№ 355
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20215000600598 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
С Определение № 370 от 03.11.2021 г. по ЧНД № 2530/2021 г.
Старозагорският окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е
оставил без уважение молбата на осъдения П. К. Т. за условно предсрочно
освобождаване по отношение на остатъка от неизтърпяната част от
наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на осем месеца и девет дни към
03.11.2021г.
Недоволен от постановеното определение е останал осъденият, който на
08.11.2021 г., чрез служебния си защитник – адв. С. от АС-С.З., е подал жалба
с искане да се отмени, като необосновано и бъде условно предсрочно
освободен. Намира за неправилно преценено, че не е дал доказателства за
поправянето си, тъй като са налице всички законови предпоставки за
условното му предсрочно освобождаване. Не са подложени на пълен анализ,
събраните по делото доказателства за цялостното положително поведение на
лишения от свобода, съгласно изискванията на чл.439а от НПК. Изразява се
несъгласие с мотивите на окръжния съд, за това че корекционният процес не е
бил изпълнен спрямо Т., тъй като в зоните за отношение към
правонарушението и начин на живот и обкръжение, същият не е дал
достатъчно по обем и съдържание доказателства за своето поправяне в
противоречие с изложеното в доклада от 13.10.2021г. Отделно от това,
1
въпреки крайното отрицателно становище, в експертната оценка за
актуалното психично и емоционално състояние за Т., безспорно са
установени благоприятни прогнози за неговата ресоциализация, което е
подкрепено от множеството писмени доказателства. Излагат се съображения
и за неговото недобро здравословно състояние, поради констатираното
онкологично заболяване, защото наложената карантина в условията на
затвора създава допълнителен риск за неговото здраве като лице с
компрометиран имунитет.
Началникът на Затвора - С.З. и Окръжна прокуратура – Стара Загора не
са изразили становище по подадената жалба.
Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в
постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с
нужната процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.
В Окръжен съд – Стара Загора, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК е
подадена молба от осъдения Т. с искане да бъде предсрочно освободен от
остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито
съдебно заседание с участието на страните /за осъдения Т. при условията на
видеоконферентна връзка/, като е оставил без уважение искането на
последния, преценявайки, че не са налице предпоставките за неговото
условно предсрочно освобождаване.
Противно на доводите на жалбоподателя, Окръжният съд подробно е
обсъдил кумулативните предпоставки на чл. 70, ал. 1 от НК, изискващи
осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода, както и на доказателствата за неговото поправяне.
От представената справка за правното му положение е видно, че л. св.
П.Т. е осъждан многократно, както следва:
С присъда от 24.02.2004г. по НОХД № 721/2003г. на PC-Хасково, на
основание чл. 206, ал.1, вр. чл. 54 от НК Т. е осъден на 6 месеца „лишаване
от свобода“, което на основание чл.66 от НК е отложено за срок от 3 години.
В сила на 10.03.2004г.
2
С присъда от 28.09.2004г. по НОХД № 352/2004г. на PC-Хасково, на
основание чл.206, ал.1, т.1, вр. чл. 54 от НК е осъден на 6 месеца „лишаване
от свобода“, което на основание чл.66 от НК е отложено за срок от 3 години.
В сила на 31.05.2005г.
С присъда № 34/24.02,2005г. по НОХД № 658/2004г. на ОС-Хасково, на
основание чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.
55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“,
което на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от 5 години. В сила на
27.09.2005г.
С присъда № 864/09.12.2008г. по НОХД № 1051/2008г. на PC-Хасково,
на основание чл. 343б, ал.1, вр. чл. 54 от НК е осъден на 4 месеца „лишаване
от свобода“. На основание чл.25 от НК е определено общо наказание по
НОХД № 352/2004г. и НОХД № 658/2004г. в размер на 2 години и 6 месеца
„лишаване от свобода“, което на основание чл.66 от НК е отложено за срок от
5 години. На основание чл. 68 от НК е приведено в изпълнение отложеното
общо наказание. В сила на 10.03.2009г.
С присъда № 62/14.05.2010г. по НОХД № 841/2009г. на РС-Хасково, на
основание чл.212, ал.4, пр.1, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 54, ал.1 от НК е
осъден на 8 години „лишаване от свобода“. С Решение № 118/19.10.2010г. по
ВНОХД № 151/2010 г. на ОС-Хасково присъдата е изменена, като
наказанието е намалено на 6 години и 6 месеца „лишаване от свобода“. В сила
на 19.10.2010г.
С присъда № 328/29.06.2010г. по НОХД № 2205/2010г. на PC-Пловдив,
на основание чл.206, ал.1, вр. чл. 58а, вр. чл. 55, ал.1, т.2, б. Б, вр. чл. 2, ал.2,
вр. ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация“. В сила на 15.07.2010г.
С протокол от 08.11.2011г. по НОХД № 21124/2011г. на Софийски
районен съд, на основание чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 и чл. 54 от НК е осъден на
9 месеца „лишаване от свобода“. В сила на 08.11.2011г.
С Присъда № 77/24.06.2010г. по НОХД № 150/2010г. на PC-Хасково, на
основание чл. 212, ал.4, пр,1, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.54 от НК е осъден
на 5 години лишаване от свобода. В сила на 12.11.2010 г.
С Присъда № 26/04.04.2013г. по НОХД № 686/2012г. на РС-Хасково,
изменена с Решение № 180/20.12.2013г. на ОС-Хасково, на основание чл. 309,
3
ал.1 от НК е осъден на 1 година „лишаване от свобода“. В сила на 20.12.2013г.
С Определение № 41/05.02.2014г. по ЧНД № 22/2014г. на PC-Хасково,
на основание чл.25 от НК са определени две съвкупности от наказания:
- общо наказание по присъди по НОХД № 352/2004г., НОХД №
721/2003г. на РС- Хасково и НОХД № 658/2004 г. на ОС-Хасково в размер на
2 години и 6 месеца „лишаване от свобода”;
- общо наказание по присъди по НОХД № 1051/2008 г., НОХД №
841/2010 г., НОХД № 686/2012г. на РС-Хасково, НОХД № 2205/2010 г. на PC-
Пловдив, НОХД № 150/2010 г. на РС-Хасково и НОХД № 21124/2011г. на РС-
С. в размер на 6 години и 6 месеца „лишаване от свобода”.
Лишеният от свобода П.Т. е постъпил в затвора на 03.04.2009г., како е
зачетен предварителен арест по НОХД № 841/2010 г. - 1 ден.
Наказанието по първата съвкупност е изтърпяно на 03.01.2012г., от
която дата е приведено в изпълнение общото наказание по втората
съвкупност в размер на 6 години и 6 месеца „лишаване от свобода“.
Изпълнението на наказанието е било прекъсвано по медицински
причини от 25.05.2009г. до 25.08.2009г.; от 29.03.2013г. до 29.06.2013г.; от
29.06.2013г. до 29.09.2013г.; от 29.09.2013г. до 29.12.2013г.; от 29.12.2013г. до
29.03.2014г.; от 29.03.2014г. до 29.09.2014г.; от 29.09.2014г. до 29.12.2014г.;
от 29.12.2014г. до 29.03.2015г.; от 29.03.2015г. до 29.06.2015г.; от 29.06.2015г.
до 29.09.2015г.; от 29.09.2015г. до 29.12.2015г.; от 29.12.2015г. до
29.03.2016г.; от 29.03.2016г. до 29.06.2016г.; от 29.06. до 29.09.2016г.; от
29.09 до 29.12.2016г.; от 29.12.2016г. до 29.03.2017г.; от 29.03.2017г. до
29.04.2017г.; от 29.04.2017г, до 29.07.2017г. и от 29.07.2017г. до 29.10.2017г.
От 29.10.2017г. до 31.10.2017г. като не се е завърнал от прекъсване, което е
сторил на последната дата.
Към датата на постановяване на съдебното заседание и постановяване
на атакувания съдебен акт - 03.11.2021 г., л.св. П.Т. е изтърпял фактически 5
години, 2 месеца и 28 дни, с остатък на неизтърпяната част от наказанието в
размер на 8 месеца и 9 дни.
Срещу л.св. Т. има обвинения по неприключили наказателни
производства по пр. пр. № *** на СРП – С. и по ДП № **г. по описа на СДВР
– С. за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК.
4
Видно от представената актуална справка от УИС на Прокуратурата на
Р. България по това досъдебно производство е внесен обвинителен акт, като
до момента не е приключило първоинстанционното съдебно производство.
Настоящото производство за условно предсрочно освобождаване на
осъдения П.Т. е второ по ред, като подадената предходна идентична молба е
оставена без уважение с Определение № 260067/07.10.2020г. по ЧНД
№2234/2020г. на Старозагорския окръжен съд, потвърдено с Определение №
260081/26.10.2020г. по ЧНД № 500/2020г. на Апелативен съд – Пловдив.
Правилно е съобразено, че и към настоящия момент е налице
формалната предпоставка на чл.70, ал.1 от НК, тъй като фактически
осъденото лице е изтърпяло повече от ½ от определеното му общо и най-
тежко наказание по втората съвкупност и изпълнението на това наказание
клони към своя край.
Въпреки това, видно от събраните по делото доказателства от
затворническото досие на П.Т., както и от приобщените такива на съдебното
производство, сочат за липсата на второто, законово условие – лицето да е
дало доказателства за своето поправяне.
Безспорно, според съдебната практика, за да се постанови поисканото
условно предсрочно освобождаване, се изисква корекционният процес
спрямо осъденото лице да е завършил, което прави безпредметно оставането
му в пенитенциарното заведение. В тази връзка с основание е отбелязано, че
спазването на вътрешния ред и дисциплина е свързано с изпълнение на
задълженията на всички осъдени лица и само по себе си не е доказателство за
поправяне на л.св. Т.. Това е относимо и спрямо участието му в различни
курсове и форуми, което също е установено по делото.
Поради тези причини, за поправянето на осъдения следва да се съди от
изявеното отношение към правонарушението. При жалбоподателя П.Т., още в
първоначалния доклад от 23.04.2009г. е отразено, че не приема вината и
отговорността си за деянието и счита постановената присъда за
несправедлива и неадекватна. В базовия доклад от 2010г. се сочи, че е с
формално критично отношение към извършените деяния, като декларира
мотивация за промяна. Положителна промяна е очертана в доклада от 2011г.,
в който е отразено, че резултатите от корекционната работа са
обнадеждаващи. Но в текущия доклад от 02.10.2018г. се сочи, че заявената
5
мотивация за промяна във водения начин на живот на свобода на този етап
остава формална и по-скоро със социално-желателен характер, отколкото
реална. Наблюдава се омаловажаване на собствената отговорност за деянията.
В допълнение се сочи, че все още приоритет остава подобряване на
самоконтрола и уменията за следване на правила и норми и постигане на
балансирано поведение и по-добро ниво на фрустрационна устойчивост.
От важно значение за тази преценка се явяват и поисканите от съда
актуални становища на длъжностните лица от затворническата
администрация, като от представените такива от гл. инспектор Р. Н. –
началник сектор „СДВР“ и инспектор Н. Н. към „СДВР“ втора група към
Затвора -С.З. е било установено, че при поредната преоценка през 2020г.
рискът от рецидив е снижен на 41б., но остава отново в средни стойности.
Отчетени са позитивни промени в зоните отношение към правонарушението
и междуличностни промени, като същевременно се сочи, че дефицитни зони
остават отношение към правонарушението и умения за мислене, по които
работата продължава.
В този смисъл, въпреки отправеното възражение от защитата,
настоящият възивен състав също намира, че очевидно спрямо осъдения П.Т.
корекционният процес е останал незавършен, доколкото и понастоящем
отношението към правонарушението остава дефицитна зона. Положителните
промени са обнадеждаващи, но инспекторите, отговорящи за индивидуалната
корекционна дейност с Т., са категорични, че същата следва да продължи и
последните имат преки наблюдения по протичането на тези процеси.
По този повод е съобразено и това, че обективно, поради множеството
прекъсвания на изпълнението на наказанието по здравословни причини,
корекционна работа с осъдения /макар и това да не е по негова вина/, не е
била извършвана.
Необходимостта от продължаване на корекционната дейност се
подкрепя и от изготвената от психолог при Затвора -С.З. експертна оценка на
актуалното психично и емоционално състояние на осъдения. В нея при
очертаване на значимите му социални контакти е отразено, че същите
свидетелстват за една по-скоро маргинална социална адаптация[1].
Проведените от психолога изследвания очертават молителя като личност,
която в ежедневни ситуации показва равнодушие или действа
6
пренебрежително, пренебрегвайки правилата за съвместен живот. Посочено е
също, че често се възприема и изисква отношение към себе си като към
привилегирован и очаква специални услуги от околните. Вярно е, че
прогнозата на експерта за ресоциализация на осъдения е благоприятна. Но
при така очертаните специфики в личността на осъдения П.Т., наред с
констатираната формална критичност към деянията, за които е осъден, се
налага изводът, че и към момента същият все още не е готов, макар и към
края на изпълнението на наказанието, да се върне към живот на свобода.
Видно от представената справка на прокуратурата е, че срещу осъдения
Т. все още е висящо първоинстанционно съдебно производство за
престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК, което съобразено с представените
текущи доклади за осъдения, сочат за наличните и към момента дефицитни
зони.
Поради което и се споделя становището, че с оглед на така направените
констатации, все още корекционният процес при л. св. Т., въпреки
напредналият етап от изтърпяване на наказанието, не е завършен и планът на
присъдата се явява неизпълнен.
В заключение, поради тези съображения, въззивният състав намира за
правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва най-важната
кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр. 1 от НК за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения П.Т.,
тъй като не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по чл.
439а, ал. 1 - 3 от НПК.
Въпреки това, следва да се има предвид от първостепенния съд, при
произнасянето за наличието на предпоставките за провеждането на
производството при условията на видеоконферентна връзка, че нормата на чл.
439, ал.4 от НПК е изрична, тъй като освен преценката за липсата на
препятствие за упражняване на правото на защита, е необходимо и изричното
съгласие на осъденото лице, т.е. ако липсва подобно, би следвало това да
стане с неговото участие[2]. В конкретния случай, обаче този въпрос е бил
поставен само в началото на производството по предсрочно освобождаване,
като е решен с осигуряването на служебен защитник на осъдения Т. и
впоследствие в протеклите съдебни заседания не е имало възражения на
страните, а на осъдения му е осигурена пълна възможност да реализира
своите процесуални права, лично при условията на видеоконференция и чрез
осигурения му служебен защитник. В този смисъл и допуснатото процесуално
нарушение не е ограничило пълноценното реализиране на правото му на
защита.
По гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното
определение, а жалбата на осъдения Т., да се остави без уважение, поради
7
което и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативният съд
[1] Окръжният съд е подходил неточно в разбирането си по този въпрос в атакуваното определение, защото
според Българския тълковен речник, маргинал, произхожда от лат. „margo“ - край, т.е. в психологията -
периферен или изхвърлен на границата на различни социални групи човек, който се намира под влиянието на
противоречащи си норми, ценности и респ. затруднена социална адаптация.
[2] Разпореждане № 480/05.10.2021г. по ЧНД № 2530/21г. на СтОС на л. 35 се позовава на решение на Съдийската
колегия на ВСС по Протокол №15/12.05.2020г. Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия
и т.4 от Заповед № 347/14.05.2020г. на Председателя на ОС – Стара Загора, но последващата разпоредба на чл.
439, ал.4 от НПК е обн. ДВ. бр.98 от 17.11.2020 г. и е категорична по този въпрос.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 370 от 03.11.2021 г., постановено по
ЧНД № 2530/2021 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8