Определение по дело №234/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 224
Дата: 28 март 2019 г.
Съдия: Захарин Панайотов Захариев
Дело: 20192100600234
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 89

Гр. Бургас, 28. 03. 2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

                БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март през 2019 година, в състав:

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ

                                                                                                        ЧЛЕНОВЕ : КАТЯ ГОСПОДИНОВА

                                                                                                                             СВЕТЛИН И.

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик Захариев в. ч. н. д. № 234 по описа на Съда за 2019 година, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

                Производството по делото е по реда на чл. 341 ал. 2 във вр. с чл. 248 ал. 1, т. 3 НПК.

                Образувано е по повод частен протест на прокурор при Районна прокуратура- Несебър против определение от 27. 02. 2019г. на Районен съд- Несебър. Протестът е подаден в срок, от легитимно лице и е в срок, поради което е процесуално допустим.

                По същество:

                С протоколно определение от 27. 02. 2019г. по НОХД № 1146- 2018г. Районен съд- Несебър е прекратил съдебното производство по делото на основание чл. 248 ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Със същото определение съдът е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. В мотивите към определението изрично се сочи констатираното от съда, че допуснатите разминавания между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт представляват съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия А.М.. Посочено е, че подсъдимият е лишен от възможността да разбере предмета на престъплението и конкретните действия, които е извършил, както и къде е държал това или тези наркотични вещества, за които е обвинен. Тези изводи са конкретизирани в две насоки: на първо място, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че при обиск, извършен на подсъдимия М., наркотичното вещество е открито в бельото му, докато в диспозитива е прието, че той е държал високорисково наркотично вещество в предния десен джоб на суитчъра си. На второ място в обвинителния акт не е конкретизирано дали в обект № 1 на назначената и извършена съдебно- химическа експертиза е била включена само сухата растителна маса, намираща се в единадесетте полиетиленови свивки, на която е извършен полеви тест- дали само в една или във всички свивки и дали тази зелена маса е канабис. Като се прибави към това и обстоятелството, че предмет на обвинението е и веществото хероин без съображения с какви действия и къде в себе си М. е държал такова високорисково наркотично вещество и дали кокаинът се е съдържал в някои от единадесетте броя свитки, съдът е стигнал до извода, че липсват изложения в обвинителния акт по какъв начин кокаинът е свързан с предмета на престъплението и с деянието, извършено от М..

                В сезиращият въззивната инстанция протест прокурорът изрично се позовава на императивното право на държавното обвинение да прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и да реши какви обвинения да предяви на обвиняемия. Подчертава ясното си съзнаване, че при констатиране на липса на доказателства в обвинителната теза в хода на съдебното следствие, подсъдимият ще бъде оправдан. Намира, че в конкретната ситуация на процесуалния ход на делото в отсъствие на обвиняемия, неговите твърдения при задържането му следва да бъдат съпоставени и с показанията на вещото лице при провеждане на съдебно следствие. Още повече, че диспозитива на обвинението е предявен по надлежен ред на обвиняемия и неговия процесуален представител.

                При цялостна проверка на атакуваното протоколно определение на Районен съд- Несебър и приложеното към него досъдебно и съдебно производство Окръжният съд констатира, че определението е произнесено в стадия на провеждане на разпоредително заседание / л. 76- обр. и сл. съдебно дело/. От надлежно съставения и неоспорен от страните протокол от това заседание е видно становището на надлежно назначения служебен защитник адвокат Ж., от което е видно, че според него няма основания за прекратяване или спиране на съдебното производство пред Районния съд, тъй като на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и, че дето следва да бъде разгледано по общия ред. При това на делото е даден ход по реда на чл. 269 ал. 3, т. 2 НПК- в отсъствия на подсъдимия. Вярно е, че становището на защитата на подсъдимия не е задължително за съда дотолкова, доколкото той задължително следва да обсъди въпроса за наличие на предпоставките на чл. 248 ал. 1, т. 3 НПК, но е вярно също така, че това следва да стане след преценка дали допуснатите нарушения на процесуални правила на досъдебното производство са съществени и отстраними, когато са нарушени правата на обвиняемия- в случая да научи за какво престъпление е привлечен в това качество / чл. 248а ал. 4, т. 1 НПК/. Наред с това в обстоятелствената част на атакуваното определение е прието наличие на очевидни фактически грешки / вж. по- горе/, при което Съдът е бил длъжен да определи на прокурора седмодневен срок за отстраняване на тези грешки. Едва след това и ако прокурорът не стори това в срока, с разпореждане, което не подлежи на протестиране или обжалване, съдията- докладчик еднолично в закрито съдебно заседание следва да отмени определението за насрочване на делото и да прекрати съдебното производство /чл. 248а ал. 1,ал. 2 НПК/. Посоченото тук съвсем не е само формално, доколкото при наличие на протест срещу определението по чл. 248 ал. 1, т. 3 НПК, делото следва да бъде изпратено на въззивната инстанция след изтичането на срока по чл. 248а ал. 1 НПК.

                По изложените съображения, окръжният съд намира, че въззивният частен протест е основателен. В този смисъл атакуваното протоколно определение следва да бъде отменено и делото върнато на същия състав на районния съд за продължаване на неговата съдебна фаза в съответния стадий. При това следва да се има предвид, че разпоредително заседание вече е проведено.

                Мотивиран от горното и на основание чл. 341 ал. 2 във вр. с чл. 345 ал. 2 НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

                ОТМЕНЯ протоколно определение от 27. 02. 2019г.  по НОХД № 1146- 2018г. на Районен съд- Несебър за прекратяване на съдебното производство по делото и ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд- Несебър за продължаване на съдопроизводствените действия.

                Определението е окончателно.

 

                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                                                             ЧЛЕНОВЕ :