О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №
гр. София, 17.01.2022 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-2 състав, в публични съдебни заседания проведени
на пети ноември и десети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС
МАДЖЕВ
при секретарите Габриела
Владова и Снежана Тодорова, разгледа докладваното от съдия МАДЖЕВ търговско дело № 8992 по описа
за 2016 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ – за разглеждане възраженията
срещу съставените от синдика списъци на приетите вземания на кредиторите на „** Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище ***.
Възражение имащо вх. № 350869/27.09.2021 г. е
подадено от „У.К.“ ЕООД действащ в качеството си на кредитор с прието вземане в
течащото производство по несъстоятелност има
за предмет оспорване на съставения от
синдика Допълнителен Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „**
Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *********, предявени по реда на чл. 688,
ал. 3 от ТЗ.
Съгласно молба, вх. №
346279/01.09.2021 г., Национална агенция за приходите е предявила по реда на чл. 688, ал. 3, във
връзка с чл. 687, ал. 2 ТЗ срещу длъжника „** Б.“ ЕООД – в несъстоятелност публични
вземания в общ размер от 9 610,99 лв., от които сумата 7 373,71 лева
- главници, представляващи данък недвижими имоти и такса битови отпадъци,
дължими за периода 01.01.2019 г. – 30.06.2020 г. по
отношение на недвижими имоти, находящи се в гр. София, р-н „Младост, бул. ******и сумата 2 **7,28 лева -
обезщетение за забава върху главниците, които били установени с акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 642082-1/09.09.2020 г., влязъл в сила на 02.10.2020 г.. Поради това им
установяване, публично-правните задължения на „** Б.“ ЕООД – в несъстоятелност са включени от синдика в
допълнителния списък изготвен от синдика по реда на чл. 688, ал. 3, във връзка
с чл. 687, ал. 2 ТЗ. Този списък е обявен по партидата на длъжника - „** Б.“ ЕООД – в несъстоятелност водена в ТР
при АВ на 24.09.2021 г.
Срещу приемането на публичните
вземания на държавата упоменати в така изготвения и оповестен списък кредиторът
- „У.К.“ ЕООД е упражнил своевременно в установения съобразно чл. 690, ал. 1 ТЗ
срок писмено възражение, с което е оспорил съществуването на очертаното по-горе
публично вземане заявено от НАП с молбата му от 01.09.2021 г. Развити са
съображения, че вземания от категорията на данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци по отношение на 3 броя складове и 46 броя паркоместа
декларирани през 2015 г. от „** Б.“ ЕООД
– в несъстоятелност, като негово притежание не са се пораждали в полза на НАП
за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г., защото
към предшестващ момент /2015 г. и 2016 г./ правото на собственост върху тях е
отчуждено от „** Б.“ ЕООД в полза на трети дружества, като това е станало чрез
способите на продажбата, апорта и успешно проведено
индивидуално принудителното изпълнение по реда на ГПК, чрез издаване на постановления за
възлагане. В този контекст ЗМДТ предвижда, че адресат на публични задължения за
данък недвижими имоти и такса битови отпадъци можел да бъде единствено субекта
имащ качеството собственик на съответните имота. Подобно качество за
коментирания период „** Б.“ ЕООД нямал, предвид което и не могъл да бъде
адресат на подобен вид публични вземания, за които НАП твърди да е носител,
съответно желае да се удовлетвори за тях в провежданото производство по
несъстоятелност спрямо това дружество.
Кредиторът с оспорено
вземане – държавата, чрез процесуалния субституент
НАП не се възползва от правото си на участие в производството и не изразява
позиция по извършеното оспорване с подаденото от „У.К.“ ЕООД възражение.
От синдика Б.Т. е
изготвено становище по реда на чл. 690, ал. 2 ТЗ, в което счита, че вземанията
за данъци и такси са установени с влязъл в сила АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК и
поради това на основание чл. 687, ал. 2 ТЗ синдикът е обвързан да осъществи вписване на същите в
списък на приетите вземания без да разполага с правомощието да преценява
допълнително съществуването им.
Длъжникът „** Б.“ ЕООД – в несъстоятелност не
изразява становище по упражненото възражение.
Възражението е процесуално
недопустимо и следва да се остави без разглеждане.
В решение №
43/20.06.2014 г. по търг. дело № 2471/2013 г. на ВКС е разяснено, че съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК, в случай, че публичното вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът
незабавно го включва в списъка на приетите от
него вземания така, както е предявено,
като вземането не може да
бъде оспорено по реда на
част IV от Търговския закон. Забраната по чл. 164, ал. 4 ДОПК за оспорване по реда на
чл. 690 и сл.
ТЗ на публично вземане, установено с влязъл в сила акт,
произтича от специфичния ред и начин на установяване
на публичните вземания, поради което законодателят е разпрострял задължителната сила на акта
и спрямо третите лица, неучаствали в производството по издаване на акта
за установяване на публично вземане,
каквито са кредиторите на масата на несъстоятелността.
Доколкото актът за установяване на публично вземане
не обхваща фактите, настъпили след постановяването му, забраната чл.164, ал. 4 ДОПК не обхваща
оспорване на публичното вземане, установено с акта, основаващо се на
нововъзникнали факти, които не са
преклудирани от задължителната сила на влезлия в сила
акт за установяване
на публично вземане, каквото би било например твърдението за настъпило след
влизане в сила на акта погасяване
на публичното вземане чрез някои
от способите, очертани в чл. 168 ДОПК - чрез плащане,
прихващане, опрощаване и т. н. Такъв факт
обаче оспорващият кредитор не твърди. В случаят издадения акт за установяване
на задължения датира от 09.09.2020 г., което е далеч
след сочените във възражението обстоятелства свързани с настъпилата промяна в
субекта носител на правото на собственост върху недвижимите имоти, които са послужили
като основание за начисляване на ДНИ и ТБО за периода м.01.2019 – м.06.2020 г.
вкл., което изключва хипотеза те да се разглеждат като нови факти проявили се
след установяване на публичните вземания с влязъл в сила акт. Следователно
правилото въведено с чл.164, ал. 4 ДОПК трябва да
бъде съобразено и в настоящото производство протичащо по реда на чл. 692 ТЗ,
като бъде зачетена задължителната сила на издадения и добил стабилитет акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК №
642082-1/09.09.2020 г. По тази причина
синдикът в съответствие с чл. 164, ал. 4 ДОПК е включил в изготвения по реда на
чл. 688, ал. 3 ТЗ допълнителен списък на приетите вземания такива, които са
установени с влязъл в сила акт, възлизащи на сума в общ размер от 9 610,99
лв. и са възприети за възникнали на етап
след постановяване на решението за откриване на производството по
несъстоятелност. В този смисъл за кредиторите уреденото в чл. 690, ал. 1 ТЗ
процесуално средство за оспорване на дадено вземане прието за удовлетворяване в
производство по несъстоятелност, а именно подаването на възражение е
недопустимо, когато се касае до предявено и прието от синдика публично вземане,
за което е налице влязъл в сила акт за
установяването му. По тази причина и
упражненото от „У.К.“ ЕООД възражение следва да се остави без разглеждане.
На 01.11.2021 г. в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу изготвения и обявен
Списък на приетите вземания по делото постъпва възражение с вх. № 359834, което
е упражнено от длъжника – „** Б.“ ЕООД /н./. С него се оспорва приемането на
предявеното от кредитора - „У. К.“ ЕООД
вземане в размер на сумата от 2000 лв. за съдебни разноски, както и
определеният ред за неговото удовлетворяване.
Длъжникът се позовава на това, че така
предявеното вземане е при липсваща конкретизация на пораждащото го основание,
обосноваване на дължимост и начин на формиране на
претенцията. Отбелязва се, че вземането за присъдени разноски по гр.д. №
39654/2016 г. на СРС, ГО, 52-ри състав е възникнало и съществува към момент
предшестващ този на откриването на производството по несъстоятелност спрямо
длъжника - „** Б.“ ЕООД /н./, което правело невъзможно предявяването и съответно приемането му за удовлетворяване по
правилото на чл. 688, ал. 3 ТЗ. В този контекст се сочи пропускане на
разписаните в чл. 685 и чл. 688 ТЗ срокове за предявяване на вземането за
разноски по цитираното гражданско дело, което лишава носителя му от правото да
получи удовлетворение за него в пределите на протичащото производство по
несъстоятелност спрямо длъжника. В допълнение се сочи, че вземането е могло да
бъде предявено под условие по правилото на чл. 725 ТЗ от носителя му във
визираните срокове по чл. 685 и
чл. 688 ТЗ и неупражняването на това право води до погасяване на същото. В този
контекст отлагането на изискуемостта на даденото вземане във времето не го
прави такова подлежащо на приемане по правилото на чл. 688, ал. 3 ТЗ. С
възражението от длъжника се опонира и по възприетия от синдика ред на
удовлетворяване на вземането за разноски в размер на 2000 лв., а именно този по
чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ. Липсвало основание да се смята, че коментираното
вземане произтича от продължаващата дейност на длъжника, което изключва
обвързването му с приложението на общия принцип за удовлетворяване винаги на
падежа – чл. 639 ТЗ. Позицията на оспорващия длъжник е, че разходите за
разноски по уважени искове, представляващи присъдени адвокатски възнаграждения,
деловодни разходи и депозити за вещи лица трябва да се отнасят за
удовлетворяване в предвидения за това ред по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ. В
обобщение се иска постановяване на определение от съда по несъстоятелността, с
което приетото вземане на кредитора - „У.
К.“ ЕООД да бъде изключено от Допълнителния списък на приетите вземания,
предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, съответно при условията на евентуалност
да се промени възприетият ред за неговото удовлетворяване в производството по
несъстоятелност, като вместо такова по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ се квалифицира,
като вземане подлежащо на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ.
На **.11.2021 г. синдикът изготвил
оспорвания списък по реда на чл. 690, ал. 2 ТЗ е депозирал писмено становище по
подаденото възражение, като е застъпил виждане, че същото трябва да бъде
оставено без уважение, поради неоснователността си. Пояснява се, че вземането
предявено от „У. К.“ ЕООД с молба от
25.11.2021 г. по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ е включено в изготвен допълнителен
списък № 2 на приетите вземания на кредиторите на „** Б.“ ЕООД /н./, като е
пояснено, че се касае до вземане произтичащо от съдебни разноски присъдени с
влезли в сила две решение на СРС, СГС. Настоява се, че вземанията за съдебни
разноски възникват в полза на кредитора от момента на присъждането им от съда,
което в случая е станало на **.07.2019 г. и на 27.07.2020 г. Не било правилно
схващането на длъжника, че това става от по-ранен момент свързан с реалната
направа на разноските за участие в съответните производства. Мотивиран от това
синдикът поддържа, че е приложим редът по чл. 688, ал. 3 ТЗ за тяхното
предявяване в производството по несъстоятелност, защото са се породили след
момента на постановяване на РОПН. На следващо място доколкото не се касаело до
разноски на кредитора свързани с участието му в производството по
несъстоятелност на „** Б.“ ЕООД /н./, то редът за удовлетворяване на тези
вземания бил очертания такъв в чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ.
В съдебно заседание на 10.12.2021 г.
адвокат – К. в качеството й на процесуален представител на „У. К.“ ЕООД е поискала депозираното от длъжника
възражение да бъде оставено без уважение, защото съществуването на оспорваните
вземания е подкрепено със съответните доказателства и те следва да бъдат
включени в допълнителен списък по чл. 688, ал. 3 ТЗ за удовлетворяването им в
рамките на производството по несъстоятелност на „** Б.“ ЕООД /н./.
Възражението е неоснователно.
С молба, вх. № 292664/25.11.2020 г. дружеството
- „У. К.“ ЕООД е предявило за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност необезпечени вземания,
както следва : 1000 лв. – вземане за съдебни разноски присъдени по гр.д. №
39654/2016 г. на СРС, ГО, 52 с-в, съгласно постановено решение от **.07.2019
г.; и 1000 лв. – вземане за съдебни разноски присъдени по в. гр.д. № 14137/2019
г. на СГС, ГО, II-В с-в, съгласно постановено решение от 27.07.2020 г.
Изтъкнато е, че решенията са влезли в законна сила на 27.07.2020 г.
От ангажираните два броя съдебни
решения постановени от СРС и СГС вземанията за присъдени в полза на „У. К.“ ЕООД срещу длъжника - „** Б.“ ЕООД /н./ в
размери от по 1000 лв. за всяка отделна инстанция е установено да съществуват
по безспорен начин. Двете решения са добили стабилитет, считано от 27.07.2020
г.
Съдът по несъстоятелността намира,
че вземанията за разноски в полза на дадена страна взела участие в съдебно
/исково/производство възникват, считано от момента на постановяване на акта за
тяхното присъждане по реда на чл. 78 ГПК – в случая двете съдебни решения на
СРС и СГС. От този момент се ангажира отговорността на страната в процеса да
репарира извършените от другата страна разноски. Моментът на направата на
самият разход от страната в процеса не е релевантен за пораждане на вземането
за разноски в производството, защото както се посочи въпросът за отговорността
относно реализираните разноски се разглежда на по късен етап – разрешаване на
спора по същество. В случая това е станало през 2019 г. и 2020 г., което са
моменти следващи този на постановяване на РОПН спрямо „** Б.“ ЕООД /н./, а това
означава, че съвсем уместно „У. К.“ ЕООД
е предявил вземането си за тях по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ. Поддържания от „**
Б.“ ЕООД /н./ ред по чл. 685 и 688 ТЗ за предявяване на тези вземания не е бил
приложим за носителя им „У. К.“ ЕООД,
защото към изтичане на сроковете по цитираните норми дружеството не се е
легитимирал, като носител на вземания за съдебни разноски. Както вече се
спомена те са възникнали на по-късен етап след присъждането им с двете съдебни
решения, съответно са подлежали на принудително изпълнение след влизането им в
сила. Следователно вземанията са съществуващи, дължими в упоменатите размери и
съвсем правилно са приети от синдика в изготвения Допълнителен списък 2.
По въведеното от длъжника „** Б.“
ЕООД /н./ евентуално възражение за възприетия ред на удовлетворяване на
вземанията на „У. К.“ ЕООД, съдът намира
следното : Съдът намира, че присъдените вземания за съдебни разноски с две
решения постановени от СРС и СГС попада именно в кръга на вземанията очертани в
чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, доколкото в тази разпоредба е предвидено, че това са
вземанията възникнали след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност и неплатени на падежа. Тук е необходимо да се разясни, че няма
пречка това да бъдат вземания, различни от тези спадащи към финансирането на
дейностите свързани с продължаване на търговското занятие на търговеца след
откриване на производството по несъстоятелност, като най-често се касае до
вземания имащи извъндоговорен произход – публични
вземания, санкции и пр. В случаят вземанията на „У.К.“ ЕООД са последица не от
разноски генерирани по повод на производството по несъстоятелността и
съпътстващите го искове, а напротив съставляват разноски направен в общ исков
процес, в чиито предели „У.К.“ ЕООД е бил ответник по предявени срещу него
осъдителни искове, които са били отхвърлени. Вземането за подобни разноски,
когато те са възникнали към момент след постановяване на решението за откриване
на производство по несъстоятелност, съответно не са платени на падежа от
синдика, съдът намира да е такова ползващо се с ред на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 7 ТЗ. Именно в тази насока е разсъждавал и градил решението си
синдикът, когато е възприел вземанията на „У.К.“ ЕООД да подлежат на
удовлетворяване по този ред. За пълнота на изложението трябва да се изтъкне, че
по реда на чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ на удовлетворяване спадат разноските
заплатени от кредиторите за личната им защита в производствата по предявяването
на вземанията, участието в събрания на кредитори, както и тези направени в
производствата по чл. 694 ТЗ. Вече се отбеляза, че разноските заявени от „У.К.“
ЕООД са такива реализирани за защита в исков процес протекъл извън
производството по несъстоятелност, като по него „НЕК“ ЕАД е ответник. Тези
разноски не могат да се причислят, като направени от „У.К.“ ЕООД във връзка с
участието му в производството по несъстоятелност открито спрямо „** Б.“ ЕООД
/н./, поради което няма нормативно основание те да бъдат отнасяни за
удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ. Всичко изложено прави и
упражненото от длъжника „** Б.“ ЕООД /н./ възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ
неоснователно, респективно съдът по несъстоятелността трябва да се произнесе по
него, като го остави без уважение.
В обобщение: допълнителните списъци под №
1 и № 2 на приетите вземания на кредиторите производството по несъстоятелност
на „** Б.“ ЕООД /н./, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ трябва да бъдат
одобрени без внасяне на промени в тях.
При тези мотиви, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение, вх. №
350869/27.09.2021 г., което е подадено от „У.К.“ ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище ***, срещу съставения от синдика по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ допълнителен
списъци № 1 на допълнително приети вземания в производството по несъстоятелност
на „** Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *********, в който е включено
вземане на държавата в размер на сумата от 9 610,99 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение, вх. № 359834/01.11.2021 г. на„**
Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище ***, срещу
съставения от синдика по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ допълнителен списъци № 1 на
допълнително приети вземания в производството по несъстоятелност на „** Б.“
ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *********, в който е включено вземане на „У.К.“
ЕООД, с ЕИК ******* в общ размер на сумата от 2000,00 лева.
ОДОБРЯВА Допълнителен списък № 1 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „** Б.“ ЕООД
– в несъстоятелност, с ЕИК *********, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ,
който списък е обявен в търговския регистър на Агенцията по вписванията на
24.09.2021 г.
ОДОБРЯВА Допълнителен списък № 2 на приетите от
синдика вземания на кредиторите на „** Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *********,
предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, който списък е обявен в търговския
регистър на Агенцията по вписванията на 27.10.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, освен в частта, с която възражението на „У.К.“ ЕООД, с ЕИК *******,
е оставено без разглеждане, в която част може да се обжалва с частна жалба пред
САС в 1-седмичен срок от обявяването му в търговския регистър.
Да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обявяване в търговския регистър, затова препис да се изпрати на Агенцията
по вписванията, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: