Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 141
Стара
Загора, 11.01.2024 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд,
ІІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
ДИНКОВА
при секретар Ива Атанасова
и с участието на прокурор Н.
като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 680 по описа за
2023 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските
фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ - изменено заглавие ДВ, бр. 51 от
2022 г., в сила от 1.07.2022 г.
Образувано
е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Стара Загора, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо
Ботев“ № 62, представлявано от управителя Р. И. М. – бенефициер по проект BG161M1OP002-1.016-0013 „Изграждане на ВиК
инфраструктура на обособената територия обслужвана от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД – Стара Загора“, Оперативна програма „Околна среда
2014-2020“, срещу Решение на Ръководителя на управляващия орган на оперативна
програма „Околна среда 2014-2020“ /РУО на ОПОС 2014-2020/ от 24.10.2023г. за
верификация на искане за междинно плащане № 21/ 04.10.2023г. по Административен
договор за безвъзмездна финансова помощ /АДБФП/ № BG16M10P002-1.016-0013
„Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия обслужвана от
‘‘Водоснабдяване и канализация ” ЕООД - Стара Загора“. Решението е обжалвано в
частта му по раздел I, т.1,
с която е намален размера на верифицираната сума с извършена финансова
корекция, определена с Решение от 30.08.2023г. на РУО на ОПОС, приложено към
писмо изх.№ 1-016-0013-2-589/ 30.08.2023г. и във връзка с регистрирана нередност
№ ОПОС820/20/КФ/475 и неодобрена за възстановяване на бенефициента сума, в
размер на 149 365.16лв. от безвъзмездната финансова помощ и не е призната
съответстващата според АДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на
19 983.16лв. от верифицираните разходи по фактура № **********/
31.08.2023г. по Договор № Е-ДЗ-4/ 10.11.2020г. с изпълнител „Хидрострой“ АД,
както и в частта по раздел II, т.1,
с която е извършено приспадане/прихващане на одобрената за плащане сума, в
размер на 1 193 899.84лв., представляващи дълг /главница/ по нередност № ОПОС20/20/КФ/476 по
Договор № Е-ДЗ-5/ 20.11.2020г. с изпълнител Обединение „ВиК Стара Загора“,
установена с Решение от 07.09.2023г. на РУО на ОПОС, приложено към писмо с
изх.№ 1-016-0013-2-608/ 07.09.2023г., ведно с начислена лихва към 24.10.2023г.
в размер на 14 356.88лв.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност решението в обжалваната му
част, като се поддържа оплакване за издаването му при съществено нарушение на
изискването за форма на административния акт и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Според жалбоподателя оспореното
решение на РУО на ОПОС е постановено при неправилни/липсващи фактически и
неприложими правни основания за издаването му, което следвало да се приравни на
пълна липса такива, обуславящо нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Сочи, че в
случая административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.75,
ал.1 във вр. с чл.71, ал.1 и ал.2 от ЗУСЕФСУ, според които финансовата корекция
се извършва от плащанията по проекта. Позовава се на обстоятелството, че с
Определение № 590 от 26.09.2023г., постановено по адм.дело № 597/ 2023г. е било
спряно предварителното изпълнение на Решението на РУО на ОПОС от 30.08.2023г.
за определяне на финансова корекция, сочено като фактическо основание за
извършеното намаляване на размера на сумата за верификация /т.1, р.I от обжалваното решение/, а съгласно
Определение № 603 от 28.09.2023г., постановено по адм.д.№ 604/ 2023г. по описа
на Административен съд – Стара Загора, е спряно
изпълнението на Решение на РУО на ОПОС от 07.09.2023г. за определяне на
финансова корекция, сочено като основание за извършеното с р.II, т.1 от обжалваното решение приспадане на
задължения от верифицираната за плащане сума. Ответникът е бил наясно за
спряното от съда изпълнение на решенията за определяне на финансова корекция,
което се потвърждавало и от подадените от РУО на ОПОС частни жалби против
посочените определения на АС Стара Загора, съответно на 04.10.2023г. и на
05.10.2023г. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1 от АПК
постановените от Административен съд Стара Загора определения по адм.д.№ 597/
2023г. и адм.д.№ 604/ 2023г. подлежат на незабавно изпълнение, поради което към
датата на постановяване на оспорения акт – 24.10.2023г., изпълнението на
решенията определяне на финансова
корекция е било спряно и съответно РУО на ОПОС не е имал право да извършва
финансова корекция като намалява размера на сумата за верификация, както и
приспада задължения от верифицираната за плащане сума. По подробно изложените в
жалбата доводи е направено искане Решението от 24.10.2023г. на Ръководителя на
УО на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“, в обжалваната му част, да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответникът
– Ръководител на УО към ОП „Околна среда 2014-2020“, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. Изразено е писмено становище от процесуалния
му представител за неоснователност на жалбата излага съображения относно законосъобразността на решението,
поради което иска оспорването да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Стара Загора,
конституирана на основание чл.16, ал.1, т.3 от АПК, чрез участващия по делото
прокурор, дава мотивирано заключение за основателност на подадената жалба и
предлага същата да бъде уважена.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
„Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД - Стара Загора е бенефициер по Оперативна програма „Околна
среда 2014 – 2020г.“, на основание сключен Административен договор № Д-34-101/
15.10.2019г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна
програма „Околна среда 2014 – 2020г.“ /л.238 и сл./, съфинансирана от
Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейският
съюз по процедура чрез директно предоставяне BG16M1OP002-1.016 „Изграждане на
ВиК инфраструктура“, на конкретен бенефициент „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
- Стара Загора. Договорът е сключен на основание чл. 24, ал.1 във вр. с чл. 45,
ал. 2 от ЗУСЕСИФ и постъпило проектно предложение ИСУН №BG16М1ОР002-1.016-0013,
одобрено от Ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020г. Съгласно чл.
2.1 и чл.2.2 от договора, Ръководителят на УО на Оперативна програма „Околна
среда 2014 – 2020г.“ предоставя на бенефициента – „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД - Стара Загора безвъзмездна финансова помощ в максимален
размер до 89 667 233.65 лева по процедура BG16M1OP002-1.016
„Изграждане на ВиК инфраструктура“ по приоритетна ос 1 „Води“ на Оперативна
програма „Околна среда 2014 – 2020г.“, съфинансирана до 85 % от Кохезионния
фонд на Европейския съюз, за изпълнение на проект ИСУН №BG16М1ОР002-1.016-0013
„Изграждане на ВиК инфраструктура на обособена територия обслужвана от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Стара Загора“, който проект е на стойност
121 996 236.26лв., от които 76 217 148.61лв. от Кохезионния
фонд; 13 450 085.04лв. национално съфинансиране от държавният бюджет
на РБългария; 11 996 296.57 лв. собствен принос на бенефициента и
20 332 706.04 лв. недопустими разходи.
По
реда на чл.73 от ЗУСЕФСУ Ръководителят на УО на ОПОС е издал Решение от
30.08.2023г., с което на бенефициента
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Стара Загора е определена
финансова корекция по пропорционалния метод от стойността на признати от УО на
ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020, представляващи средства от
Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/ по смисъла на чл.1, ал.2
от ЗУСЕФСУ, в размер на 10% от стойността на засегнатите от нередността разходи по сключения договор за ОП 1 № Е-ДЗ-4/
10.11.1010г. с изпълнител „Хидрострой“ АД на стойност 11 178 530 лв.
без ДДС, с предмет: „Инженеринг (проектиране,
авторски надзор и строителство) –
реконструкция на водопроводната и канализационната мрежа на гр.Стара Загора, 2
обособени позиции.
Решението
е било обжалвано пред Административен съд – Стара Загора във връзка с което е
образувано адм.дело № 597/ 2023г. В подадената до съда жалба е направено искане
за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
обжалваното решение. С определение № 590 от 26.09.2023г., постановено по
адм.д.№ 597/ 2023г. по описа на Административен съд Стара Загора, е спряно
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение от
30.08.2023г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма
„Околна среда 2014 – 2020г“ за определяне на финансова корекция, до приключване
на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт. Определението е
обжалвано с частна жалба вх. 5488/ 04.10.2023г., подадена от Ръководителя на УО
на ОПОС до Върховния административен съд, като с определение № 10886 от
09.11.2023г., постановено по адм.д.№ 10455/ 2023г. по описа на Върховния
административен съд, е отменено определение № 590 от 26.09.2023г. по адм.д.№
597/ 2023г. на Административен съд – Стара Загора и е отхвърлено искането на
ВиК ЕООД гр.Стара Загора за спиране предварителното изпълнение на решение от
30.08.2023г. на Ръководителя на УО на ОПОС, с което на бенефициента
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Стара Загора е определена финансова
корекция в размер на 10% от стойността на засегнатите от нарушението и признати
от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-20202 разходи от
стойността на сключения договор за ОП 1 № Е-ДЗ-4 от 10.11.2020г. с изпълнител
„Хидрострой“ АД.
С
решение от 07.09.2023 г., на основание чл.70, ал.1, т.9 и чл.73, ал.1 и ал.3
във вр. с чл.9, ал.5 от ЗУСУФСУ, Ръководителят на УО на ОПОС 2014-2020 е
определил на бенефициента „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Стара Загора
финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението
и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-20202
разходи, представляващи средства по смисъла на чл.1 ,ал.2 от ЗУСЕФСУ от
стойността на сключения договор за ОП 2 № Е-ДЗ-%/ 20.11.2020г. с изпълнител
Обединение „ВиК Стара Загора“ на стойност 21954 334.50лв. без ДДС, с предмет: „Инженеринг
(Проектиран, авторски
надзор и строителство) –
реконструкция на водопроводната и канализационна мрежа на гр.Стара Загора, 2
обособени позиции“.
Това
решение също е обжалвано пред Административен съд – Стара Загора и е образувано
адм.д.№ 604/ 2023г. по описа на същия съд. С определение № 603 от 28.09.2023г.
постановено по посоченото административно дело състав на Старозагорския
административен съд е уважил направеното от жалбоподателя ВиК ЕООД гр.Стара
Загора искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на обжалваното решение от 07.09.2023г. на РУО на ОПОС, като е спрял
предварителното изпълнение на оспорения акт до приключване на делото с влязъл в
сила съдебен акт. Определението на АС Стара Загора е обжалвано пред ВАС на РБ
от ръководителя на УО на ОПОС с частна жалба вх.№ 5516 от 05.10.2023г. С
определение № 11157 от 15.11.2023г., постановено по адм.д.№ 10630/ 2023г. по
описа на ВАС, е отменено определение № 603 от 28.09.2023г. по адм.д.№ 604/
2023г. на Административен съд Стара Загора и е отхвърлено искането на
„Водоснабдяване и канализация“ЕООД гр.Стара Загора за спиране на
предварителното изпалнение на решение от 07.09.2023г. на Ръководителя на УО на
ОПОС, с което на ВиК ЕООД гр.Стара Загора е определена финансова корекция в
размер на 25 % от допустимите разходи по договор за изпълнение с Обединение
„ВиК Стара Загора“ АД.
На 04.10.2023 г., чрез ИСУН, от страна на
бенефициера ВиК ЕООД гр. Стара Загора е подадено искане за междинно плащане №
21 на стойност 2 357 379.71лв. по АДБФП № BG16M1OP002-1.016-0013 с приложени към него и
необходими за процеса по верификация на сторените по проекта разходи документи,
в т. ч. технически и финансов отчет.
С
оспореното в настоящото производство Решение от 24.10.2023г., на основание чл.
60, ал.1 и чл. 62, ал.1 от ЗУСЕФСУ във връзка с постъпило искане за междинно
плащане № 21/ 04.10.2023 г., на стойност 2 357 379,71 лв. по АДБФП №
BG16M10P002-1.016-0013 „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената
територия обслужвана от ‘‘Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Стара Загора“ с
бенефициент водоснабдяване и канализация ЕООД гр.Стара Загора, РУО на ОПОС е
определил, че общият размер на верифицираната сума, преди извършване на
финансовите корекции, е 2 357 379.71лв. от БФП и призната от УО на
ОПОС сума е 315 386.41лв. от допустимо собствено финансиране. Със същото
решение е намален размера на верифицираната сума за сметка на БФП и не е
призната съответстващата според АДБФП на нея сума за собствено финансиране,
като съгласно обжалваната т.1 от р.I на
решението, е намален размера на верифицираната сума със 149 369.16 лв. от
БФП и не е призната съответстващата според АДБФП на нея сума на собствено
финансиране в размер на 19 983.09лв. от верифицираните разходи по фактура
№ **********/ 31.08.2023г., издадена въз основа на Договора № Е-ДЗ-4/
10.11.2020г. с изпълнител Хидрострой АД, дейност 6: Изграждане на ВиК
инфраструктура на обособената територия обслужвана от „Водоснабдяване и
канализация“ЕООд – Стара Загора. Като основание за извършеното намаляване на
верифицираната сума се сочи извършването на финансова корекция съгласно чл.75,
ал.1 във вр. с чл.71, ал.1 и ал.2 от ЗУСЕФСУ, определена с Решение на
Ръководителя на УО на ОПОС от 30.08.2023г. в размер на 10% от стойността на
засегнатите от нередността разходи по горепосочения договор с изпълнител,
разпределени по следните бюджетни редове:
- 50 687,28 лв. от БФП и 6 781,29 лв.
собствено финансиране от бюджетен ред 1.1.1;
- 98 677,88 лв. от БФП и 13 201,80 лв.
собствено финансиране от бюджетен ред 1.1.2.
Съгласно
обжалваната т.2 от раздел II на
процесното решение, от одобрената за плащане сума е приспадната сума в размер
на 1 193 899,84 лв., представляващи дълг (главница) по нередност №
ОПОС20/20/КФ/476, по договор № Е-ДЗ-5/20.11.2020 г. с изпълнител ОБЕДИНЕНИЕ
„ВИК СТАРА ЗАГОРА“, установена с Решение от 07.09.2023 г. на Ръководителя на УО
на ОПОС, приложено към писмо с изх. № 1-016-0013-2-608/ 07.09.2023 г., както и
сумата от 14 356,88 лв., представляваща начислена лихва към дата 24.10.2023 г.
по посочената нередност.
В решението изрично е указано, че на основание
чл.145, ал.1, вр. чл. 133, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 27,ал.1 от ЗУСЕФСУ,
същото подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на бенефициента.
Решението е съобщено на адресата чрез ИСУН на
25.10.2023г., а жалбата срещу него е подадена в Административен съд – Стара
Загора на 07.11.2023г.
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалваното решение в т. ч. и тези, относими към компетентността на
административния орган. Част от документите са представени на хартиен носител,
заверени по надлежен ред, а друга част на оптичен носител /СD/ под формата на подписани с КЕП
електронни документи.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, направи следните правни изводи:
Обжалваният акт е постановен във връзка с
подаденото от ВиК ЕООД гр.Стара Загора искане за авансово плащане № 21/04.10.2023г.
по сключения АДБФП № BG16M10P002-1.016-0013. Доколкото с оспореното решение на
РУО на ОПОС в обжалваната му част /р.I, т.1 и р.
II, т.1/ на практика се отказва плащане на заявената с
искането сума посредством извършване на финансова корекция чрез намаляване
размера на сумата за верификация и извършване на приспадане на задължения от
верифицираната за плащане сума, несъмнено е налице неблагоприятно засягане на правната
сфера на жалбоподателя, тъй като в качеството му на бенефициер по сключения
АДБФП има интерес да му бъдат възстановени направените и заявени за плащане разходи.
В този жалбата, като подадена в законоустановения срок от легитимиран субект -
адресат на оспореното решение, при наличие на правен интерес и срещу подлежащ
на оспорване акт /с оглед посочените от органа правни основания за неговото
издаване – чл.60, ал.1 и чл.62, ал.1 от ЗУСЕФСУ/, се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В разпоредбата на § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ е
регламентирано, че до приключването на програмите за програмен период 2014 –
2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЕСИФ), разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват
своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по
отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Текстът на § 71, ал. 1 предвижда в срок
до 6 месеца от влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ Министерският съвет и
министърът на финансите да приемат или приведат в съответствие с него
нормативните актове по прилагането на ЗУСЕФСУ. Според нормата на ал. 2 с. з. приетите от
Министерския съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в
сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период
2014 – 2020 г., като съгласно § 71, ал. 3 - нормативните
актове по ал. 2 ще се прилагат до
приемането на актовете по ал. 1 и за програмен период
2021 – 2027 г., доколкото не противоречат на този закон. Видно от изложеното по
отношение процесния спор са приложими разпоредбите на закона, действали преди
влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51 от 2022 г.),
доколкото същия се отнася до законосъобразността на административен акт издаден
по оперативна програма от програмен период 2014-2020 г. и се отнася до
управлението на средствата от ЕСИФ.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, вписана като
правно основание за издаване на обжалваното решение, Управляващите органи
извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на нарочно
искане от бенефициера. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е
регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са
управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно
ал.5 на чл.9 от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган, или оправомощено от него лице. Според чл. 5 от Устройствения правилник
на Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ на РБългария, в редакция ДВ,
бр. 68 от 2023 г., министърът или оправомощено от него длъжностно лице
управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от
фондове и други финансови инструменти на ЕС, както и от други международни
финансови институции и донори, и осигурява ефикасното и правомерното управление
на тези програми и проекти. Съгласно чл. 33 от същия правилник, Главна дирекция
ОПОС изпълнява функциите на управляващ орган на ОПОС, като се ръководи от
главен директор. Съобразно представената по делото заповед №РД-572 от
07.08.2023 г. на Министърът на околната среда и водите /CD-R с
надпис „преписка за съда“/ Г. С. С.
на длъжност главен директор на Главна дирекция ОПОС в МОСВ е надлежно
оправомощена от министъра на околната среда и водите за РУО на ОПОС 2014-2020
г., като в тази връзка й е възложено да изпълнява функциите на РУО /с едно
изключение, неотносимо към настоящия случай/ във вид и обем, определен в
нормативната уредба. С оглед на което съдът приема, че оспореното решение е
постановено от материално компетентен административен орган – издадено е от
лицето, оправомощено да изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020г.", в
съответствие и в рамките на надлежно възложените му правомощия, в т.ч тези по
чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ.
Решението на Ръководителя на УО на ОПОС от
24.10.2023г. в обжалваната му част обаче е издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, поради следното:
Оспореният акт, който
се сочи за издаден на основание чл.60, ал.1 и чл.62, ал.1 от ЗУСЕФСУ, е
постановен по инициирано от бенефициера „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
гр.Стара Загора производство за верификация на направени по сключения ДБФП
разходи във връзка с подадено искане за междинно плащане № 21 от 04.10.2023г.
на стойност 2 357 379.71лв. С процесното решение от 24.10.2023г. РУО
на ОПОС е верифицирал заявената от жалбоподателя сума, като едновременно с това
е намалил нейния размер поради извършена на основание чл.75, ал.1 вр. с чл.71,
ал.1 и ал.2 ЗУСЕФСУ финансова корекция, определена с Решение от 30.08.2023г. /съгласно
обжалваната т.1 от р.I на решението/ -
верифицираната сума е намалена със 149 365.16лв. и съотв. не е одобрено
нейното възстановяване, като не е призната и съотвестващата според АДБФП на нея
сума на собствено финансиране в размер на 19 983.09лв. В другата обжалвана
част от решението – р.II, т.1, РУО на ОПОС е
приспаднал 1 193 899.84лв от одобрената за плащане по искане № 21/
04.10.2023г. сума - 2 183 951.21лв., като се сочи, че приспаднатата
сума представлява дълг /главница/ по нередност, установена с Решение от
07.09.2023г. Приспадната е и начислената към 24.10.2023г. лихва върху
посочената главница, в размер на 14 356.88лв.
Видно от така
обективираните волеизявления на решаващия орган, в процесния акт на практика са
обединени различни по своята правна същност актове – акт по чл.62, ал.1 от
ЗУСЕФСУ за верифициране на разходи по направеното искане за междинно плащане и акт по чл.75, ал.1 от ЗУСЕФСУ за извършване на
финансови корекции чрез намаляване и приспадане на суми по определени с
предходни актове финансови корекции от размера на верифицираната сума.
Действително, както
верификацията на допустими за подпомагане разходи, така и определянето и
извършването на финансова корекция, са насочени към една и съща цел – да се
гарантира законосъобразното разходване на предоставените от фондовете н Европейския
съюз под формата на безвъзмездна финансова помощ средства, но тези законоустановени
способи се осъществяват в отделни и самостоятелни производства, между които има
съществени разлики, както от гл.т. на предпоставките за тяхното провеждане,
така и с оглед различните правни последици.
Производството по
верифициране на разходите се осъществява по реда на Глава пета "Финансово управление и контрол",
Раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи".
Верифицирането /признаването/ на извършените от бенефициера разходи по изпълнението
на проекта е вид проверка, която се прави с цел одобряване или отказ да бъдат
изплатени на бенефициера същите суми, като резултатът е обусловен от преценката
на тяхната допустимост. Последната се определя от съответствието на извършените
разходи с нормативно регламентираните условия, като отказът да се верифицират суми не се основава на
наличие на нередност, нито представлява елемент от процедурата по определяне на
финансова корекция.
В случай на отказ от верификация се издава акт по чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ, който
като индивидуален административен акт подлежи на обжалване по реда на чл. 145 и сл. АПК /чл.64, ал.4 ЗУСЕФСУ/.
В Раздел III "Администриране на нередности и
извършване на финансови корекции" е уреден редът
за определяне на финансова корекция и съответно нейното извършване.
Извършването на финансова корекция /чл.75 от ЗУСЕФСУ/ следва да се разграничава
от определянето й с акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Налагането й като процедура по извършването й
е регламентирано в чл. 75 ЗУСЕФСУ, като може да
се осъществи чрез приспадане на сумата на ФК от следващи плащания, които са
верифицирани по проекта или да се намали размера на верифицираните суми, когато
не са извършени плащания на разходите, засегнати от нередността, а след
окончателното плащане по проекта и като публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Актът по чл.75 ЗУСЕФСУ за
извършване на финансова корекция е акт по изпълнение на индивидуалния
административен акт по чл.73 ЗУСЕФСУ, с който е определена ФК и защитата срещу
него се осъществява в рамките на защита по изпълнителното производство, а не по
реда на чл.145 и сл. от АПК.
Смесването на резултата
от различни процедури/производства (процедура по
верификация и производство по изпълнение на финансова корекция) в
един акт препятства правото на защита на бенефициера, доколкото същото, както
се каза, се осъществява по различен процесуален ред.
Освен това наличието на
разминаване между посочените правни основания за издаване на акта /чл.60, ал.1
и чл.62, ал.1 ЗУСЕФСУ/ и изложените правни основания в разпоредителната част на
акта /чл.75, ал.1 във вр. с чл.71, ал.1 и ал.2 ЗУСЕФСУ/, които визират две
отделни и същностно различни процедури, следва да бъде квалифицирано като
съществен порок в съдържанието на оспорения акт, тъй като е нарушено
императивното изискване, изводимо от разпоредбата на чл.59, ал.2 АПК, за съответствие
между фактическите и правни основания за издаване на акта и тяхната относимост
към разпоредените правни последици. В процесния случай волята на органа е
неясна, тъй като издаването на акта е обосновано от правна страна с разпоредби,
регламентиращи процедурата по верификация, а разпоредителната му част има за
предмет извършване на финансова корекция относно разходи, които все още не са
изплатени /решението в частта по р.I, т.1/ и за приспадане
на суми, представляващи разходи, които вече са възстановени преди решението за
налагане на ФК /решението в частта по р.II, т.1/. Това
несъответствие в съдържанието на издадения акт несъмнено затруднява адресата на
акта да разбере действителната воля на решаващия орган и съотв. да упражни
ефективна правна защита на интересите си.
Независимо, че констатираната
процесуална незаконосъобразност на оспореното решение в обжалваната му част прави
безпредметно обсъждането на наведените в жалбата доводи за липса на годно
основание да бъдат извършени финансови корекции поради спряното от съда
предварително изпълнение на решенията за тяхното определяне, все пак е
необходимо да се посочи, че действително съгласно предписанието на чл.142, ал.1
от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му, но от това правило съществува едно изключение, което
се съдържа в ал.2 от същата разпоредба. Според него установяването на нови
факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. В случая определенията на Върховния
административен съд по адм.д.№ 104558 2023г. и адм.д.№ 10630/ 2023г., с които
са отменени постановените от Административен съд Стара Загора определение № 590
от 26.09.2023г. по адм.№597/ 2023г. и
Определение № 603 от 28.09.2023г. по адм.д. № 604/ 2023г. за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на решение от 30.08.2023г и решение от 07.09.2023г. за
определяне на финансови корекции, без съмнение представляват новонастъпили факти,
оказващи влияние върху спорното право по начина, описан в правилото на чл.142,
ал.2 АПК.
По изложените съображения съдът приема, че Решение от
24.10.2023г. на РУО на ОПРР 2014-2020 в обжалваната му част, като издадено при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неспазване на изисквания за съдържание на
административния акт, се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Предвид изхода на
делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва
да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК в тежест на Министерство
на околната среда и следва да бъде възложено заплащането на сумата от 23 300
лв., представляваща внесена от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Стара
Загора държавна такса в размер на 1700.00 лв. и 21 600лв /с ДДС/ – договорено и заплатено възнаграждение
за един адвокат. Направеното от
ответника възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като неговият размер е съобразен с размера
на минимално предвиденото адвокатско възнаграждение за административни дела с
материален интерес, съгласно чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 7 от
Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвид установения материален интерес по конкретното дело.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал. 2, предложение второ и чл.173, ал. 2 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Стара Загора, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62,
представлявано от управителя Р. И. М., Решение на Ръководителя на управляващия
орган на оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ от 24.10.2023г. за
верификация на искане за междинно плащане № 21/ 04.10.2023г. по Административен
договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16M10P002-1.016-0013 „Изграждане на
ВиК инфраструктура на обособената територия обслужвана от ‘‘Водоснабдяване и
канализация ” ЕООД - Стара Загора“, в
частта му по раздел I, т.1, с
която е намален размера на верифицираната сума с извършена финансова корекция,
определена с Решение от 30.08.2023г. на РУО на ОПОС, приложено към писмо изх.№
1-016-0013-2-589/ 30.08.2023г. и във връзка с регистрирана нередност №
ОПОС820/20/КФ/475 и не е одобрена за възстановяване на бенефициента сума в
размер на 149 365.16лв. от безвъзмездната финансова помощ, и не е призната
съответстващата според АДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на
19 983.16лв. от верифицираните разходи по фактура № **********/
31.08.2023г. по Договор № Е-ДЗ-4/ 10.11.2020г. с изпълнител „Хидрострой“ АД, и в частта му по раздел II, т.1, с която е извършено приспадане/прихващане
на одобрената за плащане сума, в размер на 1 193 899.84лв.,
представляващи дълг /главница/ по
нередност № ОПОС20/20/КФ/476 по Договор № Е-ДЗ-5/ 20.11.2020г. с изпълнител
Обединение „ВиК Стара Загора“, установена с Решение от 07.09.2023г. на РУО на
ОПОС, приложено към писмо с изх.№ 1-016-0013-2-608/ 07.09.2023г., ведно с
начислена лихва към 24.10.2023г. в размер на 14 356.88лв., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Министерство
на околната среда и водите гр. София, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо
Ботев“ № 62, сумата от 23 300лв. /двадесет и три хиляди и триста лева/ -
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: