Р Е Ш Е Н И Е
№ 261537/7.5.2021 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 08.04.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря С.Г. като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 20881 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по повод предявени от ищеца М.А.Ф. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответниците
О.Г.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, и М.П.Б. ЕГН **********, с адрес: ***. Манастирски рид БЧД 512-2 №
474 установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55 ал. 1 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните,че ВСЯКА
ОТ ОТВЕТНИЦИТЕ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата
в размер на по 1400,00 лв. , съставляваща ½ от сумата от 2800,00 лв.
, представляваща заплатена от ищцата сума по договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 16.08.2012 г., сключен с наследодателя на ответниците – Г.Г.Б., прекратен
по взаимно съгласие на страните, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 08.04.2019 год. до окончателното изплащане
на задължението, за която сума е
издадена Заповед № 4337/04.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5521/2019г. по описа на Районен съд-гр.Варна.
Ищцата
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
Ищцата
твърди ,че е имала сключен Договор за покупко-продажба на недвижим имот от
16.08.2012 г. в град К., област Р , който не е бил сключен в нотариална форма ,
за която покупка има и издадена и подписана Разписка от 16.08.2012 г. за цялата
продажна цена за недвижимия имот - „Стопанска постройка, построена на основание
отстъпено право на строеж върху общинско дворно място, с площ от 1125 кв.м., находящ се в строителните граници на град З., община З.,
област Р., ул.“ Л“ №**, представляващ парцел XI - общинско от квартал 85, ведно с
припадащите към обекта идеални части от признатото право на строеж" .
Твърди се, че този договор ищцата е сключила с Г.Г.Б.б.ж. на град З., област Р., който е и наследодател на двете
ответници по делото.
Излага
се, че страните по договора доброволно и извънсъдебно са развалили този договор
за продажбата на процесния недвижим имот, като
действието по договора се счита за прекратено. Наследодателят на ответниците е следвало да върне на ищцата платеното от нея
по договора, а именно - 3000.00 лева, от която сума приживе наследодателят е
върнал на ищцата само 200.00 лева. С остатъка от невърнатата сума в размер на 2
800.00 лева наследствената маса на длъжниците се е
увеличила . Така всяка от тях наследниците съобразно наследствената си квота се
е обогатила за сметка на обедняването на ищцата, а именно - от по 1400.00 лева
за всяка една от тях двете.
На
12.02.2019 г. двете ответници в качеството си на
наследници на Г.Г.Б.се разпореждат с процесния имот, като продават същият недвижим имот на друго
лице, за което има и издаден Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №47, том I, peг. №645, дело
№38 от 2019 г. на Нотариус Иванка Башева - Йорданова с peг. №573 с район
на действие PC - Кубрат.
Сочи
се, че ищцата е водила разговори с двете ответници да
й върнат останалата част от заплатената от нея сума в размер на 2 800.00 лева,
но това тяхно задължение все още не е сторено от тях двете и към днешна дата.
С оглед
на изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с което да се уважат
предявените искове , както и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответниците О.Г.Б. ЕГН **********,
с адрес: ***, и М.П.Б. ЕГН **********,
с адрес: ***. Манастирски рид БЧД 512-2 № 474, в срока по чл. 131 от ГПК, са депозирали отговор на
исковата молба , в който се изразява становище , че предявените установителни искове са допустими, но неоснователни.
Оспорва се, че между М.А.Ф.
и наследодателя на ответниците е имало сключен писмен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.08.2012.
Оспорва се, че
наследодателят на ответниците е развалял доброволно и
извънсъдебно договор за покупко-продажба, както и че е връщал каквато и да било
сума на ищцата.
Ответниците релевират следните съображения
за неоснователност на предявената искова претенция:
Ответниците твърдят, че наследодателят им Г.Г.Б.е
имал спешна нужда от пари през лятото на 2012 година, защото имал много
задължения. Един ден, случайно споделил това с бащата на ищцата М.Ф., с когото
били съседи. Тогава баща й предложил да закупи стопанската постройка, която е в
двора на къщата на наследодателя, за 3000 лева на името на дъщеря му М.Ф.. Г.Б.бил
наясно, че сумата от 3000 лева е изключително ниска, но се съгласил, тъй като
парите му трябвали спешно. Бащата на ищцата не пожелал да изчака първо
снабдяването с документите и изповядване на сделката по нотариален ред, за да
заплати цената на имота, тъй като се притеснявал, че наследодателят може да
размисли до тогава и настоял още същия ден 16.08.2012 г. да му изплати
уговорената между страните сума, а след седмица, когато Г. Б. се снабди със
скица и данъчна оценка, тогава да изповядат и нотариално сделката. Така и
направили.
Предвид горното ответниците твърдят, че предварителен договор за
покупко-продажба в писмен вид по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗЗД не е сключван.Уговорките
между страните са били само устни.
Подготвяйки документите
за покупко-продажбата и консултирайки се още на следващия ден с нотариус
относно детайлите по сделката, Г.Б.разбрал, че въпреки, че имотът е закупен
само от него, той е закупен по време на брака с ответницата М.Б. и е в режим на
СИО, като без съпругата си не може да изповяда сделката. Тя обаче, в онзи
период, живеела и работела в Гърция и изобщо не знаела за уговорките на съпруга
си. Г. Б. й се обадил и й разказал какво се е случило и че трябва да изповяда
сделката до седмица, защото не можел да върне парите, които бил взел. В тази
връзка я помолил да му изпрати пълномощно. Ответницата се ядосала и категорично
отказала да продава каквото и да било и да изпраща пълномощно. Нещо в повече,
нотариусът споделил, че според него стопанската постройка била несамостоятелен
обект и нямало как да бъде изповядана отделно от къщата.
Още на следващия ден Г.Б.споделил
с М. и баща й, че се оказало, че не може да продаде имота без съгласието на
съпругата си от една страна, а тя категорично отказала да продава каквото и да
било, а от друга - стопанската постройка не може да бъде продадена отделно от
къщата. За съжаление обаче, вече бил покрил дълговете си и нямал възможност да
върне парите на ищцата.
Ответницата и баща й
разбрали, че няма как да си възстановят парите и предложили на Г.Б.да закупят и
къщата, като му дадат на него и на съпругата му още някаква парична сума. За
целта решили да изчакат и ответницата М.Б. да се прибере от Гърция, за да
разговарят лично с нея и да я убедят да се съгласи да изповяда сделката. Нещата
останали така.
Ответницата М.Б. се
прибрала от Гърция чак през 2014 година, но била болна от раково заболяване,
поради което останала във Варна при дъщеря си - другата ответница О.Б., за да
може да се лекува там.
В периода след
пристигането на М.Б. в България до смъртта на съпруга й Г.Б.- 11.08.2018 г.,
ищцата чрез баща й няколко пъти се е свързвала с нея за да я убеждава да се
съгласи да изповяда сделката срещу допълнителна символична сума, но ответницата
била категорична, че не желае.
Една седмица след
смъртта на наследодателя Г.Б., М. отново се свързала с двете ответници и поискала среща с тях на която щяла да им
направи „много добро" предложение. Понеже М.Б. не могла да отиде, поради
здравословните си проблеми, изпратила дъщеря си, сина си и техен приятел.
На срещата, която се
състояла, М. предложила да даде още 8000 лева, освен тези 3000 лева, които вече
е дал на Г.Б.и да закупи и къщата. О.Б. обаче не се съгласила на такава сума,
тъй като била нереално ниска и казала, че може да им я продаде за реалната
пазарна цена, като от нея приспадне 3000-те хиляди лева, които бил взел баща й
преди шест години. Реалната пазарна цена обаче била в размер на 35 000 евро. М.
не се съгласила и заплашила, че ако ответниците не са
съгласни с нейното предложение, ще се наложи да върнат 3000-те хиляди лева,
които Г.Б.им дължал и то с лихвите.
Така приключила срещата,
а впоследствие ответниците си намерили купувачи , на
които през 2019 години продали къщата.
Едва след като ищцата
разбрала, че процесният имот е продаден и има нови
съседи, започнала да звъни на ответницата О.Б. и да претендира 3000-те хиляди
лева, които била дала на баща й през 2012 година. Ответницата я уведомила, че е
изтекла пет годишна давност от тогава и с майка й нищо не й дължат.
Впоследствие с ответниците се свързвали няколко
адвокати, които се представяли от името на М.Ф. и настоявали да върнат сумата
от 3000 лева, като на възражението й за изтекла погасителна давност,
ответницата О.Б. била заплашвана, че има начини тази давност да бъде прекъсвана
и си имало свидетели за всичко.
Релевира се възражение за изтекла погасителна давност, тъй като Г.Б.не
е връщал нито стотинка от взетата от него на 16.08.2012 година сума.
Твърди се, че устният
предварителен договор за покупко-продажба на процесния
имот е нищожен , на основание чл.19, ал.1 във връзка с чл.26, ал.2, предложение
трето от ЗЗД, тъй като не е бил в предписаната от закона писмена форма, поради
което няма и как да бъде доброволно и извънсъдебно развален. Счита се, че нищожният договор за покупко-продажба на
имота от 16.08.2012 г. не би могъл да се трансформира в предварителен такъв
между страните , поради факта, че в него не се съдържат уговорки относно
съществените условия за сключване на окончателния договор. Нищожен е бил и
поради факта, че предметът е бил невъзможен, дотолкова доколкото стопанската
постройка не е можело да бъде изповядана отделно от къщата.
Във връзка с
гореизложеното се моли да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените
искови претенции.
Ø По допустимостта на производството по делото :
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 5521/2019г. по описа на
Районен съд-гр.Варна, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на
заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в
деловодството на съда на 08.04.2019 г. Въз основа на депозираното заявление е
издадена Заповед № 4337/04.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено Длъжник О.Г.Б.,
ЕГН **********,***, и Длъжник М.П.Б.,
ЕГН **********,***. Манастирски рид БЧД 512-2 № 474 ДА ЗАПЛАТЯТ РАЗДЕЛНО И
ПОРАВНО НА Кредитор М.А.Ф., ЕГН **********,*** сумата от 2800 /две хиляди и
осемстотин/ лева, представляваща извършено от заявителя плащане по предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.08.2012 г., сключен с
наследодателя на длъжниците – Г.Г.Б.,
прекратен по взаимно съгласие на страните, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението – 05.04.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 456 /четиристотин и петдесет и шест/ лева,
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: плащане по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 16.08.2012 г., сключен с наследодателя на длъжниците – Г.Г.Б., прекратен по
взаимно съгласие на страните.
Съдът е приел, че издадената в заповедното производство заповед за
изпълнение е връчена на длъжниците при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК , поради което е указал на заявителя да заведе иск по реда на чл.422 от ГПК. Заявителят е предявил настоящия иск преди
изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за дадените от съда указания
и е представил доказателства за заведената искова молба в заповедното
производство. Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по
делото е допустимо и валидно учредено.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е образувано
по редовно предявена и допустима искова претенция, поради което
следва да се произнесе по съществото на спора.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от приобщения
по делото Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.08.2012г., Г.Г.Б.ЕГН ********** , в качеството му на продавач продава на
М.А.Ф. в качеството му на купувач следния недвижим имот, а именно: стопанска
постройка, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинско
дворно място, с площ от 1125 кв.м. /хиляда сто двадесет и пет квадратни
метра/, находящ
се в строителните граници на град З.,
община З., област Р., на ул. Л.№ -- /***** /, представляващ парцел ХІ-общ. от квартал 85 /осемдесет и пет/, ведно с
припадащите се идеални части към обекта на основание отстъпено право на строеж,
за сумата 3000,00 /три хиляди/ лева, която сума
при подписване на договора продавачът е получил напълно и в брой от
купувача.
Представена е
разписка от 16.08.2012г., с нотариална
заверка на подписа с рг.№ 06221/16.08.2012г. , от
която е видно, че Г.Г.Б.ЕГН ********** е получил
сумата от 3000,00 лв. от М.А.Ф. , която сума представлява цялата продажна цена
за следния недвижим имот: стопанска постройка, построена на основание отстъпено
право на строеж върху общинско дворно място, с площ от 1125 кв.м. /хиляда сто
двадесет и пет квадратни метра/, находящ се в
строителните граници гр. З., община З., област Р., ул.“ Л“ №**, представляващ
парцел ХІ-общ. от квартал 85 /осемдесет
и пет/, ведно с припадащите се идеални части към обекта от признатото право на
строеж.
Видно от
удостоверение за наследници на Г.Г.Б.ЕГН ********** ,
последният е починал на 11.08.2018г. , за което е съставен акт за смърт №
0037/13.08.2018г. в гр.З., област Разград, като е оставил след смъртта си за
наследници съпруга М.П.Б. и дъщеря О.Г.Б..
По делото са събрани гласни доказателства посредством
разпит на водения от ищцовата страна свидетел К. В.
Я., роден 1958г., без дела и родство със страните. Свидетелят Я. излага , че е
съсед на М.Ф. и на Г.Б. Твърди , че преди около 7-8 години
Г.Б.се договорил с М.Ф. за продажба
на свой недвижим имот за сумата от 3000 лв. След като минали няколко години, обаче , Г.Б.се е отказал да продаде имота,
поради което М. Ферат поискала да му се върнат
заплатените пари. Свидетелят Я. твърди,
че Г.Б.е казал , че в момента не притежава толкова пари, но обещал да ги върне.
Първоначално върнал сумата от 200,00 лв.- „
Даде ги някъде след четири години, 2016 г., когато се отказа да продава
имота.“ Г.Б.е обещал да върне останалите
пари по-късно, но през 2018г. починал. На свидетеля не му е известно, дали са
върнати останалите пари. Според свидетеля Я. Г.Б.се е отказал да продава имота
през лятото на 2016г. Свидетелят Я.
лично е видял как Г.Б.е върнал сумата от 200,00 лв., като е върнал на ищцата
„две по 100 лв.“
По делото са
събрани гласни доказателства посредством разпит на водения от ответниците свидетел Н.М.М, роден 1973г., син на
ответницата М.Б. и брат на ответницата О.Б.. СвидетелятМ излага
, че Г.Б.му е втори баща. Твърди, че последният е искал да продава имота в Завет, но неговата майка винаги е била
против, тъй като тя и баща му са купували къщата навремето в Завет. В един
момент майка му заминала за Гърция. Баща му постоянно плачел за пари. Накрая му
казал, че е бил продал част от къщата, но но могъл да
разбере тогава какво точно, защото фъфлел като приказвали с него. След смъртта
на втория му баща било предложено на сестра му да купят целия имот за много
по-ниска от цената на имота, като щели
да приспаднат сумата, която са дали на баща му при покупката на имота.
Ставало въпрос за 3000 лв. , които да
бъдат приспаднати. Сестра му отказала за продаде имота на ищцата, т.к.
предложената цена била много ниска. СвидетелятМ
излага, че доколкото му е известно, Г.Б.не е връщал пари на ищцата, защото в единия от
разговорите им , му казал: „Аз пари нямам да връщам, вие ги връщайте! Вие ги
връщайте!“
Видно от приобщения
по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том І, рег.
№ 645, дело № 38 от 2019г. на нотариус Иванка Башева – Йорданова с район на
действие гр.Кубрат , М.П.Б. и О.Г.Б. продават на непълнолетния Д.И.И., действащ със съгласието на Ибрям Юсеин Ибрям ¾ ид.ч. за М.Б. и
¼ ид.ч. за О.Б. на съсобствен
недвижим имот, находящ се в гр.Завет, област Разглад , представляващ еднофамилна жилищна сграда с
декларирана застроена площ от 110 /сто и десет/ квадратни метра и второстепенна
постройка с декларирана застроена плош 43
/четиридесет и три/ квадратни метра, разположени в общински УПИ ХІ-общ. от
квартал 85/осемдесет и пет/, с площ 1125 /хиляда сто двадесет и пет/ квадратни
метра, по плана на града, одобрен със заповед №349/23.04.1985 година, с адрес:
улица „Л."№-- /, при граници, съгласно скица: УПИ XII-общ., УПИ VIII-общ.,
УПИ Х-общ. и улица, ведно с правото на строеж върху терена, за сумата от 3000,00
лв.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За успешното
провеждане на предявената искова претенция с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.55 ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата
претенция, а именно: учредено по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; депозиране на настоящата искова молба в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК; факта на
възникналите между ищцата и наследодателя на страните договорни правоотношения
при описаните предмет, момент на сключване, права и задължения на страните по
него и други параметри; факта, че е
изправна страна по договора, по отношение на поетото от нея задължение за
плащане на уговорената сума и че реално е платила исковата сума – момент и
начин на плащане; факта на прекратяване
на договора , сключен между ищцата и наслододателя на
ответниците;
наличието на имуществено разместване между ищеца и наследодателя на ответниците , тоест фактическото предаване на материалното
благо и получаването му от другата страна;
както и размера на претенцията. От своя страна в тежест на ответниците е да
установят, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на облагата.
В конкретното
производство ищцата твърди, че е престирала процесната сума с оглед на очаквано в бъдеще осъществяване
на валидно правоотношение между нея и наследодателя на ответниците,
оправдаващо престацията, което правоотношение не е
осъществено.
Видно от приобщения
по делото Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.08.2012г.,
наследодателят на ответниците Г.Г.Б.ЕГН
********** е поел задължение да продаде на ищцата М.А.Ф. следния недвижим имот,
а именно: стопанска постройка, построена на основание отстъпено право на строеж
върху общинско дворно място, с площ от 1125 кв.м. , находящ се в строителните граници на град Завет, община
Завет, област Разград, на ул. Лудогорие № 22 , представляващ парцел
ХІ-общ. от квартал 85 , ведно с припадащите се идеални части към
обекта на основание отстъпено право на строеж, като в деня на подписване на
договора наследодателят на ответниците е получил от
ищцата сумата 3000,00 лева.
Съдебният състав
намира, че доколкото представеният Договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 16.08.2012г. е сключен в писмена форма, то същият представлява по своето
естество предварителен договор , сключен
в необходимата за неговата действителност писмена форма, съобразно правилото по
чл. 19, ал.1 от ЗЗД и с оглед изискването на чл. 18 от ЗЗД за нотариална форма
на окончателния договор , поради прехвърляне на части от недвижими имоти.
От горепосочения
Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.08.2012г. и от приетата по
делото разписка от 16.08.2012г. , с нотариална заверка на подписа, може да се
направи обоснован извод, че ищцата е предала на Г.Б.– наследодател на ответниците сумата в размер на 3000,00 лв. за закупуване на недвижимия имот, описан в
договора.
Не е спорно между
страните, че между страните не е сключен
окончателен договор за продажба на недвижимия имот, като ответниците М.П.Б. и О.Г.Б. са продали на друго трето лице процесния имот на 12.02.2019г. , видно от приобщения по
делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том І, рег. №
645, дело № 38 от 2019г. на нотариус Иванка Башева – Йорданова с район на
действие гр.Кубрат, за сумата от 3000,00 лв. Следователно не се е сбъднало
сключването на окончателния договор за продажба.
Без значение е и
коя от двете страни е причината за неосъществяването на бъдещото сключване на
договора. Неосъществяването води до връщане на даденото на всяка от
предоставилите го страни.
Задължение на
ответника по производството е да установи, че е налице основание за получаване,
респ. за задържане на облагата.
В случая исковата
сума следва да бъде върната на ищцата, тъй като ответниците
не установяват основание за задържане на сумата.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля К. В. Я. , т.к. същите кореспондират на събрания по
делото доказателствен материал. От същите се
установява, че през 2016г. наследодателят на ответниците
Г.Б.се е отказал от процесния договор и е върнал на
ищцата сумата от 200 лв., като е обещал по-късно да върне останалите пари, но
през 2018г. е починал. В това отношение показанията на свидетеля Н.М са непълни, т.к. същият излага, че доколкото му
е известно, наследодателят Бончев не е връщал пари, но свидетелят не разполага с преки и непосредствени
впечателния, още повече, че съдът съобразява
обстоятелството, че свидетелятМ е в родствена
връзка с ответниците-
съответно син на М.Б. и брат на О.Б..
С оглед изложеното
, въз основа на съвкупния доказателствен материал ,
съдът формира извод, че действието на сключения процесен
договор е прекратено през 2016г., поради което от този момент и тече давността
за връщане на исковата сума. Доколкото
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е депозирано в съда на 08.04.2019г., то към този
момент не е изтекла петгодишната погасителна давност, поради което и
направеното от ответниците възражение за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
Видно от представеното
удостоверение за наследници, отвениците се явяват
наследници на наследодателя Георги Бончев, поради което същите отговарят за
задължението на своя наследодател по равно.
При това положение
следва да се приеме, че искът за установяване дължимостта
на вземането на ищеца от ответниците е основателен и
следва да бъде уважен, като на ищеца бъде присъдена исковата сумата.
Ето
защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации, съдебният
състав приема, че в конкретния случай са налице елементите от фактическия
състав на предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. Искът като
доказан по основание и размер следва да бъде уважен, като се признае за
установено в отношенията между страните дължимостта
на оспореното вземане на ищеца по отношение на процесната
сума.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за реализирани разходи. С
оглед на изложеното , съдът намира,че следва да бъдат присъдени направените от
ищеца в настоящото производство разноски, за които са налице доказателства за
извършването им, както следва: 52,00 лв. – държавна такса, 5,00лв. и такса за
съдебно удостоверение и 500,00 лв.-адвокатско възнаграждение. Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г.
на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в
заповедното производство в общ размер от 456,00 лв., представляваща сторени в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца М.А.Ф. ЕГН **********, с адрес: ***, от една страна и ответниците О.Г.Б. ЕГН
**********, с адрес: *** и М.П.Б. ЕГН
**********, с адрес: ***. Манастирски рид БЧД 512-2 № 474, от друга страна,че ВСЯКА ОТ ОТВЕТНИЦИТЕ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на по 1400,00 лв. , съставляваща ½ от сумата от 2800,00 лв.
, представляваща заплатена от ищцата сума по договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 16.08.2012 г., сключен в писмена форма с
наследодателя на ответниците – Г.Г.Б.,
прекратен по взаимно съгласие на страните, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 08.04.2019 год. до окончателното изплащане
на задължението, за която сума е издадена Заповед № 4337/04.06.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5521/2019г. по описа на Районен
съд-гр.Варна, на основание чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА О.Г.Б.
ЕГН **********, с адрес: *** и М.П.Б.
ЕГН **********, с адрес: ***. Манастирски рид БЧД 512-2 № 474 ДА
ЗАПЛАТЯТ на М.А.Ф. ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 456,00 лв. , представляваща направени
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 5521/2019г. по описа на Районен съд-гр.Варна, както и
сумата от 557,00 лв.,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по делото,
ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: