Решение по дело №752/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция „Митница Варна“ в Агенция „Митници“, подадена чрез ю.к. М. Х., против Решение № 11/11.01.23г. по АНД № 136/2022г. по описа на РС - Девня, с което е отменено наказателно постановление № 170/09.03.2022г. на директора на Териториална дирекция „Митница Варна“ в Агенция „Митници“, с което на „Милки Груп Био“ ЕАД, на основание чл.234, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.1 ЗМ, чл.83 ЗАНН вр. чл.175, ал.1 и ал.3, чл.178, ал.1 и ал.3 ДОПК вр. чл.79, ал.1 ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 5329.66 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретно сочи, че предвид обстоятелството, че митническите разпоредби по отношение на проверките и вземането на проби от стоките не са се променили, тълкуването на чл.78 //отм./ от Регламент № 2913/92 в Решение С-571/2021г. на СЕС може да се приложи относно разпоредбата на чл.190, пар.1 от Регламент № 952/2013г. на ЕП и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на съюза. В този смисъл била коректна преценката на митническите органи, че резултатите от проверката по митническа декларация MRN 21BG002002043636R6 от 22.01.2021г., отразени в МЛЕ № 01_01.02.2021/10.08.2021г. са валидни и за стоката по митническа декларация MRN 20BG002002038361R7/21.10.2020г. Идентичността на стоките по двете митнически декларации се установявала и от придружаващите документи. Касаторът подчертава, че предвид определените с МЛЕ обективни характеристики на анализираната стока, на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид ОБХС за позиция 1517, класирането на процесната стока се извършва в код 1517 90 99 на КН, различен от декларирания. Предвид определения състав, приложимият код по ТАРИК е 1517 90 99 90. Излагат се доводи, че решаващият съд не е извършил цялостна проверка на обжалваното НП и не е обсъдил всички представени по делото писмени доказателства. Конкретно се излагат възражения срещу изводите на съда за изпитванията на стоката по проведената МЛЕ, и срещу аргументацията на тези изводи. Твърди се, че след като по делото не са събрани доказателства, опровергаващи заключението на ЦМЛ, необосновано ДРС не го е кредитирал. Касаторът излага конкретни възражения и срещу приетото експертно заключение в хода на съдебното производство и подчертава, че същото е било оспорено. В заключение, се излагат доводи за прекомерност на присъденото от РС – Девня адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Моли решението на въззивният съд да бъде отменено и да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените основания, като ги допълва с постановките на постановеното решение по дело С-292/2022г. на СЕС. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатското възнаграждение.

Ответната страна – „Милки Груп Био“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адв.Ж., оспорва касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Твърди, че изследването, което е извършило митническата лаборатория, не може да доведе до твърдените от тях резултати за класиране на стоката в друг тарифен номер. Подчертава, че чрез използвания пенетрометър не може да се определи вида на мазнината, включително, че същата представлява палмов шортънинг. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред РС – Девня е образувано по жалба на „Милки Груп Био“ ЕАД против наказателно постановление № 170/09.03.2022г. на директора на Териториална дирекция „Митница Варна“ в Агенция „Митници“, с което на „Милки Груп Био“ ЕАД, на основание чл.234, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.1 ЗМ, чл.83 ЗАНН вр. чл.175, ал.1 и ал.3, чл.178, ал.1 и ал.3 ДОПК вр. чл.79, ал.1 ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 5329.66 лв.

За да се произнесе по спора РС - Девня е установил от фактическа страна, че на 01.10.2020 г., на Пристанище Варна – Запад, пристигнали контейнери, натоварени със стока, бруто тегло 121 833. 60 кг., с получател „Милки Груп Био“ ЕАД. За част от стоката, на 21.10.2020г. в Митнически пункт Варна – Запад била подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ № MRN 20BG002002038361R7. Стоката била декларирана като палмова мазнина „OKI brand“ – рафинирана, избелена, дезодорирана, бруто тегло 48 733. 44 кг, нето тегло 47 040. 00 кг, с код по Тарик **********, ставка на митото в размер на 9 %. Въз основа на декларацията били заплатени държавни вземания в размер на 5 710. 34 лв. мито, и 14 007. 66 лв. ДДС. На 22. 01. 2021г. от стока по митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ № MRN 21BG002002043636R6 била иззета проба, изпратена в ЦМЛ – гр. София, където била изготвена експертиза № 01_01.02.2021/10.08.2021г. Съгласно същата, анализираната стока представлява пластична до твърда маслена маса /при стайна температура 25°С/, с хомогенна структура и гладка кремообразна текстура, термично стабилна, без разслояване, с млечнобял до бледожълтеникав цвят, неутрален на растително масло мирис. Същата представлява препарат - палмов шортънинг, съставен само от палмово масло или негови фракции, химически непроменени и получен чрез текстуриране. Директорът на Дирекция „Митническа дейност и методология“ дал становище, че въз основа правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция 1517, стока с гореописаните обективни характеристики се класира в код 15179099 на КН, различен от декларирания, като предвид състава, приложимият ТАРИК код е **********. Декларираният в митническата декларация код от позиция 1511 на КН не бил коректен, тъй като тази позиция обхващала единствено палмовото масло и неговите фракции, сурови, дори рафинирани и химически непроменени. Анализираната стока, обаче, представлява продукт, съставен от палмово масло и/или негови фракции, които освен рафиниране са претърпели допълнителна необратима обработка с цел модификация на кристалната структура, а именно - текстуриране, който процес е специфично и единствено упоменат в ОБХС за позиция 1517, като допустим именно за стоки от тази позиция. На 14.09.2021г. до представляващия „Милки груп био“ ЕАД била изпратена покана да се яви в 3 – дневен срок в Митнически пункт Варна – Запад за съставяне на АУАН, като същата била получена на 16.09.2021г. Предвид неявяване на представляващия, на 16.09.2021г. АУАН бил съставен в негово отсъствие, като впоследствие на 22.10.2021 г. бил предявен на представляващ дружеството. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на дружеството.

За да отмени процесното НП, сезираният със спора съд е приел, че актосъставителят и административно – наказващият орган са съставили АУАН и издали НП, съобразявайки основно изготвената в ЦМЛ експертиза и даденото от Директора на Дирекция „Митническа дейност и методология“ становище. В последните е прието, че изследваната стока е препарат - палмов шортънинг, съставен само от палмово масло или негови фракции, химически непроменени и получени чрез текстуриране. На това заключение първостепенният съд е противопоставил изготвената в хода на съдебната фаза СХЕ, която сочила, че липсват стандартизирани методики за определяне типа на мазнината, липсват всякакви конкретни показатели, които да определят типа й, няма никакви основания и доказателства, въз основа на които продуктът, предмет на съдебния спор, да се класифицира като допълнително модифицирано палмово масло, обозначено в случая като шортънинг. Категорично процесната стока е палмово масло – рафинирано, избелено, дезорирано, химически непроменено. Съдът отчел, че видно от приобщени към делото писмени материали, ЦМЛ няма акредитация да извършва необходимото в случая изследване, което по категоричен и безпротиворечив начин да докаже приетото от актосъставителя и административно – наказващия орган. Същевременно анализите, които извършва тази лаборатория, са за нуждите на митническия контрол. Доколкото обаче същата е част от системата на митническите органи, относно нейното заключение не следва да възниква каквото и да било съмнение за обективност, компетентност и правилност, което в случая не е налице. Съдът отбелязал и големия времеви интервал между вземане на пробата и изготвяне на експертното заключение, а именно няколко месеца, като нямало данни къде, и най – вече как, през това време е съхранявана пробата. Приел, че не са нужни специални познания, за да се приеме, че предвид естеството на изследвания продукт, същият подлежи на бърза развала и е напълно възможно за този период да претърпи изменения. Това налага пробата да бъде съхранявана при специални условия, което не е отразено в изготвената експертиза. Не се доказа разработената от ЦМЛ – гр. София през 2019 г. и утвърдена през 2020 г. вътрешно лабораторна методология дали съответства на метода за измерване на консистенцията на мазнини AOCS Cc 16 - 60, достатъчна ли е да определи дали изследвания продукт е претърпял обработка текстуриране и въобще утвърден ли е този метод като официален. В експертизата не е указано количеството на изследваната проба, дали същата е била подготвена правилно за изследване и спазена ли е процедурата за тестването й съгласно метода, който се твърди за официално утвърден. От конкретната процесна стока не е вземана проба, респективно същата не е изследвана, което води до резонния въпрос откъде актосъставителят и административно – наказващият орган правят своите изводи в тази насока. Видно от материалите по делото митническите органи формират своето становище въз основа на анализ на идентична стока, предмет на друг внос, мотивирайки се с еднакви наименования, износител, вносител, приемайки, че Решение на СЕС по дело N С – 571 / 2012 г., с което се тълкува чл. 78 /отм./ от Регламент N 2913 / 92 г. на ЕС е приложимо и към разпоредбата на чл. 190, § 1 от действащия Митнически кодекс, приет с Регламент N 952 / 2013 г. на ЕС. Това разбиране не е било споделено от съда, доколкото извършеното от СЕС тълкуване касае отменена правна норма, като в новия Митнически кодекс няма разпоредба, която да е аналогична с чл. 78 от отменения такъв. В този смисъл приетото от митницата относно вид на стоката по процесната митническа декларация се явява недоказано, доколкото не е изследвана конкретната, а друга такава. Съдът подчертал, че така нареченото „текстуриране“ е упоменато единствено в Обяснителните бележки към хармонизираната система, които не са нормативен акт съгласно трайната национална и европейска съдебна практика. В тази връзка СЕС с Решение от 18 май 2011 г. по дело Delphi, С 423 / 10, EU: C: 2011: 315, точка 23 е приел, че в интерес на правната сигурност и улесняване на проверките, решаващ критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите. Според точка 24 от това решение, обяснителните бележки към КН, изготвени от Европейската комисия и тези към хармонизираната система за определяне и кодифициране на стоките, изготвени от Световната митническа организация, имат съществен принос за тълкуване на обхвата на различните тарифни позиции, без обаче да имат задължителна правна сила. Първостепенният съд приел, че в настоящия случай митническите органи са разширили обхвата на тарифната позиция 1517 от КН, като са добавили допълнителен критерий така нареченото „текстуриране“, което не е упоменато никъде в КН и в забележките към нея. В този смисъл, приетото от митницата „текстуриране“ се явява необосновано, доколкото не е нормативно предвидено. В контекста на изложеното съдът приел становището за осъществена митническа измама за недоказано и необосновано, като констатира разширително и произволно тълкуване на Решението на СЕС по дело N С – 571 /2012 г. и правилата за тарифно класиране на стоки. Съдът отбелязал и това, че стоката се придружава от необходимите документи, вкл. и такива относно състава й, в които няма данни тя да е претърпяла твърдяната специфична обработка.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

Решението на ВРС е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон. РС - Девня не е обсъдил и преценил в съвкупност събраните по делото доказателства, не е изяснил релевантните по спора факти и приложимото право, което е довело до невярно установяване на фактическата обстановка по случая и необоснованост на извода за недоказаност на административното нарушение „митническа измама“.

На първо място, приетото и кредитирано заключение на изготвената СХЕ е оспорено от митническата администрация във въззивното производство, като е направено мотивирано искане за назначаване на повторна тройна експертиза. Оспорването е направено съобразно изискването на чл.153 от НПК, поради което съдът е следвало да допусне исканата експертиза, както предвид аргументите на страната, така и предвид противоречието между заключението на изготвената СХЕ и това на МЛЕ. Следва да се подчертае, че още при назначаване на експертизата, пълномощникът на санкционираното дружество е поискал същата да бъде възложена на С.М., а процесуалният представител на органа е поискал определяне на вещо лице, което да не е посочено от страните. Назначаването на вещо лице, посочено от дружеството, при изразено несъгласие на другата страна, и последващото отхвърляне на искането й за повторна тройна експертиза, представлява съществено нарушаване на принципа на равнопоставеност и състезателност в процеса. Наред с това, в приетото заключение на изготвената по писмени данни СХЕ липсва подробен и обоснован анализ на разработената от ЦМЛ РАП_66, както и отговор дали резултатите от нея могат да се ползват конкретно за целите на тарифното класиране на процесната стока, а са дадени отговори на неотносими и безспорни между страните въпроси. Така даденото заключение на СХЕ не опровергава приложението на метода, използван от ЦМЛ. Чрез използване на пенетрометър, ЦМЛ е установила извършването на допълнителна обработка на рафинираното палмово масло – текстуриране, с цел промяна на кристалната структура. Отхвърляйки резултатите от МЛЕ, първостепенният съд в мотивите си е поставил редица въпроси, без обаче, да даде отговор на същите като инстанция по същество чрез подробен, обстоен и съобразен с практиката на СЕС анализ на приложените от митническата администрация методи и процедура. Необсъден и неизяснен е останал дори въпросът за проследимостта на изследвана проба, с оглед липсата на отбелязване в Протокола за вземане на проби /л.49 от преписката/ на номерата на съответните пломби, респективно - дали същото се дължи на процесуално нарушение или на нечетливост на приложеното заверено копие. Неоснователно РС - Девня не е кредитирал МЛЕ и по съображения, че анализите, които извършва ЦМЛ, са за целите на митническия контрол и доколкото ЦМЛ е част от системата на митническите органи, възниква съмнение относно нейната обективност и компетентност. Липсата на акредитация на ЦМЛ не е пречка за извършване на изследване за идентифициране на стоки с оглед тарифното им класиране, респ. не е самостоятелно основание да не се кредитират резултатите от извършените в тази връзка изпитвания. В случая компетентността на ЦМЛ следва пряко от закона – Устройствения правилник на АМ /УПАМ/. Съгласно чл.22, т.6 от УПАМ, Дирекция „Централна митническа лаборатория“ е част от Специализираната администрация в ЦМУ на АМ и съгласно чл.28, т.1 изследва, анализира и идентифицира стоки за целите на митническия надзор и контрол. Необосновано и при липса на специални знания въззивният съд е приел компрометиране на пробата поради липсата на данни за начина на нейното съхраняване и поради факта, че предвид естеството на изследвания продукт, същият подлежи на бърза развала и е напълно възможно за този период да претърпи изменения. Дори да изглежда логично, че развалата на продукт, предназначен за влагане в храни, се отразява на органолептичните качества на същия, въпросът дали това води и до промяна на кристалната му структура изисква специални знания и е от компетентността на вещо лице.

Неправилно и в противоречие с приложимото европейско право, въззивният съд не се е съобразил с даденото от СЕС задължително тълкуване с Решение по дело С-571/12, по аргумент, че същото се отнасяло до отменени разпоредби, каквито липсват в действащия МК, а именно – чл.70 и чл.78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Същият действително е отменен с Регламент (ЕО) № 450/2008, който пък е отменен с Регламент № 952/2013г. – действащ към момента и към момента на процесния внос. Видно от таблиците за съответствие – Приложения към Регламент (ЕО) № 450/2008 и Регламент № 952/2013г., разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 е съответна на чл.119 от Регламент (ЕО) № 450/2008, която от своя страна е съответна на чл.190 от действащия Регламент № 952/2013. Разпоредбата на чл.78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, е съответна на чл.27 от Регламент (ЕО) № 450/2008, която от своя страна е съответна на чл.48 от действащия Регламент № 952/2013г.

Изрично в чл.286, §3 от Регламент № 952/2013г. е посочено, че позоваването на отменените регламенти (сред изрично изброените и Регламент (ЕО) № 450/2008 и Регламент № 2913/1992), се счита за позоваване на настоящия регламент и се тълкува съгласно таблиците за съответствие в приложението.

При тази изрична уредба, неправилно РС - Девня е приел, че даденото от СЕС тълкуване е загубило действие поради отмяна на тълкуваните норми. Така даденото тълкуване е валидно и към действащите норми на чл.48 (съответен на чл.78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 ) и чл.190 от Регламент № 952/2013г. (съответен на чл.70 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 ) – както се установяват от таблиците за съответствие, и които по същество са идентични.

Неправилно първостепенният съд е приел и, че след като Обяснителните бележки към Хармонизираната система не са задължителни /не са нормативен акт/, позовавайки се на тях, митническите органи са разширили обхвата на тарифна позиция 1517 от КН като са добавили допълнителен критерий – текстуриране, което не е упоменато в КН и забележките към нея.

Международната конвенция, която установява Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС), сключена в Брюксел на 14 юни 1983г., както и протоколът за изменението й от 24 юни 1986г. /Конвенцията за ХС/ са одобрени от името на Европейската икономическа общност с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 година. Съгласно член 3, параграф 1, буква а) от Конвенцията за ХС, всяка договаряща страна се задължава да приведе своите тарифни и статистически номенклатури в съответствие с ХС, да използва всички нейни позиции и подпозиции без допълнения или изменения заедно със съответните им кодове, и да следва последователността на номериране по тази система. Същата разпоредба освен това задължава договарящите страни да прилагат общите правила за тълкуване на ХС и всички забележки към разделите, главите и подпозициите на ХС и да не изменят обхвата на тези раздели, глави, позиции или подпозиции.

Съветът за митническо сътрудничество, понастоящем Световната митническа организация, учреден със сключената в Брюксел на 15 декември 1950г. конвенция за създаването му, одобрява съгласно установените в член 8 от Конвенцията за ХС условия Обяснителните бележки и становищата за класиране, приети от Комитета по ХС — орган, чието устройство е уредено в член 6 от Конвенцията за ХС.

С Решение на СЕС от 19 октомври 2017 година по дело Lutz, С-556/16, точка 40 и Решение от 17 март 2016г., Sonos Europe, C-84/15, точка 33 е прието, че макар да нямат задължителна сила, обяснителните бележки към ХС представляват важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на общата митническа тарифа, и като такива могат съществено да допринесат за нейното тълкуване. С Решение на СЕС от 18 май 2011 година по дело Delphi, С-423/10, точка 23 е прието, че в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите. Според точка 24 от същото решение, Обяснителните бележки към КН, изготвени от Европейската комисия, и тези към Хармонизираната система за определяне и кодифициране на стоките, изготвени от Световната митническа организация, имат съществен принос за тълкуването на обхвата на различните тарифни позиции, без обаче да имат задължителна правна сила (в този смисъл Решение от 12 май 2016 година по дело Toorank Productions, съединени дела С-532/14 и С-533/14, точки 34 и 36).

Обстоятелството, че обяснителните бележки към ХС, както и тези към КН, нямат задължителна правна сила не е основание същите да не бъдат съобразявани. С Решение от 28 юли 2011г. по дело Pacific World Limited, C-559/18, точка 29 е прието, че обяснителните бележки към ХС представляват важни средства за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество предоставят годни способи за нейното тълкуване – в същия смисъл и Решение от 19 май 1994г. по дело Siemens Nixdorf, C-11/93, точка 12, Решение от 18 декември 1997г. по дело Techex, C-382/95, точка 12, Решение от 27 април 2006г. по дело Kawasaki Motors Europe, C-15/05, точка 36, Решение от 29 април 2010г. по дело ***, C-123/09, точка 29, Решение от 3 юни 2021г. по дело BalevBio, С-76/20, т.57. Нещо повече, изрично в чл.1, пар.2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, е посочено, че Комбинираната номенклатура включва номенклатурата на Хармонизираната система, което обосновава и относимост на Обяснителните бележки към ХС към КН, независимо че същите нямат задължителна сила.

От практиката на СЕС недвусмислено следва, че ОБКН и ОБХС са признато, годно средство за тълкуване на обхвата на позициите и подпозициите на КН, без да променят нейния обхват, като във всички случаи класирането на стоките следва да се извършва според техните обективни характеристики и при съобразяване на Общите правила за тълкуване на КН по част първа, раздел І, А от нея.

СЕС остава последователен в позицията си и чрез приетото в безспорно относимото и съществено за разрешаване на казуса дело С-292/22 - макар Обяснителните бележки към ХС и към КН да нямат задължителна правна сила, те представляват важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество предоставят полезни насоки за нейното тълкуване/т.38 и 39/.

Относно позиции 1511 и 1517 КН, в точки 40 – 42 от решението СЕС е приел, че съгласно текста на позиция 1511 от КН, тя обхваща „палмово масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени“. Според обяснителната бележка към ХС за позиция 1511 от ХС, чийто текст съвпада с този на позиция 1511 от КН, палмовото масло е предназначено за разни цели, а когато е рафинирано, се използва в хранителната промишленост, в частност като мазнина за готвене и за производството на маргарин. От своя страна позиция 1517 от КН, освен „маргарин“ тя включва и „хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от № 1516“, а именно различни от „животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин“.

В този контекст, в точка 43 от решението СЕС е приел, че от една страна, според ОБХС за позиция 1517, чийто текст съвпада с този на позиция 1517 от КН, тази позиция обхваща по-специално продукти, „чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани […], разбити или предварително обработени чрез текстуриране […] или по друг начин“. Що се отнася по-специално до понятието „текстуриране“, то е дефинирано в посочената обяснителна бележка към ХС като „видоизменение на текстурата или на кристалната структура“. Освен това в разглежданата бележка се уточнява, че тази позиция включва и препаратите, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, дори хидрогенирани, които са били обработени чрез някой от неизчерпателно изброените в тази обяснителна бележка способи, сред които фигурира текстурирането. Във въпросната обяснителна бележка сред „основните продукти“, класирани в тази позиция 1517, са посочени изрично продуктите, наречени „shortenings“, които съгласно същата бележка са „получени от масла или мазнини чрез текстуриране“. Накрая, в нея се уточнява, че се изключват „несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно“.

Така, в точки 44, 45 и 46 от решението, СЕС е приел, че основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517, е, че представляват „смеси“, а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък „препарати“, а именно продукти, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС, като нито в КН, нито в обяснителните бележки към КН или към ХС има индикации, че за да попада в позиция 1517, сместа или препаратът трябва да е претърпял/а обработка, която води до химическа промяна на продуктите, от които е съставен/а. От друга страна, позиция 1511 обхваща както суровото палмово масло и неговите фракции, така и рафинираното палмово масло и неговите фракции, които са рафинирани, но не химически променени. Следователно към тази позиция не спадат палмовите масла, претърпели обработка, различна от рафинирането. В това отношение е ирелевантен въпросът дали съответните продукти са били химически променени в резултат от тази обработка.

В заключение, в т.46 и 47 от решението по дело С-292/2022 е обоснован извод, че за да се изключи класирането на разглежданите продукти в позиция 1511, е достатъчно да се определи дали те са претърпели някаква обработка, различна от рафинирането, като например текстуриране, което съгласно съответната обяснителна бележка към ХС се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта.

Така в точка 48 от решението е прието, че продукт с обективни характеристики и свойства като тези на разглеждания продукт може да спада към позиция 1517, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши по отношение на физическите характеристики на този продукт, в светлината по-специално на твърденията на страните в главното производство по този въпрос (вж. по аналогия решение от 19 октомври 2017 г., Lutz, C556/16, т.53). По-конкретно, за да определи дали посоченият продукт спада към позиция 1511, или към позиция 1517, тази юрисдикция ще трябва да установи въз основа на данните, с които разполага, и на резултатите от извършените от митническите органи изследвания дали този продукт е претърпял обработка, различна от рафинирането.

Относно спора досежно приложените от митническите органи методи и процедури за изследване, в точки 52 и 53 от същото решение СЕС е приел, че дори когато обяснителните бележки към КН изрично предвиждат даден метод, той не трябва да се счита за единствения приложим метод за целите на изследването на съществените характеристики на съответните продукти, като консистенцията им (вж. в този смисъл решение от 12 юни 2014 г., Лукойл Нефтохим Бургас, C330/13, т. 51 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако считат, че предвиденият в обяснителните бележки към КН метод не води до резултат, който съответства на КН, митническите органи на държавата членка или икономическият субект могат да упражнят правото си да сезират компетентния орган.

В такъв случай запитващата юрисдикция е тази, която следва да реши кой е най-подходящият метод за определяне на съществените за класирането на съответните продукти техни характеристики (вж. в този смисъл решение от 12 юни 2014 г., Лукойл Нефтохим Бургас, C-330/13, т. 54 и 55). На още по-голямо основание следва да се приеме, че когато приложимата правна уредба не предвижда никакъв метод, митническите органи са свободни да прилагат избрания от тях метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на КН резултати, което националният съд ще следва да провери в случай на оспорване.

Предвид гореизложеното РС - Девня е извел необоснован извод, че митническите органи не са доказали извършването на нарушението „митническа измама“. Първостепенният съд не е изложил мотиви от фактическа и правна страна, които да са относими към установяване на обективните характеристики на процесната стока, респ. за нейното правилно тарифно класиране по КН, въз основа на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид обяснителните бележки към КН и ХС за позиции 1511 и 1517. Съществени за определяне на тарифния код на внесената стока са нейните обективни характеристики и свойства. В случая ВРС не е извършил такава преценка. Не е изследвал и обсъдил събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства. С оглед задълженията си за разкриването на обективната истина и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, въззивният съд е следвало да изпълни задължението си, регламентирано от законодателя, и да събере всички допустими, необходими и относими доказателства за установяване на правнорелевантните факти по делото, след което да ги обсъди с цел изясняване в достатъчна степен на обективната истина. По делото са останали неизяснени спорните за случая обстоятелства, а именно стоката, декларирана от дружеството претърпяла ли е обработка за модифициране на кристалната структура /текстуриране/.

Предвид забраната по чл.220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство, обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Девня.

При новото разглеждане на делото, освен дадените по-горе указания за тълкуване и прилагане на закона, и обсъждане на всички относими към установяване на обективните характеристики на стоката писмени доказателства, Районен съд - Девня следва да извърши съответните проверки, вкл.: да направи обстоен анализа на наличните доказателства, и при необходимост да събере нови, за установяване на следното: 1/ дали процесната стока е претърпяла допълнителна обработка, различна от рафинирането - в който случай съгласно т.48 от решението по дело С-292/22, стоката следва да се класира в позиция по КН 1517; 2/ дали приложените в случая от митническите органи процедури и методи за изследване са подходящи да доведат до съответстващи на Комбинираната номенклатура резултати - т.е. дали посредством тях могат да се установят обективните характеристики на стоката за целите на правилното й тарифно класиране; 3/ налице ли е проследимост при извършеното от митническите органи изследване, с оглед липсата на отбелязване в Протокола за вземане на проби /л.49 от преписката/ на номерата на съответните пломби, респективно - дали същото се дължи на процесуално нарушение или на нечетливост на приложеното заверено копие.

При изследване на въпроса за обективните характеристики на стоката и за обработката, на която е била подложена, ДРС следва да съобрази, обсъди и анализира, и данните от придружаващите стоката документи, след приобщаването им в надлежен превод на български език, на осн. чл.134 НПК.

С оглед връщането на делото за ново разглеждане от Районен съд - Варна, по отношение направеното искане за разноски е приложим чл. 226, ал. 3 от АПК, съгласно който при новото разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция, съобразно изхода на спора.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, на основание чл.222, ал.2 от АПК

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 11/11.01.23г. по АНД № 136/2022г. по описа на РС - Девня, с което е отменено наказателно постановление № 170/09.03.2022г. на директора на Териториална дирекция „Митница Варна“ в Агенция „Митници“.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същият съд при спазване на дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: