Решение по дело №9674/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2976
Дата: 31 октомври 2022 г. (в сила от 31 октомври 2022 г.)
Съдия: Гергана Коюмджиева
Дело: 20201100109674
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2976
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Йоана П. П.а
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20201100109674 по описа за 2020 година
Производство по реда на гл.ХХХII от ГПК, по предявени при обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД, както и иск по чл.86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на Л. К. П., ЕГН **********, със съгласието на
майка му Д. Ц. Х., чрез пълномощника адв. Я. Д. - САК, с която са предявени при
обективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от
КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД,
ЕИК ****, да заплати сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 14.05.2020 г., както
и сумата от 3 608 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди за заплатени лекарства и медицински консумативи, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 04.09.2020г. – датата, на която застрахователят е отказал
изплащане до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Твърди се, че на 14.05.2020г. около 12:40ч. в гр. София лек автомобил марка
„Фолксваген Пасат“ с peг.№ ****, управляван от Д. В. Ф., се е движил по ул.
„Искърско шосе“ с посока на движение от ул. „Димитър Пешев“ към бул. „Брюксел. В
района на кръстовището с ул. „Туше Делииванов“, извършвайки маневра завиване
наляво, става причина и реализира ПТП с насрещно движещия се (по път с
предимство) по ул. „Искърско шосе“ мотоциклет марка „Ямаха“, модел „Вираго“ с per.
№ ****, управляван от ищеца Л. К. П., при което последният е пострадал. Твърди се,
че след ПТП пострадалият е откаран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ със силни болки,
оток, деформация и без възможност за движение в областта на дясно бедро. Поставена
е диагноза: fractura patologica femoris dex.dist.- дислоцирана патологична фрактура на
десен дистален фемур. Счупване на долния край на бедрената кост. Извършена е
кръвнарепозиция и фиксация LCP плака и винтове на костната увреда на десен
дистален фемур, лаваж, хемостаза, стерилна превръзка. Л. П. е продължил домашно
1
лечение с препоръка за пълен режим на покой, прием на обезболяващи, забрана за
спорт и физическо натоварване 2 месеца.
Твърди, че получената от ПТП травматична увреда е причинила болки и
страдания на пострадалия, които са били със значителен интензитет първите 2 месеца
след инцидента, като общият възстановителен период продължава и към днешна дата.
Предвид характера на травмата, в първите седмици след операцията ищецът е следвало
да спазва щадящ постелен режим, което го е изправило пред невъзможността да
посреща със собствени сили обикновени битови потребности- тоалет, хранене,
обличане, за задоволяване на които е получавал помощ от своите близки. Състоянието
му е налагало използване на специализиран медицински транспорт с линейка за
провеждане на контролни прегледи. Изпитвал непрестанни силни болки, които трудно
се повлияват от обезболяващи, болки- усилващи се и при най-леко движение-
помръдване, завъртане. По настоящем болките и необходимостта от чужда помощ
(включително за придвижване макар на кратки разстояния) все още са налице, тъй като
функциите на долен крайник все още не са възстановени- стъпването, сгъване/
разгъване на крака е силно ограничено до невъзможно. Инцидентът се е отразил силно
негативно и на емоционалното състояние на ищеца- станал е тревожен, неспокоен и
потиснат. Загубил е здравия си сън, започнал е да изпитва страх от силни шумове и
автомобили.
Твърди се още, че във връзка с лечението си ищецът е извършил имуществени
разходи на обща стойност 3 608 лв., за които са издадени следните счетоводни
документи:
• Фактура № 1053/20.05.2020г. ведно с касов бон № 322, издадени от „М.А.“
ЕООД, на обща стойност 80,00лв., касаещи разходи за медицински транспорт с
линейка;
• Фактура № 1045/13.05.2020г. ведно с касов бон № 315, издадени от „М.А.“
ЕООД, на обща стойност 80,00лв., касаещи разходи за медицински транспорт с
линейка;
• Фактура № **********/22.05.2020г. ведно с касов бон № 8441, издадени от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, на обща стойност 2 388,00лв., касаещи разходи за
титаниева LCP плака за дистален фемур комплект с винтове.;
• Фактура № 1061/02.06.2020г. ведно с касов бон № 334, издадени от „М.А.“
ЕООД, на обща стойност 160,00лв., касаещи разходи за медицински транспорт с
линейка;
• Фактура № *********/14.07.2020г. ведно с касов бон № 56868, издадени от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, на обща стойност 900,00лв., касаещи разходи за
избор на екип.
Наведен е довод, че по отношение на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“ с per. № **** е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” при
ЗАД „Д.Б.г Ж. и З.“ АД, със застрахователна полица със срок на действие от
14.02.2020г. до 13.02.2021 г. По повод пътния инцидент сезирал ответното дружество с
претенция за изплащане на обезщетение вх. № 1827/05.06.20г., като с писмо изх.
№ 3441/04.09.20г. застрахователят отказал изплащане на същото. Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответното ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“
АД, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове.
Ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение относно
2
описания в исковата молба лек автомобил и период. Оспорва механизма на ПТП, както
и вината на водача на Д. В. Ф., с довода, че същата не е установена с влязъл в сила
съдебен акт. В отговора е наведено възражение за съпричиняване на вредоносиня
резултат от страна на пострадалия, тъй като същия:
- се движил с превишена скорост;
- предприел е неправомерно пресичане на кръстовище при червен сигнал на
светофарната уредба;
- можел е да предотврати настъпване на процесното ПТП при навременно задействане
на спирачната уредба;
- извършил е неправомерно изпреварване в лентата за насрещно движение;
- не е имал необходимите умения да реагира адекватно на създалата се ситуация и
- не е положил дължимата грижа за целесъобразен възстановителен процес – липсват
документи за проведени контролни прегледи и рехабилитация.
Ответното дружество оспорва представените с исковата молба документи
относно контролни прегледи и рехабилитация, като твърди, че същите са издадени за
целите на процеса, домогващи се да удостоверят специализиран медицински транспорт
до и от лечебното заведение на 13.05.2020г., което е един ден преди настъпване на
процесното ПТП, 20.05.2020г. – ден преди изписване от лечебното заведение и
02.06.2020г. – данни за превоз на контролни прегледи, без действително да са
извършени такива. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция.
Направено е искане да се допусне съдебно автотехническа, съдебно – медицинска,
както и съдебно-счетоводна експертизи, със задачи, подробно изложени в отговора на
исковата молба. Да бъде допуснат до разпит при режим на призоваване един свидетел,
относно механизма на ПТП. Да бъде издадено съдебно удостоверение.
В срока по чл.373 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
поддържат предявените искове и направените доказателствени искания с исковата
молба.
В срока по чл. 374 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба, в
който се поддържат всички направени с отговора твърдения, възражения и оспорвания.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Л. поддържа
предявените искове. Представя списък на разноски.
В отрктито с.з. ответното дружество, чрез юрк.Иванова оспорва предявените
искове по основание и размер. Представя списък на разноските и писмена защита.

Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235,
ал.2 ГПК, намира за установетно от фактическа страна следното:

От приетия Констативен протокол за ПТП № К-216 /14.05.2020г. на СДВР, се
установява, че на 14.05.2020г. около 12,40ч. служители на „Пътна полиция“ посетили
ПТП, настъпило в гр.София на ул. „Искърско шосе“, в района на кърстовището с
ул.“Туше Делииванов“ между лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с peг. № ****
управляван от Д. В. Ф. и мотоциклет марка „Ямаха Вираго“ с per. № ****, с водач Л.
К. П.. В протокола е отразено, че при ПТП е пострадал водача на мотоциклета Л. П. с
фрактура на дясна бедрена кост. /л. 9 от делото/
3
С решение № 13014 от 17.09.2021г., постановено по НАХД № 7295 /2021 г.
описа на СРС, НО, 112-ти състав, водачът Д. В. Ф., с ЕГН **********, е признат за
виновен в това, че на 14.05.2020 г. около 12:40 ч. в гр. София, по ул. „Искърско шосе“,
с посока на движение от ул. „Димитър Пешев“ към бул. „Брюксел“, в района на
кръстовището с ул. „Туше Делииванов“, при управление на МПС - лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с per. ****, при маневра завой на ляво за
включване в пътното платно за движение на ул. „Туше Делииванов“, отнел
предимството на движещия се срещу него мотоциклет марка „Ямаха“, модел „Вираго“
с per. ****, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участника в движението Л.
К. П. - водач на мотоциклета и така нарушил правилата по ЗДвП - чл. 37, ал. 1 от
ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства...“ и по този начин реализирал пътнотранспортно произшествие с
водача на мотоциклета - Л. К. П. и по непредпазливост причинил на последния средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в счупване на
дясната бедрена кост, което телесно увреждане е реализирало медико-биологичния
квалифициращ признак - трайно затруднение движенията на десния долен крайник за
срок повече от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК, като на основание чл. 343, ал. 1,6. “б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл.
78а от НК, е освободен от наказателна отгворност с налагане на адмистративно
наказание глоба./л.159 от делото/
На основание чл.413, ал.2 НПК, влязлото в сила решение от решение № 13014 от
17.09.2021г., постановено по НАХД № 7295 /2021 г. описа на СРС състав, установява
по задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на
извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинените травми.
От приета Епикриза по ИЗ №13670 /2020г. на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ е
видно, че Л. К. П. на 17 год., постъпил в клиниката по детска ортопедия и
травматология на 15.05.2020г. след претъпяно ПТП с диагноза: Счупване на дясна
бедрена кост. / л.10 от делото/ Епикризата е обсъдена подробно в назначената по
делото СМЕ.
По делото е представена писмена претенция до застрахователя с вх.№1827 от
05.06.2020г. и кореспонденция между страните, съгласно която ищецът е сезирал
ответното застрахователно дружество за изплащане на обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди, като последният отказал изплащане с уведомление изх.
№3441 от 04.09.2020г./л.18-л.22 от делото/
По делото е прието за безспорно, че към датата на процесното ПТП по
отношение на процесния лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с per.
****, е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на
автомобилисти“, страна по който е ответното ЗАД „Д.Б.г Ж. и З.“ АД, в качеството му
на застраховател.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и връзка им с
процесно ПТП е изслушана СМЕ, изготвена от вещо лице д-р Б. Т. Б. – спец. ортопед-
травматолог. От приетото неоспорено заключение на СМЕ се установява, че в резултат
на процесното ПТП от 14.05.2020г. Л. К. П. на 17 г. е получил е получил травматична
увреда: „ Fractura femoris dextri in partis distalis“ - счупване на дясна бедрена кост. Д-р
Б. пояснява, че фрактурите в областта на долните крайници са често явления при
пострадалите пациенти, претърпели ПТП, както и при мотоциклетисти, след силен удар
или падане върху твърдата пътна настилка. Сочи се, че в процесният случай, на
4
14.05.2020г. около 12,40ч. ищецът е управлявал мотоциклета си по ул.“Искърско шосе“
в столицата, когато в района на кръстовището с ул.“Туше Делииванов“ лек автомобил
е предприел маневра „ляв завой“ с което е отнел предимството на насрещно идващият
мотоциклетист. Последвал е удар на предната част на мотоциклета и дясното коляно в
предната дясна част на автомобилното купе, след което тялото на ищеца се е отделило
от мотоциклета, преминало е над предната част автомобила и е паднало върху
твърдата пътна настилка.( стр.65 от делото). Мотоциклетистът се е приземил отново
върху дясното си коляно, който центриран удар е довел до фрактурата на бедрената
кост в долната и част. Обоснован е извод, че установената при ищеца Л. П. фрактура на
дясната бедрена кост в долната и част е с доказан произход, като същата има пряка
причинна връзка с претърпяното от ищеца ПТП на 14.05.2020г.
Пояснено е, че фрактурата на бедрената кост, която е най- голямата и здрава
кост при човека, може да бъде получена само при упражнен внезапен удар нанесен с
извънредно голяма сила. Сочи се в СМЕ, че в процесният случай, ищецът е паднал
върху дясното си коляно и ударът е бил локализиран в него. Според експерта, ударът е
бил извънредно силен, което е довело до фрактурата в долната част на дясната бедрена
кост. Счупването е онагледено на сн. 1 от заключението /л. 135 от делото/ Направен е
извод, че по медико-билогичния си характер полученото счупване на дясната бедрена
кост в долната и част е довело до трайно обездвижване на десния долен карйник за
срок по-дълъг от 30 дни, като в случая при ищеца е до 5 месеца.
Относно проведеното лечение при ищеца, в СМЕ е изложено, че след ПТП
пострадалият е и бил насочен за лечение в УМБАЛ „Света Анна“- София, като са
извършени кръвни, рентгенови, ехографски изследвания и подготовка за оперативно
лечение, но предвид на това че пострадалият не е бил навършил 18 години по желание
на родителите му той е бил преведен за лечение през нощта 15.05.2020г. в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ При приемането на стационар на 15.05.2020г. ищецът е постъпил с
болки, оток и деформация в долната част на дясното бедро. Продължили са клиничните
изследвания и консултации с лекари от различна специалност: детски хирург, детски
травматолог, неврохирург, педиатър и анестезиолог. Потвърдено е било „счупването
на дясната бедрена кост в долната и трета част“. Освен тази увреда при ищеца не са
били констатирани други предходни или придружаващи травми и заболявания. След
приемането в клиниката по детска травматология ищецън е бил поставен на постелен
режим с включена: инфузионна, антибиотична, обезболяваща терапия. На 19.05.2020г.
е извършена операция: „открито наместване на счупената бедрена кост и стабилзиране
на костните фрагменти с LSP-титанова заключваща плака и винтове. Щателна
хемостаза. Поставен паваж Послойно затваряне на оперативната рана. С подобрение
ищецът е бил изписан от Детската травматологична клиника на Институт “Пирогов“ на
20.05.2020г. като лечението му е продължило амбулаторно със съвет да се движи с
помощта на патерици и прием на обезболяващи лекарства.
Обосновано е, че през посоченият 5-месечен период ищецът е търпял - болки и
страдания, като като през първите 3-4 седмици непосредствено след злополуката и
извършената костна операция - болките на ищеца са били с по-интензивен характер.
Интензивни са били болките за около 2 седмици и по време на поведената начална
рехабилитация. Извън посочените периоди ищецът е търпял само периодично явяващи
се болки, пораждащи се при рязка промяна на времето (студено и влажно време), болки
които са принуждавали пострадалият П. често да ползва обезболяващи средства.
Наред с претърпените болки, в продължение на лечебния и възстановителен -
през първите 3 месеца, ищецът не е трябвало да стъпва с пълна тежест на оперирания
5
крак и се е предвижвал с помощта на патерици. Това му е довело до известни
затруднения при предвижване и обслужването в ежедневието.
Вещото лице сочи, че от процесната злополука е изминала около година и
половина и състоянието на пострадалия вече е стабилзирано, но напълно е възможно
при рязка промяна на времето (при студено и влажно време) ищецът и сега да търпи
единични болки в зоната на операцията. Счупената дясна бедрена кост е зараснала
напълно. В началото на м.юли тази година е бил проведен третият медицински
преглед, когато е бил приет отново в Клиниката по детска травматолгия и след
предоперативна подготовка чрез нова операция са били отстранени металните
остеоснитези (титаниевата плака и винтовете) от зарасналата вече бедрена кост.
Движенията на съседните на фрактурата стави - (колянна и тазобедрена) са вече в
пълен обем и сила. От извършените операции е останал дълъг и груб оперативен белег
- 18 см., който белег е траен и пожизнен по вид. Към настоящият момент ищецът се
предвижва самостоятелно , без помощни средства с нормална походка
В заключението на СМЕ е отразено, че по делото са налични отчетни документи
(фактури) на името на ищеца Л. П. за извършени от него разходи по време на
лечението и възстановяването на процесната фрактура на дясната бедрена кост.
Извършени са разходи както следва:
-Фактура № ********** от 22.05.2020г. за заплатени оперативни окнсумативи
(титаниева LSP-плака за фрактура на дистална бедрена кост с 10бр.дупки и титаниеви
винтове )- 2 338,00лв. ДДС; Фактура № ********** от 14.07.2020г. - заплатени на И-
т“Пирогов- 900,00 лв. за предпочитан оперативен екип за операция е голям обем и
трудност; Фактура № ********** от 13.05.2020г. на стойност - 80,00лв. с ДДС за
медицински транспорт (линейка); Фактура № ********** от 20.05.2020г. на стойност -
80,00лв. с ДДС за медицински транспорт(линейка) за провеждане на контролен
преглед; Фактура № ********** от 02.06.2020г на стойност 160,00лв. с ДДС за
медицински транспорт(линейка) за провеждане на контролен преглед.
Общо извършени разходи: 3 358,00лв.
Вещото лице д-р Б. Б. сочи, че извършените разходи от ищеца съвпадат с
периода когато той е бил опериран и е провел лечението на процесното счупване. Тук е
място да се посочи, че разходите за оперативни косумативи (метални остеоснитези) за
имплантиране в счупените кости по време на оперативно лечение, стойността за
ортопедичните помощни средства, както и предписаните лекарства по време на
амбулаторното лечение при травматично болните не се заплащат от НЗОК, а се
заплащат от самите пациенти. Вещото лице обосновава, че разходите на ищеца Л. П. са
правомерно извършени, тъй като без тях не е било възможно навременното и успешно
провеждане на оперативното му лечение и възстановителния период на движенията на
съседните на фрактурата стави.
Относно разхода за транспортиране на ищеца чрез специализиран медицински
транспорт при изписването му, вещо лице отбелязва, че на първите контролни
прегледи в рамките на 1 месец след операцията, когато на пострадалият е било
забранено да стъпва на оперирания крак и се е движил затруднено с помощта на
патерици, затова е нает медицински транспорт (линейка), който транспорт се заплаща
от пациента. Ищецът е представел доказателства че е ползвал частен медицински
транспорт. Относно изборът на оперативен екип, според заключението на СМЕ
изборът на оперативен екип не е задължителен, но често е предпочитан от пациентите
особено при по-сложна по вид операция. В случая бащата на пострадалия е имал данни
6
за професионалните възможности на детския ортопед д-р Пукалски, затова е заплатил
стойността от 900 лв. на касата на болницата с предпочитание операцията на сина му
да бъде извършена от д-р П. и тя действително е била извършена от него.
При изслушването на СМЕ в о.с.з на 14.12.2021г. о.с.з. вещото лице д-р Б.
допълва, че за цената на медицинския транспорт с линейка се определя от разстоянието
на превоза, като в случая на ищеца е платено 160,00лв. с ДДС.
Съдът възприема заключението на СМЕ с вещо лице д-р Б., като обективно и
кореспондиращо на приетите неоспорени писмени доказателства.
От приетото заключение съдебно – автотехническа експертиза с в.л. инж. М. М.,
се установява, следния механизъм на произшествието:
На 14.05.2020 г., около 12,40 ч., в светлата част на денонощието при сухо време,
в района на кръстовището, образувано при пресичането на ул. „Искърско шосе“ и ул.
„Туше Делииванов“, на територията на гр. София е възникнало ПТП.
Лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с per. № ****, управляван от Д. В.
Ф. се е движил по ул. „Искърско шосе“ в лявата за него пътна лента. При достигане на
кръстовището с ул. „Туше Делииванов“ навлиза на зелен за него сигнал на
светофарната уредба със скорост около 11 км/ч, като на разстояние около 5,79 м след
преминаване на стоп-линията, извършвайки маневра „завой наляво“, започва да
навлиза в лентата за насрещно движение. В същото време, но в противоположна посока
мотоциклет марка „Ямаха“, модел „Вираго“ с per. № ****, управляван от Л. К. П. се е
движил по ул. „Искърско шосе“ в лявата за него пътна лента, в посока от бул.
„Брюксел“ към ул. „Д. Пешев“. При достигане до кръстовището с ул. „Туше
Делииванов“ е продължил своето движение и е навлязъл на зелен за него сигнал на
светофарната уредба със скорост около 40,00 км/ч.
При така създалата се ситуация е последвал сблъсък в кръстовището, между
предната дясна част на л. а. „Фолксваген“ и предната част на мотоциклет „Ямаха“.
След удара мотоциклетът, падайки на дясната си страна се е установил в покой в
положението, описано в протокола за оглед, а водачът му след приплъзване по предния
капак на автомобила е паднал от лявата му страна. Лекият автомобил след удара се е
установил в покой в положението, в което е открит при огледа. В резултат на
настъпилото ПТП водачът и мотоциклет „Ямаха“ е получил телесни травми.
Според приетото неоспорено заключение на САТЕ причините за настъпването на
ПТП са: поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с per. № ****,
който е навлязъл в коридора на насрещно движещия се мотоциклет „Ямаха“, като не се
е съобразил с посоката и скоростта на движение, както и поведението на водача на
мотоциклета, който при възникналата опасност не е предприел аварийно спиране.
Вещото лице допълва, че позицията, в която са се забелязали за пръв път двамата
участници в ПТП, ищецът П. не е имал възможност не е имал възможност да съобрази
поведението си с това на водача на насрещно движещия се автомобил. Пояснено е още,
че ищецът Л. П. е назвлязъл с мотоциклета на кръстовището на зелен за него
сфетофар, движейки се със скорост от 40 км/ч съобразена с максимално разрешената
скорост в района от 50 км/ч .
Съдът, след преценка по реда на чл.202 ГПК, възприема заключението на САТЕ
с вещо лице инж.М. М., като обективно и компетентно дадено.
За установяване на неимуществените вреди е допуснат до разпит свидетелката
Д. Ц. Х. /38г., майка на ищеца/. Свид. Х. сочи, че разбрала от телефона сина си, че е
блъснат от кола и е кракът му е счупен. След 15 минути свидетелката била на мястото
7
на произшествието. Л. бил на земята, пребледнял, а кракът му в неестествено
положение. Дошла линейка и го закарали в болница „Света Анна“. По препоръка на
други лекари откарали момчето в болница „Пирогов“, където го лекували 10 дни.
Свидетлката сочи, че сина и бил опериран, като му поставили импланти в крака. По
време на лечението отслабнал 15 килограма. След изписването го прибрали с линейка в
къщи. Ползвали линейка на два пъти – за го откарат в болница „Пирогов“ и за
прибирането му. Около месец Л. бил на легло, не можел да става, нито да се обслужва
сам. Свидетелката Х. го хранела, помагала в обслужването и тоалета. След
приблизително месец започнал да се раздвижва с две патерици. С патерици се движел
месец и половина. После започнал да се учи да ходи, защото мускулът на крака му бил
атрофирал. Свидетелката посочва, че сина и все още леко накуцва, не може да кляка и
става, оплаквал се от болки при всяка промяна на времето.
Показанията на свид. Д. Ц. Х., съдът кредитира и след преценка по реда на
чл.172 ГПК, доколкото почиват на преки, лични възприятия и са последователни и
житейски логични.
Свидетелят Д. В. Ф. разпитан в о.с.з. на 14.12.2021г., сочи в показанията си, че е
участвал в ПТП с мотоциклетист през 2020г. Свид. Ф. си спомня, че тогава се движел
по ул.“Искърско шосе“ в посока бул.“Брюксел“, като дал ляв мигач, за да завие на ляво
и в последния момент забелязъл мотоциклетиста. Сочи, че спрял автомобила и
мотоциклетът се ударил в предната му броня. Ударът станал на кръстовището. Свид.
Ф. не може да уточни в коя лента се е движил мотоциклета. Пояснява още, че за това
ПТП му била наложена глоба от 1000лв.
Показанията на свидетелят Д. В. Ф., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК,
доколкото е участник в процесното ПТП, като отчита възможната му
заинтересованост.
От приетото заключение на ССчЕ с в.л. Ю. Х., се установява, че -Фактура
№********** от 13.05.2020г. на стойност - 80,00лв. с ДДС за медицински транспорт
(линейка), Фактура №********** от 20.05.2020г. на стойност - 80,00лв. с ДДС за
медицински транспорт(линейка) и Фактура №********** от 02.06.2020г на стойност
160,00лв. с ДДС за медицински транспорт(линейка) са отразени в дневника за
продажби на „М.А.“ ЕООД и не са стронирани.

Така установената фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта: Предявените обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо
към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по
делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л.18 от дата
05.06.2020 г. и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на
ответника, които да изключват допустимостта на процеса.
По същество:
8
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване
при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти:
1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния
водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Безспорно се
установи по делото настъпването на пътно-транспортно произшествие на 14.05.2020г.
С Решение №13014/ 17.09.2020г., постановено по а.н.д. №7295/2020г. по описа
на СРС, НО, 112-ти състав, Д. В. Ф. е признат за виновен в това, че на 14.05.2020 г. в
гр. София, по ул. „Искърско шосе“, с посока на движение от ул. „Димитър Пешев“ към
бул. „Брюксел“, в района на кръстовището с ул. „Туше Делииванов“, при управление
на МПС – л.а. „Фолксваген Пасат“, с peг.****, при маневра завой на ляво за включване
в пътното платно за движение на ул. „Туше Делииванов“, отнел предимството на
движещия се срещу него мотоциклет марка „Ямаха Вираго“ с per. ****, без да се убеди,
че няма да създаде опасност за участника в движението Л. К. П. - водач на мотоциклета
и така нарушил правилата по ЗДвП - чл. 37, ал. 1 от ЗДвП: „При завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства...“ и по този
начин реализирал ПТП с водача на мотоциклета - Л. К. П. и по непредпазливост
причинил на последния средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК,
изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост, което довело до трайно
затруднение движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от НПК, влезлите в сила присъди и решения са
задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли
е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.
Постановеното от съда решение има последиците на влязла в сила присъда, тъй като
нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на, ал. 2 се
прилагат и за актовете по глава XXVII.
Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на
постановеното от Софийски районен съд решение №№13014/ 17.09.2020г.,
настоящият съдебен състав следва да зачете силата на пресъдено нещо на съдебния акт
и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл.
45 ЗЗД, а именно, че Д. В. Ф. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието
е извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в
описаните в решението увреждания – счупване на дясна бедрена кост, довело до
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в производството
елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема,
че е извършено противоправно деяние от водача на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, с peг.****.
9
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното дружество: безспорно е, че ЗД „Д.Б.г Ж. и З.“ АД е застраховател по ЗЗ
„Гражданска отговорност” за процесния период на водача на автомобила, с който е
причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за
доказани по основание. Установени са поделото (СМЕ, медицински документи и
кредитираните от съда свидетелски показания) и неимуществените вредите, както и
пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата,
при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите,
юношеската възраст на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 17 години,
вида, броя и тежестта на уврежданията - счупване на на дясна бедрена кост, периода за
възстановяване – около 5 месеца, периода на претърпени болки - силни болки с висок
интензитет през първите 3-4 седмици след злополуката и извършената костна
операция, както и две седмици при началната рехабилитация, продължаващите
периодични болки при промяна на времето, ограниченията в обслужването и
придвижването – за около два месеца забрана да стъпва на десния крак, ползаването на
помощни следства патерици, нуждата от чужда помощ в обслужването и хигиената,
претърпяната втора операция по премахване на титаниева плака и винтове,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, необходимостта от
последваща рехабилитация, останалия оперативен пожизнен белег от 18 см.,
зарастналата вече бедрена кост с възстановени движения, както и обществено
икономическите условия към 2020г. /установена МРЗ за страната - 610лв. съгласно
ПМС №350/19.12.2019..г./, намира, че сумата от 30 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в
този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в
резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
З.то, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел
пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на
неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/
2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, както и
икономическата конюнктура в страната.
По иска за имуществени вреди:
Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи
правопораждащ юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе
по иска за неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно
относимо и спрямо този иск.
10
Претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за
частично доказана. Въз основа на представените и приети по делото писмени
доказателства – фактури и фискални бонове за закупуване на различни видове
медикаменти, свързани с лечението на причинената травма от пътния инцидент се
установи, че ищецът действително е направил такива разходи включващи 2388,00лв.
за титаниева плака и комплект винтове, 240 лв. разходи за медицински транспорт
02.06.2020г. и на 20.05.2020г. /фактури № ********** от 22.05.2020г. издадена от
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“; фактура №********** от 20.05.2020г. и фактура
№********** от 02.06.2020г. издадени от „М.А.“ ЕООД. Относно представената
фактура Фактура №********** от 13.05.2020г. на стойност - 80,00лв. с ДДС за
медицински транспорт, съдът констатира, че същата е издадена един ден преди ПТП и
няма връзка с настъпилото на 14.05.2020г. увреждане на ищеца.
Относно фактура № ********** от 14.07.2020г. за предпочитан оперативен екип в
болница „Пирогов“ на обща стойност 900 лв., който е оспорен от ответника, съдът
намира следното:
Правната регламентация относно предоставяне на услугата "избор на екип" се
съдържа в § 1, т. 12 от ДР на Наредба за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, в която е посочено, че "избор на лекар/екип" е изразяване на
предпочитание от пациента конкретна интервенция или друга специфична част от
диагностично-лечебния процес да му бъде предоставена/осъществена от определен
лекар/екип на болницата. Чл. 24а от Наредбата предвижда, че по време на своя престой
в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ,
здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително
поискани услуги, включващи: 1. подобрени битови условия - самостоятелна стая, в
цената на която се включват всички допълнителни битови условия, със или без
придружител по желание на пациента; 2. допълнително обслужване, свързано с
престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи -
самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по
избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим; 3. избор на лекар или екип
от медицински специалисти. В чл. 29 от Наредбата са предвидени случаите, в които не
се допуска извършването на избор на лекар/екип, сред които са избор на лекар, който
да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение,
в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента; 2.
когато лекарят/екипът е само един, съгласно утвърдения график в лечебното
заведение/структурата; 3. след осъществяване на конкретната интервенция или
специфичната част от диагностично-лечебния процес; 4. в условията на спешност; 5.
когато медицинските специалисти от екипа са определени служебно от лечебното
заведение да извършат назначени на пациента оперативни или други интервенции или
манипулации. В чл. 30 и 31 от Наредбата се съдържа регламентацията относно цената
на услугата.
При съвкупната преценка на цитираните разпоредби се налага извод, че
медицинската услуга "избор на лекар/екип" е уредена като допълнително право,
установено в полза на пациента. При извършването на медицински манипулации не
само добросъвестната медицинска практика, но и законодателят е предвидил и
гарантирал правната възможност на всеки пациент да избере своя лекуващ лекар/екип,
като извършените допълнителни разходи за осъществяване на този избор са присъщи
на предоставената и ползваната медицинска услуга. Те не представляват луксозни
разноски - напр. за подобрени битови условия и допълнително обслужване, свързани с
11
престоя на пациента в лечебното заведение, извън оказваната медицинска помощ - като
самостоятелна стая, телефон, телевизор и др., поради което заплатеното
възнаграждение за избор на лекуващ лекар/екип при извършване на необходимите
медицински манипулации, свързани с преодоляване последиците от настъпилите
травматични увреждания на ищеца вследствие на процесния деликт, представлява
разумен разход, поради което той е и правно обоснован. Заплатеното възнаграждение
за избор на лекуващ лекар/екип от ищеца за извършване на медицински манипулации,
чрез които неговото здравословно състояние би се подобрило, представляват
имуществени вреди /под формата на имуществени загуби/, които са в причинно-
следствена връзка с осъществения от застрахования по договор за застраховка
"Гражданска отговорност" деликт и също подлежат на обезвреда. По тези съображения
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 900 лв. за
избор на екип е основателна./ в този см. решение № 263993 от 17.06.2021 г. по в.гр.д..
№ 11185/2020г. СГС, , ГО, ІІ А възз. Състав,Решение № 433 от 27.04.2021 г. по в.гр.д
№ 317/20211. на САС, ГО, 1 ви състав./
Относно представената фактура Фактура №********** от 13.05.2020г. на стойност -
80,00лв. с ДДС за медицински транспорт, съдът констатира, че същата е издадена един
ден преди ПТП и няма доказана причинна връзка с настъпилото на 14.05.2020г.
увреждане на ищеца.
По изложените съображения Предявеният иск за имуществени вреди следва да
бъде уважен за сумата от 3 528 лв., като в останалата му част до размера на
претендираните 3608лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По възражението за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения
законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който
с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не
съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на
вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане
на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението
си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД. От заключението на приетата
неоспорена САТЕ с вещо лице инж.М., се установи, че ищецът като водач на
мотоциклет при процесното ПТП е имал правомерно поведение - е назвлязъл с
мотоциклета на кръстовището на зелен за него сфетофар, движейки се със скорост от
40 км/ч съобразена с максимално разрешената скорост в района от 50 км/ч .
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира за недоказано
наведеното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия П. като не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение.
12
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът претендира осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху
сумата на обезщетението за неимуществени вреди, за периода, считано от 04.09.2020 г.,
датата, на която е постановен отказ за изплащане на обезщетение от ответното
застрахователно дружество, до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът оспорва да е изпадал в забава.
За да разреши този спор, съдът съобрази следните принципни положения:
По аргумент от разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която се
покрива от застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", се дължи
считано от момента на уведомяването на застрахователя, за настъпването на
застрахователното събитие, а не от някакъв по- ранен момент. Разпоредбата на чл. 380,
ал. 1 от КЗ определя изричното задължение на претендиращия застрахователно
обезщетение, да представи пред застрахователя доказателства за настъпването на
застрахователно събитие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" както и да посочи своя банкова сметка, за изплащане на
застрахователното обезщетение. На свой ред, разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ
определя краен тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по такава
претенция, който срок тече от момента на предявяването на писменото искане пред
застрахователя и на номера на банковата сметка на претендиращия. Внимателният
анализ и систематическото тълкуване на нормативната уредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ
мотивира извода, че считано от момента на изтичането на определения в чл. 496, ал. 1
от КЗ тримесечен срок за произнасяне - самият застраховател би изпаднал в забава на
собствено основание, ако не се произнесе по надлежно предявената пред него
претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ. По аргумент от чл. 380, ал. 3 от КЗ последиците на
забавата му обаче биха били преодолени в хипотеза на забава на кредитора т.е. ако не е
изпълнено надлежно задължението на претендиращото лице да посочи и представи
банкова сметка забавата на застрахователя да изплати дължимото застрахователно
обезщетение би настъпила в момента, в който самият застраховател обективно би
могъл да узнае за номера на банковата сметка на ползващото се лице, което е
легитимирано да получи застрахователното обезщетение.
В разглеждания случай, ищецът е предявил писмена претенция за изплащане на
обезщетение на 05.06.2020г., а на 04.09.2020г. ответното дружество е постановил
отказ. С оглед изложеното, върху главницата следва да бъде присъдено и обезщетение
за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от – 04.09.2020 г.
датата, на която е постановен отказ за изплащане на обезщетение от ответното
застрахователно дружество, до окончателното изплащане.
По разноските: При този изход на спора право на разноски имат и двете
страни в процеса.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 9.07.2004г.,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
адв.Я. Д. Д.– САК сумата от 1535, 84 лв. съразмерно на уважената част от исковете.
В полза на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на
212,40лв. /общо сторените разноски са 1180 лв./ На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и
разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 1341.12 лв. и 300 лв. разноски за СМЕ и АТЕ, съобразно уважената
13
част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, І ГО, 7 състав

РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Г. М. Д.” №1 да заплати на Л. К. П., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр.София, ул.“**** на основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД,
сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 14.05.2020г. по вина
на водача на л.а. марка „Фолксваген Пасат“, с peг.****, чиято гражданска отговорност
е застрахована в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.09.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата от присъдения размер до пълния
предявен размер от 40 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, да заплати на Л. К. П., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 3 528 лв.
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечение, медицински транспорт и консумативи, настъпили в
резултат от ПТП, реализирано на 14.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.09.2020г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от присъдения до пълния предявен размер от 3 608 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК **** да заплати на адв. Я. Д. С.–САК,
на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата 1535, 84лв. адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л. К. П., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК
****, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 212,40лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК **** да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл.78, ал. 6 ГПК сумата 1341.12 лв. – държавна такса и
сумата от 300 лв. – съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
Присъдените на ищеца суми, могат да се заплатят по банкова сметка посочена
л.6 от делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14