№260000
гр.
Силистра, 11.01.2022 год.
Силистренския окръжен
съд, гражданско отделение, в
закрито заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 89/20120год. по описа на СОС
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на ОБЩИНА СИЛИСТРА, БУЛСТАТ ********* с
административен адрес: гр. Силистра, ул. „Симеон Велики” №33, представлявана от
Кмета, д-р Юлиян Найденов, чрез упълномощения адв. Д.К. - САК, със съдебен
адрес: ***, с която се иска съда да осъди ответника „ПАРСЕК ГРУП" ЕООД-,
ЕИК *********, да заплати на ищеца сумата от 243 407.77лв. (двеста четиридесет
и три хиляди четиристотин и седем лева и седемдесет и седем стотинки) -
договорна неустойка, предвидена в чл. 17, ал. 2 от Договор
№2019-С-043/17.10.2019 год. с предмет: „Изпълнение на дейности по конструктивно
укрепване, консервация и реставрация на сградата на Художествената галерия-гр.
Силистра" - I ви етап: „Основен ремонт на покрива на Художествена
галерия-гр. Силистра по проект „Развитие на общия туризъм и възстановяване на
културното наследство”, финансиран по програма Interreg VA Румъния-България
2014-2020 год.", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
постъпването на исковата молба в съда до окончателното й заплащане. Претендира
извършените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.
Сезиран
с молбата съдът се произнесъл с Разпореждане № 260398 от 23.12.2020г., с което
по реда на чл. 367 от ГПК, изпратил за връчване на ответника исковата молба с
приложенията, като му указал възможността да представи писмен отговор в
законово определения срок. По данни установени от върната обратна разписка от
съобщение /лист № 54 от делото/ книжата са връчени на 25.01.2020г. на адреса на
управление на дружеството ответник по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК, срещу
подпис на сл. организатор Красимир Георгиев, като връчването е удостоверено и
от подписа на длъжностното лице – призовкар при СГС. След като ответника не
представил в срок писмен отговор на исковата молба съдът се произнесъл с
Определение № 260066 от 10.03.2021г., с което по реда на чл. 374 от ГПК, изготвил
предварителен доклад по делото и насрочил открито съдебно заседание за
21.04.2021г. Извън изложеното сезиран с искане за допускане на обезпечение
обективирано още в исковата молба съдът се произнесъл по него с Определение №
260101 от 07.12.2020г., с което на ответника била наложена обезпечителна мярка
ЗАПОР на банкови сметки и издадена обезпечителна заповед. Видно от
представената по делото обратна разписка от съобщение приложена, към молба вх.
№ 261298 от 01.06.2021г. съобщението за наложеното обезпечение по образуваното
срещу ответника „ПАРСЕК ГРУП" ЕООД, изп. дело № 20203420400525 на СИС при
РС – Силистра е връчено на адреса на управление на дружеството на негов
представител на 02.02.2021г. В коментираното съобщение изрично се споменава, че
обезпечението е наложено именно по настоящото образувано срещу „ПАРСЕК
ГРУП" ЕООД, т.д. № 89/2020г. на СОС.
Тъй
като разписката от призовката за „ПАРСЕК ГРУП" ЕООД, с която представител
на дружеството е призован да се яви на насроченото за 21.04.2021г. открито съдебно
заседание не била върната непосредствено преди заседанието в деловодството по
делото и липсвали данни дали ответника е редовно призован служител от гр.
деловодство при ОС – Силистра се свързал с призовкар при СГС – Александър
Стоянов, който уведомил, че призовката е връчена на представител на дружеството
на 16.04.2021г., като причина за забавянето била липса на представител на
дружеството на посочения адрес. След като така насроченото открито съдебно
заседание било пренасрочено в същият ден по електронната поща на ОС – Силистра
пристигнала молба от управителя на „ПАРСЕК ГРУП" ЕООД, който съобщава на
съда, че в нарушение на чл. 367, ал. 1 от ГПК, не му бил връчен препис от
исковата молба с приложенията поради, което и не подал писмен отговор от името
на дружеството. Твърди, че е получил само Определение № 260066 от 10.03.2021г.
постановено по настоящото дело по реда на чл. 374 от ГПК. Предвид изложеното
поискал съда да отмени определението, с което е изготвил проект за доклад по
делото, да изпрати на ответника повторно препис от исковата молба и
приложенията и да му даде възможност да представи писмен отговор по нея, като
извърши отново процедурата по двойна размяна на книжа. Към молбата е приложен
списък на работниците и служителите намиращи се в трудово правоотношение с
ответника, като доказателство, че лицето Красимир Георгиев на длъжност служебен
организатор получил съобщението с исковата молба на 25.01.2021г. не е сред тях.
На 22.04.2021г. същата молба е получена и на хартиен носител по пощата и изпратена
за становище на представителя на ищеца.
На
18.05.2021г. по делото е постъпила нова молба от представител на ответника,
който отново моли да му бъде дадена възможност да представи писмен отговор на
исковата молба, прави възражение за местна подсъдност на иска с оглед
седалището на дружеството – ответник. В молбата се излагат възражения по
съществото на спора и се правят доказателствени искания.
На
01.06.2021г. по делото е постъпил писмен отговор от процесуалният представител
на ищеца, който намира ответниковата молба за неоснователна позовавайки се на
обстоятелството, че и двете коментирани по – горе връчвания са осъществени в
седалището на ответника от нарочно длъжностно лице – призовкар, като книжата са
връчени на лица заварени на адреса на управление на „ПАРСЕК ГРУП" ЕООД.
Позовавайки се на връчването на съобщението от ДСИ за налагане на обезпечение
по настоящото дело, което връчване не е оспорено от ответника ищецът приема, че
освен на 25.01.20201г. с получаване на съобщението съдържащо Разпореждане №
260398 от 23.12.2020г. представител на „ПАРСЕК ГРУП" ЕООД, е бил уведомен
за образуваното срещу него т.д. № 89/2020г. на СОС, на 02.02.2021г. с
получаване на съобщението за наложеното по настоящото дело обезпечение.
Съобразявайки
изложеното съдът приел, че е сезиран с искане за възстановяване на срока по чл.
367 от ГПК, направено по реда на чл. 64 от ГПК. Предвид получената на
21.04.2021г. молба вх. № 261075/21.04.2021г. и установеното обстоятелство, че
призовката за насроченото на същата дата открито съдебно заседание е връчена
редовно на ответника на 16.04.2021г. съдът прие, че в случая е спазен срока по
чл. 64, ал. 3 от ГПК, което го мотивира да приеме, че за да се произнесе по
молбата следва да установи дали са на лице обстоятелствата по чл. 64, ал. 2 от ГПК, и да даде възможност на ответника да докаже, че пропуска на срока се дължи
на особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Съдът се
произнесъл с Определение № 260161 от 04.06.2021г., с което молбата на „ПАРСЕК ГРУП" ЕООД, ЕИК *********,
за възстановяване на пропуснат срок за подаване на отговор на исковата молба е
внесена за разглеждане в открито съдебно заседание и са изискани служебно от
Огнян Владимиров Мицев призовкар при СГС, писмени обяснения относно
обстоятелствата по връчването на Съобщение 9G0743VY, по търговско дело №
89/2020г. на ОС – Силистра с адресат „ПАРСЕК ГРУП" ЕООД-, ЕИК *********,
връчено на 25.01.2021г. на адреса на управление на дружеството гр. София, общ.
„Столична“, район „Студентски“, ул. „21 – век“, № 17, ет. 4, ап. 6, на лицето
Красимир Георгиев на длъжност „сл. организатор“.
От
представеното писмено обяснение на връчителя Огнян Мицев – призовкар при СГС и
поясненията за създадената организация на връчване на призовки и съобщения в
СГС обективирани в придружителното писмо от Председателя на СГС /листи 107 и
108 от делото/ може да се установи, че коментираните книжа са връчени не на
адреса на управление на „ПАРСЕК ГРУП" ЕООД, както е посочено в разписката
от съобщението, а в стая № 83, в служба „ВПСК“ при СГС, на 25.01.2021г. От
обясненията на призовкаря се установява, че установената практика за връчване
на съдебни книжа на „ПАРСЕК ГРУП" ЕООД, се изразявала в предварително
обаждане по телефона на управителя на дружеството Бончо Бонев на номер
**********, и след уговорка в съда се явявал представител да получи книжата.
Според връчителя именно по този ред на 25.01.2021г. били връчени и
коментираните книжа на Красимир Георгиев, който удостоверил самоличността си с
лична карта и се представил за служебен организатор на „ПАРСЕК ГРУП" ЕООД.
След извършена справка в търговският регистър съдът установи, че посоченият от
призовкаря телефонен номер ********** е именно телефонът обявен в регистъра за
контакт с „ПАРСЕК ГРУП" ЕООД.
На
проведеното по реда на чл. 66 от ГПК, открито съдебно заседание представителят
на „ПАРСЕК ГРУП" ЕООД-, ЕИК *********, в писмен вид – неприсъствено е
изложил подробни аргументи в подкрепа на молбата си молейки съда да я уважи.
Представителя на Община Силистра оспорва молбата, като неоснователна, като в
тази връзка моли съда да я отхвърли излагайки аргументи в подкрепа на
становището си.
Съдът
след, като обсъди установеното по делото и становищата на страните намира
молбата за допустима, но неоснователна по следните причини:
Основният
довод изтъкнат в подкрепа на молбата е твърдението, че съобщението съдържащо
преписи от исковата молба и приложенията, както и указания за подаване на
писмен отговор са връчени на лице извън кръга очертан в хипотезата на чл. 50,
ал. 3 от ГПК. Ищецът твърди, че измежду неговите работници и служители няма
лице именувано Красимир Георгиев, от когото книжата са получени срещу подпис,
което опорочавало надлежността на връчването и било предпоставка за съществено
процесуално нарушение. Именно на тези твърдени обстоятелства се основават
обективираните в молбата искания за повторно връчване и възстановяване на срока
за поддаване на писмен отговор на исковата молба.
Хипотезата
на чл. 50, ал. 3 от ГПК, очертава начина за удостоверяване на връчването на
търговци и юридически лица, като императивно изисква връчителя да посочи
имената и длъжността на получателя. Съгласно установената практика на ВКС,
разпоредбата на чл. 50 от ГПК, предвижда специфичен, приложим само по отношение
на адресати - търговци и юридически лица, начин за връчване на съдебни книжа,
като регламентира мястото на връчване - в канцеларията на последния посочен в
съответния регистър адрес /седалище и адрес на управление/ и лицата, чрез които
може да се осъществи - всеки служител или работник, който изрази съгласие да ги
приеме; разширяването на кръга на лицата, които могат да приемат съдебните
книжа от името на адресата - търговец или юридическо лице, цели рационализиране
на режима на връчване, като връчването се удостоверява чрез отразяване в
документа по чл. 44, ал. 4 от ГПК, на "имената и длъжността на
получателя"; спазването на последното правило е доказателство за валидното
извършване на процесуалното действие, чиято цел е достигане на съобщението до
адресата с цел обезпечаване правото му на защита и от значение за началото на
процесуалните срокове. Законът не съдържа като императивно изискване
посочването на трите имена на получателя, а като гаранция за редовност на
връчването е достатъчно вписване на имената и длъжността, т. е информация,
съобразно която съдът да може да извърши преценка за надлежно извършване на
процесуалното действие - че личността на получателя е установена и индивидуализирана
по посочения начин.
Действително,
както бе установено от писмените обяснения на длъжностното лице – призовкар
удостоверило връчването на коментираните книжа те са връчени не на адреса на
управление на дружеството, а в канцеларията на СГС на лице дошло да ги получи
след устна договорка осъществена по телефон с номера на „ПАРСЕК ГРУП" ЕООД,
обявен в Търговския регистър по партидата на дружеството.
Изложеното
мотивира съда да не кредитира тезата, че именно в уговорения по телефона ден в
канцеларията на СГС се е явило лице, което без да има нещо общо с „ПАРСЕК
ГРУП" ЕООД, се е представило за негов представител, легитимирало се е с
личната си карта и подписа си и получило съдебните книжа на дружеството.
Несъмнено получателят е разполагал с информация за книжата, които следва да се
получат за дружеството, а такава е можел да получи само от телефонното обаждане
осъществено между призовкаря и някой имащ достъп до служебния телефон на „ПАРСЕК
ГРУП" ЕООД. Дали това лице фигурира или липсва в представения от ответника
списък на работниците и служителите намиращи се в трудови правоотношения с „ПАРСЕК
ГРУП" ЕООД, е ирелевантно спрямо предмета на установяване. Това е така
защото е налице възможността книжата да са получени от представител на
дружеството, който не е в трудово правоотношение със същото, например търговски
пълномощник, прокурист, адвокат със сключен договор за правно обслужване или
лице наето на граждански договор.
Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че щом надлежно длъжностно лице –
призовкар при СГС е удостоверило в кръга на служебната си компетентност, че
книжата са връчени на представител на ответника „ПАРСЕК ГРУП" ЕООД, явил
се да ги получи след уговорка по телефона посочен в търговския регистър по
партидата на дружеството, то при връчването не са допуснати процесуални
нарушения. Допълнителен довод обусловил становището на съда е обстоятелството,
че на 02.02.2021г. Преди да е изтекъл срока за подаване на отговор на исковата
молба/ на ответника надлежно е връчено съобщение за наложени по настоящото дело
обезпечителни мерки, което не кореспондира с твърденията в молбата, че представителя
на „ПАРСЕК ГРУП" ЕООД, узнал за образуваното срещу дружеството търговско
дело едва на 16.04.2021г.
По
изложените причини съдът намира, че ответникът не доказа наличието на онези
предвидени в чл. 64, ал. 2 от ГПК, особени непредвидени обстоятелства, които
евентуално биха обусловили основателността на молбата му за възстановяване на
пропуснат срок. За пълното следва да се коментира и обстоятелството, че макар искането
да е основано на чл. 64, ал. 2 от ГПК, в молбата не се съдържат никакви
твърдения за пропускане на срока за отговор поради наличие на особени
непредвидени обстоятелства, които
молителят да не е могъл да преодолее. Наличието на такива обстоятелства,
стоящи извън волята на страната, които тя не е могла да преодолее въпреки
положените усилия, и които да са станали причина за пропускането на срока по
чл. 367, ал. 1 ГПК, не са сочени. В този смисъл молбата за възстановяване на
срок е неоснователна, понеже основанието е нередовно извършено връчване на
книжата, а би могло да се приеме, че тези твърдения са неотносими към
производството за възстановяване на срок. Това е така, понеже както се
отбеляза, искането за възстановяване на срок е обосновано с твърдения за
допуснати процесуални нарушения при връчването на исковата молба. Твърдението
за нередовно връчване на ИМ не попада в хипотезата на чл. 64 ал. 2 от ГПК,
респективно не подлежи на възстановяване по реда на чл. 64 от ГПК. Този извод е
съобразен и с даденото разрешение в Определение № 408 от 1.08.2016 год. на ВКС
по ч. т. д. № 1471/2016 год., ІІ т. о. /.
Воден
от изложеното и на основание чл. 66, ал. 1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата
на „ПАРСЕК ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Студентски, ул. „21-ви век" №17, ет.4, ап.б, с която се
иска съдът по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК, да възстанови срока по чл. 367 от ГПК, и да даде възможност на дружеството в качеството му на ответник да
представи по делото отговор на исковата молба на ищеца.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред АС – Варна.
Препис от
определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: