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период , за
който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. В
конкретния случай се установява, че нетните приходи от продажба за 2020
година са 494921,00 лева, т.е. 0,1 на сто или санкцията е определена в
минималния предвиден в закона размер, поради което не са налице
основания за нейното ревизиране.
Липсват и основания за квалифициране на случая като „маловажен“,
доколкото неговата обществена опасност не се отличава от обичайната за
съответния вид, напротив – касае се за нарушение, което не е било отстранено
в един продължителен период от време – почти година. Обстоятелството, че
4
не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, доколкото нарушението е
формално, на просто извършване.
Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН в
полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, както и извършените процесуални действия, а именно подаване на
писмено становище и процесуално представителство пред съда, намира, че в
полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева. Мотивиран от горното, Пловдивски районен съд ХХVн.с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 674771-F654832/09.11.2022 г., издадено от
зам. директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което Н.Т. ЕООД, с ЕИК: ***, е
санкционирано с „имуществена санкция“ в размер на 494,92 лева за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.
ОСЪЖДА Н.Т. ЕООД, с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА сумата от 150 /сто и петдесет/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК
и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5