РЕШЕНИЕ
№ 456
гр. Бургас, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120105236 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С. А, клон България срещу В. С. С., иск за установяване в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца, сумата от 939,46 лева,
представляваща главница по сключен между страните Договор за кредит №
CREX-17821178/29.04.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на
заявлението в съда - 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
78,86 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.05.2020 г. до 15.10.2020
г. и сумата от 87,77 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
939,46 лева за периода от 15.06.2020 г. до 16.05.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 1008/28.05.2021 г. по ч. гр. д. № 3644/2021 г. на РС Бургас, на основание чл.
415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между страните е сключен Договор за кредит № CREX-
17821178/29.04.2020 г., по силата на който ищецът е превел по банков път сумата от 939,46
лева за закупуване на стоки, а ответницата се е задължила да върне сумата на шест вноски по
169,72 лева с падеж всяко петнадесето число на месеца и краен падеж на 15.10.2020 г., ГПР
– 38,13 % и ГЛП – 32,74 %. Поддържа се, че ответницата не е погасила нито една месечна
вноска, поради което дължи обезщетение за забава считано от 15.06.2020 г. В тази връзка се
твърди, че за вземанията за главница и лихви, банката се е снабдила със заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и са дадени указания за
предявяване на иск относно вземането, което обуславя правният интерес от предявяване на
настоящия иск.
Направено е искане за уважаване на предявения иск, а в условията на евентуалност е
1
предявен осъдителен иск за сумите.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата чрез особения си
представител е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 12 от
ЗПК, тъй като договора, сертификата за застраховка и общите условия към застраховката са
с шрифт по-малък от 12. Посочва се, че договора противоречи на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК,
тъй като в същия не е посочен начина на формиране на ГПР. Излага се, че договора е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като в погасителния план липсва
информация как са формирани погасителните вноски по пера. Поддържа се, че договорът е
нищожен поради противоречие с добрите нрави на уговореният процент на
възнаградителната лихва, който надвишава трикратния размер на законната лихва.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебното заседание ищецът депозира молба от 10.02.2022 г., с която поддържа
предявените искове.
В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора
на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 3644 по описа за 2021 г. на РС Бургас, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
за сумите, предмет на установителните искове, надлежно връчена на длъжника по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК, като исковете са предявени в срока по чл. 415 от ГПК.
Ангажирани са като писмени доказателства Договор за кредит № CREX-17821178 от
29.04.2020 г., сключен между страните по делото, със следните параметри: сума по кредита
939,46 лева; срок на кредита от 6 месеца с първа вноска на 15.05.2020 г. и краен падеж
15.10.2020 г.; размер на вноската по кредита 169,72 лева; ГПР от 38,13 % и ГЛП 32,74 %;
дължима сума по кредита от 1018,32 лева; дата на погасяване – 15 ден от месеца. В договора
е посместен погасителния план, а в чл. 3 от същия страните са договорили при забава
кредитополучателя да дължи обезщетение за забава в размер на законна лихва. Договорът е
придружен от сключен между страните Договор за застрахователно посредничество и
сертификат за застраховка „Закрила на плащанията Плюс. Като част от досието по кредита,
са приети по делото и искане за отпускане на потребителски кредит и подписан от клиента
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити и преддоговрна информация към него.
По делото са представени и уведомително писмо, за получаване от
кредитополучателя на стоката, за която е отпуснат кредита, и служебен бон, издаден от
„Технополис България“ ЕАД за заплащането на стоката.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че усвоената от кредитополучателя сума е в общ размер от 939,46 лева, от които
със сумата от 899 лева е заплатена закупената стока, а със сумата от 40,46 лева е заплатена
застрахователната премия по груповата полица. Установява се, че към датата на изготвяне
на заключението, незаплатените по договора за кредит задължения възлизат на: сумата от
939,46 лева, представляваща главница по договора, сумата от 78,86 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 15.05.2020 г. до 15.10.2020 г. и сумата от 87,46 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 939,46 лева за периода от
15.06.2020 г. до 16.05.2021 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
2
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответницата е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните по установителните искове суми,
връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и в изпълнение на указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост в частта по предявените установителни искове.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в
процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи
за дължимост на главница и лихви, по силата на който сумата по заема е усвоена от
ответницата и за нея е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на иска в
претендираните размери. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения.
От описаните по-горе във фактическата обстановка писмени доказателства,
представени по делото, ищецът именно чрез пълно и главно докаване установи, че между
него и ответницата е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски
кредит, по силата на който на ответницата е реално предоставена сумата от 939,46 – една
част за закупуване на стока, а друга за заплащане на застрахователна премия. Договорът
съдържа и твърдяните клаузи за дължимост фиксирано договорно възнаграждение.
Настоящият съдебен състав счита, че подписаното съглашение съдържа пълна, изчерпателна
и ясна информация за потребителя досежно конкретния размер на всяко едно задължение и
основанието за неговата дължимост, поради което и включително в съответствие с
изискванията на ЗПК, договорът за кредит е сключен по ясен и разбираем начин, с
предоставяне на конкретизирана информация по смисъла на чл. 10 ал. 1 от ЗПК.
Извършвайки преценка на всички елементи на чл. 11 т. 7 – т. 12 от ЗПК, съдът намира за
неоснователно възражението на ответницата за противоречие на договора с тази норма,
респективно за недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК. Цялата преддоговрна
информация е представена на кредитополучателя – детайлно описание на всеки компонент
на задълженията, включително чрез предоставяне на погасителен план, общи условия,
подписани на всяка страница съобразно изискването на чл. 11 ал. 2 от ЗПК и стандартен
европейски формуляр.
Неоснователно е възражението на ответницата, че не е ясно как се формира ГПР и с
колко се оскъпява ползвания кредитен продукт. В конкретния случай договорът за
потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК –
посочен е годишният лихвен процент – 32,74 %, посочен е ГПР – 38,13 % и общата сума,
дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, а взетите
предвид допускания са описани в чл. 2 от Общите условия.
Неоснователно е и възражението на ответниците за недействителност на клаузата за
възнаградителна лихва. Процесуалният представител поддържа нищожност поради
противоречие с добрите нрави, което извежда от разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Видно
е обаче, че ГПР по договора е в рамките на максимално предвидения размер в посочената
норма, поради което липсва основание да се достигне до извод за прекомерност, или
противоречие с добрите нрави.
При подаване на заявлението в съда на 26.05.2021 г. е настъпил крайният падеж на
договора.
По изложените съображения и при установеност на предоставения кредитен ресурс,
3
съда приема, че за ответницата валидно по процесния договор за потребителски кредит са
възникнали задължения за погасяване на главница и лихви.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице се установи, че ответницата
не е изпълнила нито една месечна погасителна вноска и към момента на изготвяне на
заключението дължимите по договора за кредит задължения възлизат на: сумата от 939,46
лева, представляваща главница по договора, сумата от 78,86 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 15.05.2020 г. до 15.10.2020 г. и сумата от 87,46 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 939,46 лева за периода от
15.06.2020 г. до 16.05.2021 г.
Горното води до извод за основателност на предявените искове за главница и лихви,
поради което предявените искове следва да бъдат уважени в претендираните размери, като
главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 26.05.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски съразмерно с
уважения установителен иск в общ размер от 75 лева. За исковото производство ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в общ размер от 825 лева, от
които сумата от 125 лева за заплатена държавна такса, сумата от 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, сумата от 300 лева за депозит за експертиза и сумата от 300
лева за депозит за особен представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата В. С.
С., ЕГН ********** с адрес гр. Б., *** дължи на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.
А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А, клон България, ЕИК: *** със седалище и
адрес на управление: гр. С., ***, следните суми: сумата от 939,46 лева, представляваща
главница по сключен между страните Договор за кредит № CREX-17821178/29.04.2020 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда -
26.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 78,86 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.05.2020 г. до 15.10.2020 г. и сумата
от 87,77 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 939,46 лева за
периода от 15.06.2020 г. до 16.05.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
1008/28.05.2021 г. по ч. гр. д. № 3644/2021 г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2,
вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН ********** с адрес гр. Б., ***, да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С. А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А, клон България, ЕИК:
*** със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, сумата от 75 лева /седемдесет и пет
лева/, представляваща съдебно - деловодни разноски, направени в заповедното производство
по ч. гр. д. № 3644 по описа за 2021 г. на РС Бургас, както и сумата от 825 лева
/осемстотин двадесет и пет лева/, представляваща направени в исковото производство
съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 и 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Вярно с оригинала: РТ
Съдия при Районен съд – Бургас: ___________/п/____________
4
5